Корпоративна култура и ПР практика. Позитивни и негативни фактори за ПР в корпоративната среда. Факторът „медии”

Милена Янкова

Абстракт: В настоящата статия е направен опит да се установи взаимовръзка между организационната култура и ПР практиката, като се вземат под внимание и се анализират възможните фактори с положително и отрицателно влияние върху процеса на формиране на организационната култура, а оттам и върху ПР дейността като цяло. Специално внимание е отделено на медиите като фактор на влияние.

Ключови думи: корпоративна ПР практика, организационна култура, корпоративна среда, фактори на влияние, връзки с медиите.

Milena Yankova

Corporate culture and PR practice. Positive and negative factors for PR in the corporate environment. Media as a factor

Abstract: This article is an attempt to make a correlation between the organizational culture and the PR practice, taking into consideration and analyzing the factors with positive and negative influence on the process of forming the organizational culture, and thus on the PR activities. Special attention is paid to the media as a factor of influence.

Key words: Corporate PR practice, organizational culture, corporate environment, factors of influence, media relations.

Актуалност и значимост на проблема

Съсредоточавайки вниманието си върху основните фактори, определящи организационните процеси – както вътрешни, така и външни за организацията, – редица изследователи правят самостоятелни усилия за намиране на концептуална връзка между организационната култура и практиката по ПР, която оказва значително влияние върху развитието на един или друг тип корпоративна култура. Сред тези изследвания е необходимо да споменем опита на американския учен Джеймс Груниг и колегите му да систематизират факторите, влияещи върху избора на модел на връзки с обществеността, направен от организацията [1]. Груниг съсредоточава вниманието си върху концептуалните връзки между културата, връзките с обществеността и другите организационни процеси, които влияят върху ПР.

Фиг. 1. [2] ПР, корпоративен ПР, ПР практики

Организацията съществува в социална среда и има взаимозависимост между нея и елементите на околната среда, чиито цели и интереси често са в противоречие с тези на организацията. Това означава, че околната среда освен че снабдява с производствени ресурси организацията (чрез предоставяне на суровини за производство, работна сила и т.н.), осигурява и възможност за производствена дейност, която е жизненоважна както за околната среда, така и за поддържането на организацията, като ù влияе както положително, така и негативно. Подобна взаимовръзка между околната среда и организацията е не винаги проста и ясно определена. Например такива елементи в околната среда, като политически партии и групи със специални интереси могат да предизвикат налагането на политически и правителствени наредби, които ограничават организационните процеси и организационната автономия. Що се отнася до практикуващите връзки с обществеността, казано образно, те с единия крак са стъпили в организацията, а с другия в околната среда, като постоянно взаимодействат с публиките в рамките на организацията и извън нея. Следователно те играят ключова роля в управлението на взаимната зависимост на организацията с нейната външна среда.

Въпреки това практикуващите връзки с обществеността рядко биват свободни от организационни ограничения, когато работят с външните публики. Властовият ресурс в организацията, главният изпълнителен директор и ключовите мениджъри сканират околната среда за стратегически публики, които представляват заплахи или възможности за организацията. В идеалния случай те ще анализират околната среда и ще общуват с ключовите публики посредством практикуващите ПР. Природата на тази комуникация зависи от модела на ПР, който е избран от организацията. Практикуваният модел е вследствие на избор, направен под влияние на редица обстоятелства като:

а) визията на организацията за дейността на връзки с обществеността (нейното концептуално разбиране за ПР);

б) потенциалът на отдела за връзки с обществеността да практикува различни ПР дейности и инициативи;

в) съществуващата културата на организацията.

Практикуващите връзки с обществеността имат най-голямо влияние върху организационните решения, които се отнасят до комуникацията с публиките само тогава, когато са включени в управленския екип на организацията. Ако практикуващият ПР не е част от екипа и не участва във взимането на ключовите решения, което се случва често, ПР практикът би функционирал повече като изпълнител на решения за ПР инициативи, отколкото в тяхната формулировка. Корпоративната култура е един от ключовите фактори за успеха или провала на една организация.

Терънс Дийл и Алън Кенеди предлагат един от първите модели на организационна култура. Години по-късно идеята за корпоративната култура е широко приета и се счита за толкова важна, колкото бизнес концепцията, финансовия контрол и удовлетвореността на служителите във всяка една сфера на дейност. Като се има предвид концепцията за корпоративна култура като набор от доминиращите ценности, възприети от организация“ [3], авторите постулират, че тези основни ценности определят всичко – от това какви продукти да се произвеждат, до това как ръководството да се отнася към служителите на компанията. Питърс и Уотърман, напротив, предлагат много по-тесен подход и разглеждат корпоративната култура като набор от ценности, които помагат да се унифицират, уеднаквят социалните измерения на организацията, които улесняват финансовата стабилност.

Фиг. 2. 7S модел на МакКинзи в екипния мениджмънт [4]

Някои автори в хода на анализа си на различни корпоративни култури от гледна точка на фирмените постижения твърдят, че те не се влияят от организационната структура. Същността на бизнес модела 7S[5] е в седем вътрешни аспекта на организацията, които трябва да бъдат приведени в съответствие, ако тя иска да бъде успешна. 7S” моделът е изведен от МакКинзи и представлява Value Based Management (мениджмънт, базиран на ценностите), който описва как една компания може да бъде организирана по ефективен начин. „7S” е акроним от 7-те променливи на този модел, чиито английски наименования започват с латинската буква S.

  • споделени ценности (shared values) – това е свързващият елемент в теорията на МакКинзи. Тази брънка цели да демонстрира причината, поради която организацията и екипът съществуват и в какво вярват членовете му, какво ги обединява;

  • стратегия (strategy) – план по какъв начин да се разпределят екипните ресурси във времето, така че да се постигнат желаните цели с наличния човешки и ресурсен потенциал, с който екипът разполага;

  • структура (structure)описва се начинът, по който различните организационни единици си взаимодействат една с друга;

  • система (system) – процедурите, процесите и рутинните действия, които описват организацията и начина, по който тя изпълнява дейността си – финансови системи, информационни системи, развитие на човешкия ресурс и т.н.;

  • служители (staff) – брой и тип работници в организацията и екипите в частност;

  • стил (style) – вътрешнофирмена култура и начинът, по който мениджмънтът преследва организационните цели;

  • способности (skills) – ключови компетенции на персонала и функционални възможности и потенциал за изпълнение на задълженията.

В рамките на цялостната взаимовръзка между отделните елементи може да се заключи, че горните три в схемата са т.нар. „твърди ядра”, а долните три са „меки ядра” на организацията. Поради връзката между тях, промяна, в която и да е система, може да доведе до трансформация и в цялостната функционалност на системата.

Разглеждайки културата като ключов фактор за производителността и рентабилността на организациите, редица изследователи твърдят, че културата в организациите може да бъде моделирана, за да отговаря на целите на корпорацията. Изследователи като Джоан Мартин и Сим Ситкин, напротив, намират за неетично концепцията да се разглежда по отношение на печалбата. Според тези автори културата се развива не със съзнателните усилия на висшия мениджмънт, а под влияние на по-голямата част от членовете на организацията [6]. Те твърдят, че целите на главния изпълнителен директор често са несъответстващи с тези на служителите от по-ниските стъпала на йерархичната стълбица. Необходимо е да се отбележи, че спектърът от идеи в подкрепа на възможността културата да се моделира спрямо целите на организацията надхвърля мненията на учените, подкрепящи Мартин и Ситкин. Тяхната позиция се определя от начина, по който концептуализират културата като следствие от дълбоко вкоренените подсъзнателни вярвания или проява на по-банални характеристики, като например премиални стимули, дрес код в организацията и т.н. [7]. Но въпреки че мнозина учени са съгласни с подобна позиция, болшинството от изследователите са на мнение, че организационната култура може да се промени и формира, за да отговаря на организационните цели.

В началото на публикацията посочих схемата на Груниг, която демонстрира връзката между култура и ПР. Според приложената схема външната за организацията култура (обществена и социална) може да повлияе върху организацията [8]. Доминиращата националната култура (регионална или местна в частност) може да се отрази на организацията директно, тъй като служителите са повлияни както от външната за организацията среда, така и от вътрешната.

Дори и моделът на ПР, избран от съответната организация, може да варира от асиметричен към симетричен. ПР дейностите на една организация би следвало да отразяват както вътрешната, така и външната култура на организацията. Това означава, че мениджърът по ПР или външният ПР съветник имат изключително трудната задача за изпълнение на нормативната теория на ПР практиката. Следва да се вземат под внимание взаимозависимостта между промените в ПР практиката и промените в организационната култура.

Целесъобразно е мениджърите по ПР да променят моделите на ПР [9], практикувани от компанията, когато организационната култура се променя. И накрая, ПР може да повлияе корпоративната култура така, както корпоративната култура засяга ПР. И практикуващите ПР, и управленското тяло трябва да познават доминиращите групи в социалната среда на организацията, така че да могат да направят подходящ стратегически избор на публики, както и да изградят комуникационни стратегии за взаимодействие с тях. Същностният аспект „корпоративната култура“ се обективизира в комуникативната практика и съответно се проявява чрез нея. Смятам, че специалистът по ПР би трябвало да заема централно място в процеса на формиране на корпоративната култура както навън, така и навътре, с оглед успешното представяне на организацията и пълното й и просветено взаимодействие с всички целеви публики.

Следва да анализираме няколко позитивни и негативни фактори за ПР в корпоративната среда. На корпорациите се налага да работят с изключително голям брой хетерогенни целеви публики и да планират по особен начин, дългосрочно и стратегически, своята ПР дейност. Поради тези причини действителните резултати от тази дейност са отложени, те невинаги са точно измерими и с променливи във времето параметри. Всичко това затруднява идентифицирането на еднозначна връзка между ПР усилията и ПР резултатите за фиксиран кратък период от време. Подобна връзка може да бъде оценявана само стратегически.

Корпорацията, по силата на своята организационна култура и икономическа природа, налага както позитивни, така и негативни особености върху цялостната ПР дейност, както е и повлиявана от такива, идващи от заобикалящата я среда, в която функционира. Позитивни са например автономната обществена значимост и принципното наличие на мощен икономически и кадрови потенциал. Голямата корпорация поначало разполага с някакъв авторитет и публична известност, независимо от характера на нейната дейност. Същевременно мащабите на корпорацията предполагат наличие на разнообразни източници на средства и многофункционален кадрови потенциал, които при необходимост могат да бъдат пренасочвани и мобилизирани за целите на ПР.

Корпоративен ПР – медии, онлайн медии, социални мрежи

Особеностите, които произтичат или са свързани с обществените следствия от мащабите на мегаструктурата, често носят негативна конотация. Корпорацията е голяма и това я прави безлична. Трудно е да се обвърже мегаструктурата с изявленията, проявите или действията на отделни лица и личности, колкото и симпатични да изглеждат те. Възникват проблеми и със саморазвитието на корпорацията. Задължително на някакъв етап границите на националната държава стават тесни за корпоративните цели. Това затруднява целевия ПР по две причини. Първо, защото са необходими повече на брой и по-разнообразни, съобразени с национални характеристики и традиции ПР дейности. Второ, защото стремежът към глобализация спонтанно предизвиква обществена подозрителност, за чието преодоляване са необходими допълнителни усилия. Впрочем именно тази подозрителност, подкрепена от повече или по-малко солидни аргументи, е в основата на антиглобализма. Тази подозрителност се засилва от обикновено успешно постиганите икономически цели, което е в дисонанс с масовото икономическо състояние на обществото.

Вторият тип особености произтича от характеристиките и развитието на обществената среда, в която корпорациите функционират. Разбира се, различните елементи на тази среда имат различно значение за корпорациите и съответно са в различна степен релевантни на изграждането на комуникационната политика на организацията, която касае медиите. Типичен пример за такава особеност е ролята на медиите. Въпреки кризата, в която се намират традиционните медии, днес те запазват голяма част от информационното си значение. Затова връзката с медиите и системната работа с тях е постоянно задължение на управлението на корпорациите и неразделна част от корпоративната политика. Напомням, че кризата освен опасности създава и нови възможности. При медиите се появиха нови форми (главно в киберпространството) и ПР почти незабавно се насочи към тях. В ПР практиката на корпорацията медиите вече не са само и просто средство за генериране на публичност. Те се превръщат в едно от полетата за реализация на стратегическите цели на корпорацията.

Друг пример е диверсификацията на публичните интереси и произтичащата от нея необходимост от паралелна ПР дейност в много посоки. Поради тази особеност ПР за корпорацията се превръща в многостранна дейност, изискваща мрежови анализ и специфичен вид планиране, предполагащо наслагване и наслояване на теми, дейности и срокове. Това е възможно само при стратегическото планиране и системна реализация на дейности, свързани с ПР.

Третият вид особеност произтича от настъпилите много на брой и съществени по значение ценностни модификации, засягащи големи социални групи. Голяма част от тях се отразяват пряко на поведението и по-специално върху информационното поведение – върху предпочитаните източници и теми, върху принизената информационна чувствителност, върху диверсификацията на каналите и върху цялостната информационна активност. Всичко това поставя нови изисквания и нови проблеми пред информационната политика на организацията. Тя задължително включва и работа с новите медии.

Друго важно следствие е модернизацията, от която произтича универсализацията на макротенденциите. Светът вече е единно цяло в много отношения и това влияе директно върху страната ни, върху хората и тяхното поведение и разбира се, върху действията на корпорациите на българска територия. Днес икономическите, политическите и моралните проблеми бързо се възпроизвеждат и мултиплицират почти навсякъде по света. Темповете на добив на петрол някъде по света се отразява на цените на стоките в България. Кризите пренасят бързо своите следствия отвъд националните граници. Локални конфликти изискват световно съпричастие. Ценностите, моделите на поведение и технологичните възможности бързо се универсализират. Това поставя корпорациите в нови условия и неизбежно модифицира и усложнява тяхната ПР дейност. Впрочем добрите практици в ПР винаги работят за обществената кохерентност. Дори когато се прави от отделни корпорации и за техните цели, ПР създава условия за по-добро взаимно разбирателство между различни обществени кръгове, слоеве и структури. Така обществото става по-развито и по-съвършено, защото разговаря и дискутира със себе си.

Проблемната българска медийна среда също е сериозен фактор на въздействие. Според докладите на Freedom House за свободата на пресата в нашата страна от последните няколко години медийната среда остава плуралистична, но редакторите и журналистите редовно оформят репортажите си така, че да отговарят на политическите и икономическите интереси на собствениците или сериозните рекламодатели. Някои телевизии или телевизионни водещи имат отношения с политически партии. Свързаните с десни националистически фракции често разпространяват реч на омраза, насочена към малцинствата и бежанците… Репортерите продължават да са изправени пред натиск и сплашване, с цел да защитят икономически, политически и криминални интереси. Журналисти, коментатори и блогъри понякога са разпитвани от служителите на правораздавателните органи за дейността си. Някои популярни политици показват нетърпимост към медийната критика… Междувременно комерсиалните медии често пригаждат своите репортажи така, че да отговарят на интересите на основните финансови поддръжници, включително корпорации и национални или местни органи на управление. Чуждестранни фирми също играят важна роля в сектора на печата и радиото… Концентрацията остава проблематична, защото правилата за прозрачност на собствеността са слаби и незадоволително прилагани [10].

Работещите с медиите са длъжни да отчитат цял комплекс от универсални и локални специфики на медиите. Необходимо е да се отговори на въпроса „Проявяват ли българските медии някакви особености и как те могат да бъдат отчетени и използвани от корпорациите?”. Отговорът е положителен, да, проявяват такива особености. Първата от тях е в непълното и несъвършено законодателство. Поначало съществува противоречие между обществената функция на медиите да информират и тяхната частна собственост. По света това противоречие е смекчено от наличието на поне една много мощна обществена медия и от прецизно законодателство, регламентиращо позволеното и непозволеното заедно с органите и механизмите за контрол.

Втората особеност е в контингента налични журналисти. Ограничената по мащаби аудитория на медиите и отсъствието на някои класически медийни жанрове – например позитивен очерк, образователноинформационни материали, журналистически анализи и други, пречат на изграждането на стойностни, общопризнати и търсени водещи журналисти.

Третата особеност е, че медийното пространство е сегментирано с предварително зададена политическа окраска. На корпорациите се налага да се съобразяват с този факт.

Четвъртата особеност е изобилието на платени материали – част от тях явно, част от тях – не. Такива материали има навсякъде по света, но никъде толкова много. Известно е, че с платени материали трудно се прави ефективен ПР, защото те не внушават доверие.

Последната особеност идва от естеството на корпорациите у нас (може би поради скорошните обществени промени) липсват корпорации с традиции. Ако има такива, те са чуждестранни, функциониращи и в България. С други думи комуникацията с публиките и с местните национални медии започва от нула. Впрочем изграждането на имиджа на корпорацията започва не от нула, а от отрицателна стойност. Причината е, че частният бизнес у нас е относително ново явление, ако се приеме за начало 1990 г., той все още няма три десетилетия. Това е малък срок за коренна промяна на обществения манталитет. И днес има прекалено много хора, за които „бизнес”, особено едър бизнес, не означава организирана стратегическа дейност. Това впечатление допълнително се подсилва от особения личностен профил на голяма част от българските преуспели бизнесмени. В пълна сянка е действителният източник на техните авоари. Естествена е при това положение обществената подозрителност към корпорациите и трудностите да се изгради успешно позитивен имидж.

От друга страна, златно правило е, че всяко решение, продиктувано от стремеж към бърза и голяма печалба, в крайна сметка вреди на имиджа. Самите медии в модерния свят също са своеобразни корпорации и оттук следва да се отчитат техните структури, възможности и медийна политика.

И не на последно място „отсъствие на минимална административна регулация на редакционното съдържание и на редакционната отговорност, липсата на прозрачност в собствеността, преплитането на зависими един от друг бизнеси, каквито са издаването и разпространението на печатни медии, водят до превръщането на издателите от чисто пазарни субекти, каквито виждания има за тях Конституционният съд през 1996 г., в политически зависими многобройни пионки и в изчерпани откъм съдържание тонове хартия, които привличат вече интереса на съвременната читателска аудитория единствено с публикуваните кръстословици и кулинарни рецепти” [11].

Елиезер Алфандари констатира следните четири структурно-функционални състояния, в които журналистиката пребивава понастоящем:

  • Медийна система, намираща се под силен държавен контрол, който е или пряк (при държавните/обществените национални медии – БНТ, БНР и БТА), или косвен, завоалиран (случаят с различните форми на субсидиране и спонсориране на частните медии, били те национални или регионални).

  • Явна или скрита партийна обвързаност на всички типове медии, което е свързано именно с начините и каналите за тяхното финансиране.

  • Интегрираност на журналистиката в политиката и политическата система и зависимост на медиите от политиците и управляващите. – Липса на единна и обединена около общи етико-професионални ценности браншова журналистическа група, независимо от наличието на общ професионално-етичен кодекс [12].

Това са само част от спецификите на медиите като фактор с основно негативна натовареност по отношение на корпоративната култура, фактор, който ПР отделите на компаниите следва да взимат под внимание при осветляване на организационната си култура и мисия. Въпросът дали и защо връзките с медиите са от полза за практикуващите ПР е многопластов. Първо, работата с тях всъщност е отличен начин за достигане до голяма, широка аудитория. Практикуващите специалисти в областта на ПР може да целят комуникация с голяма по мащаби аудитория по ред причини – за повишаване на осведомеността, създаване на положителна репутация, разпространяване на становище на организацията по определен въпрос, или да разпространят новина за организацията, не на последно място и за осветляване корпоративната култура.

Независимо от нееднозначното мнение по отношение на ефективната работа между ПР специалисти и медии, журналистите вече не могат да не използват предоставената им от ПР специалистите информация, защото никоя редакция не е способна да обхване многообразието и безчисления брой събития по света; чрез информациите на ПР специалистите редакциите захранват т.нар. от Снежана Попова „полета с постоянство”; медията, давайки информация както за една организация, така и за нейните конкуренти, става арена на публичност и може действено да анализира функциите си на критика и контрол към обществените елити и процеси” [13].

Втората цел на връзките с медиите е продиктувана от факта, че новинарските медии служат като „надеждна трета страна за практикуващите в сферата на ПР и по-точно за техните публики. Според Репортери без граница и Freedom House обаче общественото доверие в медиите е в упадък. Все пак, въпреки че общественото доверие в традиционните медии намалява, те остават за практикуващите връзки с медиите един от често използваните канали за достигане до целевата аудитория. „Ръстът на ПР е ясно доказателство, че пазарът има нужда от посредник в комуникациите между организациите, политиците, медиите и гражданите. Защото ПР подпомага благородните каузи на организации и хуманитарни акции. Трябва да се признае, че уменията да се комуникира в днешната сложна комуникационна среда са жизненоважни за всеки бизнес. Под бизнес би трябвало да разбираме дейност, която има точно поставени цели и задачи, свързани с конкретен казус, проблем или въпрос. Не бива да поставяме въпроса дали изобщо има нужда от ПР, а по-скоро да се търсят начини да се ограничат възможностите ПР да се използва за нечисти цели. Това може да стане обаче, ако ПР и медии се обединят и оценят какво означават едни за други [14].

Заключение

Съществуват много изследвания в областта на връзките с медиите и тъй като голяма част от тях са били академични по своята същност, е налице значителна по обем литература, която е насочена към практикуващите и е с тактическа гледна точка, с използването на подход Как да…, а не изучава причината, която стои зад един или друг тип поведение. Също така има голям брой проучвания, посветени на стратегията на връзките с медиите, в които се третират теми като създаване на стратегически комуникационни планове в отговор на промените в медийната среда, изграждане на дългосрочни взаимоотношения с медиите, планиране на връзките с медиите и оценката им като част от цялостния ПР процес. Но независимо от гледната точка на научните търсения по отношение на работата с медиите, става ясно, че има сериозен интерес към начина, по който връзките с медиите се практикуват. Трябва също да се отбележи, че сравнително малко изследователи проучват връзките с медиите по своята същност като стратегическа функция за връзките с обществеността, в пряка взаимовръзка с налагането на един или друг тип корпоративна култура.

Цитати и бележки:

[1] Джеймс Груниг предлага четири модела в ПР практиката, в центъра на които стои разбирането за ПР като управленска функция по отношение на информацията и комуникацията между организацията и нейната публика: публичен модел, пъблисити (publicity, модел на публичността), информационен модел, двустранен асиметричен модел (модел на асиметричната комуникация) и двустранен симетричен модел (модел на двусиметричната комуникация), Алексиева, С. (2008). Пъблик рилейшънс, Книга за това, което не може да се купи, а трябва да се спечели. София: НБУ, 32.

[2] Grunig, J. E. (1992). Excellence in Public Relations and Communication Management. New Jersey, p. 31.

[3] Deal, T., Kennedy, A. (1982). Corporate Culture: The Rites and Rituals of Corporate Life, p. 22.

[4] Recklies, D. (2001). The 7-S-Model, Recklies Management Project GmbH, <http://www.themanager.org/pdf/7smodel.pdf>, последно посещение на 13.02.2014.

[5] Разработен в началото на 1980 г. от Том Питърс и Робърт Уотърман, двама консултанти, работещи в консултантската фирма McKinsey & Company.

[6] Martin, J., Feldman, M., Mary Jo Hatch, Sitkin, S. (Sep., 1983). Administrative Science Quarterly, Vol. 28, No. 3, Organizational Culture, p. 438–439.

[7] Martin, J., Feldman, M., Mary Jo Hatch, Sitkin, S. (Sep., 1983). Administrative Science Quarterly, Vol. 28, No. 3, Organizational Culture, p. 439.

[8] Джеймс Груниг, по Алексиева, С. (2008). Пъблик рилейшънс, Книга за това, което не може да се купи, а трябва да се спечели. София: НБУ, 32.

[9] Моделите на публичната комуникация като най-известните комуникационни модели за практикуване на ПР са определени от американските изследователи Джеймс Груниг и Тод Хънт през 1984 г. Те се базират на различни критерии, свързани с обема на информация, възможността за изследвания, наличие на обратна връзка, диалог и респект към социалните нагласи.

[10] Freedom house, Freedom of the press 2014. <http://www.freedomhouse.org/report/freedom-press/2014/bulgaria>, последно посещение на 11.11.2014.

[11] Николова, Р. (2014). За състоянието на печатните медии – някои правни бележки, Пролетна научна конференция Познаваме ли съвременните потребители на журналистиката и ПР-а?“, София: НБУ, <http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/mass%20communications/research/Rajna_Nikolova_prolet_2014.pdf>, последно посещение на 01.07.2014.

[12] Алфандари, Е. (2012). Социална теория на масовата комуникация и медиите. Журналистиката като социален феномен и социална практика. София, 222. <http://lib.sudigital.org/record/18935?ln=bg>, последно посещение на 12.01.2015.

[13] Снежана Попова, цитат по Златева, М. (2011). Мостове към консенсуса. Пъблик рилейшънс, журналистика и медии: проблемни области и конфликтни зони. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 137.

[14] Бошнакова, Д. (2006). ПР индустрията и медиите. НБУ, Годишник 2006, София: НБУ. <http://www.nbu.bg/webs/masscomannual/content/p3733.htm>, последно посещение на 02.04.2015.

Библиография:

Алексиева, С. (2008). Пъблик рилейшънс, Книга за това, което не може да се купи, а трябва да се спечели. НБУ.

Алфандари, Е. (2012). Социална теория на масовата комуникация и медиите. Журналистиката като социален феномен и социална практика. <http://lib.sudigital.org/record/18935?ln=bg>, последно посещение на 12.01.2015.

Бошнакова, Д. (2006). ПР индустрията и медиите. НБУ, Годишник 2006, София: НБУ. <http://www.nbu.bg/webs/masscomannual/content/p3733.htm>, последно посещение на 2.04.2015.

Златева, М. (2011). Мостове към консенсуса. Пъблик рилейшънс, журналистика и медии: проблемни области и конфликтни зони. София: УИ „Св. Климент Охридски”.

Николова, Р. (2014). За състоянието на печатните медии – някои правни бележки, Пролетна научна конференция Познаваме ли съвременните потребители на журналистиката и ПР-а?“, София: НБУ, <http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/mass%20communications/research/Rajna_Nikolova_prolet_2014.pdf>, последно посещение на 1.07.2014.

Deal, T. (1982). Kennedy, Al. Corporate Culture: The Rites and Rituals of Corporate Life.

Freedom house, Freedom of the press 2014. <http://www.freedomhouse.org/report/freedom-press/2014/bulgaria>, последно посещение на 11.11.2014.

Grunig, J.E. (1992). Excellence in Public Relations and Communication Management. New Jersey.

Martin, J., Feldman, M., Mary Jo Hatch, Sim B. Sitkin. (Sep., 1983). Administrative Science Quarterly, Vol. 28, No. 3, Organizational Culture.

Recklies, D. (2001). The 7-S-Model, Recklies Management Project GmbH. <http://www.themanager.org/pdf/7smodel.pdf>, последно посещение на 13.02.2014.

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 24, септември 2016 г. http://rhetoric.bg/

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta