Комуникация и медии

Communication and Media

 

Симеон Василев

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Имейл: sivasilev@uni-sofia.bg

 

Абстракт: В статията е направен опит да се представят значенията, измеренията и проявленията на т.нар. четвърта мрежова власт. Из­ползвани са методите на desk research и case study, като целта е да се представят дефиниции на термина, промените в значението му, рела­ции власт ‒ медии ‒ социални медии. Изведени са примери от раз­лични държави, които представят проявленията на четвъртата мре­жова власт. Установени са правните параметри и опити за регла­ментиране, като позоваванията са на международни и наци­онални из­точници. Проучени са практики и са направени изводи относно въз­можни развития на четвърта мрежова власт в бъдеще. Форму­ли­рани са  предложения относно това какво може да се случи в общест­вото, медиите, културата при промени в четвъртата мрежова власт, която се отличава с динамични промени, многофакторна детерми­нираност и многопластови явления.

Ключови думи: власт, четвърта власт, четвърта мрежова власт, со­циални медии, свобода на словото, регулации.

doi:10.55206/fkoe5953

The Fourth (Network) Power:

Manifestations, Phenomena and Trends

 

Simeon Vassilev

Sofia University St. Kliment Ohridski

E-mail: sivasilev@uni-sofia.bg

 

Abstract: The article is an attempt to present the meanings, dimensions and manifestations of the so-called fourth network power. The methods of desk research and case study are used, the aim being to present definitions of the term, changes in its meaning, relations between power, media and social media. Examples from different countries that present the manifestations of the fourth network power are highlighted. The legal parameters and attempts to regulate are identified, with references to international and national sources. Practices are examined and conclusions are drawn on possible development in the future. Suggestions are formulated regarding what may happen in society, media, and culture in case of changes in the fourth network power, which is characterized by dynamic changes, multi­factorial determinism and multi-layered phenomena.

 

Keywords: power, fourth power, fourth network power, social media, free speech, regulations.

 

Уводни думи

Проблематиката, свързана с представяне ролята, функциите и ре­ал­ните проявления на четвъртата власт, продължава да е актуална. Генера­циите на глобалната мрежа детерминира явления и процеси и се правят не просто допускания, но и се извеждат твърдения за т.нар. четвърта мрежова власт. Именно тя провокира формулирането на изследователски въпроси, на някои от които  се търси отговор в статията.

Терминологичен обзор: власт, медии, съвременни медии

Започваме с кратък исторически обзор относно термина „четвърта власт“, който е ключов относно теоретичната база в статията. Представяме накратко значенията и промяната им в публикации на известни личности, учени, писатели. Целта е да се установи какъв смисъл се влага и какви са релациите власт ‒ медии в по-широк план: исторически, политически, ме­диен, философски, тъй като понятието е многопластово и предполага такъв подход.

Смята се, че терминът „четвърта власт“ е на повече от двеста години, което може да се определи като достолепната възраст. Според някои въвеж­дането на този термин реферира към ирландския политик и философ Ед­мънд Бърк. Според други мнения родоначалникът на понятието е есеис­тът Уилям Хазлит. Споменава се и френският романист Емил Зола, който в статията си „Аз обвинявам“ по повод на аферата „Драйфус“, пише по от­ношение на пресата, че „е в състояние да открива и коригира грешките, допуснати от трите деликатни власти“. [1]

В немскоезичното пространство за родоначалник на концепцията за четвъртата власт се приема австрийският философ на правото Рене Марчич (1919 ‒ 1971), който е известен публицист и коментатор. Той има опит като съдебен репортер и главен редактор на австрийския в. „Залцбургер нах­рихтен“. Неговата концепция за четвъртата власт от 50-те години на мина­лия век е своеобразен отговор на един от основоположниците на Френското просвещение Шарл Монтескьо и неговите три власти ‒ зако­нодателна, из­пълнителна и съдебна. Според Марчич четвъртата власт предполага, че съществува съгласуваност с другите три власти. Истинският проблем, кой­то поставя тази  концепция, е за легитимацията на употребата на насилие от страна на държавната система. В своята „Скица на Магна харта на пре­сата“. [2] Рене Марчич признава три държавнополитически функции на пресата: инициатива, контрол и критика. Докато „контрола и критиката“ се превръщат в стандартна двойка термини във функци­оналното описание на четвъртата власт, инициативата като функция се приема за концептуално забравена.

Други насочват вниманието си към Едмънд Бърк заради шотландския философ и писател Томас Карлайл: „Бърк каза, че в парламента има три власти, но в галерията на репортерите е четвъртата власт, по-важна от всички други“. [3] Интересен е фактът, че в българската преса от началото на 20. век (в. „Искрица“,1911 г.) се подчертава името на Едмънд Бърк. „Мнозина може би знаят, че в английския парламент от съставянето му до не много отдавна, признавали са се само три фактора, чували са се гласовете на три съсловия, само три влияния са се кръстосвали, борели и пречели едни на други, именно: лордовете, висшето духовенство и обикновения народ, представен в камарата на общините. И в едно време, когато недо­разуме­нията и спречкванията почнали да стават много остри между тези три фактора в управлението на страната, е станал един ден в долната камара г-н Едмънд Бърк и като говорил за сравнителното влияние на тези три фак­тора ‒ лордовете, висшето духовенство и обикновения народ, ‒ съветвал слу­шателите си да не изпускат предвид четвъртия фактор ‒ пресата, ‒ пред­ставена в журналистическата ложа“. [4]

Още във времето на традиционните медии Ивайло Знеполски пише, че „властта на пресата притежава особена убедителност, защото е осво­бодена от репресивния елемент”. [5] Това е валидно и за социалните мрежи. Затова темата за „четвъртата власт” не само става още по-актуална, но предстои и нейното ново и трудно конструиране. В края на 2021 г. теорията за нетокрацията на двамата шведски философи и медийни изследователи Александър Бард и Ян Сондерквист представлява интерес, когато се изяс­нява понятието „власт“. Под нетокрация [6] авторите разбират един вид глобална висша класа, чиято сила се основава на технологични предимства и способност да се организира в бизнес мрежи. Те прогнозираха „че ос­новната борба за власт ще е за интернет“. [7] Според тях на върха на социалната пирамида се намира група собственици на информационния продукт и мрежи. Изследователи твърдят, че нетокра­цията формира т.нар. „Давоска култура“. „Те контролират фактически всички международни институции, много от правителствата в света и преобладаващата част от световната икономика и военните дела, пише Динко Динков. В рамките на „нетокрацията“ са и мозъчните тръстове (think-tanks), които предлагат ре­цепти за политически решения. Тази „нетокрация“, тези нови елити, раз­полагащи с власт в мрежите, без да се избират на политически постове, имат силата да променят света“. [8] „Уикилийкс“, международната мрежа на австралиеца Джулиан Асандж, чрез която бяха публикувани огромен масив от секретни дипломатически шифрограми на американското прави­телство, едва ли може да се приравни с понятието за журналистика, но е може би най-добрият пример за възхода на нетокрацията (англ. netocracy), за губещия позиции държавен контрол и нарасналото самочувствие, което води до открит конфликт с правителствата. Случаят „Уикилийкс“ ще про­дължава да бъде дискутиран още дълго време от гледна точка на журна­листиката и последиците за нея. Сред спорните въпроси е дали меж­ду­народната мрежа на Асандж може изобщо да се окачестви като журна­лис­тика? „По същество обаче дебатът за „Уикилийкс като журналистика“ е дебат за това какво е журналистиката или, по-точно, в какви посоки се развива тя днес“. [9]

Със социалните мрежи и спиралата на споделянето представата за концепцията за четвъртата власт радикално трябва да бъде променена и преосмислена, особено заради политическите функции на пресата. Ис­то­рията на човечеството освен всичко друго е и история на информацията, на начините, по които тя се създава, разпространява и възприема. В тази ис­тория превес винаги са имали техническите средства и диверси­фика­цията на комуникационните канали. Те са своеобразният „андронен ко­лайдер“, ускорителят на частиците в медийната екосистема, но в крайна сметка си остават вторичният, подчиненият фактор. Основният двигател винаги е била политиката и важното за нея в съвременния космополис – медийното съдържание. Това е и причината изследователите да говорят за нов модел на четвъртата власт. Харвардският професор по право Йохай Бенклер през 2011 г. вкара в академичен оборот термина мрежова четвърта власт (networked fourth estate). „Свободата, която интернет предоставя, пише Бенклер, бе използвана през последното десетилетие за разработване на нови, свързани в мрежа модели на четвъртата власт. Тези модели за­обикалят социалните и организационните рамки на традиционните медии, които изиграха голяма роля за установяване на баланса между свободата и отговорността на пресата“. [10] Този нов медиен пейзаж вероятно ще комбинира елементи от традиционните новинарски медии с нови сили в медийната индустрия [11], бе прогнозата на много учени, и тя се потвърж­дава напълно от хегемонията на социалните мрежи и спиралата на споде­лянето.

Съвременни измерения на властта, медиите и социалните мрежи

Социалните мрежи промениха йерархията между държавата и граж­даните, такава, каквато я знаем от времето на Аристотел. Особено като от­бележим най-важната промяна чрез социалните мрежи ‒ транснационал­ната децентрализация на властта. „Който не може да живее общностно или не се нуждае от нищо поради способността си да задоволява сам потреб­ностите си, не е част от държавата, така че е или животно, или бог“, казва „бащата на науката“ Аристотел в трактата „Политика“. „Всъщност обаче във всички има по природа стремеж към такава общност и който първи я е създал, е сторил най-голямо добро, защото както завършеният човек е най-доброто от живите същества, така е най-лошото от всички, когато е изо­лиран от закон и право“. [12] Целта на „гения на Античността“ е била да открие универсален начин за размишляване, който да даде възможността на хората да научат всичко за реалността. Не е успял, разбира се. Както ние днес никога няма да научим всичко за реалността. Това, което със си­гурност знаем е, че социалните мрежи станаха решаващ комуникационен ка­нал и от това идват всички притеснения за тяхната власт над общест­веното мнение.

Нито Марк Елиът Зукърбърг през 2004 г., нито Джак Патрик Дорси през 2006 г., когато са създавали Фейсбук и Туитър, са си представяли каква сила ще стартират със социалните мрежи ‒ най-ефективното и инте­лигентно средство за комуникация след епохата на телевизионното изображение. Социалните мрежи са не само част от нашето лично ежедневие. Те са част от процесите на демокрация и едно от най-важните информационни прост­ранства за общественото мнение. Затова поемането на ангажимент за отго­вор­ност е трудна задача. В реалния живот за спазването на кон­ституцията и законите отговаря държавата. Нейните институции обаче очевидно все още не са подготвени за цифровата ера и пространството на интернет, за кои­то отговорността за спазване на човешките права и борбата срещу дез­ин­формацията, лъжата и клеветата, пада изцяло върху мрежите, които са собст­веност на частни компании. Както отбелязва Матиас Блуменкорн „най-го­лямата заплаха за свободата в социалните мрежи не са Дорси или Зукър­бърг, а режими или избрани управници с тоталитарни амбиции“. [13] Спо­ред него държавата е още по-опасна, когато става въпрос за контрол на съ­държанието в частните мрежи. Подобна констатация не означава, че мощ­ните мрежи не трябва да бъдат принудени да се конкурират и антитръс­то­вите правила трябва да бъдат затегнати.

Мария Попова отбелязва, че в цензурирането на интернет потока има известно противоречие, което се дължи на две основни причини – интернет не е традиционна медия, която се подчинява на определени редакционни, идеологически, политически или икономически цели и в нея няма ре­дак­ционен екип, целева аудитория или възможност за филтрира­не/мани­пу­лиране на очакванията и възприятията на публиките. „Като структура Мре­жата е изградена от множество сайтове, всеки от които действа като са­мостоятелна микромедиа (а в много случаи поради големия брой по­се­щения и влияние се явява и макромедиа), чието съдържание най-често е резултат от личните пристрастия и претенции на нейните създатели, пише Мария Попова. Предварителна представа за възможните ѝ потребители е практически невъзможна ‒ изключенията винаги са повече от очакванията. Макар тоталната свобода на интернет вече да се възприема като мит, свободната воля като водещ фактор в киберпространството е реалност и контролът, базиран на специализирани или общи закони, както и цензурата като средства за налагане на определена (властова) гледна точка не могат да имат същото влияние, както при традиционните медии“. [14] Ки­бер­пространството предизвика и друг феномен, който създава напрежение в лингвистиката, политологията и особено във философията. В имената на  класическите философските учения и направления вече се слага едно „ки­бер“. Консервативната част на съвременната руска философска школа раз­познава две идеологически направления – киберлиберализъм и кибер­реализъм, и интерпретира интернет не само като средство за комуникация, но и като мощно политическо оръжие, което може да бъде използвано както за общото благо, така и за да причини много вреди. Примерът е с Леонид Савин, анализатор от консервативния център „Котехон“, който твърди, че Web 2.0 е интернет дипломация. [15]

Бил Гейтс отбеляза, че политически мотивирани заглавия и со­ци­ал­ните медии са изиграли роля в „нарастващото разделение“ и че се налага правителствата да регулират онлайн платформите, за да разсеят ефективно дезинформацията. Той се обяви за  публичен дебат и за нови правила, които да защитават от вредите, причинени от социалните медии. „Дигиталната комуникация има дълбоки ползи по отношение на това да помага на хората да си сътрудничат, да поддържат връзка и да споделят неща помежду си. Но социалните медии изиграха огромна роля в разпрост­ранението на дезин­формация, която кара хората да са подозрителни към техните прави­телства. Емисиите в социалните медии станаха толкова персонализирани, че фак­тическа информация не се вижда, ако не е в съот­ветствие с вашия профил. Вярвам, че правителствата трябва да регулират за какво може и за какво не може да се използват социалните медии“. [16] Междувременно Великобри­тания създаде специален отдел към Управле­нието по конкуренция и пазари (СМА) – Digital Markets Unit, което има пра­вото да спира, блокира и отменя решения на технологичните гиганти, да ги задължава да предприемат оп­ределени действия в съответствие с кодекса за поведение и да налага фи­нансови санкции при неспазване на пра­вилата.

„Журналистиката, която е оторизирана от обществото да изпълнява контролни и регулативни функции спрямо трите основни власти, сама се явява власт, пише Мануела Манлихерова. Тази власт не е санкционираща и задължаваща, а убеждаваща. Основната задача на медиите е да кажат или премълчат определени проблеми, да определят параметрите на позна­ва­емост на индивида. Затова медийният елит е търсен съюзник в реали­зи­рането или поне споделянето на общата власт в обществото. Това са хората, които създават медиите или са собственици на медии“. [17] Социалните мрежи също изпълняват контролни и регулативни функции, но не само спрямо трите основни власти, но и спрямо т.нар. четвърта власт, т.е. тези, които създават медии или са собственици на медии. Това е нов момент, който заслужава да бъде изследван задълбочено и който е в основата на съвременния сблъсък между издатели на традиционни медии и социални мрежи за повече територия от информационното и медийното прост­ранст­во. Подобни примери са конфликтът през 2021 г. за цената на медий­ното съдържание между Фейсбук и Туитър, от една страна, и тради­ци­онните авст­ралийски медии с подкрепата на правителството или войната между Гугъл и Испания от 2014 г. Фейсбук в продължение на много време се опита да спечели журналистиката и положи огромни усилия да насърчи кла­сическите медии да публикуват статии директно на уебсайта на плат­фор­мата. „Дигиталната искра, която запали огъня на сложните отношения между традиционни медии и платформи, има своята медийна, информа­ционна и политическа логика. Издателите твърдят, че мрежите показват медийното съдържание и по този начин офертите им към потребителите стават по-привлекателни, а това си има цена. Гугъл държи първенството и държи 52 процента от дигиталната реклама в света, за което компанията майка Alphabet има проблеми с три антитръстови разследвания срещу тех­нологичния гигант. Платформите отговарят, че издателите печелят пари, защото мрежите разширяват обхвата на медийното съдържание и с това издателите имат много по-големи възможности да привличат повече кли­енти. В тази логика има и много политика. Точно тя не може да се при­мири с факта, че Фейсбук и Гугъл знаят и могат повече отколкото пра­вителствата и политическата власт“. [18] Увеличаване на продажбите на реклама е основната причина социалните мрежи да събират огромно количество дан­ни, които техните потребители предоставят. След това данните се оценяват така, че мрежите да персонализират рекламите и да задържат потре­бителите възможно най-дълго време. В това отношение голяма роля играят функциите, с които мрежите предоставят създаденото съдържание на по-ши­рока маса и в рамките на собствената си платформа, и за други плат­форми по модела Trackback/ Ping функциите на блоговете. Системата на препоръката функционира във Фейсбук чрез бутона Like, а Туитър има бутон Retweet. Бутонът „харесвам“ или „не харесвам“ е спе­ци­фичен вид обратна връзка. С него големите платформи могат да канали­зират публич­ната комуникация и да формират мнение. В края на 2021 г. YouTube пре­махна функцията „не харесвам“. Изненадващи са резултатите от проуч­ването на социологическия институт YouGov Direct, което уста­новява, че около една трета от анкетираните потребители на YouTube не са забеля­зали, че тази функция не е видима. [19] Подобен експеримент правят и във Фейсбук със скриване на харесванията в Инстаграм. Изводът от анализа е, че няма положителен ефект върху тийнейджърите, но се изтъкват други ползи, например положителното впечатление на родителите и ме­диите. [20]

