Педагогическото общуване и дисциплината н технологичното обучение н началното училище

Ангелина Калинова

Абстракт: В настоящата разработка разглеждаме проблема за педагогическото общуване и установяването на дисциплина от гледна точка на промените в образователната парадигма. По-конкретно разглеждаме дисциплината и педагогическото общуване в технологичното обучение в началното училище в контекста на прилагането на личностно ориентираният подход. Без да претендираме за изчерпателност, в разработката предлагаме варианти за осъществяване на ефективно педагогическо взаимодействие в технологичното обучение, като поставяме акцент върху досегашните разбирания за неговото осъществяване и необходимостта от промяна позицията на малките ученици в процеса на обучение.

Ключови думи: педагогическо общуване, дисциплина, технологично обучение, императивен подход, личностно ориентиран подходи.

Pedagogical communication and discipline Mr. technological learning in primary sckool

Angelina Kalinova

Abstract: In this study highlights the problem of teacher communication and the establishment of discipline in terms of changes in the educational paradigm. In particular, we consider the discipline and pedagogical communication technology in primary school education in the context of the implementation of personal-oriented approach. Without pretending to be exhaustive in development offer options for effective pedagogical interaction in technological education by putting emphasis on the current understanding of its implementation and the need to change the position of the youngest students in the learning process.

Keywords: teacher communication, discipline, technology training, prescriptive approach, personality-oriented approach

Актуалност на проблема

Педагогическото общуване е основен механизъм за осъществяване на образователно-възпитателния процес в училище. Неговата специфика се обуславя от участието/взаимодействието на субектите в него – от една страна, а от друга – от целите на образователно-възпитателния процес. „В контекста на взаимодействието, но в по-широки граници, педагогическото общуване се разбира като професионално общуване, което е предпоставка за създаване на благоприятен социално-психологичен климат и за оптимизиране на взаимоотношенията между педагога и учещите се“ [1].

В сегашната практика в началното училище педагогическото общуване се свързва с предаване на информация – учителят е носител на знанието, а учениците са реципиенти. В учебните програми по всички изучавани учебни предмети в началното училище е заложено усвояването на определен обем от знания, умения, навици, формиране на отношения. Както в другите образователни степени и в началното училище доминира знаниевата парадигма. Тя предполага прилагането на различни подходи, главно място, сред които заема императивният подход. Педагогическото общуване, подчинено на този подход, по-скоро е ориентирано към създаване на условия за установяване на ред и послушание, за да могат учениците по-цялостно да възприемат и възпроизведат представената от учителя информация. Императивите на учителя поставят малките ученици в пасивна познавателна позиция. С това се елиминира възможността всеки ученик да постига свой успех, още по-малко да изпитва радост от него. В този смисъл стремежът на учителя към постигане на ред и послушание в класната стая определят характера на педагогическото общуване.

С промяната в закона за предучилищното и училищно образование се правят промени и в образователната парадигма – по-широко приложение да заема личностно ориентираният подход.

Цел на статията

В настоящата разработка разглеждаме проблема за педагогическото общуване и установяването на дисциплина от гледна точка на промените в образователната парадигма. По-конкретно разглеждаме дисциплината и педагогическото общуване в технологичното обучение в началното училище в контекста на прилагането на личностно ориентираният подход. В разработката предлагаме варианти за осъществяване на ефективно педагогическо взаимодействие в технологичното обучение, като поставяме акцент върху досегашните разбирания за неговото осъществяване и необходимостта от промяна позицията на малките ученици в процеса на обучение. Предлаганите варианти не са единствено възможните и не претендираме за изчерпателност на разглежданата проблематика. В разработката фокусираме вниманието си върху професионалния облик на педагогическото общуване и по-конкретно – неговото дефиниране като взаимодействие между учители и ученици в технологичното обучение в началното училище, включително и за установяване на определена дисциплина в класната стая.

Аргументи за избор на разглежданата проблематика

Кое налага промяната в позицията на учениците от началното училище?

В последните години сме свидетели на огромната динамика в развитието на технологиите и техниката. Социално-икономическите условия са променени – обществото се нуждае от уверени, инициативни, отговорни и предприемчиви млади хора, които притежават висока адаптивност, умения да се ориентират вярно и точно в потока от информация, да вземат самостоятелни решения и да носят отговорност за тях. Това налага промени и в образованието.

Така например в новата учебна програма по технологии и предприемачество за първи клас като основни качества, които трябва да се формират у малките ученици са „отговорност, инициативност и предприемчивост“. [2] Основна цел в технологичното обучение е овладяването на определени технологични операции от учениците – изрязване, биговане, прегъване, залепяне. Изработват се различни изделия и досега критерият за успех се свеждаше само и единствено до това дали изделието е изработено по подобие на показания от учителя образец, изпълнени ли са точно и вярно технологичните операции, поставени ли са всички елементи на изделието. Не по-малко важна е дисциплината в часовете, от която зависи успешното им протичане.

Дисциплина и дисциплинираност

Какво трябва да разбираме под дисциплина в класа?

Терминът „дисциплина“ означава буквално ред, послушание. Досега се разбираше, че ако в класната стая учениците пазят тишина, то дисциплината е на нужното равнище. Терминът „дисциплина“ обаче има и други значения – с него се обозначават отделните клонове на научното знание. Още по-целесъобразно е дисциплината да се разбира като възпитаност, начин на поведение, да се схваща като вътрешна нагласа на субектите, отношение към…(ракурсът мой). Разбирането за дисциплина в класната стая, което кореспондира с послушанието на учениците, е твърде архаично. Сега се говори за „мениджмънт на класа“ и дисциплината се разбира като „интеграция на знания и опит от страна на учителя по посока конструиране и запазване на нормативните и комуникационни структури в ученическия клас, както и за уменията му да осъществява ангажирано включване на учениците в обучението, осигурявайки по такъв начин ефективен фундамент на ученето”[3].

Уместно е да си зададем въпроса какво е дисциплина и какво дисциплинираност? Според Соня Рачева, дисциплината е „система от правила и норми на поведение, необходими за провеждане на нормален процес на работа и учене.“, а дисциплинираността е „степен на възприемане и осъзнатост на системата от правила, определящи дисциплината в учебното заведение.“ Според нея „дисциплината в училище се разглежда като следствие от педагогически практики, стил на интелигентно, добронамерено общуване с децата, а не упражнено външно въздействие върху тях.“ [4]

Нови аспекти

Като се има предвид съвременното разбиране за дисциплина и дисциплинираност на учениците, възниква ново противоречие – как биха могли да се формират качествата инициативност, предприемчивост и отговорност в технологичното обучение, ако учителят осъществява императивния подход и се стреми към установяване на такова педагогическо общуване, водещо до ред и послушание?

В часовете по технологии и предприемачество в началното училище с учениците се осъществява учебно-трудов процес. Характерно за него е, че учениците изработват изделие по инструкция или образец. Времето за изработване на изделията е малко и често учителят използва призиви от типа „Запазете тишина!“, „Работете самостоятелно!“, „Не говорете помежду си!“. Тези призиви са твърде далеч от съвременното разбиране за педагогическо общуване и взаимодействие. И още – прието е учениците да седят на местата си, да не стават и да не обсъждат с другите онова, което изработват. Така се счита, че в часа има дисциплина, учениците работят и целият клас постига в някаква степен „среден“ успех. Използваме терминът „среден“, тъй като в сегашната училищна практика учителят се стреми да „осредни“ нивото на класа, защото знае, че учениците имат различни познавателни и практически възможности. С посочените по-горе императиви учителят създава у учениците впечатлението, че дисциплината е послушание, пазене на тишина. В начална училищна възраст малките ученици имат пълно доверие на своя учител и приемат за вярно всичко, което той каже. Действа така нареченият „ореол на доверие“. Според Емилия Василева „…това изначално доверие обаче е изключително деликатно като конструкт. То може да се превърне в благоприятна основа за разгръщане на многопосочната детска активност, но може да се разруши и бързо да се трансформира в страх, обезличаващ личността на детето.“ [5]. Това води до необходимостта учителят да проявява висока отговорност относно преценките, които дава за реакциите на учениците, тяхното поведение и дори реплики. „Всяка оценка се възприема като своеобразен тип внимание и отношение, които рефлектират директно върху самочувствието и самооценката.“ [6]

Как да се организира педагогическото общуване в обучението по технологии и предприемачество така, че да се формират качествата инициативност, предприемчивост и отговорност?

Според новата образователна парадигма се изисква промяна не само в позицията на ученика, но и промяна в ролята на учителя. Според Емилия Василева учителят „се превръща в човек, регулиращ и стимулиращ процеса на познанието, приятел на учениците, винаги съпричастен към техните успехи, проблеми и потребности.“ [7] Неслучайно Соня Рачева казва, че „Най-важното, върху което се базира цялостната работа на учителя, е любовта към децата, умението да общува с тях, да ги опознава.“ [8]. В този смисъл педагогическото общуване е непрекъснато взаимодействие между учител и ученици. Учителят изследва учениците, опознава ги, за да може успешно да регулира и стимулира познавателния процес.

Варианти за организиране и оптимизиране на педагогическото общуване в технологичното обучение в началното училище

С оглед на по-доброто организиране и оптимизиране на познавателния процес в обучението по технологии и предприемачество и в контекста на формиране на качествата инициативност и предприемчивост, предлагаме няколко варианта за осъществяване на педагогическото общуване:

Първо: Учителят би могъл да изведе малко на брой но ясни правила, които да са съгласувани с малките ученици и които всички да спазват. „В училище и у дома детето се възпитава в определени правила, които може да приема или да не приема. По-важно е да осъзнава, че правилата и съобразяването с тях предполагат по-спокойна среда за учене, труд, игра, забавления.“ [9]

Второ: Дисциплината (в смисъл на ред и послушание) да се разбира като важно условие само и единствено за осигуряване на безопасна учебно-трудова работа в часовете по технологии и предприемачество, т.е. реда и послушанието имат ситуативен характер. През останалото време е нужно учителят да съчетава „множество полезни концепции, стратегии и техники за управление на дисциплината в ученическия клас с акцент върху социално компетентната, позитивната, подкрепящата и подходящата професионална комуникация на учителя с учениците.“ [10]

Споделяме мнението на С. Цветанска, че „…социално-комуникативната компетентност на учителя е водеща при създаването на облика на дисциплината в класната стая. Учителят като професионално компетентен педагогически субект е отговорен за това, да бъде модел и регулатор на междуличностната комуникация в ученическия клас. Начинът, по който учителят (възрастният) общува с децата (учениците), влияе върху тяхното самоуважение и саморегулация на поведението.“;…“ правилната, подходящата и ненасилствена комуникация в класната стая спомага за установяването и поддържането на сигурна, хуманна и пълноценна среда на учене, което има и превантивна функция по отношение на дисциплината.“ [11]

Трето: Учителят включва учениците в различни форми на работа – индивидуална работа, групова работа, екипно взаимодействие. Според Тодорина „Чрез тези форми се осъществява общуването между участниците в процеса на обучение на каквото и да е равнище: учител-ученици и обратно (характерно за фронталната или колективната форма); учител-ученици или ученик-ученик (при груповата форма); учител-ученик и обратно (при индивидуалната форма на обучение. [12] Тези форми се отнасят до интерактивната страна на педагогическото общуване.

Четвърто: Педагогическото общуване е насочено към формиране на самостоятелност у учениците – за организиране на собствената дейност, за нейното изпълнение и самооценяване. Според Емилия Василева „личностно-ориентираният образователен процес се базира на задълбочените знания за особеностите в развитието на децата и съответстващите за тази възраст потребности от сигурност, любов, самоактуализация; на добрата мотивация за работа, на зачитането на многообразието и особеностите на детската индивидуалност; на добро познаване и афиширане на най-силните страни на личностна изява, на стимулирането на нестандартните и творчески изяви, на непрекъснатите добре дозирани поощрения за всяко постижение, на осигуряването на правото на избор…“ [13]

Пето: Учителят осигурява условия на учениците за проява на творчество, обмен на идеи, свободно обсъждане с другите ученици, ставане от мястото и свободно разхождане в класната стая (наличие на „творчески шум“). Това се обуславя от факта, че в тази възраст вниманието на малките ученици все още е неустойчиво. Затова е нужно дейностите по време на часа да се сменят често, учителят да използва различни методи, форми и похвати на работа. Часовете по технологии и предприемачество предполагат свободно и творческо изразяване, тъй като от двете дейности – научаване и изявяване, по-важна за учениците е изявата.

Шесто: Учителят осигурява възможности на учениците за самостоятелен избор на активност – какво ще изработва ученикът, с кого ще го изработва, от какви материали и т.н..

Възниква и друго противоречие – не се ли делегират прекалено много права на малките ученици, които на тази възраст нямат цялостно изградена ценностна система, и няма ли да се създаде хаос в класната стая?

Да се осъществява ефективно педагогическо общуване означава учителят да включва непрекъснато и учениците във взаимодействие помежду им. Общуването между децата е важно условие за нормалното им психическо и когнитивно развитие. Много често, когато в края на часа се прави изложба и всички ученици трябва да поставят своето изделие на нея, някои ученици, още преди да стигнат до мястото за изложба се връщат обратно. Коя е причината за това поведение? Причината е, че вървейки към изложбата, ученикът е видял изделието на другарчето си, осмислил е, че може да внесе корекции в своето изделие и се връща на мястото си, за да го направи, т.е. всеки може да се учи от всеки. За жалост в сегашната практика на учениците рядко се разрешава да говорят помежду си, да стават, да се движат свободно и да общуват с другите. Качествата инициативност и предприемчивост могат да се формират тогава, когато на ученика се позволи свободно да изразява себе си, своите идеи, да пита и да търси различни решения, да наблюдава работата на другите. Така разбирането за дисциплина от страна на учениците ще добие по-различен облик. Дисциплината няма да означава „не мога да общувам и обсъждам с другите“, а „мога да обменям опит, да питам, да предлагам и да обсъждам идеи, да съм отговорен за поведението си.“ Тогава възниква и въпросът – как за 35 минути учебен час, без дисциплина (архаично разбирана), без стройна организация учениците ще завършат започнатото изделие и в края на часа ще имат някакъв резултат (готово изделие)?

Критерият за успех в технологичното обучение

Според Георги Иванов и Ангелина Калинова критерият за успех не е готовото изделие в края на часа, а удовлетвореността на всеки ученик и радостта от постигнатия успех, който е различен за всяко дете. [14] В книгата „Субект-субектно взаимодействие в технологичното обучение – детска градина и начално училище“ авторите разглеждат педагогическото общуване в технологичното обучение като взаимодействие между равноправни субекти. Те се позовават на личностно-ориентирания подход и на различни теории за обучение – прагматизъм, конструктивизъм, синергетизъм и др.. Тези теории не са създадени конкретно за технологичното обучение, „но на системно равнище технологичното обучение е подсистема на системата обучение и за него тези теории биха имали функцията на подход за разбирането и усъвършенстването му.“ [15] Позовавайки се на теорията на конструктивизма те са убедени, че познавателните и практически възможности на всеки ученик са различни, а от това следва, че крайният резултат (разбиран като готово изделие/продукт) ще бъде различен за всяко дете, степента на завършеност на изработваното изделие ще бъде различна. В една паралелка/клас учениците могат да се разделят условно на няколко групи – ученици, изпреварващи развитието си, ученици с нормален темп на развитие, такива със забавен темп и деца със специални образователни потребности. Този факт е предпоставка учителят да провежда такова педагогическо взаимодействие, което да е съобразено с темпа на развитие на всеки ученик и като цяло педагогическото общуване да е ориентирано към всяка от обособените по-горе групи ученици. Именно това различие на учениците предполага критерият за успех да бъде удовлетвореността и радостта от успеха, а не готовото изделие. В каквато и степен да са завършени изделията в края на часа е важно учителят да поощри всеки ученик за постигнатия личен успех и да не сравнява учениците един с друг, а да сравнява всяко дете със себе си, да отчита и най-малкия негов напредък.

