Веселина Любенова

Абстракт. Събитията, на които станахме свидетели през зимата на 2013 година, дават основание да се изследва доколко протестът и процесът влизат в симбиоза и доколко може да се стигне до обединяване на българските граждани около една кауза, след като те дават израз на недоволството им от енергийните монополи. Натрупаните политически и икономически проблеми стават причина и за социални промени, които са специфичен тест за гражданско поведение. Целта в статията е да се проследят генезисът на протеста и ефектите от него от ПР гледна точка. Задачите са да се определят предпоставките и факторите за протеста, да се конкретизират специфичните му характеристики и да се формулират изводи.

Ключови думи: протест, процес, енергийни монополи, потребители, полиция и държава.

 Vesselina Lyubenova – PR and communication features of the protests in February and March 2013 in Bulgaria or symbiosis-protest process

Abstract. Events which have taken place in the winter of 2013 gave rise to these two phenomena come into symbiosis and unite a nation in a cause as an expression of dissatisfaction with the energy monopolies. Accumulated political and economic problems led to the social changes and it is specific test for citizen behabior. The goal of the paper is to sets this work is to trace the genesis of the protest and its effects from PR point of view. The paper’s tasks are to identify the sircumstances/conditions and factors for the protester’s participation and to describe the specific characteristics of the protest.

Keywords: protest, process, energy monopolies, consumers, police and state.

Въведение в проблематиката

Още в началото на статията формулираме хипотезата, че събитията от зимата на 2013 година в България, когато гражданите от 35 града изразиха своето недоволство от монополите в страната, са не само ситуативно породен протест, но и част от процес. Протестът има специфични характеристики. Процесът включва идентифициране както на икономическите и политическите проблеми, така и установяване на желаните социални промени, които до известна степен са и тест за гражданското общество в България.

Целта в статията е да се проследи генезисът на протеста, да се анализира процесът в неговите икономически измерения. За достигане на изследователската цел ще бъдат разгледани позициите на експерти (от енергетиката, финансите и от различни институции в България) и на комисиите, които са въвлечени в този процес. Ще се анализират също така Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия, различните гледни точки на участници в събитията и публикации във вестник „Черно море” – Варна, за периода 10 февруари − 7 март 2013 година. Периодът е рамкиран от  началото на протестите във Варна до подаването на оставката на кмета на града – Кирил Йорданов. Подобен анализ на институционални доклади, на документи, на административни решения и на публикации на експерти от сферата на финансите и енергетиката през призмата на публичната и медийната комуникация и от ПР гледна точка провокира изследователския ми интерес, а посочените по-горе ограничения и източници са важни с оглед установяване рамките на изследването.

Изследователската теза е, че пропуските и дисхармонията в икономическата политика,  обусловена от политическите решения, са предпоставки, които водят до осмисляне на основанията на потребителите и гражданите по такъв начин, че да се стигне до формулиране не само до икономически искания, но и до искания за политически промени.

За да бъде доказана тази теза, в изследването се поставят следните задачи:

1. Да се определят предпоставките и факторите, които детерминират протестите от зимата на 2013 година, които протести като резултат водят до оставка на правителството на премиера Борисов, до служебен кабинет и до предсрочни парламентарни избори; в частност и до оставката на кмета на град Варна.
2. Да се конкретизират специфичните характеристики на протеста във Варна и на тези в България.
3. Да се формулират изводи относно протестите и да се направи опит да се очертаят тенденции, произтичащи от събитията.

Резултати от изследването

Предпоставки могат да се търсят в предходните години, които в своята съвкупност оформят до определена степен облика на протеста през зимата на 2013 година, което дава известни основания да се твърди, че става въпрос за процес. Втората предпоставка се изразява във факта, че от 2000 година цените на електроенергията се увеличават двойно и тройно. Със 132,3% е увеличена цената на дневния ток от 2000 г. до 5 март 2013 г. А нощната тарифа „скочи“ с цели 206% [9]. Сравнението се прави с цената на ЧЕЗ, като най-голямото ЕРП с 2 млн. потребители.Таблица № 1 Сравнение на цените на тока 2000-2013 година По отношение на първата част от въпроса имаме следните данни: 40% от съдържанието на сметката за ток е за реално консумирана енергия, а останалите 60% се делят най-общо на три – такса „достъп до електропреносната мрежа”, добавка за активна енергия и добавка за зелена енергия. Тези добавки, които влизат в състава на цената на ток, са регламентирани по силата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия [10].Очевидно е, че добавката за активна енергия и добавката за зелена енергия не влизат в разбиранията на масовия потребител. По първата спомената добавка домакинствата не биха могли да вземат отношение в качеството на трансформатори, дросели или електродвигатели. Агенция „Ройтерс” внася допълнителна яснота, твърдейки, че правителството на България е намалило драстично преференциалните тарифи за слънчевата енергия с 50% и с 22% − за вятърна енергия. ДКЕВР също увеличава таксите за силово предаване с 50 на сто в опит за ограничаване на производството на зелена енергия. Тези мерки водят до спад в износа на електроенергия и до отпадане на инвестиционни проекти [12]. По думите на Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия, това положение „не е политика, а импровизация с крайна цел да се спре развитието на вятърната и слънчева енергия в България” [13].Възлов остава въпросът и изясняването в какво се изразява намаляването на цената? За битовите домакинства, според експертите на омбудсмана, се оказва, че цената на електроснабдяването е повишена – от 8 на 9 стотинки за киловатчас дневна енергия и от 2 на 4 стотинки при нощната тарифа. „Намаление има при разпределението на енергията и в крайна сметка се получава намаление от над 4%”, пояснява омбудсманът [15].Крайните изводи, които могат да се направят, са както следва. На първо място, истината за високите цени на ток се крие в добавките и това като че ли е тенденция в политиката от страна на държавата ни. На следващо място, обобщавайки, може да се каже, че самите добавки нямат пряко отношение към изразходвания от потребителите ток. Добавката „активна енергия” като че ли играе ролята на разменна монета в държавната политика при решаването на въпросите за ВЕИ. Друг извод, който би могъл да се извлече от анализа на неуредения въпрос с добавките, които са отразени във фактурите, е, че те акумулират сложност относно разбирането им. Това за потребителите означава и предполагаема неправомерност, тъй като на тях не им става ясно как точно се формира ценообразуването. Дори омбудсманът Константин Пенчев признава този факт относно новите фактури. „Масово пропагандираме, че сме намалили безпрецедентно сметките за ток, след което пускаме нови фактури и не обясняваме на хората нищо или им обясняваме така, че трябва да имаш до себе си двама експерти, за да го разбереш” [17], казва той.Четвъртата предпоставка е свързана с пътя на една жалба. Призивът на миналото правителство в разгара на протестите е всеки потребител да си търси своите права като подава жалби.               Очевидно е, че има пропуски във всички етапи по разглеждане на една жалба. Последната инстанция, която е въвлечена в проблема с жалбите към ЕРП-та, остава съдът. Там едно дело отнема около 2−3 години, по думите на заместник-председателя на Арбитражния съд Мария Григорова. Коректно е да се уточни, че вече има практика и Арбитражният съд да може да гледа дела на ЕРП-та, така че това да отнема 2−3 месеца и да излиза по-евтино [20].Катализатор на натрупалите се икономически и исторически хронологични предпоставки у нас през зимата на 2013 година не е точно поредното повишаване на сметките за ток, а тяхното чувствителноувеличение. Началото на протестите срещу енергийните монополи започна на 28 януари 2013 година с масови прояви в Сандански и Благоевград и завърши официално на 16 март 2013 година, когато част от протестиращите учредяват гражданско движение „Освобождение” и правят заявка за участие в предсрочните парламентарни избори, проведени през май 2013 година. Исканията обаче са формулирани на по-късен етап (на 23 февруари 2013 г.), това са 15 основни и 5 допълнителни. Основните искания засягат всички неуредени въпроси, свързани с енергийните монополи. Допълнителните искания представляват политическата окраска в тези протести. Равносметката от исканията е следната: от общо 20 искания, 17 категорично не са изпълнени [22].Търсените отговори намираме в публикациите на вестника и в тях се отразяват някои специфични характеристики на протеста в града. Събитията на тези две дати показват в социален план трансформацията от протест към мирно шествие. Те също така се превръщат в пример, който няма аналог, за друг вид социални отношения – на хора с различни политически и идейни разбирания, но обединени в една кауза.Протестиращите не допускат да се стигне до вандалщина и провокация. Те сами пресичат и всеки опит да се чупи и руши, както и да се опорочава протестът с политизиране. Издигнат е апел: „Вандалите и политиците не са част от мирния протест на народа!”. Примерите за това са посочени на страниците на вестник „Черно море”, отново от Лиляна Трънкова [24,25,26,27, 28].Ставаме свидетели на акт на взаимност в усилията на протестиращи и полиция един протест да не се опорочава от вандалщина. Варна се превърна в символ и на толерантност, обединяваща две различни страни – протестиращи и полиция − около обща идея. В крайна сметка отношението на множеството хора, заемащи две различни позиции, се превърна в сериозна заявка за гражданска толерантност. Изведените по-горе специфични характеристики определят облика на протеста във Варна като неповторим в страната; в този протест има голяма доза патриотизъм и желание за нормален живот. Проследяването на генезиса на протеста, на предпоставките за настъпването на процеси на икономическо и социално равнище и анализирането на спецификата му в град Варна, дава основание да се изведат някои изводи и да се направи опит да се очертаят някои тенденции. На следващо място остава неизяснен въпросът какво предприе държавата срещу монополите от дистанцията на десет месеца за осигуряване на конкурентна пазарна среда. Преди седем години финансовият експерт Емил Хърсев призова хората да се ползват от услугите на съда при решаването на въпросите с ЕРП-та. Но дали съдебната система защитава потребителските права при съдебни процедури, продължаващи от 2 до 3 години, и дали гражданите могат да платят високите адвокатски хонорари, при условие че редовият гражданин едва „връзва“ бюджета си? Държавата в лицето на комисиите, съдебната власт и системата от институции не направи нужното, за да се подобри комуникативната политика към гражданите, за да бъдат те информирани достатъчно ясно, пълно и своевременно. От ПР гледна точка са налице редица пропуски; констатацията е, че няма разработена комуникативна стратегия и от страна на държавата, и от страна на ЕРП-та; не се отчита ефективна координация между комисии и дружества. Протестите катализират процеса на недоволство и водят до подаване на оставка на правителството на ГЕРБ, на един премиер – Борисов, и оставки на няколко кмета, един от които е този на Варна. Налице са основания да се заключи, че ако това са посоки за решаването на проблемите, то тогава може да се очаква, че ще последват някакви промени, поне на равнище законодателство или институционални решения. Остава отворен въпросът: Ако решението да се сезира държавата за нейните пропуски чрез протести е успешен граждански ход, то дали реакциите на политическо ниво биха били резултатни? Оказва се, че към момента не са предприети очакваните от протестиращите български граждани мерки, които да очертаят търсения резултат. Въпросът е кога ще бъде направено необходимото? Ако се приеме като истина, че ако пазарът не работи нормално и не се създава нужната атмосфера на сигурност и спокойствие за потребителите, тогава какви са тенденциите и прогнозите в бъдеще? Също така следва да се търси отговор на въпроса: Ако институциите, комисиите и дружествата не осъществяват ефективна ПР кампания спрямо гражданите и потребителите, тогава какво следва?  Цитати:[2] Bulgaria cuts preferential price for renewable energy <http://in.reuters.com/article/2012/06/29/bulgaria-renewables-cuts-idINL6E8HP05S20120629>, достъпно на 21.05.2014. [4] Общ доход на домакинствата по източници на доходи за трето тримесечие на 2012 и 2013 година <http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/data/timeseries/HH_1.1.3.xls>достъпно на 21.05.2014.[6] Маркс, К., Ф. Енгелс. (1957). Съчинения, том ІІІ. София: БКП, с. 8.[8] Rallies Call for Nationalization of Bulgaria’s Power Utilities by Febr 22 <http://www.novinite.com/articles/147917/Rallies+Call+for+Nationalization+of+Bulgaria’s+Power+Utilities+by+Febr+22>, достъпно на 21.05.2014.[10] Наредба № 1 от 18 март 2013 г. за регулиране на цените на електрическа енергия, ДВ. бр.33 от 5 април 2013 г.[12] Bulgaria cuts preferential price for renewable energy <http://in.reuters.com/article/2012/06/29/bulgaria-renewables-cuts-idINL6E8HP05S20120629>, достъпно на 21.05.2014.[14] ДКЕВР прие окончателно новите цени на тока от 1 август <http://www.dnevnik.bg/biznes/potrebiteli/2013/07/30/2112865_dkevr_prie_okonchatelno_novite_ceni_na_toka_ot_1_avgust/>достъпно на 21.05.2014.[16] Чернев, П. Евтин ток – да да, ама не <http://www.actualno.com/columnist/article/id/502/author_id/64>, достъпно на 21.05.2014.[18] Цветкова, М. Веселин Златев, председател на КЗП: Сферата на застраховането като цяло е добре регулирана <http://www.klassa.bg/news/Read/article/229504_%D0%92%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD+%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B2,+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB+%D0%BD%D0%B0+%D0%9A%D0%97%D0%9F%3A+%D0%A1%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE+%D1%86%D1%8F%D0%BB%D0%BE+%D0%B5+%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5+%D1%80%D0%B5%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0>, достъпно на 21.05.2014.[20] Съдебната система в медиите. Правен свят <www.legalworld.bg> 17.08.2013. достъпно на 19.11.2013.[22] Седем (7) месеца по-късно: Нищо от исканията на Февруарския протест още не е изпълнено <http://offnews.bg/news/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8_289/7-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%86%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%9D%D0%B8%D1%89%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%A4%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE_247741.html>, достъпно на 21.05.2014.[24] Трънкова, Л. (2013). Поради непосилните сметки за ток Варна на бунт, в. Черно море, 11.02.2013, с.1, 3 .[26] Трънкова, Л. (2013). Не политизирайте недоволството ни, в. Черно море, 15.02.2013, с.2.[28] Трънкова, Л. (2013). Нямаме лидери, лица и имена, ние сме България, в. Черно море, 25.02.2013, с.1, 3.[30] Трънкова, Л. (2013). 220 волта гняв, в. Черно море, 18.02.2013, с.1, 2, 3.

1. [29] Областна дирекция на полицията: Няма да допуснем размирици в града, в. Черно море, 13.02.2013, с.3.
2. [27] Трънкова, Л. (2013). 220 волта гняв, в. Черно море, 18.02.2013, с.1, 2, 3.
3. [25] Трънкова, Л. (2013). Ултраси и тийнейджъри опорочават протеста на варненци, в. Черно море, 14.02.2013, с.4.
4. [23] Трънкова, Л. (2013). Нямаме лидери, лица и имена, ние сме България. в. Черно море, 25.02.2013, с.1, 3.
5. [21] Колева, Д. Жалба за надписан ток? Надежда всяка тука оставете! <http://www.segabg.com/article.php?id=650691>, достъпно на 21.05.2014.
6. [19] Колева, Д. Жалба за надписан ток? Надежда всяка тука оставете! <http://www.segabg.com/article.php?id=650691>, достъпно на 21.05.2014.
7. [17] Цветанова, К. И омбудсманът не разбрал новите фактури за тока <http://www.dnes.bg/obshtestvo/2013/09/11/i-ombudsmanyt-ne-razbral-novite-fakturi-za-toka.198987>, достъпно на 21.05.2014.
8. [15] Цветанова, К. И омбудсманът не разбрал новите фактури за тока <http://www.dnes.bg/obshtestvo/2013/09/11/i-ombudsmanyt-ne-razbral-novite-fakturi-za-toka.198987>, достъпно на 21.05.2014.
9. [13] Bulgaria cuts preferential price for renewable energy <http://in.reuters.com/article/2012/06/29/bulgaria-renewables-cuts-idINL6E8HP05S20120629>, достъпно на 21.05.2014.
10. [11] Попов, Б. Цената на „зеления” ток ще се актуализира често <http://www.dnes.bg/obshtestvo/2012/07/03/cenata-na-zeleniia-tok-shte-se-aktualizira-chesto.162842>, достъпно на 21.05.2014.
11. [9] Тончев, Т., М. Бойкова. Поскъпването на тока изпреварва със 104% инфлацията <http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1825738>, достъпно на 21.05.2014.
12. [7] Хърсев, Е. Монополите – открит урок по пазар <http://www.segabg.com/article.php?id=293518>, достъпно на 21.05.2014.
13. [5] Minimum wages Code: tps00155EUR/month <http://epp.eurostat.ec.europa.eu>, достъпно на 17.11.2013.
14. [3] Димитрова, М. Растат цените на основни стоки и услуги през есента … <http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100234566/rastat-cenite-na-osnovni-stoki-i-uslugi-prez-esenta>, достъпно на 21.05.2014.
15. [1]Барева, М. Българските домакинства се топлят основно с ток и дърва <http://www.emi-bg.com/index.php?id=1665>, достъпно на 21.05.2014.
17. Липсата на държавна намеса и неуредеността на енергийния „монополен“ статут могат да предизвикат нови икономически протести, като последствия от тях може да се окажат и с непредвидими политически последствия. За да се пресекат подобни социални взривове, държавата би следвало да направи съответните нормативни промени, които да осигурят спокойствие и да гарантират правата на потребителите при решаване на въпроси, свързани с енергийните монополи. Също така, ако се изходи от презумцията, че капитал на всяка нация са хората, тогава какво следва? Поставянето на първо място на интересите на гражданите и потребителите ще повиши не само качеството на живот, но и ще оживи икономиката в по-далечна перспектива. Търси се и отговор на въпроса „Дали толерирането на чужди енергийни инвестиции за сметка на потребителите е работещ механизъм?“. Умишленото съкращаване на възможността да се въведат ВЕИ вероятно пресича конкурентната икономическа среда и отново е в ущърб за хората. Което води до извода, че е нужно да се търси и да се намира оптимален баланс в законотворчеството и реалните, ежедневни действия на различните държавни структури. Също така е необходима добра воля на управляващите и постоянни усилия, за да се направят промените и да се поставят на първо място националните интереси.
18. На първо място, става ясно, че правата на потребителите се намират в тясна връзка с провежданата икономическа политика от страна на държавата. Ненавременното и мудно решаване на наболелите проблеми, в случая с енергийните монополи, биха довели до ново издигане на гласа на гражданите под форма на протест. Към момента обаче не са взети съществени решения за защитата на правата на потребителите като изменение на правомощия, отнасящи се до ДКЕВР и КЗП. Не е напълно изяснен на българските граждани и потребители на електроенергия принципът на ценообразуване на сметките за ток.
19. Заключение
20. Третата специфика се свързва с акта на 36-годишния Пламен Горанов, който се самозапалва в резултат на личностното си убеждение, че икономическата и политическата конюнктура в града и в страната трябва да се променят. Живата факла се превърна в символ частично и на протест в България. Този самопожертвователен акт олицетворява върховата форма на протеста и вероятно може да се определи и като една от причините за подаването на оставката на премиера Бойко Борисов, а в деня на кончината на Горанов – и за подаването на оставка на кмета на Варна – Кирил Йорданов. Действието на Пламен Горанов би могло да се определи като възможен повод за разместване на политическите слоеве, но е трудно да се направи заключението, че това катализира процеса към нови политически избори в национален план.
