Въвеждане на интегрирани услуги и създаване на единни центрове за комплексно административно обслужване (КАО)

Георги Бисеров Николов

Абстракт: В настоящата статия е представена значимостта на интегрираните услуги за подоброто функциониране на електронното правителство в Република България. Представени са основните дефиниции за комплексно административно обслужване (KAO) и електронни административни услуги. В статията е направен опит да се изведат основните положителни моменти в обслужването на гражданите и фирмите (организациите). Също така се представя и Базисният модел въведен от Министерски съвет (МС) и са представени механизмите за неговото действие и полезност

Ключови думи: интегрирани услуги; електронно правителство; комплексно административно обслужване.

Особено значим в днешно време е въпросът, свързан с интеграцията на електронните административни услугите с цел да се подсигури електронно управление и правилното функциониране на електронното правителство у нас. За този цел Министерски съвет (МС) е предложил Базисен модел [1], според който да се използват и надграждат текущите разработки и практики в тази област. В него също така са включени и добрите практики на държавите от ЕС-28, така че при задаване на посоката, да се ползват добрите решения на другите държави членки и те да се адаптират и приложат в Република България.

Комплексно административно обслужване (КАО) по дефиниция е такова обслужване, при което административната услуга се предоставя от компетентните административни органи, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, без да е необходимо заявителят да предоставя информация или доказателствени средства, за които са налице данни, събирани или създавани от административни органи, първични администратори на данни, независимо дали тези данни се поддържат в електронна форма или на хартиен носител [2]. Клиентите са физически или юридически лица, които реализират своя законен интерес по заявяване и получаване на резултати от административни услуги пряко или чрез свои представители. Потребители на административни услуги са:

– граждани (физически лица);

организации (юридически лица или сдружения на юридически или физически лица, които са организационно обособени въз основа на закон).

Потребителите на електронни административни услуги взаимодействат с държавната администрацията чрез различни канали при заявяване или получаване на резултата от услугата, като е възможно да се осъществява комуникация и в други етапи от предоставяне на услугата, например при изискване на допълнителна информация от клиента. Със заявяването на услугата се стартира вътрешно административен процес, който от своя страна може да инициира една или повече вътрешноадминистративни услуги по проверка и събиране на данни от първични регистри, например извършване на справка в Националния регистър на българските лични документи към Министерството на вътрешните работи, справка за изплатени парични обезщетения в регистрите на Националния осигурителен институт, справка за вписани животни в животновъдни обекти по категории в регистрите на Българската агенция по безопасност на храните и т.н.

Електронни административни услуги са административните услуги, предоставяни на гражданите и организациите от административните органи; услугите, предоставяни от лицата, на които е възложено осъществяването на публични функции, както и обществените услуги, които могат да се заявяват и/или предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства. Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да предоставят всички услуги в рамките на своята компетентност и по електронен път, освен ако законът предвижда особена форма за извършване на отделни действия или издаване на съответни актове [3].

Приноси за гражданите и фирмите:

– улесняване на достъпа до административно обслужване;

– намаляване на сроковете и разходите за административно обслужване;

– ориентиране на административното обслужване към нуждите на гражданите и организациите;

– намаляване на административната тежест;

– трансформиране на клиентите от пасивни получатели на услуги в активни участници в процеса на административно обслужване.

Приноси за държавната администрация:

– облекчаване на работните процеси;

– намаляване на разходите и повишаване на организационната ефективност;

– освобождаване на ресурс с оглед фокусиране върху формулирането на политики и осъществяването на контролни и регулаторни дейности;

– подобряване на взаимодействието между административните структури на централно и местно ниво;

– укрепване на доверието в институциите.

В този базисен модел се представя и методология за практическото въвеждане на КАО. Според нея се обхваща съвкупност от изисквания, техники и механизми, които при прилагането им от администрацията ще допринесат за практическо въвеждане на комплексното административно обслужване.

Представената от Министерския съвет методология има за цел да очертае основните стъпки при подготовката, планирането, проектирането и внедряването на Базисния модел на комплексно административно обслужване в държавната администрация. Методологията задава модел за управление на предоставянето на услугите и за управление на качеството на услугите.

Предложени са общата рамка и съответствието с нормативната уредба и правилата в държавната администрация. Структурата на методологията следва основните фази от жизнения цикъл на реализиране на една услуга и включва основните аспекти, свързани с внедряването и управлението на комплексни административни услуги. За прилагането на Базисния модел на комплексно административно обслужване е необходимо във всяка държавна администрация да бъдат създадени екипи за управление на процеса по внедряването. Предлага се в него да бъдат включени всички служители, отговорни за реализацията на услугата или елементи от нея. Когато дадена услуга се осъществява от няколко администрации, се създава работна група по внедряването. Ръководител на екипа трябва да бъде висш държавен служител [4].

За да функционира правилно този модел, е необходимо ефективното взаимодействие и координацията между различните администрации, защото те са ключов елемент от комплексното административно обслужване.

Взаимодействието между администрациите е критична предпоставка за реализиране принципа за еднократно събиране на данни.

То включва:

– централизирано осигуряване на системи и решения, свързани с административното обслужване (например регистри за оперативна съвместимост, ЕСОЕД и др.);

– механизми за взаимодействие между администрациите с цел предоставяне на една или повече административни услуги;

– механизми за взаимодействие с институции и организации, намиращи се извън системата от органите на изпълнителната власт, които имат отношение към процеса по предоставяне на административни услуги.

Въвеждането на КАО ще доведе до по-голяма ефективност на работата на държавната ни администрацията чрез следното:

  • намаляване времето и разходите за предоставяне на услуги;

  • намаляване на документите, които се изискват от гражданите и фирмите при предоставяне на услугите, чрез въвеждане на служебен обмен;

  • повишаване на достъпността на услугите и приближаване на хората;

  • засилване фокуса върху подобряване на елемента „качество“ на предоставяните услуги;

  • фокусиране дейността на администрацията върху реалните потребности на гражданите и бизнеса;

  • повишаване на прозрачността и потребността в работата на администрацията и по-добро познаване и защита на правата на потребителите на административни услуги;

  • подобряването на вида, качеството, наличността и контрола на използваните информационни масиви и системи и гарантиране на ефективност при разходване на публични средства за информационни технологии, системи и инфраструктура;

  • освобождаване на администрацията от многократно извършвани, подлежащи на пълна автоматизация дейности [5].

В заключение може да се обобщи, че комплексното административно обслужване (КАО) ще продължи да се мултиплицира до постигането на по голяма ефективност и значително намаляване на административната тежест. Като една от основните препоръки, който бих си позволил да предложа, е да бъде сформирана Агенция за електронно управление, за да бъде обхваната, канализирана и реализирана цялостната държавна политика в областта на електронното управление.

Цитати и бележки:

[1] Базисен модел на комплексно административно обслужване (2013).

[2] Дефиниция за комплексно административно обслужване (КАО) – Базисен модел (2013).

[3] Докова С., Николов Г. (2013). Електронно правителство. София: Нора 2000.

[4] Базисен модел на комплексно административно обслужване (2013), 31.

[5] Доклад за прилагане на комплексно административно обслужване в държавната администрация (2016).

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 24, септември 2016 г. http://rhetoric.bg/

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta