Калина Йочева

Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”

Имейл: yocheva@abv.bg

Абстракт: В статията се анализират десет текста, използвани в обучението по български език в началното училище, от гледна точка на възможностите им при формиране на четивна грамотност у ученици билингви. Измерването на четивността на текстовете се извършва с помощта на два индекса: индекс на Фог и индекс на Флеш и на основа на резултатите се определя приложимостта на текста в обучението. Като втори етап от работата върху вече индексирания като лесен текст се анализират трудностите при четене и разбиране, свързани с особеностите на майчиния език на учениците.

Ключови думи: четивна грамотност, четивност на текста, индекс на Фог, индекс на Флеш, обучение, билингви.

Approaches towards the formation of reading literacy of bilingual students

Kalina Yocheva

Abstract: The article analyses ten texts used in teaching Bulgarian language in the primary school and their usability in forming reading literacy of bilingual students. The readability of the texts is measured using two indexes: Fog index and Flesh index. The results of define the usability of a text in the educational process. At a second stage, a text indexed as easy is examined further for the possible difficulties in reading and understanding related to the particularities of the mother tongue of the pupils.

Keywords: reading literacy, readability of the text, Fog index, Flesh index, education, bilindual

Въведение

Понятието „четивна грамотност” е особено актуално през последните години, доколкото с него са свързани авторитетни изследвания на образователното развитие на учениците от различни страни. Провеждащите се от началото на новия век по света и у нас изследвания по Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) обхващат диагностика на грамотността в три направления: четене, математика, природни науки, като в различните години приоритетна е една от тези области. Четивната грамотност е водеща в изследванията през 2000 и 2009 година и се дефинира като „разбиране, използване, осмисляне на писмени текстове за постигане на цели и удовлетворяване на потребности, задълбочаване на познанията и развиване на интелектуалния потенциал на личността, и за активно участие в обществото” [1]. Въпреки че процедурите по тази Програма са насочени към 15-годишните ученици, формирането на четивната грамотност е продължителен процес, който започва още с първите стъпки на ученика към овладяване на началното четене като базов елемент от грамотността. И ако за учениците, за които българският език е майчин, рецептивният елемент от четивната грамотност не представлява особена сложност поради достатъчния лексикален запас, формиран в рамките на речевата среда, то за голяма група ученици, чийто майчин език е различен от българския, понякога и елементарни думи от битовата лексика могат да бъдат свързани с трудности, водещи до разочарования, а оттам – и до демотивация при четенето. Освен ограничения лексикален запас, за неразбиране на текста допринасят и различията между българския език и майчиния език на ученика на фонетично, морфологично, словообразувателно и синтактично равнище [2].

Резултатите от изследвания на четенето с разбиране, проведени сред ученици билингви от 4. до 8. клас показват статистически значими разлики между учениците с майчин език български, турски и ромски. Наличието на тези различия след края на обучението на учениците в началния етап, когато би следвало да е овладяна не само техниката на четене, но и да са формирани базовите нива на четивната грамотност, поставя редица въпроси: „Защо учениците роми и турчета не достигат нивото на българчетата при разбирането на прочетен текст? Кои са онези фактори, които влияят върху процеса на разбиране на прочетен текст?” [3] и много други. 

Очевидно е, че корените на разминаването са не само в семейната среда, но и в особеностите на формирането на четивна грамотност още през началния етап от основната образователна степен.

Тази статия е опит да се разгледат възможностите на десет текста [4], използвани в училищната практика, за формиране на читателска грамотност у ученици билингви, като при анализа се отчитат два основни фактора: ниво на четивност на текста и някои специфични трудности при обучението по български език на ученици с майчин език турски.

Анализ на възможностите за формиране на читателска грамотност у ученици билингви

За измерване четивността на текста се използват два инструмента: индекс на Фог и индекс на Флеш.[5]

Индексът на Фог се изчислява по формула на Роберт Ганинг, която се основава на средния брой думи в изреченията и на процента думи, съдържащи три и повече срички.

Индекс на Фог = 0.04 х (среден брой на думите в изречение + процентът на думите с три и повече срички).

Полученият резултат показва трудността при четене на текста, представена в години образование, необходими, за да бъде информацията достъпна за четящия [6].

Индексът на Рудолф Флеш се базира на броя на изреченията, думите и сричките в текста, като се изчислява среден брой на думите в изреченията и среден брой на сричките в думите.

Индекс на Флеш = 206,835 – [(среден брой на думите в изречение х 1,015) + (среден брой на сричките в дума х 84.6)].

Полученият резултат дава информация за приблизителното ниво на образование, необходимо за лесно четене на текста. [7]

При изследваните текстове са налице следните резултати:

Текст 1.

Работна жена

Цяла година една жена прела, сновала и тъкала. Изтъкала един ръкав, ушила го на мъжа си и като излезли двамата на хорото, рекла му:

-Мъжо, я си вдигни ръката! …Ама високо, високо, да видят хората, че имаш нов ръкав!

Хванал се мъжът й на хорото, а тя не могла да му се нагледа:

– Ле – ле – викала си, – колко било хубаво да имаш нов ръкав!…Ех, дали ще съм жива да изтъка и другия!

Индекс на Фог: 4 – Език на детската и учебната литература. Достъпен за разбиране от широка аудитория.

Индекс на Флеш: 93 – Прост текст. Достъпен за малките ученици.

Текст 2.

Хитрото лисиче

Кума-лиса имала няколко малки лисичета. Като поотраснали малко, тя взела да ги изрежда едно по едно, да я придружават, като ходи на лов, та да ги учи на хитрост. Тя искала рожбите й да станат умни и досетливи като нея.

Веднъж взела всички лисичета и ги завела на Витоша. Там ги учила как да се крият, как да ловят зайци, как да вземат кокошки. Докато другите лисичета си играели, тя поседнала с най-малкото до едно дърво и се поразгледала наоколо.

Народна приказка

Индекс на Фог: 5 – Език на детската и учебната литература. Достъпен за разбиране от широка аудитория.

Индекс на Флеш: 68 – Прост текст. Достъпен за малките ученици.

Въпреки че този текст показва ниска степен на трудност при тестиране, за четвъртокласниците той може да бъде сложен, тъй като по индекса на Фог изисква ниво на образование поне 5. клас.

Текст 3.

Тримата шишковци

Докторът видя следното. Кучето се бореше с някакъв човек. Един дълъг и тънък човек с малка главица, в красив, но странен костюм, приличен на скакалец, издърпваше от устата на кучето нещо розово, красиво нещо, което не можеше да се разбере какво е. Розовите късове летяха на всички страни.

Човекът победи. Той изтръгна плячката и като я притискаше до гърдите си, се затече тъкмо натам, откъдето идеше докторът.

Юрий Олеша

Индекс на Фог: 4 – Език на детската и учебната литература. Достъпен за разбиране от широка аудитория.

Индекс на Флеш: 72 – Прост текст. Достъпен за малките ученици.

Текст 4. Откъсът в адаптиран вариант.

Моите приключения на брега

Когато на следната сутрин излязох на палубата, островът ми се видя съвсем променен. Макар че вятърът беше утихнал, през нощта бяхме изминали дълъг път и сега се движехме спокойно на разстояние около половин миля в югоизточна посока от ниския източен бряг…

Еднообразната сивота се нарушаваше тук-таме от жълтеникавите петна на пясъка в падинките и от някои високи иглолистни дървета…

Доволен, че се изплъзнах от Дългия Джон, аз се ободрих и започнах да разглеждам с любопитство странната земя, на която бях попаднал.

Р. Л. Стивънсън

Индекс на Фог: 7 – Език на популярната преса. Достъпен за разбиране от широка аудитория.

Индекс на Флеш: 50 – Текст със средна степен на сложност. Достъпен за широка аудитория.

Въпреки адаптираното представяне на текста, той е с висока за началния етап степен на четивна трудност поради сложността, породена от дължината на изреченията и на думите.

Текст 5.

Приказка за житните зърна

Зимата пристигна разлютена, затъмни слънцето, обрули последните листа от клоните на крушата и почна да сипе сняг. Затрупа голямата нива. Метна бял юрган върху житните стръкчета, те се затоплиха, почнаха да се прозяват, казаха си лека нощ и заспаха. Когато се пробудиха след дългия сън, видяха, че белия сняг го няма, мътни ручеи се спускат надоле към голямата река, а от южните страни са пристигнали крилати гости. Житните стръкчета оживяха и се размърдаха.

Ангел Каралийчев

Индекс на Фог: 6 – Език на детската и учебната литература. Достъпен за разбиране от широка аудитория.

Индекс на Флеш: 59 – Текст със средна степен на сложност. Достъпен за широка аудитория.

Текст 6. Откъс от текста „Кълвач”.

Красота

В зимните дни около моята малка къща под планината слиза красотата. Снегът привежда двете бели брези ниско. Върху всяко клонче на черешите, нанизани като гердани, снежинките потрепват от планинския полъх.

Никаква следа от снежната покривка! Всичко потъва в дълбока нежност и слънцето разпилява ситни снежни звезди. Те блестят сребърно. А когато слънцето наближи да залезе, те потъмняват.

Всяко нещо, което няма собствен блясък, потъмнява!

Ламар

Индекс на Фог: 3 – Език на детската и учебната литература. Достъпен за разбиране от широка аудитория.

Индекс на Флеш: 65 – Текст със средна степен на сложност. Достъпен за широка аудитория.

Текст 7.

Пролетна приказка

Хубаво утро през ранна пролет. Слънцето изгря и погледна в малката градинка. Няколко кокиченца свенливо издигаха главици, ала дърветата бяха още голи и черни.

В градинката имаше два кошера пчели. Пчеларят бе донесъл вечерта да им сложи малко мед, за да ги подсили. Той бе изтървал на току-що изникналата зелена тревица една медена капка. Десетина пчели от единия кошер и десетина от другия бяха излезли и сега се караха и боричкаха за нея.

Иван Василев

Индекс на Фог: 4 – Език на детската и учебната литература. Достъпен за разбиране от широка аудитория.

Индекс на Флеш: 63 – Текст със средна степен на сложност. Достъпен за широка аудитория.

Текст 8.

Петкан в бъчвата

Петкан се надигна и попита:

— Хей, каква е тая олелия? Тъкмо бях задрямал, и ти ме събуди. Не те ли мързи да търкаляш такава голяма бъчва?

— Мързи ме, но няма какво да се прави. Ако бях на твоето място, и аз щях да си лежа под ореха. Я баща ти каква воденица и какъв орех ти е оставил. А моят баща ми остави само тая празна бъчва, да я търкалям по улиците, и едно копче, ей го, дето виси на ризата ми. Наистина туй копче не е като другите копчета. Ако го посея, подир една година ще поникне. Ще израсте от него едно дърво, голямо колкото този орех, и ще роди копчета. 

Ангел Каралийчев

Индекс на Фог: 3 – Език на детската и учебната литература. Достъпен за разбиране от широка аудитория.

Индекс на Флеш: 91 – Прост текст. Достъпен за малките ученици.

Текст 9.

Лисица и тигър

Лисица срещнала тигър.

— Стой, Лисо! Имам здрави зъби и остри нокти. Ще те изям!

Лисицата рекла:

— Не ме изяждай веднага. Ти си силен и могъщ. Но и аз не падам по-долу. Искаш ли да се увериш? Аз ще вървя напред, ти след мене.

Ран Босилек

Индекс на Фог: 2 – Език на детската и учебната литература. Достъпен за разбиране от широка аудитория.

Индекс на Флеш: 111 – Прост текст. Достъпен за малките ученици.

Текст 10. Откъсът в адаптиран вариант.

Черният корсар

Един мъж слезе от командния мостик и се насочи към тях, с ръка върху дръжката на пистолета, който висеше на колана му. Беше изцяло облечен в черно. Носеше пищна куртка от черна коприна, обшита с дантели от същия цвят и ревери от черна кожа; копринените му черни панталони бяха пристегнати от широк пояс с ресни, а ботушите му стигаха над колената. Широкополата му плъстена шапка бе закичена с дълго перо, което стигаше до раменете му.

Емилио Салгари

Индекс на Фог: 8 – Език на популярната преса. Достъпен за разбиране от широка аудитория.

Индекс на Флеш: 53 – Текст със средна степен на сложност. Достъпен за широка аудитория.

Ранжирането на текстовете според показателите по двата индекса ни дава ясна информация за нивото на трудност в съпоставителен план. (Таблица 1., Таблица 2.)

Таблица 1. Ранжиране на текстовете по четивност от лесни към трудни според индекса на Фог.

Номер на текст	Заглавие	Индекс на Фог
Текст 9.	Лисица и тигър	2
Текст 8.	Петкан в бъчвата	3
Текст 6.	Красота	3
Текст 3.	Тримата шишковци	4
Текст 1.	Работна жена	4
Текст 7.	Пролетна приказка	4
Текст 2.	Хитрото лисиче	5
Текст 5.	Приказка за житните зърна	6
Текст 4.	Моите приключения на брега	7
Текст 10.	Черният корсар	8

Както се вижда и от Таблица 1., според индекса на Фог само шест от текстовете са с ниво на четивност, което ги определя като лесни за учениците в 4. клас. Останалите четири текста биха представлявали трудност дори за учениците, чийто майчин език е българският.

Таблица 2. Ранжиране на текстовете по четивност от лесни към трудни според индекса на Флеш.

Номер на текст	Заглавие	Индекс на Флеш
Текст 9.	Лисица и тигър	111
Текст 1.	Работна жена	93
Текст 8.	Петкан в бъчвата	91
Текст 3.	Тримата шишковци	72
Текст 2.	Хитрото лисиче	68
Текст 6.	Красота	65
Текст 7.	Пролетна приказка	63
Текст 5.	Приказка за житните зърна	59
Текст 10.	Черният корсар	53
Текст 4.	Моите приключения на брега	50

Според идекса на Флеш четвъртокласниците биха разбрали без затруднения половината от анализираните текстове.

При съпоставяне на данните от двата индекса се вижда, че има разминаване в показателите при отделните текстове, като някои от тях попадат в различни групи на четивна трудност, което се дължи на различните методики. Затова критерият, по който определяме достъпното четивно равнище за учениците, е попадането на текста при тестиране в графата „лесно” и според двата индекса. На това изискване отговарят четири от текстовете.

Ако при учениците с майчин език български използването на по-трудни в четивно отношение текстове е допустимо, тъй като се разчита на речевия опит, придобит в битовото общуване, то при учениците билингви не може да се разчита на знания от речевата среда и затова включването на текстове с висока четивна трудност в обучението крие сериозни рискове. По тази причина ще се спрем само на тези текстове, които са лесни за разбиране от учениците в 4. клас като най-подходящи при формиране на четивна грамотност при ученици билингви.

Изборът на подходящ текст е само едната страна на проблема. Всеки от анализираните текстове е свързан с различни езикови задачи. Съзнателно в изследването са включени текстове, които не са насочени специално към формиране на четивна грамотност, а са обвързани с решаване на различни езикови задачи, актуални за обучението по български език в 4. клас, тъй като преди да реши поставената конкретна езикова задача, ученикът следва да разбере информацията от текста. За учениците, чийто майчин език е различен от българския, това е особено важно, за да изпълняват езиковите задачи осъзнато, а не имитационно или чрез налучкване.

Текстът, който и според двата индекса е посочен като най-лесен в рецептивно отношение за учениците, е Текст 9. – откъс от приказката „Лисица и тигър”. Показателите за трудност на текста са повлияни и от малкия обем на материала, но дори и на пръв поглед той изглежда лесен за възприемане от малките ученици. За учениците билингви обаче са налице допълнителни трудности при възприемането, обусловени от различни фактори: неразбиране на някои изрази („и аз не падам по-долу”), разминаване между майчиния език и българския език на различни равнища [8]: при българския вокал [ъ] („зъби”, „тигър”, „могъщ”, „вървя”), струпването на съгласни в началото на думата („срещнала”, „стой”, „здрави”), при съгласуването на прилагателните имена със съществителните („здрави зъби”, „остри нокти”), при изразяване на категорията определеност („лисицата”), при отрицателната форма на глаголите („не ме изяждай”, „не падам”) и др. Затова въпросите и задачите за формиране на четивна грамотност у учениците билингви следва да бъдат с акцент върху тези елементи от текста, при разбирането на които могат да възникнат трудности. На тази основа при работа с един кратък текст може да има множество различни акценти, които да подпомогнат четенето и разбирането на учениците, които поради лингвистичните особености на майчиния си език биха изпитали рецептивни затруднения.

Лисица и тигър

Лисица срещнала тигър.

— Стой, Лисо! Имам здрави зъби и остри нокти. Ще те изям!

Лисицата рекла:

— Не ме изяждай веднага. Ти си силен и могъщ. Но и аз не падам по-долу. Искаш ли да се увериш? Аз ще вървя напред, ти след мене.

Ран Босилек

Другият текст (Текст 8. – откъс от приказката „Петкан в бъчвата”), който според показателите от тестирането не би затруднил учениците при четене и разбиране, крие допълнителни трудности, освен споменатите по повод на Текст 9., които са свързани с особеностите на майчиния език на билингвите: глаголите с представки („надигна и попита”, „задрямал”, „поникне”, „израсте”, „посея”), значението на някои думи („олелия”) и др.

Предварителното изясняване на значенията на думите и изразите, които биха затруднили учениците, както и включването в обучението на различни рецептивни упражнения могат още на началния етап от училищното обучение да способстват за формиране на четивна грамотност у учениците билингви. По този начин ще се предотвратят редица затруднения в следващите образователни етапи и степени и ще се създаде добра база за следващото обучение по четивна грамотност на основата на различни типове текст.

Цитати и бележки:

[1] Четивната грамотност като предизвикателство към съвременния човек: Как да помогнем на учениците да се справят успешно с четенето. (2011). София: ЦКОКУО, 7.

[2] Подробно по темата: Георгиева, М. (2004). Обучението по български език в условия на билингвизъм. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”.

[3] Кючуков, Хр. (2007). Четенето с разбиране в условия на билингвизъм. Сп. Български език и литература (електронна версия), 2007, № 5, LiterNet, 20.05.2014, <http://liternet.bg/publish22/hr_kiuchukkov/cheteneto.htm>, последно посещение на 10.11.2014.

[4] Използваните текстове са от: Брайкова, Кр., Д. Диварова, Р. Цанева. Езикови задачи за 4. клас. Издателство „Просвета”, С., 2011.

[5] Тъй като особеностите на английския език, за който са приложими формулите, биха довели до отклонения в резултатите на българските текстове, измерването на четивността се извършва по адаптирана за руския език формула с помощта на инструмент за онлайн-тестиране. <http://audit.te-st.ru/readability/> последно посещение на 21.12.2014.

[6] <http://www.readabilityformulas.com>, последно посещение на 10.11.2014.

[7] <http://www.readabilityformulas.com>, последно посещение на 10.11.2014.

[8] Георгиева, М. (2004). Обучението по български език в условия на билингвизъм. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”, 10–16.

Библиография

Георгиева, М. (2004). Обучението по български език в условия на билингвизъм. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”.

Кючуков, Хр. (2007). Четенето с разбиране в условия на билингвизъм. Сп. Български език и литература (електронна версия), 2007, № 5, LiterNet, 20.05.2014, <http://liternet.bg/publish22/hr_kiuchukkov/cheteneto.htm>, последно посещение на 10.01.2015.

Четивната грамотност като предизвикателство към съвременния човек: как да помогнем на учениците да се справят успешно с четенето. (2011). София: ЦКОКУО, с. 7.

<http://www.readabilityformulas.com>, последно посещение на 10.11.2014.