Йосиф Нунев

Педагогически колеж – Плевен

Имейл: inunev@abv.bg

Абстракт: Разработката е скромен опит да се хвърли още малко светлина към специфичните особености на приобщаващото образование като сравнително нова образователна политика в българското образование. Целенасочено, през призмата на ценностните ориентири, се третират основни понятия като „приобщаване”, „приобщаване в образованието” и „приобщаващо образование” с цел изясняване на тяхната етимология и връзката им с ценностните ориентири в образователната система. Философията на приобщаващото образование се разглежда като завършена система от ценности, които се градят върху идеята за непрекъснат процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик, но е насочена и към всички деца и ученици в една образователна институция, независимо от техните силни и слаби страни, за да станат част от образователната общност в тях. Анализира се Индексът за приобщаване като най-високо практическо постижение в методиката за управление на институционалните процеси и се обръща внимание на основната роля на педагогическия специалист в процеса на внедряване и утвърждаване ценностните приоритети на приобщаващото образование.

Ключови думи: приобщаване, приобщаване в образованието, приобщаващо образование, Индекс за приобщаване, ценности.

Inclusive education as a system of general and universal human values

Yosif Nunev

Pedagogical Colleague – Pleven

E-mail: inunev@abv.bg

Abstract: The study is a modest attempt to shed some light on the specificities of inclusive education as а relatively new educational policy in the system of Bulgarian education. Objectively, key concepts such as “inclusion”, “inclusion in education” and “inclusive education” are dealt with in order to elucidate their etymology and their relationship with the values of the educational system. The philosophy of inclusive education is seen as a complete system of values that build on the idea of a continuous process of awareness, acceptance, and support for the individuality of each child or student, but it is also targeted at all children and students in an educational institution, their strengths or weaknesses to become part of a specific educational community. The Index for Inclusion is analyzed as the most practical achievement in the methodology of institutional processes management and attention is paid to the main role of a pedagogical specialist in the process of implementation and validation of the priorities of inclusive education.

Keywords: inclusion, inclusion in education, inclusive education, Index for Inclusion, values.

Въведение в проблема

Приобщаващото образование е изградено върху определен набор от ценности, в основата на които е правото на достъп до качествено образование на всички деца без разлика на раса, пол, религия, сексуална ориентация, социален, физически и ментален статус, етнически произход, заболяване, затруднения в обучението или способности. Изводите, относно българската образователна практика, говорят за това, че то признава различията между децата и учениците, което безспорно е важна ценност. В своята еволюция обаче приобщаващото образование развива и по-особена чувствителност, която се насочва с предимство към онези деца и ученици, които се нуждаят от подкрепа (обща и допълнителна). В тази група влизат тези, които: имат специални образователни потребности (СОП); принадлежат към различни етнокултурни общности; са в риск от отпадане и преждевременно напускане на образователните институции; са подложени на тормоз и агресия; не владеят българския език на достатъчно ниво, за да се справят с учебните си задачи; имат затруднения в обучението; са с изявени дарби и др.

Учителят е този, който трябва много добре да познава всички възможни различия, с които ще се сблъска в своята практика. Едновременно с това той трябва да е съвсем наясно и със системата от ценности, върху които е основоположено приобщаващото образование, за да може успешно да управлява различията и творчески да гради и надгражда усвоените ценности по възможно най-безконфликтен начин, когато работи с децата/учениците, техните родители, своите колеги, непедагогическия персонал и обществото.

Цел, задачи и метод на изследване

Разработката има за цел да изведе набор от някои основни ценности на приобщаващото образование, без използването на които неговата реализация остава само едно добро пожелание.

Изпълнението на набелязаната цел минава през реализиране на следните основни задачи:

• контент-анализ на приетото разбиране за приобщаване, приобщаване в образованието и приобщаващо образование;

• контент-анализ на избрани пасажи от статии и доклади за приобщаващото образование, публикувани в български научно-методически списания или сборници от научни конференции;

• контент-анализ на рубриката „Рамка от ценности на приобщаването” от третото издание на „Индекс за приобщаване“: подобряване на ученето и участието в училище”, преведено и адаптирано от Центъра за приобщаващо образование.

На практика, извеждането на ценностните ориентири в разработката се осъществява чрез изследователската техника контент-анализ на текстовото съдържание на посочените по-горе източници.

Контент-анализът (от англ. contens – съдържание) е изследователска техника за получаване на изводи по пътя на анализа на текстовото съдържание за състоянието и свойствата на социалната действителност (в частност източника на текста за съобщение) [1]. Анализът на съдържанието по своята същност се заключава не просто във внимателното четене и съпоставяне на различни части от даден материал, а в сведенията от всички многообразия по интересуващия ни проблем (или проблеми) до съвкупностите от определени елементи, които после се подлагат на преброяване и на анализ в съответствие с тази или онази единица на измерване [2].

За реализация на изследователската цел се използва интерпретативен качествен контент-анализ. Качественият контент-анализ съответно не използва количествени мерки и е основан на нечестотни модели в съдържанието на текста (при него се фиксира единствено наличието на елемента съдържание – индикатор, съответстващ на категориите съдържание). Този подход позволява извеждането на типове качествени модели по съдържание [3]. Провеждането на качествения контент-анализ в настоящата разработка се извършва на основата на интерпретация на съдържанието на текста, което ни дава основание да го определим и като интерпретативен. На практика това се получава като се извличат и анализират определени ключови думи, изрази или фрази, които са носители на ценностните ориентири на приобщаващото образование.

Анализ на съдържанието на ключови думи, изрази или фрази, свързани с приетите разбирания и определения за приобщаване, приобщаване в образованието и приобщаващо образование.

Приобщаване

Според Т. Младенов приобщаването (inclusion) е „водеща ценност в съвременното демократично общество и едновременно с това основополагащ термин за социалния модел. То се свързва с демократичното участие и с други фундаментални принципи на демокрацията като: зачитане на различията, плурализъм и равнопоставеност. Участието на всеки човек в общите дела се явява като едно от най-високите завоевания на демокрацията, а за отделния индивид то е безусловно право и важен ресурс в процеса на осъзнаване на собствения принос за развитие” [4].

Ключовите думи и изрази, които определят ценностните аспекти на приобщаването, са: демократично участие; зачитане на различията; плурализъм и равнопоставеност.

Демократичното участие е едно от най-големите постижения на съвременните демократични общества. Човек, който присъства, но не участва, е обречен на изолация, недооценяване, неразбиране и възможността да бъде отхвърлен, особено като носител на различия, е значително по-висока. Само реално участващият индивид може да се чувства пълноценен, защото влага своя индивидуален принос за развитие на общността, в която членува. Едновременно с това неговите различия, индивидиални и/или като принадлежност към общност с различен етнически произход, вероизповедание и/или майчин език, се приемат значително по-безпроблемно и те не оказват решаващо влияние в междуличностните взаимоотношения в дадена общност. В детска/ученическа общност този тип различия са особено полезни и като незаменим ресурс за младите хора, който попълва дефицита от знания за етническите, религиозните и езиковите различия в обществото, в което живеем и за техните носители. Българската образователна институция все повече започва да прилича на улицата, до която имат достъп всички и всеки в нея е равнопоставен участник в движението. А равнопоставеността е важен ценностен елемент, който се явява като най-добрата основа за процесите на сътрудничество в реализиране на общото благо или на конкуренция, която носи признание за индивида, но винаги е в полза на всички членове на общността.

Приобщаване в образованието

В процеса на приобщаването в образованието Тони Бут и Мел Ейнскоу включват следните компоненти:

• „Приемане, че всички ученици и целият персонал са еднакво ценни и стойностни.

• Повишаване нивото на участието на учениците от различните култури и намаляване на изолацията им чрез учебни програми и общности в местните училища.

• Такова преструктуриране на култури, политики и практики в училищата, че те да отговарят на многообразието от ученици в дадения район.

• Намаляване на пречките пред ученето и участието на всички ученици, не само на онези с увреждания или на категоризираните като деца със „специални образователни потребности“.

• Извличане на поуки от вече натрупания опит в преодоляването на пречките пред достъпа и участието на конкретни ученици с цел да се постигне промяна в полза на всички ученици.

• Разглеждане на различията между учениците като ресурси в подкрепа на ученето, а не като проблеми, които трябва да се преодоляват.

• Признаване правото на учениците на образование по местоживеене.

• Подобряване на училищната среда както за персонала, така и за учениците.

• Подчертаване ролята на училищата за изграждането на общността и за възприемането и утвърждаването на ценности, както и за повишаване на успеваемостта.

• Насърчаване на устойчиви взаимоотношения между училищата и общностите.

• Утвърждаване на разбирането, че приобщаването в образованието е един от аспектите на приобщаването в обществото” [5].

Носители на ценностните ориентири тук са следните фрази: участие на всички деца/ученици; намаляване на изолацията; извличане на поуки; промяна в полза на всички ученици; на различията между децата и учениците да се гледа като на ресурс; избягване да се мисли в стереотипи; устойчиви взаимоотношения; право на образование по местоживеене и др. Без да се повтаряме, ще насочим вниманието си към думи, изрази или фрази, които вече не са коментирани. Една от глобалните цели на образованието е в осигуряване на достъпа на всички деца до него. Тази цел е и исконно право за всеки участник в него. В това отношение можем само да се гордеем, че нашето законодателство е приведено в съответствие с правото на достъп до качествено образование. Може още да се желае в тази посока по отношение намаляване изолацията на ромските деца/ученици, които все още имат осигурен реален и безпроблемен достъп, но само до кварталната образователна институция. Поуките са направени в държавен документ – „Стратегията за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства”, а налагащата се промяна за преодоляване на сегрегацията в образованието на част от българските роми ще донесе полза за всички. Ромите ще имат реален достъп до носителите на езика и културата на мнозинството и ще овладеят знания и умения да се ползват от правата си, но и да спазват задълженията си към макрообществото. Едновременно с това неромските деца/ученици ще растат заедно с ромските си връстници, което ще преодолее дистанциите между тях и ще намали изолацията на ромите и създаденото изкуствено напрежение в обществото ни като цяло. Само така, още в крехката детска възраст, ще се създадат устойчиви взаимоотношения между тях и ще се преодолее мисленето в стереотипи за носителите на етнокултурни различия.

Приобщаващо образование

„Приобщаващото образование е процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването и към създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността“ [6].

Ценностните ориентири в това определение се придават от следните фрази: осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик; осъзнаване, приемане и подкрепа на разнообразието от потребности на всички деца и ученици; премахване на пречките пред ученето и научаването; създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността.

Осъзнаването, приемането и подкрепата на индивидуалността на всяко дете или ученик и на неговите разнообразни потребности, регламентирани в новия Закон за предучилищното и училищното образование [7], конкретизирани в Наредбата за приобщаващо образование [8], са решителна крачка напред в развитието на българското образование. Идентифицирането на необходимостта от обща и допълнителна подкрепа на различните деца/ученици още на входа на образователната система е в посока на зачитане на тяхната неповторима индивидуалност и в подкрепа на разнообразието от техните потребности. По този начин се търси най-прекият път за промяната на средата за обучение, възпитание и социализация, за да се отговори на индивидуалните нужди на всички учащи (със или без СОП). Искрено се надявам по-бързо да се изостави утъпканата, но непродуктивна практика за работа по промяна на обучаемите, така че те да се адаптират към изисквания на образователната среда, а в перспектива и в обществото за сметка на политиката на приобщаване.

Контент-анализ на избрани пасажи от публикации, посветени на приобщаващото образование

Научните публикации – предимно статии в научно-методически списания и доклади в сборници от научни конференции у нас, в които се интерпретира приобщаващото образование, са все още твърде малко. Независимо от това, техните автори са се насочили към идентифициране на водещите приобщаващи ценности, които се опитваме да изведем и обобщим. За да реализираме своята цел, се насочваме само към определи пасажи в цитираните по-долу публикации, в които отделни думи или изрази носят най-ярката информация за широкия кръг от приобщаващи ценности.

В тази връзка М. Баева дава пример за приобщаващо образование с училище, в което „всички ученици, независимо от техните силни или слаби страни, в която и да било област, стават част от училищната общност. Те са приобщени в усещането си за принадлежност“ [9]. М. Баева е категорична в твърдението си, че приобщаващата детска градина/училище „приобщава за обучение деца, принадлежащи към различни етнически групи и култури, говорещи на различни езици, имащи различен физически, ментален, социален и икономически статус, с различни способности, интереси и цели на обучението. За тази цел училището/детската градина не трябва да се ограничава от единен учебен план и единен подход към обучението на всички деца. Учениците/децата трябва да усвоят общообразователната програма, но всеки постига това чрез индивидуален темп и понякога с различни резултати“ [10].

Изразите, които носят ценностно ориентирана информация са: усещане за принадлежност; приобщаващата образователна институция е за всички, без разлика от етнос, култура, език, статус, способности, интереси и цели на обучението. Създаването на усещане за принадлежност към дадена общност е дълъг и сложен процес. Образователната институция, като формална социализираща институция, е възможно най-благодатното място за създаване на усещане за общностна принадлежност. В това отношение всичко е реално постижимо, когато цялостната дейност на образователната институция е подчинена на тази цел. Тя започва от прекрачването на нейния праг от детето/ученика, педагогическия специалист, директора и неговите помощници, непедагогическия персонал, родителя. Тази дейност продължава и при самоподготовката за работа, на нея е подчинено цялостното планиране, всяка една от планираните дейности, урочната и извънурочна работа, институционалните ритуали, празничния календар, допълнителната работа за преодоляване на дефицити от знания и умения. Едва тогава може да се надяваме, че етнокултурните различия ще се приемат като даденост, които не се преодоляват, а се ползват като ресурс.

В доклада с препоръки на „Спасете децата – Обединено кралство“, основната ценностна концепция, залегнала в приобщаващото образование, е, че всяко дете и всеки ученик има право на достъп до качествено образование в институциите от общообразователната предучилищна и училищна система и е способно да учи. „В този смисъл всяко дете, независимо от различия, основани на възраст, пол, етническа принадлежност, увреждане или други бариери пред ученето, може и следва да се обучава в общообразователно училище. Приобщаващото образование цели да се отговори на нуждите на всяко дете, като се отделя специално внимание на групи деца, които са в риск да бъдат социално изолирани или изключени от общообразователната система“ [11].

Отделянето на по-голямо внимание на групи деца/ученици, които са в риск от изолация или изключване, е в пълен унисон с разбирането за приобщаващото образование, че всяко дете/всеки ученик има право на достъп до образование и следва да получи качествена образователна услуга.

Много е важно, че в процеса на развитие на новата образователна политика, както можем да определим приобщаващото образование, е преодоляно първоначалното разбиране, че приобщаващото образование е синоним на „включващо образование“ и се отнася само за деца с увреждания и в наше време то е категорично отхвърлено. Така приобщаващото образование има претенциите да е насочено към осигуряване на качествени условия за обучение на всички деца.

На тази основа П. Марчева определя следните основни предизвикателства на приобщаващото образование:

• „променя училищната система, като не поставя етикет на отделни деца или групи;

• е средство за постигане на образование за всички, а образованието за всички е средство за реализиране на приобщаването;

• по-обхватно е от училищното обучение, защото предполага творчески идеи за приобщаването на всички деца в система, обхващаща училищата, неформалните програми и образованието у дома;

• част е от глобалната цел за изграждане на приобщаващо общество, основаващо се на ценности и зачитане на различията и категорично премахва дискриминацията” [12].

Изразите, които определят ценностните ориентации на приобщаващото образование тук, са: не се поставя етикет на отделни деца или групи; то е образование за всички; зачита различията; премахва дискриминацията. В това отношение цялостната работа с децата/учениците трябва да е поставена на научна основа, подчинена на разбирането, че хората сме различни – по цвят на кожата, по етнически и социален произход, по вероизповедание, по майчин език, по физически и психически отклонения от нормата, по дарби и природна интелигентност и т.н. Всички тези различия обаче не са по наше желание, а са даденост, с която трябва да се научим да живеем по-добре.

Експерти от Центъра за приобщаващо образование го определят като:

• „качествено образование на всички деца, случва се в училище и зависи от всеки учител, всеки ден;

• развиване на способностите и личността на детето;

• премахване на всички бариери, които могат да възпрепятстват ученето и участието на всяко дете;

• отношение на приемане, разбиране, уважение, грижа, подкрепа;

• приобщаващото образование е за всички: деца, учители и родители” [13].

Изразите, които допълват ценностните аспекти на приобщаващото образование тук отново са: развива способностите и личността на детето; премахва бариерите за учене и участие; отношение на приемане, разбиране, уважение, грижа, подкрепа; то е за всички: деца, учители и родители.

Г. Иванова акцентира още по-задълбочено върху често подценяваната даденост в българското образование – различията между хората: „В приобщаващото училище/детска градина се работи с убеждението, че разликите между хората са нещо нормално и че процесът на обучение следва да се приспособява към образователните потребности на всички деца. Децата много научават едни от други, те виждат колко различни могат да са хората и научават много за разнообразието. Те стават по-уверени в себе си, имат по-добро самочувствие, стават по-креативни, учат се да ценят различните култури, подобряват комуникативните си умения, развиват самоуважението си, търсят начини да се справят с предизвикателства. В приобщаващата среда обучението се превръща в радостно преживяване, а децата се подготвят да участват пълноценно в обществения живот” [14].

Изразите, носещи ценностни ориентири, когато се говори ясно и открито за различията, са: приемане на различията между хората като нещо нормално; разнообразието учи децата на знания за другите; „различните” деца стават по-уверени, по-комуникативни, по-креативни.

В духа на тези интерпретации са изведени деветте водещи принципа на приобщаващото образование, възприети от Алианса за приобщаващо образование през март 2002 г., които са основани на главния принцип на уважение към всеки индивид:

• „Човек е ценен, независимo от неговите способности или от неговите постижения.

• Всяко човешко същество е способно да чувства и да мисли.

• Всяко човешко същество има правото да общува и да бъде чуто.

• Хората се нуждаят един от друг.

• Истинското образование може да се случи единствено чрез истински взаимоотношения.

• Всички хора се нуждаят от подкрепа и приятелско отношение от хора на своята възраст.

• Прогрес в ученето се постига чрез надграждане на това, което човек може да прави, а не на това, което не може.

• Различията внасят здравина в отношенията в обществото.

• Сътрудничеството е за предпочитане пред съперничеството” [15].

Думите и изразите, към които насочваме нашето внимание, подчинено на ценностите на приобщаващото образование, са: сътрудничество; различията внасят здравина; прогресът в ученето е в надграждането на това, което човек може да прави; всеки човек се нуждае от подкрепа; хората се нуждаят един от друг; човек е ценен, независимо от неговите предимства и недостатъци; човек има право да общува и да бъде чут; всеки човек е способен да чувства и да мисли. В този цял комплекс от думи и изрази сътрудничеството е понятие, което заслужава специално внимание. В приобщаващото образование то е за предпочитане пред съперничеството и противопоставянето, защото е най-прекият и най-правилният път за преодоляване на противоречията и минимизиране на конфликтите, породени от различията. Факт е, че човекът е социално същество и няма такъв, който да не се нуждае от добра дума, от подкрепа, от разбиране, независимо от неговите предимства и недостатъци. Само при сътрудничеството, човекът реализира исконното си право да общува и да бъде чут. Така дадената му способност да мисли и чувства се реализират в реалния живот и той се чувства пълноценен човек.

Най-ценното практическо постижение в материализирането на системата от приобщаващи ценности на този етап от развитието на приобщаващото образование е разработването и въвеждането в практиката на Индекса за приобщаване [16].

През 2011 г. Центърът за приобщаващо образование, чрез реализация на проект „Едно училище за всички“, направи превод и адаптация на третото издание на „Индекс за приобщаване: подобряване на ученето и участието в училище”. Методиката не е насочена пряко към детските градини, но няма пречки за адаптирането на онези градивни елементи от нея, които биха могли да подпомогнат подобряването на работата в тях.

В Индекса на приобщаване е посветена специална рубрика на приобщаващите ценности, наречена „Рамка от ценности на приобщаването”. В нея са концентрирани три типа приобщаващи ценности – изграждащи ценности, ценности при отношенията и ценности, изразяващи състояния.

• Изграждащи ценности:

• Равнопоставеност и свързаните с нея концепции за безпристрастност, честност и справедливост

Те са представени като ядрото на приобщаващите ценности. Равнопоставеността е насочена към всеки един участник в институционалната общност, който трябва да се третира като еднакво ценен и не предполага всички да бъдат еднакви и да получават еднакво отношение.

• Права

Равните човешки права предполагат еднакво право на живот, храна, подслон, закрила, грижа, свобода на действието и на гражданското участие. В системата на предучилищното и училищното образование децата и младите хора имат право на безплатен и равен достъп до качествено образование.

• Участие

То е едно от най-големите достижения на демократичните общества. Въвличането в общи дейности с други хора не е достатъчно условие за участие. В образованието то предполага взаимодействие с останалите, но подплатено с чувството за това да си приет и приобщен. Правото на неучастие също е част с концепцията за участие, свързана с възможността да се отстои автономността от групата. Активното и свободно участие изисква диалог с останалите, основан на равенство и пренебрегване на различията, базирани на власт и статус.

• Ценности при отношенията

• Уважение към многообразието

Включва позитивно отношение към всички различни участници и цененето им заради тяхната индивидуалност и положителни действия. „Многообразието” включва видимите и невидимите разлики и прилики между хората. То е богат ресурс за пълноценно живеене и учене, а не проблем, който трябва да бъде преодолян.

– Общност

Включва признаване на факта, че всички живеем във взаимовръзка помежду си и че приятелските отношения са в основата на нашето щастливо съществуване, основано на културата на сътрудничество.

• Устойчивост

Подготовката на децата и учениците за устойчив начин на живот в устойчиви общности и околна среда на местно и глобално равнище.

• Ненасилие

Изисква изслушване и разбиране на гледната точка на другите и претегляне на собствените и чуждите аргументи. В образователните институции следва децата и учениците да овладеят умения за водене на преговори и разрешаване на конфликти.

• Доверие

Процес на ангажирано и активно участие без страхове и предубеждения. Свързано е с понятията „отговорност” и „надеждност”.

• Честност

Открито споделяне на истината, без лицемерие, със заявените ценности и принципи и включва спазването на поетите обещания. В образованието се свързва със споделяне на знание с младите хора за местната и глобалната реалност, окуражаването им да задават трудни въпроси и да могат да взимат трудни решения сега и в бъдеще.

• Кураж

Възможност да изкажеш открито мнението си, да отстояваш себе си и другите там, където липсва култура на взаимна подкрепа.

• Ценности, изразяващи състояния

• Радост

В образованието се свързва с играта и споделено чувство за хумор за придобиване на нови знания и умения.

• Състрадание

Осъзнаване страданието на другите и желание това страдание да бъде облекчено. Изисква ангажираност към чувствата и гледните точки на останалите хора.

• Обич

Да помогнеш на другите да се реализират и да бъдат себе си като им гласуваш доверие. Това засилва чувството за принадлежност и желание за участие.

• Надежда/оптимизъм

Опирайки се на реалността с действия, базирани на принципи, да се покаже на младите хора, че трудностите са преодолими.

• Красота

Свързване на собственото разбиране за духовно израстване с безкористни дела, целящи надрастване на личния интерес, радост от чуждото достижение, в наслаждаването на изкуството и музиката.

Изводи и обобщение

Приобщаващото образование може да се превърне в първата завършена образователна политика, която се стреми да направи образователната среда много по-приемлива за различните деца/ученици, напасвайки я спрямо техните особености и потребности, а не както досега, да се търси промяната у тях, за да се адаптират те към изискванията й. Всичко това изглежда много добре, но трябва да си дадем съвсем ясна сметка, че в историята на българското образование са въвеждани и апробирани какви ли не образователни политики – коя от коя по-прогресивна, по-подходяща, по-приемлива за нашите условия. Всяка от тях, налагана от властимащите, е претърпявала пълен провал. Ето защо е много важно да дадем достатъчно време на българския учител и да му помогнем безкористно и добронамерено да получи необходимата му доза увереност и убеденост, че приобщаващото образование с неговите приобщаващи ценности е най-правилната образователна политика за всички членове на нашето общество в бурното и динамично съвремие.

И тук трябва да бъдем съвсем наясно, че основната тежест за правилното прилагане на новата образователна политика в образователните институции се отрежда именно на българския учител. Огромната част от педагогическите ни специалисти е поставена да работи в условия на сериозен дефицит от базови познания за приобщаващото образование. Цялостната им работа с различните деца при новите образователни условия изисква безспорното владеене на редица нови специфични знания, умения и компетенции. Днес българският учител се нуждае от подкрепа и разбиране повече от всякога досега, поради което българската държава трябва да продължи подетата политика за утвърждаване на неговия професионален статус и повишаване на жизнения му стандарт. Едновременно с това, неговата квалификация не трябва да остане само негова грижа, а е необходимо насочването на повече финансови средства за компенсиране на дефицитите от базови познания за приобщаващо образование и тяхното практическо приложение.

Процесът на приобщаване и свързаното с него приобщаващо образование трябва да се разглеждат като цялостна система от образователни и общочовешки ценности, които в образователната система винаги започват да се градят върху принципа за безпристрастен достъп, развиват се на базата на засиленото участие и се усъвършенстват чрез прилагането на цялостен комплекс от социални взаимоотношения, за да се стигне до формиране на усещане за принадлежност към образователната общност. Като основополагащо в системата от ценности, приобщаващото образование в наше време се превръща в една от най-привлекателните и най-атрактивни образователни политики.

Цитати:

[1] Осипов, Г. В. (1999). Енциклопедический социологический словарь. Общая редакция акад. Москва: Изд. Российская академия наук (РАН) и Институт социально-политических исследовании, 299.

[2] Коробейников, В. С. (1971). Анализ содержания материалов пропаганды. Проблемы социальной психологии и пропаганда. Москва: Изд. Политической литературы, 70.

[3] Осипов, Г. В. (1999). Енциклопедический социологический словарь. Общая редакция акад. Москва: Изд. Российская академия наук (РАН) и Институт социально-политических исследовании, 299.

[4] Младенов, Т. (2009). Принципи на приобщаването. Да учим по европейски: Сборник полезни статии за учители и родители или какво можем да научим за приобщаването от британския опит. Изд. на Българска асоциация на Чийвнинг стипендиантите, https://www.cie.bg/cache/files/116.pdf, последно посещение на 08.07.2018 г.

[5] Бут, Т. & Ейнскоу, M. (2002). Индекс за приобщаване – ръководство за управление на приобщаващите процеси в училище. Да подобрим ученето и участието в училищата. София: Изд. на Център за изследване на приобщаващото образование, 9, http://www.csie.org.uk/resources/translations/IndexBulgarian.pdf, последно посещение на 08.07.2018.

[6] Наредба за приобщаващото образование. Обн. – ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила от 27.10.2017 г. Приета с ПМС № 232 от 20.10.2017 г., чл. 3 (1) , последно посещение на 08.07.2018.

[7] Закон за предучилищното и училищното образование. Обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.

[8] Наредба за приобщаващото образование. Обн., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила от 27.10.2017 г. Приета с ПМС № 232 от 20.10.2017 г., чл. 3 (1).

[9] Баева, М. (2012). Приобщаващо образование – подготовка, компетенции, възможности за реализация на педагозите. Образование и технологии, № 3, 30.

[10] Баева, М. (2012). Приобщаващо образование – подготовка, компетенции, възможности за реализация на педагозите. Образование и технологии, № 3, 30.

[11] Приобщаващо образование в България: още колко ни остава? (2006). София: Изд. на Save the Children, http://old.europe.bg/upload/docs/Position_Paper.pdf, последно посещение на 08.07.2018.

[12] Марчева, П. (2016). Концепцията на приобщаващото образование. Педагогически алманах, Търново: Педагогическо списание на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, № 1.

[13] Приобщаващото образование, колко още ни остава. Позиция на Центъра за приобщаващо образование, 03.2015, http://priobshti.se/sites/priobshti.se/files/uploads/docs/priobshtavashtoto_obrazovanie_kolko_oshte_ni_ostava_2015.pdf, последно посещение на 08.07.2018.

http://www.cie-bg.eu/cgi-bin/index.pl?_state=AboutUs&aboutus.ID=8, последно посещение на 08.07.2018.

[14] Иванова, Г. (2015). Предизвикателството „Приобщаващо образование“, Сборник с доклади на участниците в проекта „Приобщаващо образование“ – Предизвикателствата на приобщаващото образование. Пловдив: Унив. изд. „Паисий Хилендарски“.

[15] http://www.cie–bg.eu/cgi–bin/index.pl?_state=AboutUs&aboutus.ID=8, последно посещение на 08.07.2018.

[16] Бут, Т. & Ейнскоу, М. (2011). Индекс за приобщаване: подобряване на ученето и участието в училищата. София: Изд. на Центъра за приобщаващо образование,

http://www.index-priobshtavane.eu/wp-content/uploads/2014/01/indeks-za-priobshtavane-web.pdf, последно посещение на 08.07.2018.

Библиография

Баева, М. (2012). Приобщаващо образование – подготовка, компетенции, възможности за реализация на педагозите. Образование и технологии, № 3.

Бут, Т. & Ейнскоу, M. (2002). Индекс за приобщаване – ръководство за управление на приобщаващите процеси в училище. Да подобрим ученето и участието в училищата. София: Изд. на Център за изследване на приобщаващото образование, http://www.csie.org.uk/resources/translations/IndexBulgarian.pdf, последно посещение на 08.07.2018 г.

Бут, Т. & Ейнскоу, М. (2011). Индекс за приобщаване: подобряване на ученето и участието в училищата. София: Изд. на Центъра за приобщаващо образование,

http://www.index-priobshtavane.eu/wp-content/uploads/2014/01/indeks-za-priobshtavane-web.pdf, последно посещение на 08.07.2018.

Закон за предучилищното и училищното образование. Обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.

Иванова, Г. (2015). Предизвикателството „Приобщаващо образование“, Сборник с доклади на участниците в проекта „Приобщаващо образование“ – Предизвикателствата на приобщаващото образование. Пловдив: Унив. изд. „Паисий Хилендарски“.

Коробейников, В. С. (1971). Анализ содержания материалов пропаганды. Проблемы социальной психологии и пропаганда. Москва: Изд. Политической литературы.

Марчева, П. (2016). Концепцията на приобщаващото образование. Педагогически алманах, Търново: Педагогическо списание на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, № 1.

Младенов, Т. (2009). Принципи на приобщаването, Да учим по европейски: Сборник полезни статии за учители и родители или какво можем да научим за приобщаването от британския опит. Изд. на Българска асоциация на Чийвнинг стипендиантите, https://www.cie.bg/cache/files/116.pdf, последно посещение на 08.07.2018 г.

Наредба за приобщаващото образование. Обн. – ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила от 27.10.2017 г. Приета с ПМС № 232 от 20.10.2017 г., чл. 3 (1) , последно посещение на 08.07.2018.

Осипов, Г. В. (1999). Енциклопедический социологический словарь. Общая редакция акад. Москва: Изд. Российская академия наук (РАН) и Институт социально-политических исследовании.

Приобщаващо образование в България: още колко ни остава? (2006). София: Изд. на Save the Children, http://old.europe.bg/upload/docs/Position_Paper.pdf, последно посещение на 08.07.2018.

Приобщаващото образование, колко още ни остава. Позиция на Центъра за приобщаващо образование, 03.2015, http://priobshti.se/sites/priobshti.se/files/uploads/docs/priobshtavashtoto_obrazovanie_kolko_oshte_ni_ostava_2015.pdf, последно посещение на 08.07.2018.

Сп. „Реторика и комуникации“, брой 36, септември 2018 г.

Статията е по проект „Формиране на компетентности и усъвършенстване на умения за прилагане на съвременни методи и методики за научни изследвания от млади учени” (Договор № ДМ10/2 от 14.12.2016 г. по Фонд „Научни изследвания”).