Власт, медии, свобода на словото, регулации

През 2021 г. започна промяна в отношенията на технологичните ком­пании и традиционни медии. Две изследователки от Австралийския ин­ститут за политика и наука и Reset Australia, организацията за противо­действие на цифровите заплахи за демокрацията, написаха в статия, в която обясниха защо трябва да се сложи край на ерата на саморегулацията на технологичните гиганти. „Австралия трябва да се ориентира към по-силен подход към регулирането на големите технологични компании. Отрасълът, представляващ висок риск, е от изключителен обществен интерес и показва системни проблеми със спазването на законодателството. Това само по себе си би трябвало да е показателно за необходимостта от по-строга позиция по отношение на регулациите. Големите технологични компании не са си поставили за цел да навредят на общественото здраве или да отслабят демокрацията. Но когато разбраха, че продуктите им правят тези неща, те не спряха. Всяка друга голяма и сложна индустрия с голямо въздействие върху общественото благосъстояние в Австралия ‒ фармацевтичната, ав­томобилната, банковата ‒ е обект на сериозни изиск­вания за прозрачност и правила за защита на потребителите и безопасност. Големите техно­логични компании не трябва да бъдат изключени. Те не трябва да се въз­ползват от „по-лек“ регулаторен режим, предназначен за по-малко сложни проблеми в отрасли с добри резултати в областта на добросъвестността. Австралия няма да е сама при вземането на по-строга позиция. Много други страни приемат първично и вторично законодателство, за да ограничат вредите“. [21] Бизнес моделът на технологичните гиганти те описват като монополи, които се възползват от Big data чрез алгоритмично събиране, свързване и анализ на данните от милиарди потребители. По този начин те не само могат да прогнозират поведение и мислене на потребителите, но активно да го формират. Всъщност това е източникът на тяхната ико­номическа и поли­тическа власт. Според Дейвид Матю, председател на сек­цията за изслед­ване на аудиторията на ECREA „подобряването на потре­бителското из­живяване“ ще продължи да бъде оправданието, което се поднася на потре­бителите за това, което медийните компании правят с техните данни. „Из­глежда, че бизнес моделът, върху който са изградени медийните ком­пании, ще остане непроменен за известно време; същият биз­нес модел, който продължава да отказва на потребителите да поемат контрола върху своите данни. Колелото продължава да се върти, но това, което наистина ме при­теснява, е двойният дискурс, върху който се развиват големите данни. Данните се превръщат в източник на безпокойство със същата скорост, с която се разпространяват във всички сфери на обществения и личния жи­вот. Този двоен дискурс със сигурност ще доведе до още по-голямо не­равенство и разделение в нашите общества. Изследванията ‒ и не на послед­но място проучванията на аудиторията ‒ трябва да играят проак­тивна роля в информирането за тези развития“. [22]

Свободните и независими медии, с тяхната информационна и конт­ролна функция са в основата на една жизнена демокрация. Те са подложени на огромен натиск в процеса на дигитална трансформация. Голямата опас­ност е да изгубят ролята си на пазач в конкуренцията за аудитория и рек­лама с технологичните гиганти като Фейсбук и Гугъл. „Платфор­мизацията“ на традиционните медии несъмнено променя тяхната роля в публичната сфера. Техният бизнес модел е пред най-голямото си предиз­викателство и отминава в миналото с аналоговото време. Дуалната система ‒ продажба на рекламно пространство и рекламно време, която бе основен източник на финансиране, попадна в спиралата на рекламно разпространение в интер­нет, постави традиционните медии в постоянен „бета процес“ и предизвика т.нар. „умора от абонамента“. Институтът за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към университета в Оксфорд констатира през 2019 г., че нови­нарските организации са изправени пред три предизвикателства ‒ техноло­гичните гиганти, липса на доверие, и отказ на повечето хора да плащат за онлайн новини. „Бързо ускоряващият се мобилен интернет и смартфоните предизвикаха истинска революция в поднасянето на новините и разрушиха бизнес моделите на много новинарски организации през последните 20 години, което доведе до спад в приходите, до съкращения и до поемане на контрола от една компания върху друга. Масовата миграция на рекламите към американските технологични гиганти, като Фейсбук, Гугъл и Амазон, засегнаха постъпленията, докато повече от половината от населението на света сега има достъп до новини чрез интернет връзка“. [23] Рекламната спирала на социалните мрежи доведе до появата на евтини и безплатни новинарски портали и изобщо в потреблението на новини. Социалните мрежи и алгоритмите се настаниха трайно в журналистическото и медий­ното поле, и правят непредсказуеми процесите в медийната екосистема, особено в развитието на бизнес моделите. Алгоритмите вършат журна­лис­ти­ческата работа по-евтино и по-бързо, и застрашават сериозно основния източник на финансиране на традиционните медии. Това подлага на все по-голямо съмнение тезата, че последиците за средствата за масова инфор­мация и журналистиката не произтичат само от технически иновации като интернет, а по-скоро от културните и социалните промени.

Общественият натиск, подкрепата от правителствата и най-вече но­вите закони в Австралия и Франция започнаха да принуждават постепенно социалните мрежи да намерят общ език с издателите на новини. Съгласно новия френски закон за авторското право Гугъл и агенция „Франс прес“ (АФП) сключиха сделка, според която интернет гигантът ще плаща на френ­ската информационна агенция за онлайн съдържание. Главният изпъл­нителен директор на АФП Фабрис Фрайс заяви, че сделката е „признание за стойността на информацията“. [24] Подобно е и положението и в Гер­мания заради направените през 2021 г. изменения в закона за авторското право. Този закон бе променен заради факта, че интернет става все по-важен за съдържанието, защитено с авторско право. Целта на закона е да гарантира, че авторите и медийните къщи са финансово обезпечени, когато външни интернет платформи включват тяхното съдържание. Гугъл сключи първите си договори със списание „Шпигел“ и седмичника „Ди Цайт“, след това последваха и други. Те включват т.нар. „разширени визуализации на новини“. По този начин Гугъл и издателите заобиколиха споровете за допълнителното авторско право върху много кратки откъси от съдър­жа­нието на издателя, които не попадат в обхвата на новото допълнително ав­торско право. Още през май 2018 г. тогавашният канцлер на Германия Ан­ге­ла Меркел даде ясен знак в рамките на Инициативата за глобални ре­шения на Г-7/Г20. „В момента виждам огромно предизвикателство пред глобализацията: фактът, че суровината на 21-ви век са данните, а не въг­лищата и стоманата. (…) По принцип всички ние сме доставчици на данни и в замяна на това, че постоянно предоставяме тези данни, засега не по­лучаваме нищо, а други печелят много от това.(…) Сега искаме да обложим с данък и Фейсбук, Ейпъл, Гугъл, Амазон. (…) Според мен опре­делянето на цените на данните, особено от страна на потребителите, е ос­нов­ният проблем на правосъдието в бъдеще ‒ в противен случай ще пре­живеем един много несправедлив свят“. [25] Три години след това лидерите на Г-20 одобриха на срещата на върха в Рим през октомври 2021 г. налагането на минимална данъчна ставка върху корпорациите ‒ минимален корпоративен данък в размер на 15 процента. Решението на практика е пре­оформяне на световната икономика и засяга най-вече технологични гиганти като Гугъл, Амазон, Фейсбук и Епъл. Те няма да плащат символични да­нъци спрямо техните печалби, нараснали силно в условията на пандемията от Covid-19. Тъй като интернет става все по-достъпен, броят на изпратените и получени имейли в световен мащаб нараства всяка година. През 2020 г. прибли­зително 306,4 милиарда имейли са били изпращани и получавани всеки ден и за пет години се очаква те да достигнат 376,4 милиарда. До 2025 г. прог­нозата е броят на потребителите на електронна поща в световен мащаб да достигне общо 4,6 милиарда. [26]

Примерът е с бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Той е най-силният пример за правене на политика през социална мрежа. По този повод Томас Фридман призова за ретуитване на Тръмп и написа в „Ню Йорк Таймс“, че доктрината на Тръмп е много проста и може да се побере в един туит. [27] Всъщност много преди да започне президентското си приключение, Тръмп определяше медиите като илюзорния свят на мечтите. Доналд Тръмп сам призна, че благодарение на Туитър възгледите му са достигнали свободно до цялата общественост и, че без помощта на со­циалните мрежи едва ли щеше да спечели изборите. „Съмнявам се, че бих бил там, където съм сега, ако ги нямаше социалните мрежи… Тези, които не искат (да използвам Туитър) – са врагове, хора, на които не им харесва какво се случва с мен, че съм спечелил изборите и т.н.”. [28] Вестник „Ню Йорк Пост“ му отвърна като публикува редакционна статия от три из­речения в неговия туитър стил. Текстът на материала гласи: Спрете. Просто спрете. [29] Тръмп беше избран от 74 милиона американци, но отношенията му със социалните мрежи приключиха безславно с т.нар. деплатформинг, който включва и блокирането на алтернативни платформи като BitChute във всички услуги на Гугъл. Доналд Тръмп бе цензуриран заради об­виненията, че чрез мрежите е подстрекавал нападението над Капитолия на 6 януари 2021 г. Междувременно Гугъл и Ейпъл изхвърлиха дясната мрежа Parler от магазините си за приложения, а Амазон прекрати хостинга. Като реакция Доналд Тръмп създаде собствена социална мрежа Truth Social. Само с блокирането в Туитър бившият президент на САЩ се лиши от контакта си с 89 милиона души и спиралата на споделянето. С мотива, че иска да се противопостави на „тиранията на технологичните гиганти“ Тръмп създаде Trump Media & Technology (TMTG) под мотото „Свобода на изразяване“. Технологичните гиганти те контролират, е на­писано в представянето на структурата, която ще управлява мрежата. „Ми­сията на Trump Media & Technology Group е да създаде съперник на ли­бералния медиен консорциум и да се бори срещу „големите тех­но­логични“ компании от Силициевата долина, които използват силата си, за да заглу­шат опо­зиционните гласове в Америка“. [31] В изследванията за социалните мрежи терминът „деплатформинг“, с който се обозначава стратегията за изключ­ване на отделни личности, групи от потребители или цели плат­форми като социални мрежи, онлайн услуги или провайдери. Деплат­формингът  озна­чава  изтриване или блокиране на всички канали на за­сегнатите  отделни лица или групи. Направените проучвания стигат до следните два основни извода ‒ мрежите губят потребители поради бло­кирането им, но често тази стратегия води до спад на фалшивите новини. Опасността в използването на този метод се състои в това, може да ра­ди­кализира други платформи. Предизвикателствата, които произтичат от неконтролируемостта на плат­формите, очевидно изискват глобален отго­вор, за който настоява Генерал­ният секретар на ООН Антонио Гутериш. За него не би трябвало да има компания, която да има властта да реши дали например профилът на тога­вашния президент на САЩ Доналд Тръмп трябва да бъде закрит. Според Гутериш „не можем да живеем в свят, в който твърде много власт е дадена на ограничен брой компании“. [32]

Вместо заключение

Социалните мрежи се превърнаха в новия влиятелен посредник в обществото. Без тях не са възможни нито кризите, нито е възможно тяхното преодоляване, нито създаването на митове, нито тяхното развенчаване. Сега, от измеренията на 21. век може да се твърди, че социалните мрежи носят огромна отговорност за „политическата болест на езика“. Заедно с традиционните медии те са трансмисията, приносителят, моделът за под­ражание. Те легитимират и интегрират. Възвеличавани от новото „медийно религиознание“ и приземявани от сравнителното медиазнание, социалните мрежи са новото пространството за ежедневната история, писана от масмедиите и заедно с тях ‒ оправдание и присъда, причина и следствие. И темата за мрежовата четвърта власт продължава да е актуална и значима, тя предполага задълбочени изследвания от гледна точка на няколко науки, интердисциплинарен подход. Също така се отчитат динамичните и много­пластови процеси в проявленията на мрежовата четвърта власт, което също изисква проучвания и установяване на явления и прогнозиране евентуално на тенденции.

Цитати и бележки

[1] Zola, E. (13.01.1898). J’accuse! l‘Aurore. Извлечено от https://www.edition-originale.com/en/literature/first-and-precious-books/zola-jaccuse-in-laurore-1898-44893.

[2] Marcic, R. (1955). Skizze einer Magna Charta der Presse. Einige Grundgedanken zum Entwurf eines neuen Pressegesetzes. Juristische Blätter, 77(8): 192–196.

[3] Carlyle, T. (26.07.2008). Heroes and Hero Worship, and The Heroic in History. gutenberg.org: https://www.gutenberg.org/files/1091/1091-h/1091-h.htm. Retrieved on 02.03.2022.

[4] В. “Искрица”, Значението на пресата. Септемврий 1911, Брой 1. [V. “Iskritsa”, Znachenieto na presata. Septemvriy 1911, Broy 1.]

[5] Знеполски, И. (1997). Новата преса и преходът. Трудното конструиране на „четвъртата власт“. София: Дружество Гражданин, 176. [Znepolski, I. (1997). Novata presa i prehodat. Trudnoto konstruirane na „chetvartata vlast“. Sofia: Dru­zhestvo Grazhdanin, 176.]

[6] Думата нетокрация е съставена от две думи ‒ интернет и аристокрация. Тя също се използва като съставена от интернет и демокрация.

[7] Bard, A. & and Soderqvist, J. (2002). Netocracy: The New Power Elite and Life After Capitalism. London: Pearson Education.

[8] Динков, Д. (2011). Неоидентичности в постмодерния свят (отвъд пара­дигмите на конвенционалното разбиране за международните отношения). София: Авангард Прима, 116‒117. [Dinkov, D. (2011). Neoidentichnosti v postmodernia svyat (otvad paradigmite na konventsionalnoto razbirane za mezhdu­narodnite otnoshenia). Sofia: Avangard Prima, 116-117.]

[9] Павлова, И. (2012). Да споделяш в облаците. Новите медии и жур­на­листи­ката. Велико Търново: Фабер, 153. [Pavlova, I. (2012). Da spodelyash v oblatsite. Novite medii i zhurnalistikata. Veliko Tarnovo: Faber, 153.]

[10] Benkler, Y. (2011). A Free Irresponsible Press: Wikileaks and the Battle Over the Soul of the Networked Fourth Estate. Harv. C.R.-C.L. L. Rev, 46, 311.

[11] Brevini, B., Hintz, A. & Mccurdy, P. (2013). Beyond WikiLeaks. Implications for the Future of Communications, Journalism and Society. London : Palgrave Macmillan UK.

[12] Аристотел. (1995). Политика. (прев. Анастас Герджиков). София: Отворено общество, 6. [Aristotel. (1995). Politika. (prev. Anastas Gerdzhikov). Sofia: Otvoreno obshtestvo, 6.]

[13] Blumencron, M. (2011). Abschalten oder regulieren? – Thesen zur Verantwortung sozialer Netzwerke. Tagesspiegel [online]. Berlin, 11 January 2021. https:// www.tagesspiegel.de/politik/luegen-und-fake-news-auf-twitter-facebook-und-co-abschalten-oder-regulieren-thesen-zur-verantwortung-sozialer-netzwerke/ 26784986.html. Retrieved on 02.03.2022.

[14] Попова, М. (2015). Виртуалният човек. София : Изток-Запад, 186. [Popova, M. (2015). Virtualniyat chovek. Sofia: Iztok-Zapad, 186.]

[15] Савин, Л. (2017). Кибергеополитика: вопросы идеологии. 16 January 2017. http://katehon.com/ru/article/kibergeopolitika-voprosy-ideologii. Retrieved on 02.03.2022. [Savin, L. (2017). Kibergeopolitika: voprosы ideologii. 16 January 2017. http://katehon.com/ru/article/kibergeopolitika-voprosy-ideologii. Retrieved on 02.03.2022.]

[16] Gates, B. (2021). Reasons for optimism after a difficult year. Gates Notes [online]. 27 December 2021. https://www.gatesnotes.com/About-Bill-Gates/Year-in-Review-2021. Retrieved on 02.03.2022.

[17] Манлихерова, М. (2007). Медии и елит. Взаимни влияния в периода 1995‒2000. София: Авангард Прима, 2007. http://mediaelite.org/%d0%bc%d0%b5%d0% b4%d0%b8%d0%b8-%d0%b8-%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82/. Retrieved on 02.03.2022. [Manliherova, M. (2007). Medii i elit. Vzaimni vliyania v perioda 1995-2000. Sofia: Avangard Prima, 2007. http://mediaelite.org/%d0%bc%d0%b5%d0% b4%d0%b8%d0%b8-%d0%b8-%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82/. Retrieved on 02.03.2022.]

[18] Василев, С. (2021). Цената на медийното съдържание. Newmedia21.eu. Ме­диите на 21. век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика. 7 April 2021. https://www.newmedia21.eu/analizi/tsenata-na-medijnoto-sadarzhanie/. Retrieved on 02.03.2022. [Vasilev, S. (2021). Tsenata na mediynoto sadarzhanie. Newmedia21.eu. Mediite na 21 vek: Onlayn izdanie za izsledvania, analizi, kritika. 7 April 2021. https://www.newmedia21.eu/analizi/tsenata-na-medijnoto-sadarzhanie/. Retrieved on 02.03.2022.]

[19] Tran, K. (2022). Data: How YOouTube’s disclike count removal could ding video engagment. Variety, 22.01.2022. https://variety.com/vip/data-how-youtubes-dislike-count-removal-could-ding-video-engagement-1235153909/. Retrieved on 02.03.2022.

[20] Wells, G., Horwitz, J. & Seetharaman, D. (2021). Facebook Knows Instagram Is Toxic for Teen Girls, Company Documents Show.

Its own in-depth research shows a significant teen mental-health issue that Facebook plays down in public, 04.07.2021, The Wall Street Journal. Retrieved on 02.03.2022.

[21] Farthing, R. & Sooriyakumaran, D. (2021). Why the Era of Big Tech Self-Regulation Must End. AQ: Australian Quarterly [online]. 2021. Vol. 92, no. 4, p. 10. https://www.jstor.org/stable/27060078. Retrieved on 02.03.2022.

[22] Mathieu, D. (2018). The Cambridge Analytica-Facebook Revelatoion: Why we should not be surprised, but worreried.ECREA. 2018. https://ecrea.eu/ Newsletter/6322091. Retrieved on 02.03.2022.

[23] Ройтерс. (2019). Медиите имат голям проблем ‒ кой ще плаща за новините?, БТА. 12.06.2019. http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2027597. Retrieved on 02.03.2022. [Royters. (2019). Mediite imat golyam problem – koy shte plashta za novinite?, BTA. 12.06.2019. http://www.bta.bg/bg/c/AF/id/2027597. Retrieved on 02.03.2022.]

[24] AFP (2021). AFP and Google sign an agreement on neighbouring rights.17.11.2021. https://www.afp.com/en/agency/press-releases-newsletter/afp-and-google-sign-agreement-neighbouring-rights. Retrieved on 02.03.2022.

[25] Hagen, W. (2018). Facebook & Google entflechten? Warum digitale Medien-   Monopole eineGefahr für Demokratien sind? bpb.de. 28 September 2018. https://www.bpb.de/apuz/276559/facebook-google-entflechten-warum-digitale-      medien-monopole-eine-gefahr-fuer-demokratien-sind?p=all. Retrieved on 02.03.2022.

[26] Statista (2025). Number of sent and received e-mails per day worldwide from 2017 to 2025. https://www.statista.com/statistics/456500/daily-number-of-e-mails-worldwide/. Retrieved on 02.03.2022.

[27] Friedman, T. L. (2017). The Trump Doctrine. New York Times, 10 17, 2017. https://www.nytimes.com/2017/10/17/opinion/the-trump-doctrine.html. Retrieved on 02.03.2022.

[28] Trump, D. (2017). Full Transcript Of Donald Trump Interview With Maria Bartiromo. [interv.] Maria Bartiromo. Mornings with Maria. 10 20, 2017.

[29] Post Editorial Board. (2017). The Post’s take on Trump’s tweet. New York Post [online]. New York, 29 June 2017. Available from: http://nypost.com/2017/ 06/29/the-posts-take-on-trumps-tweet/. Retrieved on 02.03.2022.

[30] От англ.: Deplatforming, също no-platforming.

[31] Trump Media & Technology Group. Press Release. (2021). https://www.tmtgcorp.com [online]. 20 October 2021. Available from: https://www.tmtgcorp.com/press-releases/announcement-10-20-2021. Retrieved on 02.03.2022.

[32] UN chief calls for regulating social media companies. (01 2021). https:// apnews.com/article/donald-trump-media-social-media-antonio-guterres-united-nations-b6ed291f3008f935eeda5c1ae4b16d78. Retrieved on 02.03.2022.

Библиография

Аристотел. (1995). Политика. (прев. Анастас Герджиков). София: Отворено об­щест­во. [Aristotel. (1995). Politika. (prev. Anastas Gerdzhikov). Sofia: Otvo­reno obshtestvo.]

Василев, С. (2021). Цената на медийното съдържание. Newmedia21.eu. Медиите на 21. век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика. 7 April 2021. https://www.newmedia21.eu/analizi/tsenata-na-medijnoto-sadarzhanie/. Retrieved on 02.03.2022. [Vasilev, S. (2021). Tsenata na mediynoto sadarzhanie. Newmedia21.eu. Mediite na 21 vek: Onlayn izdanie za izsledvania, analizi, kritika. 7 April 2021. https://www.newmedia21.eu/analizi/tsenata-na-medijnoto-sadarzhanie/. Retrieved on 02.03.2022.]

Динков, Д. (2011). Неоидентичности в постмодерния свят (отвъд парадигмите на конвенционалното разбиране за международните отношения). София: Авангард Прима. [Dinkov, D. (2011). Neoidentichnosti v postmodernia svyat (otvad paradigmite na konventsionalnoto razbirane za mezhdunarodnite otno­shenia). Sofia: Avangard Prima.]

Знеполски, И. (1997). Новата преса и преходът. Трудното конструиране на „четвъртата власт“. София: Дружество Гражданин. [Znepolski, I. (1997). Novata presa i prehodat. Trudnoto konstruirane na „chetvartata vlast“. Sofia: Druzhestvo Grazhdanin.]

Манлихерова, М. (2007). Медии и елит. Взаимни влияния в периода 1995‒2000. София: Авангард Прима, 2007. http://mediaelite.org/%d0%bc%d0%b5%d0% b4%d0%b8%d0%b8-%d0%b8-%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82/. Retrieved on 02.03.2022. [Manliherova, M. (2007). Medii i elit. Vzaimni vliyania v perioda 1995-2000. Sofia: Avangard Prima, 2007. http://mediaelite.org/%d0%bc%d0% b5%d0%b4%d0%b8%d0%b8-%d0%b8-%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82/. Retrieved on 02.03.2022.]

Павлова, И. (2012). Да споделяш в облаците. Новите медии и журналистиката. Велико Търново: Фабер. [Pavlova, I. (2012). Da spodelyash v oblatsite. Novite medii i zhurnalistikata. Veliko Tarnovo: Faber.]

Попова, М. (2015). Виртуалният човек. София: Изток-Запад. [Popova, M. (2015). Virtualniyat chovek. Sofia: Iztok-Zapad.]

Савин, Л. (2017). Кибергеополитика: вопросы идеологии. 16 January 2017. http://katehon.com/ru/article/kibergeopolitika-voprosy-ideologii. Retrieved on 02.03.2022. [Savin, L. (2017). Kibergeopolitika: voprosы ideologii. 16 January 2017. http://katehon.com/ru/article/kibergeopolitika-voprosy-ideologii. Retrieved on 02.03.2022.]

Bard, A. & Soderqvist, J. (2002). Netocracy: The New Power Elite and Life After Ca­pitalism. London: Pearson Education.

Benkler, Y. (2011). A Free Irresponsible Press: Wikileaks and the Battle Over the Soul of the Networked Fourth Estate. Harv. C.R.-C.L. L. Rev, 46.

Brevini, B., Hintz, A. & Mccurdy, P. (2013). Beyond WikiLeaks. Implications for the Future of Communications, Journalism and Society. London : Palgrave Macmillan UK.

Carlyle, T. (26.07.2008). Heroes and Hero Worship, and The Heroic in History. gutenberg.org: https://www.gutenberg.org/files/1091/1091-h/1091-h.htm. Retrieved on 02.03.2022.

Farthing, R. & Sooriyakumaran, D. (2021). Why the Era of Big Tech Self-Regulation Must End. AQ: Australian Quarterly. 2021. Vol. 92, no. 4, p. 10. https:// www.jstor.org/stable/27060078. Retrieved on 02.03.2022.

Marcic, R. (1955). Skizze einer Magna Charta der Presse. Einige Grundgedanken zum Entwurf eines neuen Pressegesetzes. Juristische Blätter, 77(8): 192–196.

Mathieu, D. (2018). The Cambridge Analytica-Facebook Revelatoion: Why we should not be surprised, but worreried. ECREA. 2018. https://ecrea.eu/Newsletter/ 6322091. Retrieved on 02.03.2022.

Tran, K. (2022). Data: How YOouTube’s disclike count removal could ding video engagment. Variety, 22.01.2022. https://variety.com/vip/data-how-youtubes-dislike-count-removal-could-ding-video-engagement-1235153909/. Retrieved on 02.03.2022.

Zola, E. (13.01.1898). J’accuse! l’Aurore. Извлечено от https://www.edition-originale.com/en/literature/first-and-precious-books/zola-jaccuse-in-laurore-1898-44893. Retrieved on 02.03.2022.

Wells, G., Horwitz, J. & Seetharaman, D. (2021). Facebook Knows Instagram Is Toxic for Teen Girls, Company Documents Show.

Its own in-depth research shows a significant teen mental-health issue that Facebook plays down in public, 04.07.2021, The Wall Street Journal, Retrieved on 02.03.2022.

Четвъртата (мрежова) власт: проявления, явления и тенденции – Симеон Василев

Ръкописът е изпратен на 12.01.2022 г.

Рецензиране от двама независими рецензенти: от 14.01.2022 до 23.02.2022 г.

Приемане за публикуване: 24.02.2022 г.

Manuscript was submitted: 12.01.2022.

Double Blind Peer Reviews: from 14.01.2022 till 23.02.2022.

Accepted: 24.02.2022.

Брой 51 на сп. „Реторика и комуникации“, април 2022 г. се издава с финансовата помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП3/75 от 18 декември 2021 г.

Issue 51 of the Rhetoric and Communications Journal (April 2022) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP3/75 of December 18, 2021.