Културната функция на Българското национално радио в дигитална медийна среда

Комуникация в медиите и обществото

Communication in Media and Society

DOI 10.55206/AWII7845

 

Таня Димова

Университет за национално и световно стопанство

Имейл: tanya.dimova@unwe.bg

Абстракт: В статията се анализира културната функция на Българското национално радио (БНР) в условията на дигитална медийна среда, като акцентът е поставен върху програма „Христо Ботев“ за периода януари–декември 2025 г. Хипотезата е, че „Христо Ботев“ като програма с многопластов културен и обществен профил изпълнява своята функция в дигитална медийна среда, адаптирайки съдържанието и начините на неговото разпространение към променящите се комуникационни условия. Целта е да се проучи връзката между обществената мисия на радиото, културното съдържание и промените в начините на неговото производство, разпространение и достъп до аудиторията. Методиката включва комбиниран подход, съчетаващ документален анализ и анализ на програмното съдържание, като са проследени тематичният профил, жанровото разнообразие, програмната организация и дигиталните форми на достъп до съдържанието. В теоретичен план са изведени термини и понятия, свързани с културната функция на радиото, спецификата на радиопрограмата и влиянието на дигитализацията върху медийната комуникация. Резултатите от анализа на програма „Христо Ботев“ показват устойчив и многопластов културен профил, в който литературата, музиката, театърът, киното, документалистиката, науката и образованието се съчетават с информационни и публицистични форми. Данните за слушателските предпочитания са анализирани като част от наблюдението върху разнообразното потребление на съдържание. Изследването показва, че програма „Христо Ботев“ реализира основната си обществена и културна функция в условията на дигитализация и промени в комуникационната среда.

Ключови думи: Българско национално радио, програма „Христо Ботев“, културна функция, обществено радио, дигитализация, културно съдържание, радиопрограма, медийна комуникация.

The Cultural Function  of the Bulgarian National Radio  in a Digital Media Environment

Tanya Dimova

University of National and World Economy

E-mail: tanya.dimova@unwe.bg

Abstract: This article examines the cultural function of the Bulgarian National Radio (BNR) in a digital media environment, with a focus on the Hristo Botev Programme for the period of January – December 2025. The hypothesis is that Hristo Botev, as a programme with a multilayered cultural and public profile, fulfils its cultural function in a digital media environment by adapting its content and modes of distribution to changing communication conditions. The aim is to examine the relationship between the public mission of radio, cultural content, and changes in the ways in which such content is produced, distributed, and accessed by audiences. The methodology combines documentary analysis and programme content analysis, focusing on the thematic profile, genre diversity, programme organisation, and digital forms of access to content. The theoretical framework addresses concepts related to the cultural function of radio, the specific characteristics of the radio programme, and the impact of digitalisation on media communication. The analysis of the Hristo Botev Programme demonstrates a stable and multilayered cultural profile in which literature, music, theatre, cinema, documentary content, science, and education are combined with informational and public affairs formats. Audience preference data are analysed as part of the observation of diverse patterns of content consumption. The study shows that the Hristo Botev Programme fulfils its core public and cultural function under conditions of digitalisation and changes in the communication environment.

Keywords: Bulgarian National Radio, Hristo Botev Programme, cultural function, public radio, digitalization, cultural content, radio programme, media communication.

Увод

Радиото се утвърждава като медия не само за разпространение на информация, но и като пространство за културна комуникация, образование и обществено взаимодействие. В българския контекст това развитие е свързано още с ранните етапи на радиоразпръскването, когато наред с информационните емисии постепенно се оформят различни форми на литературно, музикално, образователно и художествено съдържание. Изследванията на Веселин Димитров проследяват този процес и показват развитието на радиото в България като значим фактор в обществения и културния живот. [1]

Културната функция на радиото не се изчерпва с наличието на отделни предавания, посветени на изкуството и културата. Тя е свързана с начина, по който медията подбира, организира и представя съдържание, както и с отношенията, които изгражда със своите публики. В този смисъл радиопрограмата може да бъде разглеждана като резултат от съчетаването на редакционни решения, професионални практики и обществени функции на медията. В изследването си върху историята на българското радио Веселин Димитров разглежда програмирането като процес, в който се съчетават множество действия и който има за резултат създаването на програмно съдържание, насочено към аудиторията. [2]

Тази функция придобива особено значение в развитието на Българското национално радио, където културното съдържание постепенно се институционализира в специализирани програмни структури и формати. Показателен пример е програма „Христо Ботев“, която съчетава културно, образователно, публицистично и музикално съдържание и развива присъствие и извън традиционното ефирно излъчване. Официалното представяне на програмата акцентира върху нейния културно-образователен профил и върху създаването и разпространението на съдържание, свързано с литературата, драматургията, музиката и културата. [3]

В началото на 21. век тази функция се реализира в среда, която се различава съществено от традиционния модел на радиоразпространение. Дигитализацията променя не само техническите условия за производство и разпространение на радиосъдържание, но и начина, по който аудиторията достига до него и взаимодейства с медията. Радиото вече не се ограничава до линейното излъчване, а съдържанието може да бъде достъпно онлайн, в архив, чрез подкаст формати, социални мрежи и други дигитални канали. Изследванията върху българската радио- и телевизионна среда поставят развитието на програмите, аудиторията, медийното поведение и цифровизацията в общ контекст, което позволява да бъде проследена промяната в условията, в които функционира радиото. [4]

Дигиталната трансформация поставя пред общественото радио въпроса как да съхрани своите традиционни функции, като едновременно с това адаптира производството и разпространението на съдържание към новите комуникационни навици. Това е особено съществено за културните програми, при които стойността на съдържанието не се определя единствено от неговото непосредствено ефирно присъствие, а и от възможността то да бъде съхранявано, откривано и използвано повторно в различни комуникационни контексти. В този смисъл дигиталната среда не отменя културната функция на радиото, а разширява условията, в които тя може да бъ­де реализирана.

Настоящото изследване е ориентирано към анализ на пресечната точ­ка между традиционната културна функция на общественото радио и променящата се медийна среда. Проучването се фокусира върху Българското национално радио и по-конкретно върху програма „Христо Ботев“, като разглежда начина, по който културното съдържание се планира, структурира и разпространява в условията на дигитализация. Изборът на този обект е свързан както с историческата роля на БНР като обществена медия, така и с особеното място на програма „Христо Ботев“ в българската културна и медийна среда.

Изследването има за цел да проследи как се реализира културната функция на БНР в дигитална медийна среда и какви промени настъпват в програмното съдържание и начините на неговото разпространение. Ограниченията в обекта са: анализ на програма „Христо Ботев“ и как тя изпълнява културната функция на общественото радио в дигитална медийна среда. Методиката съчетава анализ на програмното съдържание с документален анализ на нормативната и институционалната рамка, регламентираща дейността на БНР. По този начин чрез изследването се търси връзката между обществената мисия на радиото, културното съдържание и промените, настъпили вследствие на дигитализацията.

Дигитализацията и промяната на медийната среда

Дигитализацията променя не само технологичните условия, при които се създава и разпространява медийно съдържание, но и отношенията между медия, съдържание и аудитория. Ако традиционната медийна комуникация в значителна степен се основава на разграничение между създаване, разпространение и потребление, дигиталната среда прави тези процеси по-тясно свързани. Съдържанието може да бъде достъпно през различни платформи, да бъде адаптирано към различни формати и да достига до аудиторията извън първоначално предвиденото време и място на неговото разпространение.

Тази трансформация може да бъде разгледана и от гледната точка на Маршал Маклуън за медиите като среда, която влияе върху начина, по който информацията се възприема и организира. Медията не функционира единствено като технически посредник на готово послание, а участва във формирането на условията, при които комуникацията се осъществява. [5] В дигиталната среда това се проявява чрез възможността различни комуникационни форми и формати да бъдат съчетавани и разпространявани в рамките на една разширена медийна среда.

Дигитализацията следователно не се изчерпва с прехвърлянето на съществуващо медийно съдържание от един носител към друг. Тя създава условия за промяна в начина, по който съдържанието се структурира, раз­пространява и потребява. Текст, звук, изображение и видео могат да бъдат комбинирани, а едно и също съдържание да бъде представено в различни формати в зависимост от особеностите на платформата и комуникационната ситуация.

Особено ясно тази трансформация се проявява при радиото. Традиционното ефирно излъчване вече съществува едновременно с онлайн стрийминг, подкаст формати, аудиоархиви, видеосъдържание и присъствие в социалните мрежи. Радиосъдържанието може да бъде достъпно в реално време, но и извън програмната схема, което променя както начина на неговото потребление, така и възможностите за достигане до различни аудитории.

Развитието на интернет и на мултимедийните форми на журналистика допълнително променя начина, по който радиото представя своето съдържание. Виртуалната среда позволява съчетаването на различни комуникационни форми и създава условия радиосъдържанието да бъде представяно отвъд непосредственото ефирно излъчване. Така присъствието на радиото в дигитална среда предполага не просто използване на нов технически канал, а промяна в начина на структуриране и представяне на съдържанието. [6]

За общественото радио тази промяна има и институционално измерение. Дигиталната среда не заличава обществените функции на радиото, а поставя въпроса как те се реализират при променени условия на производство, разпространение и потребление на съдържание. В този контекст особено значение придобива съчетаването на традиционните програмни функции с новите технологични и комуникационни възможности.

Това води до промяна и в разбирането за радиопрограмата. Ако в традиционната среда тя се възприема преди всичко като организирана последователност от предавания и други програмни елементи, в дигиталната среда нейното съдържание може да продължи да съществува и извън първоначалния момент на излъчване. То може да бъде архивирано, повторно използвано, адаптирано за различни платформи и представено в нов комуникационен контекст.

Тази промяна е особено съществена за съдържание с културна и образователна стойност. Интервю, литературно четене, радиодрама или музикално изпълнение могат да бъдат достъпни и след първоначалното им излъчване, което разширява възможностите за достигане до аудитории извън непосредствената слушателска публика.

Следователно дигитализацията трябва да бъде разглеждана не само като технологична промяна, а и като промяна в условията, при които се организира медийната комуникация. За радиото това означава разширяване на традиционната програмна логика чрез нови форми на разпространение, достъп и взаимодействие с аудиторията. Именно тази промяна създава необходимост от ново осмисляне на радиопрограмата и на начините, по които тя реализира своите обществени и културни функции.

Културната функция на радиото и културното съдържание

Още в ранните години на българското радио информационната функция се съчетава с културно-просветна дейност. [7]

Културното съдържание в радиото обаче не следва да бъде разбирано единствено като тематично обособена група предавания. То се определя и от начина, по който медията избира, организира и представя културните явления пред аудиторията. Програмата представлява резултат от множество редакционни решения, чрез които се определят темите, жанровете, участниците и формите на тяхното представяне. В този смисъл програмната дейност е не само техническо подреждане на съдържание във времето, а процес на селекция и структуриране на публична комуникация. [8]

Тази характеристика позволява културната функция на радиото да бъде разглеждана като форма на посредничество между културния живот и обществото. Радиото не просто отразява съществуващи културни събития, произведения и идеи, а ги включва в определен комуникационен контекст. Изборът на тема, събеседник, произведение или жанр определя начина, по който дадено културно явление достига до аудиторията. [9]

Посредническата роля на радиото е свързана със спецификата на звуковата комуникация. В модела на общественото радио културната функция е свързана с достъпа до информация, образование и култура.

Правният и институционалният статут на обществените електронни медии също е свързан с програмните им функции. В изследването си Райна Николова разглежда организацията и функционирането на обществените оператори и отделя внимание на програмните им функции. [10] Този институционален аспект е съществен, тъй като показва, че програмното съдържание не съществува независимо от обществената мисия и нормативната среда, в която функционира медията.

Следователно културното съдържание може да бъде разглеждано едновременно като съдържателна категория и като обществена функция. То включва различни жанрове и форми, свързани с литературата, музиката, театъра, киното, изобразителното изкуство, науката и културната история. Културната радиопрограма може да бъде разглеждана като специфична форма на програмна организация, при която културното съдържание е основа за изграждане на отношения между медията, културните процеси и обществото.

Аудиторията има активно място в този процес. Още развитието на радиото показва необходимостта от познаване на слушателските интереси и реакции. В историческите изследвания на българското радио програмата и аудиторията се разглеждат във взаимна зависимост, доколкото устойчивото присъствие на дадено съдържание предполага както редакционно решение, така и интерес от страна на слушателите. [11] Това разбиране остава значимо и в съвременната медийна среда, макар начините за достигане до аудиторията да са се променили.

Историческият опит на радиото показва, че отношенията между програмната политика и аудиторията не са еднопосочни. Изследването на Ивана Весић върху музикалната програма на Радио Белград между двете световни войни показва, че радиото е възприемано като средство за културно и образователно въздействие върху широки обществени групи. В същото време авторката проследява напрежението между стремежа на радиото да формира определени представи за подходящо музикално съдържание и реакциите на слушателите към тези програмни решения. Така примерът с Радио Белград показва, че програмната политика се развива в отношение както с професионалните и институционалните представи за културна стойност, така и с очакванията и предпочитанията на аудиторията. [12]

В дигитална среда тази връзка придобива нови измерения. Аудиторията може да избира кога и през какъв канал да достигне до дадено предаване, а съдържанието да бъде слушано и извън първоначалното излъчване. Така културната достъпност зависи не само от присъствието в програмната схема, но и от наличността и откриваемостта на съдържанието след излъчването.

По този начин културната функция на радиото придобива и измерение, свързано със съхраняването на културната памет. Радиото създава звукови документи – разговори с творци, музикални и документални материали. Когато това съдържание бъде съхранено и предоставено за последващ достъп, то се превръща в ресурс за възпроизвеждане и осмисляне на културни събития и процеси.

В българския контекст въпросът за културната функция на радиото и отношенията между радиото, изкуството и аудиторията е изследван от Любомира Константинова. В „Радиото и изкуството“ тя разглежда радиото като посредник между изкуството и аудиторията и подчертава способността му да интерпретира културното съдържание и да го превръща в достъпно радиосъдържание. [13] В този смисъл радиото може да изпълнява едновременно посредническа и съзидателна функция, като създава условия за представяне, интерпретиране и публично осмисляне на културни явления. Константинова поставя акцент именно върху възможността радиото да бъде разглеждано не само като посредник, но и като „първоизточник, сцена и генератор на културно съдържание“. [14]

Особено показателно за настоящото изследване е наблюдението на Константинова върху програма „Христо Ботев“. Анализът на програмните промени през 2007–2008 г. свързва адаптирането на програмата с променящите се нагласи към културата и комуникационната среда. [15]

Общественото радио и културната му мисия

Общественото радио се различава от медиите, чието функциониране е ориентирано преди всичко към пазарна реализация и търговски интереси. Неговата обществена функция е свързана с предоставянето на съдържание, което отговаря на по-широк кръг обществени потребности, включително достъп до информация, образование и култура. В този модел програмната политика се превръща в един от основните инструменти, чрез които обществената мисия се превежда в конкретно медийно съдържание.

В българската нормативна рамка тази функция е изрично свързана с културата. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията общест­вените доставчици предоставят политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга общественозначима информация. Законът свързва тяхната програмна политика и с осигуряването на достъп до националните и световните културни ценности и с представянето и популяризирането на българската култура и език. [16]

Тези нормативно определени функции показват, че културата не е периферна или допълнителна област в дейността на общественото радио. Тя е част от самата обществена функция на оператора. В този смисъл културното съдържание може да бъде разглеждано не само като резултат от редакционен избор, но и като инструмент за изпълнение на обществен ангажимент. Това поставя програмната политика в пряка връзка с въпроса за достъпа до култура, представянето на националното културно наследство и създаването на условия за публично присъствие на различни културни процеси.

За Българското национално радио тази функция има и конкретно институционално измерение. БНР е определено като национален обществен доставчик на радиоуслуги, който осигурява медийни услуги за всички граждани и съдейства за развитието и популяризирането на българската култура и език. Сред функциите, посочени в закона, са и осигуряването на достъп до националното и европейското културно наследство и прилагането на новите информационни технологии. [17]

Програмната структура се превръща в практическо измерение на обществената културна функция, тъй като чрез избора на жанрове, теми, времеви пояси и формати определя начина, по който културното съдържание достига до аудиторията.

Програма „Христо Ботев“ заема особено място в този контекст. От 4 януари 1971 г. Втората програма на БНР носи името „Христо Ботев“, а през декември 1992 г. след преструктурирането на програмите „Знание“ и „Орфей“ поема техни характеристики и функции. Така се утвърждава като национална програма с профил в областта на културата, образованието и музиката. [18]

Официално заявената мисия на програма „Христо Ботев“ я определя като културно-образователна, публицистична и музикална радиопрограма. Наред със студийната продукция програмата продуцира български драматургични и литературни произведения, предава значими сценични прояви и концерти и участва в инициативи и конкурси в различни области на културата. [19]

Именно тази промяна е съществена за анализа на програма „Христо Ботев“. За да бъде проследено как обществената и културната функция на програмата се реализира в дигитална среда, е необходимо да се разгледат едновременно съдържателните характеристики на програмата и начините, по които това съдържание достига до аудиторията. Така фокусът се премества от общото описание на дигиталната трансформация към конкретните програмни практики на БНР.

Подход и показатели за анализ на програма „Христо Ботев“

Настоящото изследване съчетава анализ на програмното съдържание и документален анализ. Емпиричният анализ обхваща периода януари–декември 2025 г. и проследява програмното съдържание на програма „Христо Ботев“, неговата тематична и жанрова структура, както и начините на дигитално разпространение и достъп до него. Основен обект на анализа е програма „Христо Ботев“ като ясно профилирана културно-образователна програма в структурата на БНР. Изборът ѝ позволява да се проследи връзката между обществената и културната мисия и реалното съдържание, програмната му организация и разпространението.

Документалният анализ обхваща нормативни и институционални документи, които определят обществената функция на БНР, неговите програмни задължения и възможностите за развитие на медийните услуги в дигитална среда. Особено значение имат разпоредбите на Закона за радиото и телевизията, свързани с обществената мисия на БНР, културните му функции и използването на нови медийни и цифрови технологии. [20] Тези документи се разглеждат и като критерий за интерпретация на наблюдаваните програмни практики.

Анализът на програмното съдържание проследява тематичния профил, жанровите и програмните форми, мястото на културното съдържание в програмната структура и начините му на дигитално разпространение. Кул­турното съдържание се разглежда в широк смисъл и включва литература, музика, театър, кино, изобразително изкуство, културна история, наука и образование, когато изпълнява функция на културно посредничество, интерпретация или достъп до културни произведения и идеи.

Проследяват се и програмната организация и дигиталната достъпност на съдържанието – неговото място в програмната структура, разпределението му във времето, наличието му извън първоначалното ефирно излъчване, аудиосъдържанието след ефир и присъствието му в дигитални платформи. Така се различават формалното наличие на културно съдържание и неговото реално програмно значение и публична достъпност.

В този контекст културната достъпност се разбира като възможност съдържанието да бъде открито, достигнато и използвано от аудиторията и извън първоначалното му излъчване.

Анализът съчетава количествени и качествени наблюдения. Количественото измерване позволява да се установят честотата и относителното присъствие на отделни тематични и жанрови категории, докато качественият анализ позволява да бъде интерпретиран начинът, по който културното съдържание е организирано, контекстуализирано и представено на аудиторията. По този начин количествените данни не се разглеждат самостоятелно, а като основа за по-широка интерпретация на програмната практика.

В изследването не се публикуват вътрешни оперативни данни на БНР, които не са предназначени за публично разпространение. Резултатите от анализа се представят чрез обобщени показатели и изводи, без да се възпроизвеждат данни с вътрешен характер.

По този начин методологическата рамка свързва три равнища на наблюдение: обществената мисия на БНР, програмната реализация на културната функция и дигиталните възможности за достъп до създаденото съдържание. Съпоставянето им позволява да се проследи не само какво културно съдържание присъства в програма „Христо Ботев“, но и как е организирано, какви функции изпълнява и доколко дигиталната среда разширява неговото публично присъствие.

Културното съдържание в програма „Христо Ботев“

Анализът на програмното съдържание на програма „Христо Ботев“ позволява да се проследи как културната функция на общественото радио се реализира на равнището на конкретната програмна практика. В съответствие с изведените по-горе показатели вниманието е насочено към тематичния профил на съдържанието, жанровото разнообразие и мястото на културните теми в програмната структура. Целта не е единствено да бъде установено наличието на културно съдържание, а да се проследи неговото разнообразие и начинът, по който то участва в изграждането на профила на програмата.

Програмата обхваща широк спектър от тематични области. Сред тях се открояват литературата, музиката, театърът, киното и изобразителното изкуство, но към тях се добавят културната история, културното наследство, науката и образованието, както и теми, свързани с актуалния културен живот. Това съответства на по-широкото разбиране за културно съдържание, възприето в настоящото изследване, при което културата не се свежда до информация за произведения и събития, а включва и съдържание, което създава условия за тяхното интерпретиране и публично обсъждане.

Разнообразието на тематичните области се допълва от разнообразие на програмните форми. Културното съдържание се реализира както чрез специализирани предавания, така и чрез интервюта, разговори, репортажи, документални формати, литературни и музикални предавания, радиотеатър и публицистични форми. В наличните данни за предпочитаните предавания на аудиторията също се открояват различни типове съдържание – музикални, културно-информационни, документални и художествени формати, сред които „Музиката, която обичам“, „БНР представя“, „Гласът на времето“, „Документално студио“, „Неделен радиотеатър“ и емисиите за култура, наука и образование.

Тези наблюдения са важни, тъй като показват, че културната функция на програмата не се реализира чрез един-единствен модел на радиокомуникация. Тя се разгръща едновременно чрез информационни, аналитични, образователни, музикални и художествени форми. В този смисъл жанровото разнообразие не е само характеристика на програмната структура, а начин за достигане до различни потребности и модели на слушателско поведение.

Показателно е и присъствието на музикалното съдържание. То не функционира само като фон или междинен елемент между говорните сегменти, а заема самостоятелно място чрез специализирани музикални формати и съдържание, посветено на български и чуждестранни изпълнители, различни музикални жанрове и музикална история. В данните за предпочитаните предавания на „Христо Ботев“ се открояват както музикални формати, така и предавания, в които музиката е част от по-широк културен и публицистичен контекст.

Тази особеност има значение за разбирането на културния профил на „Христо Ботев“. Програмата не функционира като тясно специализирана медия за отделен дял на изкуството, а като пространство, в което различни културни форми съществуват едновременно и се свързват с обществени, образователни и публицистични теми. Така културната функция се реализира не само чрез тематичното съдържание, но и чрез неговото програмно съчетаване.

Данните за аудиторията допълват анализа на програмния профил. Пазарното проучване на ГАРБ за периода януари–октомври 2022 г. отчита среден пазарен дял на програма „Христо Ботев“ от 1,55%, като месечните стойности се движат между 1,34% и 1,73%. [21] Относително тесният диапазон на месечните стойности позволява да се говори за устойчиво присъствие на програмата в радиосредата през наблюдавания период. Пазарният дял обаче е количествен показател за аудиторно присъствие и сам по себе си не измерва културната стойност или качеството на съдържанието. В контекста на настоящото изследване данните имат значение като вторичен количествен ориентир, който може да бъде съпоставен с тематичното и жанровото разнообразие на програмата и с данните за предпочитаните от аудиторията предавания.

Непубликувани вътрешни проучвания на Българското национално радио от 2025 г. позволяват този резултат да бъде разгледан и през структурата на слушателските предпочитания. Сред предпочитаните предавания се открояват „Българският топ 20“, „Каста дива“, „Какво се случва“, „Време и половина“, „Метроном“ и „Артефир“, което показва интерес към различни типове културно съдържание – от музикални формати до публицистични, литературни и аналитични предавания. Тези резултати допълват количествения показател за аудиторното присъствие, като показват, че устойчивостта на програмата не се свързва с един-единствен тип съдържание, а с разнообразието на предлаганите културни и обществени теми. Така данни­те могат да бъдат интерпретирани като индикация за наличие на различни аудиторни интереси в рамките на общия културен профил на програмата.

Съпоставянето на тези данни показва, че културният профил на програмата се реализира в условията на разнообразно слушателско потребление. Предпочитанията обхващат музика, литература, театър, документалистика, информация и образование, което потвърждава, че културната функция на „Христо Ботев“ се реализира чрез съчетаването на различни обществени функции.

Аудиторните данни обаче не изчерпват анализа. В дигиталната медийна среда съществено значение има и начинът, по който създаденото съдържание продължава да достига до аудиторията извън момента на ефирното излъчване. Именно тук се проявява разликата между традиционната радиопрограма като линейна последователност от предавания и съвременната програмна среда, в която едно и също съдържание може да има различни форми и продължителност на публично присъствие.

Заключение

В изследването е анализирана културната функция на Българското национално радио в условията на променяща се медийна среда, като е пос­тавен акцент върху програма „Христо Ботев“. Резултатите от анализа показват, че културната функция на общественото радио не се изчерпва с наличието на специализирани предавания, посветени на отделни области на изкуството. Тя се реализира чрез съчетаването на различни тематични области, жанрове и комуникационни форми, чрез които културното съдържание се представя, интерпретира и предоставя на аудиторията.

Разглеждането на програма „Христо Ботев“ показва устойчив културен профил, в който литературата, музиката, театърът, киното, документалистиката и актуалният културен живот съществуват в непосредствена връзка с информационни, образователни и публицистични теми. Данните за слушателските предпочитания допълват тази картина, като показват интерес към различни типове съдържание, а не към един-единствен жанр или тематична област. Резултатите от анализа потвърждават хипотезата за „Христо Ботев“ като програма с многопластов културен и обществен профил.

Дигитализацията разширява условията, в които тази функция се реализира. Съдържанието вече не е ограничено до ефирното излъчване, а може да бъде достъпно чрез различни дигитални канали, архивирано, адаптирано и повторно разпространявано. Това променя не толкова самата обществена и културна функция на радиото, колкото начините, по които тя достига до аудиторията. В този смисъл дигиталната трансформация може да бъде разглеждана като разширяване на комуникационната среда, в която културното съдържание функционира.

Резултатите от анализа дават основания да се направи изводът, че културната функция на БНР в дигитална медийна среда се реализира чрез взаимодействието между програмно съдържание, обществена мисия и разнообразни форми на достъп до аудиторията. Програма „Христо Ботев“ показва как традиционната културна роля на радиото може да бъде запазена и едновременно с това адаптирана към променените условия на медийно производство, разпространение и потребление. Именно в това съчетаване на устойчивост и адаптация се откроява спецификата на културната функция на общественото радио в дигиталната среда.

 

Цитати и бележки

[1] Димитров, В. (1994). История на радиото в България. Книга втора. София: Витраж. [Dimitrov, V. (1994). Istoria na radioto v Bulgaria. Kniga vtora. Sofia: Vitrazh.]

[2] Димитров, В. (1994). История на радиото в България. Книга втора. София: Витраж, 138. [Dimitrov, V. (1994). Istoria na radioto v Bulgaria. Kniga vto­ra. Sofia: Vitrazh, 138.]

[3] Българско национално радио. (n.d.). Програма „Христо Ботев“ – за нас. https:// old-news.bnr.bg/hristobotev/post/101966151/programa-hristo-botev-za-nas. последно посещение на 27.08.2026 г. [Balgarsko natsionalno radio. (n.d.). Prog­rama „Hristo Botev“ – za nas. https://old-news.bnr.bg/hristobotev/post/1019 66151/ programa-hristo-botev-za-nas. posledno poseshtenie na 27.08.2026 g.]

[4] Пешева, М. (2011). Радио и телевизионната среда 2001–2010: Демография, програми, аудитория, поведение. Велико Търново: Фабер. [Pesheva, M. (2011). Radio i televizionnata sreda 2001–2010: Demografia, programi, auditoriia, pove­denie. Veliko Tarnovo: Faber.]

[5] McLuhan, M. (1964). Understanding Media: The Extensions of Man. New York: McGraw-Hill, 7.

[6] Петрова, В. (2023). Форми на мултимедийна журналистика. Медии и език, 13, 81–99. [Petrova, V. (2023). Formi na multimediyna zhurnalistika. Medii i ezik, 13, 81–99.]

[7] Димитров, В. (1994). История на радиото в България. Книга втора. София: Витраж. [Dimitrov, V. (1994). Istoria na radioto v Bulgaria. Kniga vtora. Sofia: Vit­razh.]

[8] Димитров, В. (1994). История на радиото в България. Книга втора. София: Витраж, 138. [Dimitrov, V. (1994). Istoria na radioto v Bulgaria. Kniga vto­ra. Sofia: Vitrazh, 138.]

[9] Димитров, В. (1994). История на радиото в България. Книга втора. София: Витраж. [Dimitrov, V. (1994). Istoria na radioto v Bulgaria. Kniga vtora. Sofia: Vitrazh.]

[10] Николова, Р. (2009). Административноправно положение на обществените електронни медии в България. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски“. [Nikolova, R. (2009). Administrativnopravno polozhenie na obshtest­venite elektronni medii v Bulgaria. Blagoevgrad: Universitetsko izdatelstvo „Neofit Rilski“.]

[11] Димитров, В. (1994). История на радиото в България. Книга втора. София: Витраж. [Dimitrov, V. (1994). Istoria na radioto v Bulgaria. Kniga vtora. Sofia: Vit­razh.]

[12] Весић, И. (2015). Музички програм Радио Београда између два светска рата и феномен националне и културне „педагогије“. В: Медић, И. (ред.). Радио и српска музика (15–30). Београд: Музиколошки институт САНУ. [Vesić, I. (2015). Muzički program Radio Beograda između dva svetska rata i fenomen nacionalne i kulturne „pedagogije“. In I. Medić (Ed.), Radio i srpska muzika (pp. 15–30). Beo­grad: Muzikološki institut SANU.]

[13] Константинова, Л. (2008). Радиото и изкуството. Програмни интерпретации на Българското национално радио. София: Софийски университет „Св. Кли­мент Охридски“, 19–20. [Konstantinova, L. (2008). Radioto i izkustvoto. Prog­ramni interpretatsii na Balgarskoto natsionalno radio. Sofia: Sofiyski universitet „Sv. Kliment Ohridski“, 19–20.]

[14] Константинова, Л. (2008). Радиото и изкуството. Програмни интерпретации на Българското национално радио. София: Софийски университет „Св. Кли­мент Охридски“, 12–18. [Konstantinova, L. (2008). Radioto i izkustvoto. Programni interpretatsii na Balgarsko natsionalno radio. Sofia: Sofiyski universitet „Sv. Kliment Ohridski“, 12–18.]

[15] Константинова, Л. (2008). Радиото и изкуството. Програмни интерпретации на Българското национално радио. София: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 145–146. [Konstantinova, L. (2008). Radioto i izkustvoto. Programni interpretatsii na Balgarsko natsionalno radio. Sofia: Sofiyski universitet „Sv. Kliment Ohridski“, 145–146.]

[16] Закон за радиото и телевизията. (1998). Държавен вестник, бр. 138 от 24 ноември 1998 г., с последващи изменения и допълнения, чл. 6, ал. 2. [Zakon za radioto i televiziyata. (1998). Darzhaven vestnik, br. 138 ot 24 noemvri 1998 g., s po­sled­vashti izmeneniya i dopalneniya, art. 6, para. 2.]

[17] Закон за радиото и телевизията. (1998). Държавен вестник, бр. 138 от 24 ноември 1998 г., с последващи изменения и допълнения, чл. 6, ал. 3. [Zakon za radioto i televiziyata. (1998). Darzhaven vestnik, br. 138 ot 24 noemvri 1998 g., s posledvashti izmeneniya i dopalneniya, art. 6, para. 3.]

[18] Димитров, В. (1994). История на радиото в България. Книга втора. София: Витраж. [Dimitrov, V. (1994). Istoria na radioto v Bulgaria. Kniga vtora. Sofia: Vitrazh.]

[19] Българско национално радио. (n.d.). Програма „Христо Ботев“ – за нас. https://old-news.bnr.bg/hristobotev/post/101966151/programa-hristo-botev-za-nas. последно посещение на 27.08.2026 г. [Balgarsko natsionalno radio. (n.d.). Prog­rama „Hristo Botev“ – za nas. https://old-news.bnr.bg/ hristobotev/post/1019 66151/ programa-hristo-botev-za-nas. posledno poseshtenie na 27.08.2026 g.]

[20] Закон за радиото и телевизията. (1998). Държавен вестник, бр. 138 от 24 ноември 1998 г., с последващи изменения и допълнения. [Zakon za radioto i te­leviziyata. (1998). Darzhaven vestnik, br. 138 ot 24 noemvri 1998 g., s posledvashti izmeneniya i dopalneniya.]

[21] ГАРБ. (2022). Данни за радиоаудиторията на програма „Христо Ботев“, януари–октомври 2022 г. Непубликуван вторичен анализ на данни. [GARB. (2022). Danni za radioauditoriyata na programa „Hristo Botev“, yanuari–oktomvri 2022 g. Nepublikuvan vtorichen analiz na danni.]

Библиография

Димитров, В. (1994). История на радиото в България. Книга втора. София: Витраж. [Dimitrov, V. (1994). Istoria na radioto v Bulgaria. Kniga vtora. Sofia: Vit­razh.]

Константинова, Л. (2008). Радиото и изкуството. Програмни интерпретации на Българското национално радио. София: Софийски университет „Св. Климент Охридски“. [Konstantinova, L. (2008). Radioto i izkustvoto. Programni in­terpretatsii na Balgarsko natsionalno radio. Sofia: Sofiyski universitet „Sv. Kliment Ohridski“.]

Николова, Р. (2009). Административноправно положение на обществените електронни медии в България. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски“. [Nikolova, R. (2009). Administrativnopravno polozhenie na ob­shtestvenite elektronni medii v Bulgaria. Blagoevgrad: Universitetsko izdatel­stvo „Neofit Rilski“.]

Петрова, В. (2023). Форми на мултимедийна журналистика. Медии и език, 13, 81–99. [Petrova, V. (2023). Formi na multimediyna zhurnalistika. Medii i ezik, 13, 81–99.]

Пешева, М. (2011). Радио и телевизионната среда 2001–2010: Демография, програми, аудитория, поведение. Велико Търново: Фабер. [Pesheva, M. (2011). Radio i televizionnata sreda 2001–2010: Demografia, programi, auditoriia, po­vedenie. Veliko Tarnovo: Faber.]

Весић, И. (2015). Музички програм Радио Београда између два светска рата и феномен националне и културне „педагогије“. В: Медић, И. (ред.). Радио и српска музика (с. 15–30). Београд: Музиколошки институт САНУ. [Vesić, I. (2015). Muzički program Radio Beograda između dva svetska rata i fenomen nacionalne i kulturne „pedagogije“. In I. Medić (Ed.), Radio i srpska muzika (pp. 15–30). Beograd: Muzikološki institut SANU.]

McLuhan, M. (1964). Understanding Media: The Extensions of Man. New York: McGraw-Hill.

Онлайн ресурси

Българско национално радио. (n.d.). Програма „Христо Ботев“ – за нас. https:// old-news.bnr.bg/hristobotev/post/101966151/programa-hristo-botev-za-nas. последно посещение на 27.08.2026 г. [Balgarsko natsionalno radio. (n.d.). Prog­rama „Hristo Botev“ – za nas. https://old-news.bnr.bg/hristobotev/post/101966 151/programa-hristo-botev-za-nas. posledno poseshtenie na 27.08.2026 g.]

 

Нормативни документи

Закон за радиото и телевизията. (1998). Държавен вестник, бр. 138 от 24 ноември 1998 г., с последващи изменения и допълнения. [Zakon za radioto i te­leviziyata. (1998). Darzhaven vestnik, br. 138 ot 24 noemvri 1998 g., s posled­vashti izmeneniya i dopalneniya.]

 

Непубликуван източник на данни

ГАРБ. (2022). Данни за радиоаудиторията на програма „Христо Ботев“, януари–октомври 2022 г. Непубликуван вторичен анализ на данни. [GARB. (2022). Danni za radioauditoriyata na programa „Hristo Botev“, yanuari–ok­tomvri 2022 g. Nepublikuvan vtorichen analiz na danni.]

Таня Димова е докторант в Университета за национално и световно стопанство, докторска програма „Организация и управление извън сферата на материалното производство (Медии и комуникации)“. Научните ѝ интереси са в областта на медийната комуникация, културните медии, общественото радио и дигиталната медийна среда.

Брой 69 на сп. „Реторика и комуникации“ (октомври 2026 г.) се издава с финансова­та помощ на Фонд научни изследвания, договор № КП-06-НП7/23 от 08 декември 2025 г.

Issue 69 of the Rhetoric and Communications Journal (October 2026) is published with the financial support of the Scientific Research Fund, Contract No. KP-06-NP7/23 of December 08, 2025.