21. Полицията от своя страна като орган на реда неколкократно излиза на страниците на вестник „Черно море”. Един път, като орган на реда, който казва, че няма да допусне да се извършват нарушения на обществения ред [29]. Пак на страниците на вестника ОДП − Варна, благодари официално на всички участници в протестните действия, които не допуснаха да се извършват нарушения на реда. Втори път, полицията е представена като хора, съпричастни към случващото се, които също плащат сметки и обичат своя града, които също живеят трудно, като всички, които са на улицата. Поради невъзможността им да се включват в протестите, служителите на реда изразяваха своето отношение, като сваляха щитовете си на земята. Хората им слагаха цветя по щитовете [30].
22. Втората отличителна черта е, че това са най-мирните протести в сравнение с другите български градове, в които също се организират протести. Мирният акт е постигнат с общите усилия на протестиращи и полиция.
23. Първата характерна черта на черноморския протест е неговата мащабност. От страниците на изследваната тук медия разбираме, че още първия ден са излезли хиляди хора. Върхова численост има през уикендите, особено на 17 февруари, когато излизат 30 000, и на 24 февруари − над 40 000 хиляди души. Като най-символно шествие се определя това от 24 февруари, когато над 40 000 граждани падат на колене и запяват „Мила Родино”. Със сигурност няма по-вълнуваща и запомняща се гледка от десетки хиляди хора на колене, които пеят националния химн, споделя журналистката Лиляна Трънкова [23].
24. Протестът в своя процес на обединяване на българските граждани около една кауза има своята специфика. Тя се изрази в провъзгласяването на Варна за столица на протеста. Необходимостта да се потърси отговор на въпроса защо недоволството на България избра Варна за своеобразна столица на протеста, определи за нужно да се изследва ежедневника на града вестник „Черно море” в периода 10 февруари − 7 март 2013 година.
25. Същевременно през последните месеци прокуратурата излезе със заключение, че няма механизъм за контрол на жалбите на хората към ЕРП-та − от над 4000 жалби срещу ЧЕЗ са разгледани само малко над 1000. ЕВН открива 40 грешни фактури при подадени 1805 жалби за януарските сметки в Пловдивско. А за половин година 6354 семейства са се жалвали от високи сметки в ЕВН [21]. След като две комисии и прокуратура изпадат в позиция да не могат да се справят с ЕРП-та, излиза, че има нежелание от страна на държавата да реши нормативно проблема. Но тя, държавата, има и ангажимент към своите граждани – да защитава правата им на първо място, а след това да се грижи за своите инвестиционни и политически интереси. Толерантността на държавата към монополите и техните инвестиции са една от причините за политическите нюанси на антимонополния образ на протеста в България.
26. Председателят на КЗП Веселин Златев споделя, че „препращаме голяма част от жалбите към ДКЕВР, а ЕРП-та бавят разглеждането на жалби на гражданите.” А по сегашния закон ДКЕВР не може да се произнесе преди да е получила писмено становище на съответното ЕРП по конкретен случай. Така се получава един „омагьосан кръг” [18]. Комисията за защита на потребителите и независимият енергиен регулатор играят простичката роля на пощенска кутия за жалби [19].
27. Схема №1 Пътят на жалбата
28. Схемата е следната. Първо се подава жалба към ЕРП, което се самопроверява. Следващата инстанция, към която се обръщат потребителите, е Комисията за защита на потребителите (КЗП). Това, което остава недообяснено и неразбрано за всички потребители, е, че правомощията на КЗП по отношение на проверките изобщо стигат до проверка само на раздела „Общи условия” от договорите за клиенти. За всички останали условия, нередности и жалби потребителите се обръщат към съответната секторна комисия. В случая с ЕРП-та тя е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). КЗП препраща жалбата до ДКЕВР. По сегашния закон ДКЕВР не може да се произнесе преди да е получила писмено становище на съответното ЕРП по конкретен случай. И в крайна сметка ДКЕВР препраща жалбата отново към ЕРП-то. В следващата схема е илюстриран пътят на жалбата.
29. Следователно има основания след анализа на посочените по-горе мнения, да се направи изводът, че от ПР гледна точка очевидно има неефективна, ненавременна и недобра комуникация от ЕРП-та с техните потребители по особено важен за тях въпрос – има ли увеличение на цената на тока, или не. Цената, както е отбелязано, е комплекс от елементи. Намаляването на разпределението и увеличаването на цената на самия ток всъщност не е постижението, не е искането, поради което хиляди хора излизат на протест, за да изразят своето недоволство.
30. Има една особеност. Потребителите, които извършват стопанска и обществена дейност и които имат не по-малко от 50 души персонал и годишен оборот до 19,5 млн. лв., плащат и „върхова тарифа” [16]. В различните сезонни и часови зони увеличението по тях е от 5−19%.
31. По отношение на втората част от въпроса – каква е цената на тока днес. В публичното пространство бе оповестено, че тя е понижена два пъти през тази година − средно с между 7,28% и 6,22% за клиентите на различните електроразпределителни предприятия от 5 март 2013 г. и с около 5 на сто от 1 август 2013 г. [14]. Това стана след протестите срещу високите сметки за ток от зимата на тази година.
32. По втората спомената добавка – за зелена енергия – имаме проблем, свързан с възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). През юни 2012 година тогавашният директор на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), Ангел Семерджиев, отстоява позиция, че за да се избегне бум на инвестиции във ВЕИ, държавата ще направи корекции в преференциалните цени. Нормата на възвращаемост за всички ВЕИ проекти е намалена от 9 на 7% [11].
33. В член 12, ал. 4 се казва, че добавката за зелена енергия се определя като разлика между разходите за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, изчислени по преференциални цени и се определя по формула. А според член 7 активната енергия е онази част от общата енергия, освен активната енергия, която се предоставя, необходима за функционирането на консуматори, включващи в конструкцията си елементи като трансформатори, дросели, електродвигатели или кондензатори, наречени „реактивни елементи”.
34. Третата предпоставка трябва да се търси в историята на сметката за ток. Тук разглежданите подвъпроси крият същинския проблем в системата на ценообразуването на електроенергията. По-надолу ще се обърне внимание на компонентите, които я съставят, както и на въпроса каква е цената към днешен момент.
36.  
37. Първата предпоставка е самият акт на предаване на енергийната инфраструктура на частни дистрибутори, като по този начин държавата загуби своя контрол върху управлението на дружествата и техните печалби. Още през 2006 година Емил Хърсев, финансов експерт, заявява: „С приватизацията на енергоразпределителните дружества държавата скочи с двата крака в един капан, за който предупреждавахме още преди да щракне. Тази грешка ще платим много, много скъпо” [7]. Българската държава дава права на германската Е.ОН, австрийската EVN и чешката ЧЕЗ, като през 2011 г. Е.ОН продава клон на Енерго−Про [8]. В допълнение – в град София има още един монополист в лицето на „Топлофикация”.
38. В доклада на Световната банка се упоменава, че България е сред страните в ЕС с най-висок дял на електроенергията, използвана за битови нужди [1]. Разходите за електроенергия са сред основните разходи за българските граждани [2]. Почти 100 на сто от месечния доход на средното българско домакинство се харчат за комунални услуги, храна, транспорт, здравеопазване и образование [3]. В момента 85 на сто от месечните доходи на домакинствата се изразходват за стоки от първа необходимост. В същото време, по данни на Националния статистически институт, средните заплати са най-ниските сред държавите – членки на Европейския съюз, от 594.86 лева (около 300 евро) за третото тримесечие на 2012 година [4]. Минималната работна заплата е десет пъти по-ниска от същата в някои държави членки в размер на 310 лева (около 159 евро), или около 1 евро на час [5].На фона на тази картина е уместно да споменем мисълта на Маркс, че общественото битие на хората определя тяхното обществено съзнание и показва решаващата роля на начина на производство в целия обществен живот на хората [6]. Това са данни от официални документи на авторитетни институции, но тези данни всъщност отразяват икономическото битие на домакинствата. Определящо значение и особена важност имат някои предпоставки и фактори, които детерминират генезиса на тези икономически и социални явления.

Литература

1. Държавата на автопилот, в. Черно море, 21.02.2013 г., с. 6.
2. ЕРП Златни пясъци <http://erp-zlatni.bg>, достъпно на 18.11.2013.
3. Минчева, М. Костов, Кунева и царя виновни за скъпия ток <http://www.standartnews.com/balgariya-politika/kostov_kuneva_i_tsarya_vinovni_za_skapiya_tok-177696.html>, достъпно на 21.05.2014.
4. Михайлов, Д. (2013). Над 50 000 варненци въстанаха навръх 3 март, в. Черно море, 4.03.2013 г., с. 3.
5. Многохилядни протести заляха България, в. Черно море, 18.02.2013 г., с. 6.
6. Мълчалив протест събра варненци в 18-ия ден на недоволство, в. Черно море, 28.2.2013 г., с.2.
7. Стамболски, С. ДКЕВР: Битовите потребители нямат шанс на свободния пазар на ток <http://news.ibox.bg/news/id_936136945>, достъпно на 21.05.2014.
8. Трънкова, Л. (2013). Варненци вече 19-и ден на улицата, в. Черно море, 1.03.2013 г., с. 2.
9. Филева, Л. Прокуратурата предлага да се отнеме лицензът на ЧЕЗ, <http://www.dnevnik.bg/video/2013/02/19/2005850_prokuraturata_predlaga_da_se_otneme_licenzut_na_chez/>, достъпно на 21.05.2014.
10. Част от протестиращите основаха политическо движение „Освобождение” <http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1055908>, достъпно на 21.05.2014.
11. Читател: Проверката на електромер ще натовари бюджета ми с още 30 лв. в. Черно море, 18.02.2013, с.2.
12. Bulgaria business snubs shock electricity price spike <http://www.novinite.com/articles/141087/Bulgaria+Buisness+Snubs+Shock+Electricity+Price+Spike>, достъпно на 21.05.2014.