Представяне книгата на Любомир Стойков „Стилът на диктаторите“

Съвременни методи за изследвания

Current Research Methods

 DOI 10.55206/MNJO9725

Иванка Мавродиева

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Имейл: mavrodieva@phls.uni-sofia.bg

Монографията на проф. дн Любомир Стойков „Стилът на диктатори­те. Хитлер. Мусолини. Сталин“ е издание на „Алма комуникация“ и е публикувана през 2025 г. с обем 206 страници. Това не е поредната книга на автора, тя е уникално издание, което е резултат от ерудиция; задълбочена и прецизна работа в архиви, музеи, сайтове и публикации; както и от аналитични умения, демонстрирани в интердисциплинарен план. Такъв обзор на трима диктатори, живели почти по едно и също време и дали отражение в историята – Хитлер, Мусолини и Сталин – в такъв обем и от такъв ракурс, – доколкото ми е известно – не е правено не само в България.

Професор Любомир Стойков проучва тримата диктатори като експерт по мода, етикет и протокол, пъблик рилейшънс, медии, политическа комуникация, неезикови средства. Обхватът на тематично равнище е голям – от имиджа и харизмата през униформата до храненето, от външността през навиците и привичките, от отношенията с близки и роднини до комуникацията с колеги и подчинени, от партийни ангажименти до срещи с монарси и дипломати, от делови отношения до паради.

Стилът и изказът на проф. Стойков са реторични, ефектни и убедителни и ето няколко доказателства през заглавията на раздели в книгата: от частта за Адолф Хитлер „Униформите: брутална елегантност и култ към смъртта“; от частта за Бенито Мусолини „Фашистката униформа: зрелище и ритуал“; от частта за Йосиф Висарионович Сталин „Униформата: визуална константа на публичния образ“. Авторът не остава само на равнището на униформата, той проследява промените в облеклото, имиджа и поведението на тримата диктатори; представя на семиотично равнище анализ за цветовете от бяло и черно до ситуативното използване с определена цел и като изграждане на цялостен и завършен образ, постигане на разпознаваемост и внушения.

Авторът стига до изводи за визуалния стил или както казва Любомир Стойков на с. 101 „политическият дрескод“ на всеки един от диктаторите. Той разширява парадигмата и представя информация на равнище облекло, събития, поведение, начин на живот в семейството, публични изяви, политическа комуникация, дипломация.

Интерес представлява анализът на привидно тривиални и познати жес­тове като ръкостискането, например, като Стойков извежда нови особености за диктаторите. Жестовете, типични на Хитлер, Мусолини и Сталин, известни от снимки и видео клипове от документални и игрални филми, са представени от автора по различен начин, на равнище персонален стил в конкретен исторически, политически и социокултурен контекст.

Задълбоченият анализ включва проучване на връзката идеология – мода, например за Хитлер „Нацистката идеология и модата“, за Сталин „Вождистки имидж и обожествяване на личността“, за Мусолини: „Бялата риза и черният костюм“, „Дучето: мегаломания и култ“.

Много добро впечатление прави прецизния подбор на снимков материал и представянето в текста не като подпомагащ визуално материал, а като цялостен мултимодален продукт. Авторът представя коректно източниците на снимките, които включва в книгата си, и това отново е показател за академична коректност.

Плакатите, кориците на медии като Time New и Review, портретни сним­ки и кадри от публични изяви също са обект на анализ от Любомир Стой­ков. По този начин корпусът с визуални материали се разширява и се създава цялостна представа именно за стила на всеки един от тримата диктатори, изграждан и поддържан със средствата на медии и пропагандата.

Промяна в образите и стила като приложение на концепция за създаване на имидж е дадена не просто хронологично и в исторически план, а именно като поетапно развиване и налагане с модерните за времето си комуникационни средства и канали.

Прецизността на автора проличава в именния и предметния показалец, които улесняват намирането на детайли и важна информация от читателя. След всяка част/глава има също бележки и препратки, които показват уменията на автора да валидира източниците и да представя научните резултати на високо равнище.

Допълнителна, но важна информация и доказателства за експертизата на автора Любомир Стойков. Рецензенти са проф. дн Милко Петров, проф. д. изк. Чавдар Попов и проф. д-р Яна Костадинова. Като редактор координатор е посочена Галина Кондова, компютърният дизайн е дело на Даниела Банчева, графичният дизайн е изготвен от Калин Стойков.

Книгата може да се намери в печатна версия, и като „Стилът на диктаторите. Хитлер. Мусолини. Сталин“ uPub I mobi, което отново говори за съвременен подход на автор и издателството „Алма комуникация“ в книгоиздаването.

 

Иванка Мавродиева, професор, доктор, доктор на науките. Професор по реторика, бизнес комуникации, PR и академично писане в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, България. Член на Управителния съвет на Rhetoric Society of Europe (2013–2023). Мениджър на академичния подкаст „Ораторът в 21-ви век“ – https://www.youtube.com/@instituteofrhetoricandcomm142. Лектор, бло­­­гър, подкастър и обучител, тя изследва реториката като древна, но витална наука, и комуникацията като практика, интегрираща бизнес и изкуствения интелект.

Ръкописът е изпратен на 01.11.2025 г. Приемане за публикуване: 04.12.2025 г.

Manuscript was submitted: 01.11.2025.  Accepted: 04.12.2025.

Брой 66 на сп. „Реторика и комуникации“ (януари 2026 г.) се издава с финансова­та помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП7/23 от 08 декември 2025 г.

Issue 66 of the Rhetoric and Communications Journal (January 2026) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP7/23 of December 08, 2025.