Иво Пиперков

Абстракт: В статията са представени резултати от кратък анализ на фактори, които оказват въздействие – влияние върху медийната комуникация. Хипотезата е, че е възможно да се направи оценка за потенциала на медийното многообразие, като се отчита комплексното съчетаване на факторите и се използват адекватни методи. Резултати от такъв анализ са полезни с цел по-добро задоволяване на нарастващите изисквания в информационно отношение и на многопластови интереси на съвремения човек.

Ключови думи: медии, медийна комуникация, специфични особености.

Ivo Piperkov – Problems of media communication

Abstract: The article presents the results from brief analysis of factors influencing the media communication. The hypothesis is that it is possible to evaluate the potential of media diversity when the researchers take into account the complex combination of factors and use relevant methods. The results of this analysis is useful in connection with the growing the demands for the information and the different interests of the man in the contemporary society.

Keywords: media, media communication, specific features.

 

Уводни думи

Воден от традиции в най-старото висше училище ще започна с думи на големия български журналист Петър Увалиев, доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, казани и чути в Аулата:

„ … Но заговориме ли на глас за глас казваме – език. И ето какво ми се налага да Ви изповядам – Не аз говоря езика, на който Ви говоря, но езикът, на който говоря, ме говори. Той, езикът, който ме говори, преобразява моя монолог в многолог. Когато съм озаптен и усамотен в технологическата килия на студиото, аз не говоря никому, но езикът сладкогласен, многогласният, той заговаря на мнозина“ [1].

Повлиян от тези слова, исках за начало на една такава обширната тема да намеря забравени звучни думички, които няма да чуем в днешната медийна комуникация. Как се анализират проблеми, ако не си бил вкаран в шурнала (от думата шуртя) от информация на поне една голяма медия? Как се анализират проблеми, ако не си бил клокнат (от думата клокоча, а не от англ. clock) в котела на професионалната медия? И дали, в духа на цифровизацията, разбридането на различни проблеми ще помогне тези шарените бодове да станат малки като пискели. И дали, пак в този дух, това ще ни помогне „да изчистим картината“, за да хубостим нашето прозорче – наречено медия.

Темата „Проблеми на медийната комуникация“ налага да се сложат ограничения. Няма да се анализират звучни вестникарски заглавия в стил Мачката руча поганци, нито коя е мачката и кои са поганците. Няма да се анализира шареното многотемие, което породи една тема за кандидатстудентско есе – Ще изяде ли мишката книжката?

Така формулирана темата поражда въпроси: Коя медия? (Няма да се спираме на „Книгата като медия“) и Коя комуникация? (Прочетено от интернет – По една книга се самоубива, когато гледаш Листопад). Няма да се реем с аероплан из етера на 3D представянето, нито да се шаралеем по различните информационни канали, сърфирайки с дистанционното на телевизора, с компютърната клавиатура или с палци по таблетния екран. Няма да обсъждаме новите смарт (англ. smart – интелигентен, умен) технологии в телевизионните приемници, нито някои не толкова смарт клиповете, които гледаме в YouTube.

Ако свързваме анализа тук с темата Шарена ли е медийната комуникация?, не бива да я разглеждаме като сказка в радиоефира „Мърка ли ви нещо в ушичките?“, а да я отнесем по-скоро към въпроса „Много ли са 30 радиа в ефира на София?“ или съответно, по-точното –  Какъв е форматът на съответното радио? По същия начин, няма да се взираме през лупа в социалните медии (поне 130 такива, активно използвани от българите), за да обсъждаме възможностите на Web 2.0 и  очаквания потенциал на Web 3.0.

При „разбридането“ няма да е изненада да открием различния поглед на всеки един индивид или колко е шарена публиката (аудиторията, таргет групата). Но в същото време съзнанието на човека не е кофа, в която да можеш да ровиш чрез медийната комуникация.

Гледни точки

В своя анализ за съвременника като „шарена черга“ цитирам живеещата в Швейцария българка Евелина Йекер, писател и психоаналитик, която споделя следното:

„Постмодерният човек е индивидуалист, той непрекъснато разполага с богат избор от възможности и дори от идентичности. Днес идентичността на човека няма един-единствен център, тя е фрагментирана, „скърпена“ от различни отделни парченца… Днес на живота се гледа все повече като на серия от проекти, идентичността се проявява като хамелeонска идентичност или пък като серия от идентичности“ [2].

Всеки би се замислил дали не проявяваме своя хамелeонска идентичност, когато в живота, в различни ситуации, хората ни виждат приветливо усмихнати или дълбоко, загрижено замислени, облечени в сако с вратовръзка или по T-shirt (фланелка), спазвайки или не изискуемия дрес код или етикет. Затова не е странно, че може да открием същото, следвайки един човек в представянето му в различните социални медии – Facebook, LinkedIn, Twitter, Word Press… Дали той не проявява по различен начин своята идентичност отнесено към професията, хобито или останалите му интереси?

В съвременните условия на общуване потребителят на информация много бързо взима ролята на производител на информация. Тя може да е представена по различен начин, например чрез серия фотоизображения, видеоклип, статия в блогове и т.н. Идвайки от жаргона в литературата, срещаме думата produser (producer+user), която обобщава явлението. Тя подчертава как потребителя на информация (user) не е само такъв, но и неин производител (producer).

Какво става тогава с хората, които работят в медиите? Колко „шарен“ може да бъде отделният журналист, за да представи различните гледни точки от една житейска ситуация?

Според Малецки факторите, които оказват въздействие и влияние върху един комуникатор, са собствения му портрет като личност; екипът, в който работи; медията, за която работи; социалните отношения, в които влиза. Комуникаторът е подложен на въздействие от медията, от публиката, от обществеността и не на последно място – от собственото си съобщение, което предава [3].

Добрият журналист конструира съобщения, които могат да реконструират представи. Той знае, че дори тогава, когато е открил новината, за да я представи във възможно по-пълна палитра на дъгата, му предстои огромен труд.

Необходимо е сериозно проучване и ако се яхна гребена на такава вълна, това не може да те остави в безгрижието, че знаеш. Дори и най-изкристализиралата идея за добро представяне бързо е повлияна от барабаненето на съпътсващи съобщения. И докато се прави допълнително проучване, в условията на съвременната комуникация, много често информацията може да загуби своята актуалност.

Този понякога достатъчно тежък  интелектуален труд може сериозно да бъде повлиян от екипа, с който се работи. Операторът, редакторът, режисьорът са също „шарени“ хора, които имат своето виждане в отразяването. Нека да припомним и теоретичната истина за технологичните ограниченията на всяка медия спрямо реалното присъствие. Все пак решението дали камерата ще покаже ситуацията по-наляво или по-надясно, по-нагоре или по-надолу до известна степене е „подвластно“ на отразяващия. Така дори подготвен за многовариантност в представянето, за многотемието, журналистът може да не успее да представи всичко предвидено.

Факторите, очазващи влияние върху комуникацията

Факторите, влияещи върху комуникацията, представя Едгар Дейл в книга, посветена на аудиовизуалните методи на преподаване. Неговият анализ е направен на базата на идеите на Уилбър Шрам, както и въз основа на резултати от работата на Дейвид Креч и Ричард Кръчфийлд. Определени са единадесет фактора, с които безспорно трябва да се съобразяваме в процеса на комуникация [4]. Това е свързано с много въпроси, като се започне от форматирането на съответната медия (доколко „шарена“ може да бъде тя) до възможността да се представи многопланово едно съобщение (доколко „шарено“ може да бъде то).

По-надолу в статията се прави критичен прочит на факторите.

Възрастов фактор

В комуникацията, разбира се, определящо е дали си млад или стар. Темата е много широка. Тук дори не правим опит да говорим, например за младежката субкултура, която може да е твърде неразбираема за по-възрастното поколение. Възрастовият фактор е определящ, много често да се филтрира или не едно съобщение.

Пример:

„Всеки шести българин е срещнал негативно отношение към възрастта си, като най- потърпевши са младежите между 18 и 23 години и хората на средна възраст между 46 и 60 години. Проучването на Отворено общество показва, че на всеки трети от тях е отказвана работа, защото работодателите са преценили, че кандидата е твърде млад или твърде възрастен.“

(Вера Стоянова, Васил Мавриков, репортаж Възрастта е проблем, Новините на ТВ7) .

Фактор  пол

Дали си мъж или жена, момче или момиче определя до известна степен в процеса на комуникация поведението, нагласите, разбиранията и т. н. В определени ситуации това може да изглежда енигматично за другия пол.

Пример:

„За нас мъжете жените са голяма енигма. Всяко жена е отделно сложна, така да се каже, трудно решима кръстословица. Често се чудим, как така любимата ни бърка посоките ляво и дясно, например. Изследователите Алън и Барбара Пийс обясняват, че пространственото ориентиране не е силна страна на половината от жените, с факта, че на тях не им се е налагало да преследват дивеч и да носят улов в къщи. Тази еволюционна подробност важи и сега, забелязва автоинструкторът Михаил Венев:

–          С левия крак натискат спирачка, което е противопоказно, с десния дават газ. Много често се случва да подадат ляв мигач, а да завиват надясно или обратното и имат някакви непредсказуеми действия.

За сметка на това еволюцията е дала на жените по-широко периферно зрение…“ (Стоил Рошкев, репортаж „Жената като кръстословица“, „По света и у нас“, БНТ).

Икономически фактор

Различното икономическото състояние на хората може да създава досатъчно сериозно проблеми в комуникацията. Така например един по-богат българин не би обърнал достатъчно внимание на следната информация:

„Издръжката на живот на един човек от четири членно домакинство достигна 562,61 лв. през септември, по данни на КНСБ. Така всеки месец едно домакинство от двама възрастни и две деца трябва да разполага месечно с 2250 лв. за да се храни, да поддържа разходите за дома, да се облича, да ползва медицински и образователни услуги.“

(Репортаж „2250 лв. са нужни месечно за издръжката на четиричленно домакинство“, „Новини“, ТВ Европа).

Местен (локален) фактор

Живеещите в голям, малък град или село имат различен тип проблеми. В масмедиите локална информация много често не представлява интерес за хора от други региони. Това е и причината много често локалната медия да е много по-следена от централната. Комуникаторът трябва да търси сродност на проблемите при представянето на информацията, но дори и тогава местния диалект, обичаи и т.н. повлияват върху комуникацията.

Пример:

„Магазинът в Лободаш се намира на един от най-опасните завои по международния път за Македония. Отивайки да пазаруват, местните знаят, че винаги трябва да хвърлят по едно око към пътя, защото камионите тук минават един след друг.

–          Ам минават, та! Па се вардиме.

–          До некаде ни плаши, не за друго – карат с голема скорост!

Само преди дни тук, пред тази къща, се е преобърнала цистерна. Истински късмет за хората в селото е, че камионът не е експлоадирал.

–          Та-а ако беше гръмнал тука, това шъ имаше надолу яма най-малко десет петнадейсет метра… “

(Антон Чавдаров, репортаж „Засилен трафик през село тревожи местните хора“, „По света и у нас“, БНТ).

Интелектуален фактор

Блестящ, муден или на средно равнище, интелектът влияе съществено върху комуникацията. Много хора биха пропуснали следващото интервю.

„19 часа и 9 мин. Кристина Патрашкова получава от Биг Брадър диктофон. Първата и работа е до интервюира Златка. Плеймейдката ще се постарае да затвърди хубавото впечатление, което е оставила в най-големия враг на Златките.

–          Първо искам да те попитам как се живее в „Държавата на Златките“ и каква е тази държава?

–          Ха!  Как се живее в „Държавата на Златките“?!

–          Да!

–          Какво осначава „Държавата на Златките“?

–          Да, какво означава според теб? Има ли такава държава?

–          Ми не! Смятам, че няма такава държава! Кой го измисли това?

–          Аз го измислих това нещо!

–          Ти го измисли това! Е тогава значи, за да си го измислила ти, значи трябва да си го направила на някакво основание! Аз не знам какво е. В смисъл, много често медии копират тебе и ме питат какво означава да живееш в „Държавата на Златките“ и аз им казвам, че не знам.

–          Сега аз ще кажа каква е тя според мен, а ти ще кажеш дали тя съществува!

–          Да! Да, разбира се!…“

(„Биг Брадър“, Нова телевизия).

Образователен фактор

Какво е образованоието: основно, средно или висше и важен фактоор, образованието влияе въру създаването и възприемането на комуникацията. И на този фактор се гледа по различен начин, имат се предвид интелектуалните възможности на даден човек. Например, в комуникацията един висшист може да се отнася с пренебрежение към един среднист независимо, че вторият може да има по-високи интелектуалните възможности.

Пример:

„На фона на констатациите, че българските ученици не могат да четат или че имат слаби резултати, в сравнение с постиженията на учениците в Европа, златните и сребърните медали, с които се връщат от Олимпиади българските ученици в последните седмици, поставя под съмнение тези изследвания. Богдан Станков и Рафаел Рафаилов от Софийската матетатическа гимназия донесоха сребро от международната Олимпиада в Амстердам …“

(„Денят започва“, БНТ).

Организационен фактор

Този фактор при комуникацията определя поведението на членове на различни организации, съобразявано с техните особености. Това се отнася и до членуването в различни политически партии, религиозни общества, граждански сдружения и др. Ето текст, който включва в пример с видеоклип на екологично сдружение, който може да илюстрира сблъсъка на различни интереси.

„Не на булдозерите в планината!

Имало едно време гора. В гората имало лифт. Лифтът го завзела офшорка.

Офшорката: Дайте ми гората, иначе …

Лифтът спрял.

Депутатите: Сечи на воля.

Навалял 2 метра сняг … но ски нямало. Хората се ядосали. Викали и протестирали, но … гората я изсекли. Избягали от гората … хората … животните … Пресъхнала водата. Природата заплакала. Настанали страшни катаклизми … наводнения … свлачища … пожари … Хората заплакали.

Бъди активен! Спаси горите на България! Спаси горите на България! Спаси горите на България! Спаси горите на България! Спаси горите на България!“

(„История за гората“, Zavitosha.org)

Професионален фактор

Затрудненията в комуникацията, са свързани с използването на професионален речник, на специфична терминология, например от лекари, инженери, икономисти. От друга страна, така наречената професионална деформация, води до неразбиране на възникнали проблеми от хората с друга професия. Това може да се долови в предложената част от интерфю с проф. Овчаров:

 „… и аз пак казвам, че има определена връзка между политическото развитие на страната и между това, което ние правим, защото ареологията далеч не е само откритията и сензациите по медиите. Археологията е културно-историческият туризъм, ерго икономиката. В крайна сметка, аз това съм го казвал хиляди пъти, че икономиката на България ще се гради върху културния туризъм, а културния туризъм ще се гради върху голямата археология, големите исторически паметници, които имаме.“

(„Археологията през 2011 г.“, „Бодилник“, ТВ7).

Социален фактор

Социалният статус на хората се проявава по различен начин. Най-често той може да бъде подчертан чрез облеклото. Ако един такъв репортаж тества познанията ви за обувките, използвани от отделни народи, в него може да се видят особеностите им отнесено към социалния статус на съответната висша, средна или нисша прослойка на обществото.

Пример:

„Думата цървул се превърна в обидна квалификация последните години. Иначе Нина Димитрова се постара да научи малко повече подробности за това какво представляват цървулите и в крайна сметка дали това по някакъв начин показва манталитета или социалния статус на хората, които ги носят:

–          Зимни, летни, завързани с коноп или с кожа, сръчно зашити националните обувки на българите гордо са заемали мястото си на картата на Европа. И докато холандците са подбивали краката си с дървено сабо, а французите са плели еспадрили от слама, нашенците са носили меки кожени обувки. Видът на кожата се е определял от сезона…“

(„Здравей, България“, Нова телевизия).

Етнически фактор

Принадлежността или непринадлежността към дадена етническа група (в други случаи – раса) правят хората различни, което е свързано с обичаите, традициите и особенностите на запазване на съответния дух.

Пример:

„Банат. Вече сме почти на границата с Унгария. И тук има хиляди българи, но те са католици, голямата група на банатските българи, които се наричат още и балкени, т.е. павликяни. Бягайки от турското насилие след Чипровското въстание 1688 г. хиляди българи от никополско, свищовско, чипровско преминават на север от Дунав във Влашко. Процесите на урбанизация, главно през 20-ти век, са отвели хиляди от тях главно в Арад и Тимишуара, както и в ред други градове, включително и в столицата Букурещ. И въпреки всичко в Банат са най-компактните маси българи, което им е помогнало да запазят най-добре езика си …“

(„Документален филм за банатските българи“)

Фактор на недъга

Едва ли в съвременния свят има напълно здрави хора. Но различните проблеми на хората в неравностойно положение много често трудно се разбират или просто не им се отдава достатъчно внимание. Дали това ще са хора със зрителни, слухови или други проблеми, те често се чувстват изолирани от обществото и не се прави достатъчното, за да бъдат по-лесно приобщени в него.

Пример:

„Всеки ден на Евгения Христова й се налага да преодолява различни препятствия, кога с усмивка, кога с малко тъга. Имаше надежда тази година да постигне едно човешко право и да гласува без да й напомнят, че е различна. За пореден път, обаче разбра, че трябва да разчита на себе си, да има силни ръце и още по-силна воля. А Евгения я притежава щом от толкова години не се отказва да упражнява правото си на глас…“

(Габриела Николова, Ники Николов, репортаж „Ще могат ли да гласуват хората с увреждания?“, БНТ).

Заключение

Избраните извадки от материали на различни медии са личен поглед,  свързан с факторите, които оказват влияние върху комуникацията. Нека да се върнем към споделеното от Евелина Йекер – идентичността на човека няма един-единствен център, тя е фрагментирана, „скърпена“ от различни отделни парченца. Наистина може да се каже, че в различни житейски проекти идентичността се проявява като хамелeонска идентичност или пък като серия от идентичности при по-силната или по-слабата проява на разгледаните по-горе различни фактори.

Доколко съответните медии могат да задоволят изискванията на съответния индивид (и доколко шарени могат да са те) зависи преди всичко от формата, който са избрани да бъдат. В условията на цифровизацията те ще имат техническия потенциал да стават много по-шарени. И тогава няма да гледаме на силно профилирания канал на медията (който впрочем тематично в профила би могъл да бъде много шарен), като самотно дърво на хълма, колкото и грозно да ни изглежда това. Това станче ще тъче шарената черга на по-шарени предавания, повлияно от по-силната конкуренция. Така няма да се обръщаме с носталгия към думата – да хубостим!

Цитати и бележки:

^[1] Пълният запис на словото на Петър Увалиев се пази в Музея на радиото в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация, СУ „Св. Климент Охридски“.

^[3] вж. http://www.dw.de/%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8/a-15999475

^[3] Malezke, G. (1972). Psychologie des massenkommunikation. Munchen-Bassel.

^[4] В анализа нататък са използвани фрагменти от медийни материали, без фиксиране на точното излъчване в съответната медия.

 

Литература:

Malezke, G. (1972). Psychologie des massenkommunikation. Munchen-Bassel.

Dale, E. (1969). Audiovisual Methods in Teaching. The Dryden Press.