За учителя като компетентен комуникатор

Ангел Петров

(Цветанска, С. и Б. Мизова. Педагогическо общуване за практически цели. София, 2015 г.)

(Цветанска, С. и Б. Мизова. Педагогическо общуване за практически цели. София, 2015 г.)

Не се нуждае от аргументация мнението, че за да изпълнява успешно своите професионални задължения, съвременният учител в средното училище е нужно да притежава твърде много компетентности. Списъкът е дълъг – да бъде отличен специалист в съответната научна област, да умее да преподава така, че оптимално да активизира възприемащото съзнание на учениците, да е добронамерен и справедлив оценител, да бъде пример за подражание както чрез поведението си, така и чрез своето отношение към хората, обществото и природата, да е трениран организатор и изследовател, да има търпение да изслушва и воля да помирява при възникване на конфликти, да излъчва спокойствие, да внушава доверие, да създава атмосфера, в която всеки ученик се чувства значим със своите познания и способности … Азбучна истина е обаче и твърдението, че за да реализира в педагогическата практика ефективно посочените компетентности (а и още десетки други, които тук не бих могъл да изброя), успешният учител трябва да бъде преди всичко компетентен комуникатор. Това е така, защото именно неговата професионалнокомуникативна компетентност се откроява като един от най-важните инструменти, посредством които словото, речта, общуването се превръщат от индивидуално мотивирани артефакти на интеракцията в институционализирани образователни феномени с ясно изразени социални функции.

В новия монографичен труд на преподавателките от Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски” Силвия Цветанска и Бистра Мизова (Педагогическо общуване за практически цели) посредством педантично проведени наблюдения върху реални фрагменти от педагогическия дискурс (с помощта на учители от 119-то училище в столицата) и след задълбочени теоретични интерпретации и обобщения посочените в началото на този текст факти стават основание, умението на учителя успешно да участва в педагогическото общуване, да бъде квалифицирано като важен личностен и професионален ресурс. Без съмнение усилията на авторките са дали плодотворни резултати, за което свидетелстват осъществените изследователски цели. Точно са разпознати знакови проявления на педагогическата комуникация през фокуса на общуването в класната стая; тези проявления са подложени на задълбочен научен анализ от информационни, от интеракционни и от конструктивистки позиции; като се използват изводите от направения анализ, се моделира функционална система от дейности, приложими при т. нар. „трудни” случаи – когато включването”в действие” на очертаните модели и техники за работа с ученици и родители водят до доказали своята пригодност в практиката положителни резултати.

Любознателните читатели на изследването – университетски преподаватели, студенти, които се подготвят за учители по различни учебни предмети, действащи в момента учители и всички, които се интересуват от проблемите на комуникацията като явление и на образованието като специфичен комуникативен феномен – ще попаднат в труда (убеден съм!) на различни интелектуални предизвикателства. Това могат да бъдат импулси за размисъл върху разнообразни теоретични аспекти на темата например: „глобални обяснителни подходи към комуникацията с рефлексии върху педагогическото общуване”; „прагматични модели на комуникацията, приложими в педагогическа среда”; „социално-комуникативната компетентност на учителя” и др. Могат да са също така и някои интересни авторски идеи, свързани с прилагането на постановки от емпиричното проучване в учебната работа с цел оптимизиране на междуличностните отношения в педагогическия дискурс и повишаване качеството на образователните дейности например: „комуникация, насочена към ученето и личностното развитие на подрастващите”; „комуникация, свързана със справяне с проблеми на дисциплината и на поведението”; „комуникация, отнасяща се до управлението на групово-динамичните процеси в ученическия колектив”; „комуникация, чиято цел е позитивно разрешаване на конфликтни ситуации в клас”; „комуникация за приобщаване на родителите като участници в образователните процеси в училище”. С усета на професионално школувани педагози в цялостния труд авторките последователно си служат с изследователски подход, който може да бъде определен като функционален и подчертано прагматичен: от критически анализ на реални състояния в педагогическата практика, през теоретични концептуализации на абстрактни модели с иновационни диференциални признаци, обратно към практиката, но този път динамизирана от съвременни техники за ефективно образоващо общуване, което да повиши мотивацията за работа на учителя и допълнително да мотивира подрастващите за учене.

Конкретните въпроси и практическите задачи към някои от представените в книгата казуси са основа за полезен педагогически тренинг, необходим както на студентите, бъдещи учители, за да повишават постепенно равнището на професионалнопедагогическата си подготовка, така и на учителите с опит, за да „сверяват своя професионален часовник” със съвременните институционални изисквания към комуникативния принос на преподавателя по време на обучаващото взаимодействие в класната стая.

Монографията Педагогическо общуване за практически цели с автори Силвия Цветанска и Бистра Мизова е реализирана при изпълнението на научен проект, финансиран със средства от бюджета на НИС при СУ „Св. Климент Охридски”.

Проф. д-р Ангел Петров

СУ „Св. Климент Охридски”

Post a Comment

Your email is never published nor shared.

You may use these HTML tags and attributes <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta