Яна Филипова
СУ „Св. Климент Охридски“
Имейл: filipova.yana@gmail.com
Абстракт: Техниките за убеждаване и манипулация се променят и умело се препрограмират, с цел постигане на ефективност в онлайн средата, като приемат понякога причудливи форми. В статията се изследват и анализират вербалните и реторичните техники за манипулация на общественото мнение, използвани от платените коментиращи потребители в интернет, които са наречени „тролове“. Анализът се концентрира върху тролски коментари в две противоположни по убеждение медии – в. „Дневник“ и ПИК, под статии от темите за конфликта в Гърмен и за сблъсъка в Орландовци. Събуждането на етническите стереотипи в съзнанието на българина, наближаването на избори и липсата на логично обяснение, са причините, поради които авторът избра събитията за провеждане на изследването. Търсените реторични проявления включват аргумент ад хоминем, аргумент на тоягата, аргумент на тълпата, аргумент на съчувствието и реторичните фигури на метафора, ирония, пародия, сравнения, също и ентимеми и силогизми. Целта е да се обособи примерен профил на платения коментатор чрез реторични и езикови особености, които той проявява чрез коментарите си; както и да се докаже нуждата от индивидуален прочит на всяка информация, получена онлайн. Критичното четене ще предпази нетизените от попадането на манипулативни клопки в онлайн пространството.
Ключови думи: платени тролове, онлайн комуникация, реторични техники, манипулация, реторични аргументи, медии.
Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 19, октомври 2015 г. https://rhetoric.bg/
Yana Filipova – Rhetorical techniques used by Bulgarian trolls
Abstract:Manipulation and persuasion techniques have already evolved, when used in the internet reality. In order to be more effective, they are transformed in a very peculiar forms, using all kinds of tools and channels. The article investigates and analyses verbal and rhetorical techniques of public opinion manipulation, used by the paid political commenting users online, called “trolls”. The analysis focusesupon the trolling, manifested in two different in opinion online media sites– Dnevnik and PIK.bg, covering two events in 2015 – The Gurmen conflict (happened on 23.05.2015) and The Orlandovsti clash (13.05.2015). Summoning Bulgarian ethnic stereotypes plus the approaching elections time and the lack of reasonable explanation of the conflicts are the reasons, which made the author’s desire to analyze the case. The analysis will concentrate on the usage of argumentum ad hominem, ad baculum, ad populum, appeal to sympathy, as well as the manifestation of different rhetorical tropes, figures of speech and syllogisms and enthymemes. The aim is to be created a profile of the paid troll using only his way of writing. Also the author wants to prove that critcal reading what’s posted online will prevent netizens from falling into manipulative traps, set by the political parties.
Keywords: paid trolls, online communication, rhetorical techniques, manipulation, rhetorical arguments, media.
Увод
Заливането на интернет с фалшиви профили и факти, пропагандиращи определени идеи, подменя обществения диалог и задава нов курс на общественото внимание и дневен ред. В комбинация с поставяната понякога под въпрос журналистическа обективност в българските медийни реалии [1] – книжни или виртуални, свободната и аналитична мисъл става почти неприложима.
Актуалност и значимост
Проблемът, който се разглежда, е значим, защото обектът на изследване, а именно платените интернет тролове, навлиза бързо в политическата виртуална реторика и става любимо оръжие от инструментариума на властимащите. Иванка Мавродиева пише по тези теми, както и за загубата на интерес и доверие на гражданите в институциите и политиците поради липсата на диалог [2].Темата присъства все по-често както във фокуса на телевизионните предавания, така и в публикации на електронни медии. Въпреки формалното значение и липсата на метод за санкции, парламентът прие закон за ограничение на тролската дейност от партиите [3].
Недостатъчните публикации и тяхната задълбоченост относно комуникационния проблем, който платените тролове създават в българската онлайн среда, събужда интереса на автора да състави свой собствен медиен анализ. Mотивацията за изследване на това явление е продиктувана от желанието за намиране на формула за лесно противодействие на лъжеизказванията, които се разпространяват във виртуалното пространство.
Обект и предмет на изследване
Темата попада в рамките на ново изследователско поле. Обект на изследователски интерес са платените интернет тролове във виртуалната среда в България – тези, които най-често се появяват в политически или бизнес контекст. Това са реални хора, използващи няколко на брой фалшиви самоличности, които целят да менажират общественото мнение онлайн, като пропагандират неофициално идеите или да дискредитират опонентите на организацията, която ги е наела. Примери от практиката показват, че партиите БСП [4], ГЕРБ [5] и Реформаторският блок [6] са използвали нееднократно този вид услуга за управление на онлайн репутация.
Предмет на изследване са реторични техники, които троловете използват в коментарите си, постигнати чрез реторична аргументация в онлайн медиите в. „Дневник“ и Информационна агенция ПИК.
Формулирането на изследователския въпрос създава нужда за оформяне на няколко хипотези.
Първата хипотеза се представя чрез предположението, че платени тролове извършват активна дейност не само във времето на предизборни кампании. Те са станали обичаен инструмент за поддържане на позитивен политически имидж в обществената представа чрез ПР и реторични техники за манипулация. Във втората хипотеза се предполага, че платените коментатори могат да се докажат и изобличат чрез задълбочен анализ на изказванията им. Третата хипотеза съдържа предположението, че троловете използват кратки и шаблонно структурирани мнения, изразяващи крайни позиции, но лишени от многопластовост поради спецификата на комуникацията. Също така се предполага постоянната употреба на реторически аргументи: аргумент към човека – ад хоминем, аргумент на авторитета, аргумент срещу авторитета, аргумент към тълпата. От палитрата на реторическите фигури се забелязват най-често повторения, метафори, използване на аналогии, сравнения, хипербола и литота, ентимеми и силогизми. Четвъртата хипотеза предполага изразяването на крайни позиции, независимо от темата. Един и същ абонат може да си противоречи в коментарите си понякога само за да може да бъде опозиция на останалите.
Намерението на автора е да открие закономерности чрез приложения анализ, които доказват използването на услугата на платените тролове за контрол на общественото мнение. И по този начин да се неутрализират потенциалните вреди.
Изследването има задачата чрез анализ да установи специални манипулативни техники, които се използват от троловете от реторична гледна точка. Ще се изведат няколко модела на коментиране, няколкото различни стилове на писане, които открояват платените коментиращи от обикновените.
Ограничения и корпус на изследване
Избиран е подходът за оценка и анализ на реторическите похвати, използвани в поставяните тролски мнения. Прави се уговорка, че настоящият анализ не претендира за изчерпателност.
Тъй като не е възможно изследването на коментарите в цялата платформа, са избрани следните теми, които да се разгледат в двете медии: конфликтът в село Гърмен и последвалият сблъсък в софийския квартал Орландовци.
Възприето е темпорално ограничение от 26 дни: 23 май 2015–19 юни 2015 година – започващо от деня на конфликта в Гърмен и приключващо 5 дни след сблъсъка в Орландовци. За по-задълбочен и акуратен анализ се разглеждат всички публикации в двете медии, съдържащи ключовите думи „Гърмен“ и „Орландовци“, съответстващи на събитията от пролетта.
Съставен е корпус на изследване с информация, изведена от два сайта на електронни медии; прегледани във в. „Дневник“ са общо 82 публикации и общо 4195 коментара. От тях извлечени като потребни за изследването, отговарящи на реторичните търсения, изброени по-горе, се открояват 372 броя, на които се основава констатациите от анализа. В агенция ПИК са намерени общо 289 публикации и 1285 коментара, като за анализ са подбрани 300.
Избрани са тези медии, заради високия обществен интерес към тях и същевременно разликата в начина им на поднасяне на информация. Популярността им предполага и по-голямо обществено доверие към тях и по-ниска критичност към достоверността на информацията. Поради тези факти узурпирането им е опасно за посетителите.
Методика
С оглед спецификата на изследването подходящи са многофакторният анализ и интердисциплинарният подход, включващ теоретични постановки от ПР и реториката и отчитащ тяхното проявление в новата комуникационна среда на интернет.
Изследвани са проблемите, посочени по-горе, чрез количествени и качествени методи. Те включват анализ на резултати от дълбочинен анализ на съдържанието на коментари под публикации, както и кратък анализ на позицията на избраните медии спрямо обществения интерес.
Кратък теоретичен обзор
Глобалната информационна индустрия афектира живота и начина на общуване между хората по необратим начин, с цел улеснение. Грета Дерменджиева изследва „информационното общество“ и установява, че „компютърно опосредстваната комуникация е форма на пренасяне на междуличностни контакти, ситуирана в човешки контекст“[7]. Интернет също се развива; за генерациите и разликата между тях пише Иванка Мавродиева в книгата „Виртуална реторика“, като изследва трите етапа/генерации/епохи във виртуалната комуникация: Web 1.0, Web 2.0, Web 3.0[8]. Стив Уийлър говори за последната фаза (Web 3.0) като за „семантичната мрежа“, чрез която се достига до свързване чрез знание на съдържанието, а това се постига и през „интелигентно“ търсене и филтриране [9].Последната фаза дава възможност за семантично ползване на интернет, за обособяване на канали по интереси. Именно там се ражда и възможността за изказване на мнение и неговата манипулация. И нейният нов инструмент – тролът.
Трябва да се направи разграничение между двете определения за явлението „трол“. Единият профил на трола може да се обрисува като „потребител с негативно поведение в онлайн средата, който се опитва да развали онлайн дискусия или дебат, като най-често го прави за собствено удоволствие“. Това е пример за антисоциално поведение, което се проявява заради самия акт на пречене, обиждане, провокиране, възпламеняване на интернет средата. Джъстин Ченг, Крисчън Мизил и Юре Лесковец дават определението, че антисоциалното поведение представя тролването като „възпламеняване“, „скърбене“ [10]. Джонатан Бишъп също посвещава труд на интернет коментаторите, като ги разделя на „класически“ и „анонимен тролинг“ [11]. Игор Цеселски публикува стъпки за неутрализирането им [12].
Другият профил на трола се проявява най-често в политически или бизнес контекст. Това са реални хора, използващи няколко на брой фалшиви самоличности, които целят да менажират общественото мнение онлайн, като пропагандират неофициално идеите или да дискредитират опонентите, организацията, която ги е наела. Този вид платени коментатори се използват като причинители на репутационни кризи, изследва Пламен Атанасов [13]. Подвизават се в дискусиите под публикации на политическа или бизнес тематика, като упражняват реториката си за изграждане или рушене на имидж според поставените им условия. Владимир Досев разглежда манипулативните стратегии на политическите партии в интернет, като извежда троловете като една от тях [14]. Блогърите в България придобиват статут на сериозни източници и защитници на обществото в българското виртуално пространството. Анализи и предложения и информация за класификации по темата за платените тролове могат да се прочетат в мненията на Вени Марковски [15], Григор Гачев [16] и divini-divini [17].
Представеният обзор на публикации дава основание да се обобщи, че интензитетът и задълбочеността на анализите за платените тролове провокират изследователския интерес на учени от различни научни области. Академичните трудове не се посвещават само на констатация на това явление във виртуална среда, а учените го анализират. Същевременно многобройни популярни публикации се концентрират върху явлението на съвременната реторика в интернет. Онлайн медийни платформи като КлубZ, Радио „Свободна Европа“, Дойче Веле, БТВ, Офнюз, Медиапуул, Отворен парламент.
От обзора на прегледаните материали може да се отбележи, че платените тролове ще започнат да се приспособяват. В настоящото изследване се представят разликите в изразяване в начина на коментиране във в. „Дневник“ и ПИК. Налице е стремеж да се достигне до изводи, свързани с тенденцията на коментиращите в ПИК да съвпадат с профилите на класическия трол, а тези във в. „Дневник“ да се приспособяват към по-адекватно писане като граматика и изразяване, за сметка на логиката. Все още няма рестрикции по отношение на невладеенето на граматическите правила и отсъствието на логика и реторическа компетентност относно троловете, но има аргументи за това, че те водят до замърсяването на онлайн комуникацията.
Резултати от изследването
Обект на анализ ще са първо троловете от в. „Дневник“, последвани от изследване на изказванията на коментаторите в ПИК. Резултатите от анализа рисуват една по-цялостна и детайлна картина на присъствието на новия манипулативен инструмент на политическата клика, която осъзнава по-ясно силата на интернет и социалните мрежи в живота на гражданите и определянето на обществените нагласи.
В. „Дневник“
За целта са изведени коментарите от двете събития във в. „Дневник“, които съдържат нападки, нерелевантни мнения, негативизъм, оскърбление и гняв. Извадени по критериите са 264 коментара от темата за Гърмен и 180 от новините за Орландовци, които са подписани от 100 различни профила за първите и 50 за вторите. След преброяване се установява, че 6 профила са платени тролски, а за други 4 се изказва колебание в принадлежността им. При втората тема се забелязват 3 профила на тролове, повтарящи се от предишната тема и 3 нови предположения за платена функция. За определянето на зависимостите и в двете теми се гледа активността на потребителя, което дава възможност да се види доколко се копират идеи, доколко коментаторът си противоречи и как мисли.
Изведени като платени тролове са потребителите с потребителско име : patsis – с повече от 40 коментара; muncho – повече от 26; Anarchaosbg – с повече от 12 коментара; nando – с повече от 14 мнения; Костовист – с повече от 12 поста. Останалите, които правят впечатление при анализа с оскърбителни обиди, неуместни мнения и атаки, са с по-слаба активност. Това са потребители с имената m_todorov, shileto, Сиянието на мрака, hmc12310991, Вячеслав Атанасов, sophia_gr, fortunes, полувишис, oporna_to4ka, stupid_american, qwerty112, bghatur, Ния и др.
След анализа на изказванията се установява, че по темата троловете боравят най-често с аргумент ад хоминем – над 200 пъти, аргумента на съчувствието – над 100 пъти, аргумент ад хоминем circumstantiae – над 40 пъти, с аргумента на тълпата – над 50, като в някои случаи се използват два аргумента едновременно.
Анализ на използвани аргументи
|
• Аргумент ад хоминем – изместване на темата, неточно използване на понятията, за да се усили внушението за негативния профил на българите в конфликта. Обясняването е нелегитимно, заради използвана генерализация.<patsis – […] тъй го учехме едно време по марксизъм-ленинизъм. Лошото е, че в случая имаме социален конфликт между пролетарии–цигани и полупролетарии–българи,турци, помаци, а буржоазията се кефи по принципа „разделяй и владей“!>,<. Bormashina – Само че тука В. „Дневник“ е от другия лагер. Почти всеки служител на медията е и активен член на БХК, Отворено общество, ЛГБТ, Зелените или др. соросова фондация.> Често чрез аргумент ад хоминем се атакуват даден политик или журналист, като резултат е налице изместване на темата.<Dorian Gray – Румяна Бъчварова „ме“-ка отвратително неправилно. Толкова заразно мекане, че чак Митко Цонев Пъпеша започна да мека заедно с нея.>Следващият коментар е изложен със съкращение, в него се съдържа пълният текст от наказателния кодекс. В коментари на muncho и AnarchaosBG пълният текст на кодекса се цитира в общо 7 поста.<Munchо – Напрежението е голямо. Хората от Гърмен отиват към квартала. Защо не е приложен към тия „хора“ наказателният кодекс: Чл. 163. (1) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Лицата, които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност, се наказват.>Следващият пример съдържа несъстоятелен аргумент, хвърлящ вина към начина на работа на медията, уличаващ я в подмолна дейност.<peshkobg- Когато в. „Дневник“ след по минути случващото се, значи има пръст в организацията. По същата схема се следяха протестите на „красивите и интелигентните“.> В следващите два коментара ще се покаже използването на една „опорна точка“ в два различни коментара от два различни профила – Muncho: „По думите им в селата няма човек, който да не е пострадал от постоянните нападени“. Защо не нападнахте махалите на тези, дето организираха мафиотските групировки, окрадоха банките и които всеки ден ви рекетират? Има ли човек да не е пострадал от тях? Те не ви пречат, щото са от вас. Ромите сте готови да избиете за две откраднати ябълки, а големите престъпници и крадци им се кланяте и ги наричате „бизнесмени“. AnarchaosBG: „Жителите на Гърмен дадоха седмица на властите да се справят с ромската престъпност“. А неромската престъпност? […] незаконните мутренски хотели стоят десетки години преди някой да си мръдне пръста. Обаче за кокошката и двете ябълки, които някой ром открадне, за да не умре от глад, или за бараката, в която се крие от дъжда – за това няма прошка […] Цели се пренасочване на разговора чрез генерализация и психологическа игра на съчувствие. Изразът „две ябълки“ е обикновен сам по себе си, но е подозрително как двама различни профила избират да използват точно него. Всички коментари, изведени като примери за различни аргументи и реторически фигури, се повтарят по няколко пъти с текст, който е 90% възпроизвеждан като в примерите. |
Метафори, сравнения и аналогии
Метафорите, аналогиите и сравненията са станали неразделна част от ежедневния подбор на думи и понятия, с които хората общуват. Тази обусловеност се пренася и в онлайн пространството, защото хората не се изразяват по-различно и съответно определени изречения, думи, текстове, метафори биха имали въздействие над тях. Изразните средства оживяват езика и успяват да прокарат по-лесно заблудата. Троловете говорят с много стереотипни изрази, като обвиняват директно опонентите им в тесногръдие и мислене в предразсъдъци.
В течение на виртуалния спор се отделят ярко няколко много често използвани метафори. Една от тях представя България като „ничия земя“, заради беззаконията и високата ненаказана престъпност. Другата метафора, която намира приложение, е „ченгеджийница“ вместо понятието „държава“. Реторичните фигури оцветяват езика и успяват да предадат силна полярност на изказванията. Платените коментатори успяват да измислят и нов вид граждани на България в термина „не-роми“ като словесен протест срещу всеобщото мнение за проблемите на българите, концентрирано в ромското малцинство.
По същия начин метафорични сравнения един от коментаторите постоянно използва аналогията „пролетариите–цигани“ и „полупролетариите–българи, помаци–турци“, а бизнеса и властимащите категоризира като „буржоазия“. Аналогията не е особено правилна, понеже нейната черта може да се нарисува, ако има общи опорни точки. Такова наименуване не може да се случи, защото няма да е политически и исторически коректно. С термина „пролетарий“ се означават хора, принадлежащи към работническата класа, които нямат право на собственост и единственото им оръжие е трудът, който могат да продават, за да се изхранват. Ромите, от друга страна, имат права, каквито притежава и всеки гражданин на България, включващи правото на собственост. Неточността тук идва от факта, че номадският им начин на живот и некултивираното чувство за принадлежност, заедно с липсата да се осъзнава образованието и труда като ценност са достатъчни доказателства, които оборват несполучливата аналогия.
Представянето на българската престъпност като неромска, доказва тезата, че самите коментатори приемат, че има и ромска престъпност. Но при достигането до това умозаключение, троловете започват да хвърлят директни нападки към потребителя, който ги е разкрил. При изказване на истинно твърдение, троловете метафорично омаловажават доказателствата, наричайки ги „празни приказки“ и „клишета“. По-смелите от тях си позволяват да използват и поговорки, и устойчиви словосъчетания като „на гол тумбак – чифте пищови“, който аргумент цели оскърбяване на опонента с обвинението за неговото лекомислие и неподготвеност.
Ирония, сарказъм
Много от мненията, изписани от интернет троловете, са толкова противоречащи си с истината, че ако не са писани с цел да звучат реално и да представят онеправданата гледна точка на ромите, то биха звучели комично.
Хипербола, литота
И двете изразни средства са подходящи за използване, когато се говори за конфликт. Всяка страна може да ги използва по подходящ за нея начин, за да се манипулира общата представа за събитието и предмета на спор. Когато се говори за конфликт между българи и роми, както е в изследвания случай, много лесно дебатът може да се вкара в руслото на етническото противопоставяне. Затова, когато е удобно, коментаторите определят побоя с хиперболата „етнически“, другите го наричат „битов сблъсък“. Преувеличаването му приема сериозни размери, когато се приложи индуктивният аргумент, и малкият скандал се провиди като „мракобесие“.
По същия начин веднъж се споменават ромските бараки като „къщи“, друг път като „единствен дом с неприкосновено право“, а също и като „единствен покрив на главата си“.
Когато тролът се кара, както е в някои случаи тук, той не конкретизира адресата си, а предпочита генерализацията. Ентимемата, която използва, че щом един абонат е проявил комунистически според трола мисли, то следва, че всички са „комунисти“, че форумът е тоталитарно обусловен, без да дава възможност за инакомислие.
По същия начин е представянето на мирния протест, организиран срещу ромската безнаказаност и в Гърмен, и в Орландовци – хиперболизира се и превръща в думите на троловете в „преследване“, национално и наднационално.
Могат да се извлекат и две много ярки литоти. Първата е използвана и като аргумент срещу личността. Епитетът „сребърна лъжичка“ представлява литота на понятието наркоман, което е директна лична нападка към коментатора. Нерелевантността идва и от факта, че тролът оскърбява на стереотипна представа опонента си, като ясно показва липсата на логика в мислите на един „наркоман“. Използването на литотата засилва желанието за дискредитиране на авторитета на опонента.
Следващият пример се повтаря повече от два пъти и извежда идеята за омаловажаване на ромското престъпление. Литотата е използвана, за да се представи безогледните кражби на ромите от българските ниви и домове в продължение на месеци с израза „две откраднати ябълки“ и „колкото да не умре от глад“.
Съчетани с лоши намерения и добър език, изразните средства могат да преобърнат диалога в полза на страната, която си служи по-ефикасно с тях и знае как да ги използва, за да повлияе психологически. Може би от първия път видени, няма да направят впечатление, но когато ежедневно се тиражират тези модели на мислене, непременно би се случила трансформация на стереотипната представа.
Обобщение
След проведения анализ на коментарите, могат да се обособят няколко черти от профила на евентуалния платен коментатор в редиците на медията в. „Дневник”. За да обосноват своето различно мнение, троловете често използват дълги постинги с обяснения, които не кореспондират пряко с темата. Често привидно влизат в спор, но когато друг потребител пожелае разумен отговор от тях, те често започват нова тема и изказват нерелевантни факти, които нямат нищо общо със зададения въпрос към тях. Но за да симулират активност и обвързаност, поставят обръщение в началото на постинга си, от което би следвало, че по-нататъшните обяснения са свързани с темата.
Троловете във в. „Дневник“ правят индуктивни умозаключения и предпочитат да говорят за частни случаи, с идеята да ги поставят като достоверни, но непроверими аргументи. Проличава повторение на един и същи текст в различни коментари и от различни профили. Също така често използват директни нападки към други коментатори. Аргументите на троловете са основани на стереотипни представи в обществото за ролята на политиците, полицията, за българите, които обаче понякога различават истината, като се опитват да създадат нов профил на понятието „ром“ в българското съзнание, като го представят като „равноправен, работещ в Европа, знаещ няколко езици“, „скромен и работлив“ и репресиран, но „лошите“ българи или „не-роми“ не му позволяват да разгърне реалния си потенциал.
Една от главните роли, които играят троловете, е на защитници на онеправданите роми. Често се говори анонимно за заплахата от политици, но не се споменават имена. Като цяло са против олигархията.
Троловете Patsis и AnarchaosBG използват противоречиви данни от личен опит като аргументация на изказванията си, които звучат нереално.
Като извод може да се установи, че коментаторите във в. „Дневник“ успяват да водят полилогичен аргументативен дискурс, в който участват повече от двама души и се защитават повече от две мнения, въпреки желанието за опростяване на проблема и свеждането му до диалогичност.
Реторичен анализ на коментари от Информационна агенция ПИК
След направеното изследване и в ПИК са намерени общо 289 публикации: 163 за Гърмен и 126 за Орландовци, засягащи съответните теми. Общият брой прегледани коментари е 1285, като 593 коментара са публикувани под новини за гърменския конфликт, а 692 за орландовския, от които за анализ са подбрани 300.
Трябва да се направи уточнението, че ПИК е медия, много по-сензационна в заглавията си. Също така достоверността на самите публикации подлежи на съмнение (Кънчев: Спрях стотици роми, тръгнали към Марчево). Прави се избор за поставяне на акцент върху ненужни детайли относно събитието, което се отразява. Използването на реторични фигури в заглавията и текстовете, които са характерни за сензационната журналистика, оформя профила на медията като по-скандален източник на информация, заради начина й на поднасяне. („Окошариха 8 души на кървавото меле в Гърмен“[18] – заглавие от 23 май 2015 г., 21 часа и в 21:45 часа „Нови подробности! Военно положение. Трима ранени в Гърмен, викат жандармерията“)
Това обуславя по своеобразен начин и отношението на коментаторите, което проличава в техните изказвания. Медията не притежава възможност за регистрация, но понякога се забелязва цензуриране на съдържанието в коментарите. Тази свобода на изразяване в сензационна медия не е най-добрият вариант за репутацията на онлайн изданието.
Реторически аргументи
В следващите редове ще се направи опит за класификация на коментарите, както и апелите и реторичните аргументи, които използват.
Метафорите отдавна са залегнали в съзнанието на хората като мисловни концепти. Ефикасността им се дължи на използването им като аргументи за определени сюжети. Например при употребата на израза А бе къде се скрие мелезът А. Башев, сказуемото „скривам“ отключва аналогията с животински първичен страх от непознатото. Добавеният епитет „мелез“ засилва внушението за незначителността на липсата на кураж и достойнство на адресата на заплахите. Съдържат се още и коментари с негативно мнение относно медията, в която присъстват, а именно ПИК, наричайки я метафорично „пасквил“.
Сравненията също често присъстват, когато се употребява аргумент срещу човека, защото е важно да се атакува човешката външност. Така определен политик метафорично оскърбително се сравнява с определението „сиганин“. А едно известно сравнение произлиза от градска легенда, в която се сравнява и апелира към насилие, което ще превърне „циганите на сапун“. Забелязва се и аналогия на понятието „циганин“, който се определя като „паразит“, и затова трябва да „се вземат мерки“ за неговото „изтребване“.
Пародия, ирония, сарказъм
Пародийният подход се използва често, когато се обсъждат събития, хора и характери от политическия живот. За да се подсили значението и коментиращият да покаже мнението си, се използва пародията като инструмент – деформира се думата, като се поставят допълнителни букви, за да се аналогизира значението и се превърне в нещо съвсем различно, но което кореспондира с първоначалната дума и допълва мисловния концерт за нея, като й придава качествата на новосъздаденото понятие. Например името на партията Патриотичен фронт след трансформация се преоформя на „параноичния фронт“, също Реформаторски блок се превръща в „деформаторски“ блок.
В редица коментари проличава, че цялостното мнение е изградено на базата на пародията, като всяка дума е с преобърнато значение. Иронизирането на всяка една дума, подкрепено от аналогии и метафори, действа негативно на човешкото възприятие – Най-крадливият мургав сиганин разБойкоБорисов Доганов е назначил партийния секлецар на ДелянПеевския пасквил ПИK, ментето Heдялko Heдялkoв за МИНИСТЪР НА МЕДИЙНОТО ОМАСКАРЯВАНЕ !!! Използвано е многослойно пародийно значение при „сиганин „разБойко Борисов Доганов“, за да се покаже чрез стереотипно сравнение, че адресатът е лъжлив като „циганин“ и води политиката си като разбойник, което се подсилва при наличието на буквите от името му в думата. И също така се излага принадлежност и обусловена като „роднинска“ връзка между политическите лица, представители на партиите ГЕРБ – Бойко Борисов, и ДПС – Ахмед Доган, която еманация се превръща във Франкенщайновия израз „Бойко Борисов Доганов“. С епитета „менте“ се категоризира иронично професионализма на адресата, а още по-голям пародиен ефект, когато се хиперболизира ролята му в негативен аспект и се „провъзгласи за министър на медийното омаскаряване.“
Ирония и пародиране на личностите, заставащи зад използваните епитети, се използва и за подиграване на политиците в случаите, когато се прави обръщение към тях с умалителни съществителни като Ахмедчо (Ахмед Башев), Болчен, Боленчо (Волен Сидеров), Делянчо (Делян Пеевски), Бюрече (Николай Бареков).
Пародийно се изразяват и мнения чрез измисляне на прозвища на политиците, които много често се употребяват. „Момата, Чалмата и Сачмата“ – съответно отговарящи на истинските лица Сергей Станишев, Лютви Местан и Волен Сидеров, които управляваха в коалиция преди ГЕРБ да дойдат на власт. В коментарите на ПИК присъстват само литотите „Момата“ и „Сачмата“, без да се повдига въпрос за отсъствието на представителя на ДПС, окатегоризиран като „Чалмата“. Това може да бъде предпоставка за реторичен аргумент за задкулисно участие на последния в скорошните сблъсъци между населението.
Обобщение
Организацията на сайта и показването на коментарите е много трудно четивно. Липсата на регистрация улеснява в пъти повече присъствието на тролове, заради по-малките пречки пред реализиране на целта – поставяне на колкото се може повече коментари. От анализа на коментарите проличава, че някои потребители не разпознават графата с име от графата с пространство за мнение и публикуват началото на мнението си като име. След повече от 100 такива случая се обуславя тенденция и се създава съмнение, че този „трик“ може би е нарочен. Заглавията често са подвеждащи, като не кореспондират директно с темата. Наличието на повече от 20 публикации на ден по темата, като невинаги обновяването се случва заради новина по случая, а по-скоро се повтарят вече известни факти, размива вниманието на посетителя на сайта. Честото обновяване на информацията е една от причините да не се задържат повече от 5 коментара средно на публикация, като това е и причината за липсата на диалог сред участниците в своеобразния форум под текстовете. Тук не се среща аргументът на съчувствието, за сметка на аргумент ад хоминем.
Изводи
Направени са констатации относно реторичното и комуникативното поведение на платените коментатори. Фактите: те „работят“ усилено не само в предизборния месец, а постоянно; начините им на коментиране се видоизменят, за да могат по-успешно да манипулират целевите си публики; използват неадекватни аргументи и реторичната сила на пародията, метафората, сравнението и иронията, за да подсилят и опростят мисловната схема, по която искат нетизените да мислят; многопластовостта на коментарите, която е самоцелен плеоназъм, е характерна за публиката на в. „Дневник“; там се води продуктивен диалог, докато в ПИК се залага на аргумент на насилието, което показва разликата в политиката на писане и коментиране в различните платформи. Това също помага да се направи заключението, че платените тролове присъстват като активни коментиращи в онлайн платформи и общества от всякакъв тип, природа, интерес.
Проявлението на платените интернет тролове не е еднакво в двете изследвани онлайн платформи. Тяхната стратегия се променя и стилът им на изразяване се адаптира към съответната виртуална среда, за да постигне повече успех. Докато във в. „Дневник“ се получава частичен диалог и спор между идеологии, то в ПИК безразборността на публикуване и нерегламентираността и крайността на мненията затруднява изказването на нормална позиция.
Употребата на аргумент ад хоминем и неговите разновидности е водеща стратегия за структуриране на опорните точки в текст. Но троловете във в. „Дневник“ често използват и аргумента на съчувствието, както и аргумент на тълпата, също както и много метафоризации. Докато в ПИК се разчита главно на аргумент на тоягата и аргумент на авторитета и силно и грубо пародиране на ситуации и личности.
Медийната грамотност е основна предпоставка за активна гражданска позиция и е важно всички, особено за по-младите хора, да имат критичен подход към медиите по отношение на тяхното качество и съдържание. Защото целта на троловете е да повлияе на общественото мнение, а това би станало много по-лесно при хора, които допускат пропуски в политическата си обща култура.
Заключение
Налице са основания да се стигне до заключението, че целта на изследването е постигната, защото са установени явления и известни закономерности в използването на реторичните фигури, похвати и аргументи, а именно: пародия, ирония, аргумент на съчувствието, аргумент на тоягата и аргумент ад хоминем като индикатори за конструкция на манипулативно мнение. А реториката е едно от любимите оръжия на политическото красноречие. Ентимемите, ползвани в реторическата аргументация, опростени мисловни схеми – бърз начин за манипулация, прайминг – ефектът на първата асоциация – всички тези термини обясняват нагледно същността на евристичното мислене и поведение.
Манипулацията на интернет трола се случва в мултимодална дискусионна среда, в която той се изправя с коментарите си пред много читатели с различен статус и култура.
Хората се опитват да определят новия субект, да припознаят новото мнение, които виждат със знанието за нещо старо, вече познато. Този подход е вроден, но не е логически аргументиран. Затова много лесно може да бъде повлиян и манипулиран.
В реалиите на новата виртуална ера платените коментатори са носители на политическото красноречие и частично виновни за заблуждаването на обществото. Защото те са само част от инструментариума на политическия ПР, който пренебрегва етичността и се възползва от нелегални вече практики за оформяне на общественото мнение. Главоломността, с която услугата на тролските коментари се разпространява, което е признак на мълчаливо красноречие и неписан факт, т.е. че ПР техните за манипулация се развиват бързо във виртуална среда. Подценяването им би коствало провал на репутацията както на организацията, така и в битката за адекватна на нуждите на виртуална общественост. Това изследване може да допринесе за запълване на липсващата ниша за научно профилиране на явлението за политическия трол в академичното пространство.
Цитирана литература и електронни адреси
[1] Reporters without borders ranking 2015, http://en.rsf.org/world-press-freedom-index-2015-12-02-2015,47573.html- последно посещения на 27.06.2015
[2] Marvodieva, I. (2014). Virtual political communication in Bulgaria, Journalism and Mass Communication (ISSN2160-6579).No.12, 2014, Issue 39, p. 7.
[4] https://bivol.bg/bspleaks-trolling.html
[5] http://btvnovinite.bg/article/videos/tazi-sutrin/koj-rezhisira-politicheskite-komentari-v-internet.html – последно влизане на 2.11.2015 г.
[7] Дерменджиева, Г. (2001). Увод в компютърно-опосредстваната комуникация. София: УИ Св. Климент Охридски, 14.
[8] Мавродиева, И. (2010). Виртуална реторика: от дневниците до социалните мрежи. УИ „Св. Кл. Охридски“, 19.
[9] Wheeler, S. The Future Is Web 2010 <http://steve-wheeler.blogspot.com/2010/01/future-is-web.html>, последно посещение 2.11.2015 г.
[10] Cheng, J.,Danescu-Niculescu-Mizil, C., Leskovec, J. (2015). Antisocial Behavior in Online Discussion Communities,pp. 1-2.
[11] Bishop, J. (2014). Representations of “trolls” in mass media communication: a review of media-texts and moral panics relating to “internet trolling, International Journal of Web Based Communities (IJWBC), Vol. 10, No. 1, 2014, pp. 7-24, <http://www.inderscienceonline.com/doi/abs/10.1504/IJWBC.2014.058384?journalCode=ijwbc>, последно посещение на 30.09.2015.Vol. 10, No. 1, pp. 7-24.
[12] Кто такие интернет-тролли и как с ними боротъся?. Достъпно на <http://professionali.ru/Soobschestva/rozhdyonnye_v_sssr/kto-takiye-intyernyet-trolli-i-kak-s-nimi-92370025/>, последно посещение на 29.09.2015.
[13] Атанасов, П. (20150.vТроловете – причинител на репутационни кризи. Тайно лобиране и предизвикателства за съвременния ПР. Нови медии 21, достъпно на <http://www.newmedia21.eu/analizi/trolovete-prichinitel-na-reputatsionni-krizi-tajno-lobirane-i-predizvikatelstva-za-savremenniya-pr/>, последно посещение на 2.11.2015 г.
[14] Досев, В. (2014). Социални, когнитивни и дискурсивни особености на медийната манипулация, Реторика и комуникации, бр. 13, юли 2014, <https://rhetoric.bg/>, последно посещение на 27.09.2015.
[15] http://blog.veni.com/?p=3887, последно посещение на 2.11.2015 г.
[16] http://www.gatchev.info/blog/?p=1699,последно посещение на 2.11.2015 г.
[17] http://divini-divini.blogspot.com/2015/04/blog-post.html, последно посещение на 2.11.2015 г.
[18] http://pik.bg/%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-8-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B5-%D0%B2-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BD-news337408.html,последно посещение на 28.9.2015
Използваната литература
1. Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
2. Mavrodieva, I. (2008). Rhetorical characteristics of business netiquette, Proceedings of the 1stInternational Conference of Intercultural Education CLIE, 525-532.
3. Mavrodieva, I. (2012). Rhetorical features of academic presentations, Rhetoric and Communications, issue 4, <https://rhetoric.bg/>, последно посещение на 27.09.2015.
4. Mavrodieva, I. (2013). The functions of rhetoric in the Bulgarian public sphere,International Journal of Cross-Cultural Studies and Environmental Communication (IJCCESC), vol.2, issue 2, 86-96, <https://crossculturenvironment.files.wordpress.com/2014/07/ijccsec-volume-2-issue-2-2013-ivanka-mavrodieva-the-functions-of-rhetoric-in-the-bulgarian-public-sphere.pdf>, последно посещение на 28.09.2015.
6. Пешева, М. (2012). Дигиталните медии – речник на основните понятия. Велико Търново: Фабер
7. Cheng, J., Danescu-Niculescu-Mizil, C., Leskovec, J. (2015). Antisocial Behavior in Online Discussion Communities.
8. Христов, Ч. (2008). Убеждаване и влияние. София: Сиела.
9. Bishop, J. (2014). Representations of “trolls” in mass media communication: a review of media-texts and moral panics relating to “internet trolling, International Journal of Web Based Communities (IJWBC), Vol. 10, No. 1, 2014, , <http://www.inderscienceonline.com/doi/abs/10.1504/IJWBC.2014.058384?journalCode=ijwbc>, последно посещение на 30.09.2015.
10. Досев, В. (2014). Социални, когнитивни и дискурсивни особености на медийната манипулация, Реторика и комуникации, бр. 13, юли 2014, <https://rhetoric.bg/>, последно посещение на 27.09.2015.