Формиране на качествата инициативност, предприемчивост и отговорност чрез средствата на технологичното обучение

Важно за формирането на качествата инициативност и предприемчивост е разбирането, че всеки ученик има различни познавателни и практически възможности и затова е необходимо учителят да осигурява алтернативи за личностна изява. От тях ученикът ще избере онази, която съответства на потребностите и възможностите му. Така постепенно учениците сами ще осъзнаят своите силни страни, ще се приучат да самоорганизират дейността си, ще могат да си поставят постижими цели и да ги осъществяват. Фрази на учителя от типа „Не си довършил изделието си!“ или „Виж какво хубаво изделие е изработил твоят съученик, а твоето е недовършено!“ са неправилни и демотивиращи ученика. Педагогът би могъл да каже „Браво на теб! Днес ти изрязва по-точно от миналия път! Зная, че можеш!“ Това силно мотивира ученика, който не се справя отлично с работата да полага повече усилия и формира у него нагласи за растеж.

Когато става дума за формиране на качествата инициативност, предприемчивост и отговорност е необходимо учителят да включва учениците в групова работа и екипно взаимодействие. Отначало може да се започне с групова работа, въпреки че е трудно осъществима в първи клас. Постепенно учениците могат да се включват и в екипна работа. Предприемчивостта предполага взаимодействие с другите ученици, умения за спокойно и толерантно обсъждане на идеи, включване във взаимодействие, което изисква взаимно доверие, групова отговорност и принос на всеки член на групата или екипа за постигане на крайната цел. Формирането на тези качества се свързва с прехода на ученика от хетерономия към автономия при управлението на познавателното поведение. Ученикът трябва да може да си задава въпросите „Какво искам да правя“; „Какво мога да правя“; „С какво бих бил най-полезен на групата/екипа?“; „Как ще работя?“; „Защо ще изработвам това изделие?“; „Как мога да направя своето изделие различно и оригинално?“ и т.н..

Предприемачеството по принцип се свързва с конкурентноспособност, а според съвременните възгледи за образование съревнованието и състезателният характер на учебните дейности не винаги са плодотворни. За преодоляване на това противоречие учителят би могъл при екипната и групова работа да внася състезателен елемент на равнище група – група или екип – екип, като поставя определени критерии. Например, коя група ще изреже най-правилно, коя група ще приложи най-оригинална идея при изработване на изделието, коя група ще предложи целесъобразни идеи за икономия на време, материали, суровини и труд. Съвсем нормално е учителят да не успее да постигне това още в началото на технологичното обучение в първи клас – времето за един учебен час е твърде ограничено. По-тревожен обаче е фактът, че наложените стереотипи в образованието са трудно променими. Нужно е известно време, за да се формират нагласи за растеж, качествата инициативност, предприемчивост и отговорност у малкия ученик. Но преди всичко е необходимо всеки учител да осъзнае, че учениците имат нужда от подкрепа, от съобразяване с възможностите им, от поощрение, разбиране и позитивно отношение и това да определя характера на педагогическото общуване. По този начин в съвременната класна стая би могло да има дисциплина, разбирана като свободно изразяване, без нарушаване на поставените правила. Основен фактор за нейното създаване е начинът, по който учителят общува с учениците.

Може би най-уместен е примерът, който ни дават финландците. Във Финландия децата учат без принуда. По време на урока могат да сядат, където пожелаят – на стола, на земята или другаде. Ако един ученик не желае да се занимава с определена дейност, му се предоставя възможност да избере друга, в контекста на изучавания предмет в учебния час. Финландските учители отчитат потребностите и различията в познавателните възможности на учениците и са твърдо убедени, че всеки един може да бъде полезен на обществото с онова, което може, а не с това, което трябва да може, защото знаят, че на обществото са му нужни хора с различни умения.

Заключение

В заключение може да се каже, че дисциплината в технологичното обучение в началното училище има ситуативен характер. От една страна тя трябва да се разбира буквално като ред и послушание, когато става дума за провеждането на безопасна учебно-трудова дейност и това е напълно разбираемо – учителят отговаря за живота и здравето на малките ученици. От друга страна обаче дисциплината, разбирана като отношение и възпитаност, е в пряка зависимост от типа педагогическо общуване, което учителят конструира и осъществява. За да се формират качествата инициативност, предприемчивост и отговорност е необходимо взаимодействието с учениците да бъде позитивно, подкрепящо, осигуряващо възможност за свободна изява, за обсъждане на идеи, да бъде поощряващо индивидуалния напредък, а не сравняващо учениците помежду им, да е насочено към осигуряване на условия за взаимодействие между учениците. Притежаващият висока комуникативна компетентност учител чрез средствата на технологичното обучение утвърждава у своите ученици чувство на лична значимост и зачитане, отговорност, увереност в собствените сили, инициативност и предприемчивост.

Цитати:

[1] Цветанска, С. (2006). Предизвикателства в педагогическото общуване. София: Просвета, 33.

[2] Учебна програма по технологии и предприемачество за първи клас (общообразователна подготовка). (2016). София: МОН.

[3] Schönbechler, M-T. (2008). Klassenmanagement. Situative Gegebenheiten und personale Faktoren in Lehrpersonen- und Schülerperspektive. Wien, S. 23.

[4] Рачева, С. (2014). Буквар по педагогика. София: Просвета, 125–126.

[5] Василева, Е. (2008). Съвременното начално училище. София: Фондация Просвета, 8.

[6] Василева, Е. (2008). Съвременното начално училище. София: Фондация Просвета, 8.

[7] Василева, Е. (2008). Съвременното начално училище. София: Фондация Просвета, 22.

[8] Рачева, С. (2014). Буквар по педагогика. София: Просвета, 27.

[9] Рачева, С. (2014). Буквар по педагогика. София: Просвета, 124.

[10] Цветанска, С. (2006). Предизвикателства в педагогическото общуване. София: Просвета, 154.

[11] Цветанска, С. (2006). Предизвикателства в педагогическото общуване. София: Просвета, 154.

[12] Тодорина, Д. (2011). Форми на обучение. Благоевград, 78.

[13] Василева, Е. (2008). Съвременното начално училище. София: Фондация Просвета, 20.

[14] Иванов, Г., А. Калинова, (2015). Субект-субектно взаимодействие в технологичното обучение. Стара Загора: Кота, 117.

[15] Иванов, Г., А. Калинова, (2015). Субект-субектно взаимодействие в технологичното обучение. Стара Загора: Кота, 17 – 18.

Библиография:

  1. Василева, Е. (2008). Съвременното начално училище. София: Фондация Просвета.

  2. Иванов, Г., А. Калинова, (2015). Субект-субектно взаимодействие в технологичното обучение. Стара Загора: Изд. „Кота“.

  3. Рачева, С. (2014). Буквар по педагогика. София: Просвета.

  4. Тодорина, Д. (2011). Форми на обучение. Благоевград.

  5. Цветанска, С., Б. Мизова. (2015). Педагогическо общуване за практически цели. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

  6. Цветанска, С. (2006). Предизвикателства в педагогическото общуване. София: Просвета.
  7. Schönbechler, MT. (2008). Klassenmanagement. Situative Gegebenheiten und personale Faktoren in Lehrpersonenund Schülerperspektive. Wien, S, 23.

Електронни източници:

  1. Учебна програма по технологии и предприемачество за първи клас (общообразователна подготовка). (2016). София: МОН. <http://www.mon.bg/>, последно посещение на 18.04.2016 г.

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 26, януари 2017 г. http://rhetoric.bg/, http://journal.rhetoric.bg/

 

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta