Нови реторични форми за спечелване на електорален консенсус. Реторика на „Движение 5 звезди” на Бепе Грило

Нели Стефанова

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 20, ноември 2015 г. http://rhetoric.bg/

Специален извънреден брой със статии на докторанти и постдокторанти

Традиционни и съвременни методи за реторически изследвания“

Абстракт: Статията се фокусира върху медийно-политическия дискурс и неговите актуални реторични проявления в контекста на съвременната европейска политика. Представени са нови нетрадиционни методи за провеждане на политическа пропаганда и алтернативни реторически форми за спечелване на електорален консенсус. Появилото се през 2009 година в Италия „Движение 5 звезди” на Бепе Грило се разглежда като прецедент за водене на предизборна политическа кампания изцяло през социалните медии и парадигматичен случай за това как същата може да се трансформира в реални изборни гласове. Описаният в статията казус показва тенденцията за налагането на нов гражданско-виртуален модел политическа комуникация. Анализът очертава облика на нов тип „дигитална демокрация”, която се явява опозиция на старомодните комуникативни модели и се противопоставя на съществуващите традиционни форми на политическа представителност.

Ключови думи и понятия: политическа комуникация, виртуална реторика, „Движение 5 звезди”, гражданско-виртуален модел, консенсус, политически блог.

New rhetoric forms for winning an electoral consensus. Rhetoric of “Five Stars Movement” by Beppe Grillo

Neli Stefanova

Abstract: The article focuses on media-political discourse and its current rhetoric appearing in the context of contemporary European politics. It presents new international methods for carrying out political propaganda and alternative rhetoric forms for wining an electoral consensus. Since it emerged in 2009 in Italy “Five Stars Movement” founded by Beppe Grillo is considered a precedent in leading pre-electoral political campaigns entirely through the social media and a paradigmatic case on its own of how this can be transformed into actual votes. The case described in the article shows the certain tendency towards establishment of a new “civil-virtual model” of political communication. The analysis outlines aspects of a new type of “Digital Democracy” which opposes the old-fashioned communication forms and stands against the existing traditional types of political representativeness.

Keywords: political communication, virtual rhetoric, “Movement five stars”, civilvirtual model, consensus, political blog.

Въвеждане в проблематиката

В настоящата статия е направен опит за медиен и реторически анализ на актуално явление в контекста на европейската политика – появилата се през 2009 година в Италия формация „Движение 5 звезди”. Казусът привлича изследователския интерес с използваните нетрадиционни методи на политическа пропаганда и с приложените алтернативни реторически форми за спечелване на електорален консенсус. Налице е прецедент за изграждане на ефективна политическа предизборна кампания, организирана и направлявана изцяло онлайн, единствено с ресурсите на виртуалната реторика. „С глава в мрежата, с крака на земята” [1], един комедиен актьор в политиката печели повече последователи в социалните мрежи от всеки друг политик в Европа. Персонален блог, трансформиран в партийна централа и координационен център, се превръща в най-четената политическа платформа в Италия, в „мегасредство” за спечелване на съгласието и подкрепата на виртуално активната аудитория.

Проучването на казуса поставя няколко хипотези: съществуват ли емпирични и методически основания да се говори за обособяването на нов модел политическа комуникация; резонно ли е такъв модел да бъде определен като гражданско-виртуален; може ли политическа комуникация, която се води алтернативно посредством социалните мрежи, да бъде ефективна и да се трансформира в реални изборни гласове, легитимиращи политическото управление; дали гражданско-виртуалният модел политическа комуникация е пътят, който води към установяването на нов тип „дигитална демокрация”?

Теоретическа основа за анализ на застъпената проблематика

1. Предложените от Джанприетро Мацолени публицистично-диалогичен и медиен модел на политическа комуникация [2], показващи възможните начини на взаимодействие между трите субекта – политически институции [политици], медии и граждани.

Публицистично-диалогичният модел на политическа комуникация се реализира в най-широк периметър, при участието на всичките три комуникативни субекта. Този модел се базира на тяхната равнопоставеност, като изключва присъствието на участник в привилегирована позиция спрямо останалите [3]. Моделът залага на идеята, че и политическите институции, и медиите, и гражданите могат да генерират автономни форми на комуникация, която не преминава през медиите. Нито един от трите субекта не съвпада с публичното пространство, а е неизменен компонент, който допринася за неговото създаване, като сумира дейността си с тази на останалите участници.

Медийният модел на политическа комуникация изключва равнопоставените позиции на трите комуникативни субекта, като поставя медиите в привилегирована позиция спрямо останалите два. Медийната система поема следните функции:

предоставя „ареала”, в рамките на който останалите субекти общуват;

формира комуникативните канали, свързващи политиците и гражданите;

явява се „събеседник” на останалите комуникативни субекти;

информира относно извършваните политически действия [4];

модифицира характера на обществено-политическото общуване, като налага кратките формати, семплифицира съдържанието на политическите послания, елиминира сложната политическа аргументация [5]. Трансформирайки характера на общуването масмедиите „принуждават” останалите комуникативни субекти да възприемат медийната логика и да се адаптират към нея.

2. Принципите и функциите на виртуалната реторика, като се изхожда от дефиницията на Иванка Мавродиева [6], която в българската научна среда теоретизира и кодифицира това направление като „ораторството, което се реализира във виртуална среда, в условията на синхронна и асинхронна компютърно опосредствана комуникация; при използване възможностите на интернет, когато оратор представя онлайн или на запис монологични видове (реч, лекция, доклад и др.), презентации или участия в диалогични формати и когато има възможности и готовност да реализира интерактивно общуване при използване на вербални, невербални и визуални средства” [7].

Общуването във виртуална среда внася съществени промени в основните реторически функции и принципи. Тези модификации Иванка Мавродиева съотнасят към петте канона на класическата реторика [8]:

В рамките на inventio-то [намирането на материала] участва не само ораторът, но е въвлечена и виртуалната аудитория. Новостите при търсенето, откриването и селектирането на материала са не само по отношение на неговия вид, но и по отношение на способностите за работа с редица софтуерни програми, необходими за неговото създаване.

Новостите в dispositio-то [подреждането на темите и аргументите] визират главно креативността на виртуалния оратор, чиито аргументи вече са не само вербални, но и визуални – схеми, таблици, видеоклипове, триизмерни изображения и пр.

Еlocutio-то [словесното изразяване] се модифицира по посока на визуалната виртуална реторика, боравеща с визуални тропи и фигури – специфични като цвят, шрифт, снимки, лого, емотикони, символични изображения и др.

Новостите в канона memoria [запаметяване] са свързани със създаването на друг тип „памет”, позволяваща директно използване на електронните ресурси. Текстове, аудиозаписи, видеозаписи и презентации могат да се отварят, виждат, четат и слушат директно.

Аctio-то [произнасянето/презентирането на речта] се трансформира по посока на улесненото достигане до текстовете, които могат да бъдат прочетени и слушани. Във връзка с произнасянето на речта Иванка Мавродиева [2010] подчертава, че „виртуалната реторика е ориентирана към писането, към електронните документи, които се отпечатват, но основното й предназначение – убеждаването остава валидно” [9].

Методическият подход залага на съвкупното приложение на три инструмента, поставени на практическа основа:

1. Трите основни механизма на медийно влияние върху общественото мнение, проявяващи се най-осезаемо при отразяването на политическите събития:

определянето на дневния ред [Agenda Setting], свързано с функцията на медиите селективно да дават отзвук на определени политически събития, като по този начин посочват на публиката кои са важните теми на деня;

ефектът на първичност [Priming Effect], визиращ тенденцията аудиторията да дава оценка на политиците въз основа на събитията и темите към които насочват медийните репортажи;

ефектът на рамкирането [Framing Effect], визиращ способността на медиите да променят гледната точка при формиране на общественото мнение в зависимост от начина, по който възможните алтернативи се представят пред аудиторията [10].

Установено е, че начинът, по който медиите представят събитията, упражнява изключително мощен ефект на убеждаване, а също и начинът, по който възможните алтернативи се представят пред аудиторията, оказва решаващо влияние върху нейния избор [11].

2. Четирите ключови принципа на търговската реклама, пренесени в политическата комуникация: принцип на опростяване; принцип на повторение; правило за сгъстяване; правило за насищане на информационното съдържание [12].

3. Ефекти на убеждаващата комуникация с отчетено проявление в полето на обществено-политическото взаимодействие: ефект на имунизацията, ефект на ореола, ефект на бумеранга, ефект на сънливеца, бутон-ефект, ефект на разреждането, вагон-ефект, ефект достоверност на източника, ефект склонност към потвърждаване [13].

Емпиричният анализ се обособява в няколко аспекта:

1. Социополитически контекст – базира се на хронологията по обособяването на политическата формация „Движение 5 звезди” [ит. Movimento 5 Stelle].

Бепе Грило е популярен в Италия като „счетоводителя-комик” – дипломиран счетоводител и един от най-популярните в страната комедийни актьори, който от средата на 80-те години води собствено телевизионно шоу [„Аз ще ти я дам Америка”], ориентирано към политическата сатира. Обществената му дейност започва през 2005 година със създаването на собствен блог [14]. Любимият на италианската публика комик се превръща в пламенен вдъхновител и инициатор на дискусионен форум с множество последователи в социалните мрежи, които пресата наименува „grillini[щурчета]. За кратко време блогът на Бепе Грило се превръща в една от най-популярните и най-влиятелните платформи за обществени дискусии на полуострова. От нея започват да се организират различни публични прояви от социално и политическо естество.

Мотивиран от огромната гражданска подкрепа, през 2008 година блогърът лансира тезата за създаването на „Граждански листи Пет звезди” [Liste Civiche a Cinque Stelle], в които петте звезди символизират идеите за: свързаност в мрежата; околна среда; вода; развитие; транспорт [15]. Активистите от гражданските листи събират приятелите на комика от форума. Те се обединяват около намерението да разобличат и осъдят ширещата се в страната политическа корупция. През 2009 година Бепе Грило кандидатира листите на „Активисти 5 звезди” на местните избори в Сицилия. Успехът мотивира промяна на статута на Свободно гражданско сдружение „Движение 5 звезди”. Петте звезди от логото на блога се трансформират в политически символ и емблема на новото движение, а блогърът се обявява за „политически водач, но в качеството на гарант” [16].

От гражданските листи на движението през 2009 година са излъчени 12 общински съветници. През 2012 година четирима от активистите на младата политическа формация са избрани за кметове на италиански градове и „Движение 5 звезди” става първата политическа сила в Сицилия [17]. На парламентарните избори през 2013 година движението спечелва над 25% от одобрението на избирателите и се превръща в първата политическа сила в Камарата на депутатите, а лидерът Бепе Грило официално се обявява за „политически водач и представител” [18]. На изборите за Европарламент през 2014 годинаДвижение 5 звезди” изгубва част от първоначалната си инерция. Със спечелените 21% електорална подкрепа формацията става втора политическа сила в Италия и изпраща в Европарламента 17 депутати [19]. В унисон с водената евроскептична и антиемигрантска политика евродепутатите на движението се съюзяват с групата на Британската партия на независимостта (UKIP), ръководена от Найджъл Фараж и с останалите антиевропейски настроени представители.

2. Политически тези и тенденции

Движение 5 звезди” поддържа няколко основни политически тенденции – електронна демокрация; евроскептицизъм; опазване на околната среда; умерен икономически спад. Петте звезди от логото на блога се трансформират в петте фундаментални за политическата формация теми – свързаност в мрежата; околна среда; води; развитие; транспорт. Движението предлага въвеждане на свободен достъп до публичните административни актове и създаване на публичен регистър на избраните лица с идеята да се увеличи прозрачността на политическата дейност и контролът от страна на гражданите [20]. Предлага се финансирането на политическите партии да става единствено с помощта на доброволни частни микродарения [21]. Лидерът на формацията Бепе Грило се определя като поддръжник на директната демокрация и на идващите от народа инициативи. Той лансира тезата за директно политическо участие на гражданите в публичното управление чрез прилагането на различни форми на „дигитална демокрация”. Като нови форми на този вид директна демокрация лидерът посочва референдумите и информационните технологии. Убеден е, че традиционните инструменти на представителната демокрация са несъвместими с принципа на народния суверенитет [22]. Бепе Грило посочва своето движение като “средство в услуга на гражданите, за да могат те да се самоуправляват”.

Движение 5 звезди” декларира категоричния си отказ да влезе в коалиция с други политически субекти. От една страна, тава е знак за последователно водена политика в унисон с принципите на движението, от друга страна, фактът предизвиква скептицизма на онези, които смятат, че обединението е централен фактор за формиране на единно национално правителство в унисон с водената от Италия обединителна политика.

3. Форми на обществено-политическа пропаганда

Блогът на Бепе Грило е платформа, от която се организират различни публични инициативи от социално и политическо естество, насочени срещу политическата класа и управляващия елит. Най-голям обществен отзвук добиват проявите:

– „Чист парламент” [Parlamento pulito] – кампания, която комикът лансира още през 2005 година с цел да изостри чувствителността на италианските граждани към присъствието в парламента на осъдени лица. Кулминация е публикуваният в International Herald Tribune на 22 ноември 2005 година апел срещу преизбирането в парламента на Италия и в Европарламента на депутати с наложени осъдителни присъди [23].

Друга значима инициатива са проявите „Вървете на майната си” дни [VaffanculoDay]. В реч пред Европарламента, произнесена на 26 юни 2007 година, Бепе Грило говори за функциите на новите технологии и обявява организирането на „VaffanculoDay”. Тези масови прояви възприемат символа „V”, равнозначен на „отмъщение” [vendetta]. Първата инициатива е проведена на 8 септември 2007 година едновременно пред кметствата на 180 италиански града и пред 25 италиански посолства в чужбина. Сам Бепе Грило ръководи събитието от Болоня, а целта е инициране на подписка за внасяне на проектозакон, който предвижда: невъзможност за кандидатиране на лица с окончателно наложени осъдителни присъди; ограничение до два парламентарни мандата; възобновяване на директните преференции, позволяващи вот за гражданина, а не за партията [24]. Втората инициативата V2-Ден [V2-Day] е проведена на 25 април 2008 година с акцент върху проблемите на информацията. Пуснати са три подписки с искане за референдуми, които обаче не успяват да съберат необходимия брой поддръжници [25]. Независимо от спорните политически резултати на проведените инициативи трябва да се отчете тяхната емблематична роля в социален аспект. Това са първите политически събития в Италия, които използват глобалната мрежа като основно средство за организиране и разпространение. Освен в блога на Бепе Грило проявите са промотирани и в други социални мрежи като Meetup, YouTube, Twitter. Употребата на интернет и съпричастността на хората са средство за преодоляване на старите комуникативни модели, наложени от традиционните медии. Трябва да се отбележи, че визираните инициативи не получават медийно покритие от пресата и традиционните медии. Свързаните с тях коментари обаче буквално заливат същите „консервативни” медии, когато „Движение 5 звезди” постига успех на политическата сцена.

Друга значима инициатива е основаването на мрежа от виртуални граждански групи “Meetup” [26]. През своя блог Бепе Грило предлага формирането на тези груги със седелища в различни италиански градове. Социалната им роля е да бъдат ангажирани на местен принцип с проблемите на жилищните квартали, да поддържат връзка по интернет, да организират периодични конферентни връзки и събрания, на които да обсъждат възможностите за решаване на регионалните проблеми и да обменят опит. В началото на 2010 година виртуалните групи “Meetup” наброяват 300, като 30 от тях вече са „изнесени” в Париж, Ню Йорк, Москва и Лондон. От март 2013 година такива групи съществуват и в България [27].

4. Комуникативни стратегии и форми на виртуална реторика

Специфика на „Движение 5 звезди” е неговото отношение към информацията, технологиите и интернет. Лидерът Бепе Грило критикува неимоверната бързина, с която се развиват и модифицират компютърните технологии. Убеден е, че този ритъм е повече консуматорски, отколкото съответстващ на реалния прогрес. В израз на личния си протест към наложилата се тенденция комикът всяка вечер завършва своя телевизионен спектакъл „Tim out”, като разбива по един компютър [28].

По въпроса за информационните технологии Бепе Грило споделя: „В този момент, без да забележи, светът изживява Трета световна война – тази на информацията. Единственият начин да се спасиш е да знаеш. Да познаваш новините. Ние имаме средство – мрежата. Тя ни позволява да достигаме директно да нивините. Политиката, телевизиите, вестниците достигат винаги след това” [29].

Формацията отхвърля традиционния партиен етикет и използването на традиционните медии. Приема ги за неподходящо, неадекватно и надживяно средство за комуникация в една демокрация на участието. Нещо повече. Лидерът Бепе Грило официално се обявява против телевизионните участия на своите активисти. Всяко телевизионно изявление на член на движението става повод за неговото отстраняване.

Част от провежданата през блога на Бепе Грило пропаганда се определя като скандална. Причината е публикуването на фотомонтажи с неуместно съдържание. Антиимигрантските послания на блогъра са определени като „филипики” и „пропаганда от 30-те години” [30]. Еврейската общност определя като „позорна провокация” фотомонтаж на входа на концлагера Освиенцим с надпис „P2 macht frei [31]. Друг скандален фотомонтаж показва премиера Матео Ренци на борда на Germanwings 9525 [32].

Неизменна част от комуникативната стратегия на блогъра са вулгаризмите и обидните твърдения. Нито един от италианските политици не се ползва с благоволението на Бепе Грило. Може да се каже, че комикът упражнява политика от типа „антисистема”, като не пести дисфемизми и персонални обиди. Силвио Берлускони, символ на отминалата 20 годишна ера в политиката на Италия, е наречен амбулантен труп. Марио Монти, бивш европейски комисар и премиер, Грило нарича Ригор Монтис – изопачено от латинското rigor mortis [трупно вкочаняване] [33]. Комикът развенчава дори ореола на почитания от всички президент Джорджо Наполитано.

Стратегията на „Движение 5 звезди” се базира на виктимизма и отказа от директно участие в политически дебати. Коментира се фактът че Бепе Грило никога на участва в открити дебати и упорито избягва интервютата. Съществуват становища, че блогът е алтернативно средство за избягване на публичния дебат в реални условия [34]. Независимо от нестихващите критики, анализаторите не отричат огромното влияние, което блогърът упражнява над предразсъдъците на италианската аудитория.

5. Политически рейтинг и обществена подкрепа

Движение 5 звезди” на Бепе Грило се смята за прецедент в политическата комуникация и парадигматичен случай за водене на ефективна предизборна кампания, организирана и направлявана изцяло онлайн. Трансформиран в координационен център и партийна централа, блогът е най-четената политическа платформа в Италия, печелеща съгласието и подкрепата на виртуално активната аудитория в страната. Успехът се отдава на няколко фактора. Водещо е огромното влияние на комика върху масовата публика. Не по-маловажна е ролята на намерената близост с народа – принцип, от който останалите политически сили в Италия отстъпват през последните години. И може би водещо, но не така видимо значение има експертизата на системния администратор на блога Джанроберто Казаледжо. Както зрелищните спектакли с политическа сатира на комика, така и неговият политически блог са продукти на агенцията Casaleggio Associati. Налага се впечатлението, че зад успешната политическа стратегия на Бепе Грило стои агенция, специализирана да създава уеббазирани маркетингови компании и да промотира нови стратегии и нови технологии в интернет мрежата.

Заключение

Анализът очертава облика на нов тип директна демокрация, която се явява опозиция на старомодните комуникативни модели и се противопоставя на съществуващите традиционни форми на политическа представителност. Приемаме, че са налице основания да се говори за обособяването на нов еволюционен модел политическа комуникация, който условно може да бъде наречен „гражданско-виртуален”. Сред характеристиките на такъв модел следва да се посочат няколко положения:

това е незавършен процес в непрестанна динамика и градация;

оказва се в пряка зависимост от технологичния напредък, като използва ресурсите на компютърно опосредстваната комуникация;

показва синкретичното функционално единство на няколко измерения – политическо, социално, икономическо, медийно, технологично, лично;

показва специфичната роля на гражданите – третият субект на политическата комуникация, доколкото те са и инициатори, и крайни потребители на комуникацията.

Може да се приеме, че моделът е показателен за предимствата на виртуалната комуникация в политиката. Сред тях се нареждат фактори като: икономичност; скорост в реално време; разширяване на полето на информационното предлагане; двойствена роля адресант – адресат; множественост на функциите при уравновесяване на различните по вид съдържания и пр. Практиката на следващите години ще потвърди или отслаби изложените основания.

Цитати и бележки:

[1] Как Бепе Грило превзе Италия през социалните медии. (27.02.2013), Днес.дир.бг, <http://dnes.dir.bg/mnenie.php?id=13218530&tag_id=122244>.

[2] Mazzoleni, G. (1998). La comunicazione politica. [1 ed.] Bologna: Il Mulino.

[3] по Mazzoleni, G. (2012). La comunicazione politica. [3 ed.] Bologna: Il Mulino Manuali, cap. 2, pp. 25-26.

[4] по Mazzoleni, G. (2012). La comunicazione politica. [3 ed.] Bologna: Il Mulino Manuali, cap. 2, pp. 26-28.

[5] Mazzoleni, G. (2012). La comunicazione politica. [3 ed.] Bologna: Il Mulino Manuali, cap. 2, pp. 27-28.

[6] Мавродиева, И. (2010). Виртуална реторика: от дневниците до социалните мрежи. София: УИ „Св. Климент Охридски”.

[7] Мавродиева, И. (2010). Виртуална реторика: от дневниците до социалните мрежи. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 79.

[8] Мавродиева, И. (2010). Виртуална реторика: от дневниците до социалните мрежи. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 74–79.

[9] Мавродиева, И. (2010). Виртуална реторика: от дневниците до социалните мрежи. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 77.

[10] Marini, R. (2006). Mass media e discussione pubblica. Le teorie dell’agenda setting. Roma-Bari: Editori Laterza, pp. 3-25.

[11] Trentini, G. (2008). La politica mediatizzata. In Sensale, G., & Bonaiuto, M. [a cura di]. Milano: Franco Angeli.

[12] по Gualdo, R., & Dell’Anna, M. V. (2004). La faconda Repubblica. Lecce: Manni s.r.l., pp. 22-23.

[13] Арънсън, Е. (2009). Човекът – „Социално животно”. София: Изд. „Дамян Яков”, 542-546.

Кирова, М. (2008). Образът на българския политик на страниците на печата в условията на предизборна надпревара. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 62–64.

Петров, М. (2005). Персоналният имидж. Изграждане, контрол, рецепция. София: Атлантис медия, 99–100.

Чалдини, Р. (2005). Влиянието. Психология на убеждаването. София: „ИзтокЗапад”, 351.

Bentivegna S. (2006). Comunicare in politica. Roma: Carocci, p. 123.

[14] Блог на Бепе Грило – II Blog di Beppe Grillo, <http://www.beppegrillo.it/>.

[15] Liste Civiche a Cinque Stelle. (3.12.2008). beppegrillo.it, <http://www.beppegrillo.it/2008/12/liste_civiche_a.html>, последно посещение на 08.10.2015.

[16] Zaccariello, G. (29.20.2012). Grillo pubblica le regole per candidarsi: “Io capo politico, ma come garante”, il Fatto Quotidiano, <http://www.ilfattoquotidiano.it/>, последно посещение на 25.11.2015.

[17] Grillo, M5S ha preso 4 sindaci. (21.06.2012). ANSA.IT, <http://www.ansa.it/web/notizie/rubriche/topnews/2012/05/21/Grillo-M5S-ha-preso-4-sindaci_6907249.html>, последно посещение на 25.11.2015.

[18] Comunicato politico numero cinquantaquattro “Vinciamonoi”. (26.03.2014). beppegrillo.it, <http://www.beppegrillo.it/>, последно посещение на 25.11.2015.

[19] Il M5S si ferma al 21. Grillo perde 2.5 milioni di voti. (26.06.2014). Corriere della Sera, <http://www.corriere.it/index.shtml>, последно посещение на 24.11.2015.

[20] Mello, F., & Dimalio, P. (20.04.2011). Parlamento WikiLeaks, in Italia siamo lontani, Il Fatto Quotidiano.it, <http://www.ilfattoquotidiano.it/>, последно посещение на 24.11.2015.

[21] Abolizione del finanziamento pubblico for dummies. (1.06.2013). beppegrillo.it, <http://www.beppegrillo.it/>, последно песещение на 24.11.2015.

[22] Salvadori, P. (28.06.2013). M5s: referendum popolare di indirizzo per riforme costituzionali, LHuffington Post, <http://www.huffingtonpost.it>, последно посещение на 24.11.2015.

[23] Stand up! Clean up! The Parliament…(22.11.2005). beppegrillo.it, <http://www.beppegrillo.it/2005/11/stand_up_clean.html>, последно посещение на 25.11.2015.

[24] Santucci, G. (9.09.2007). V-day, in piazza con Grillo: contro i politici 300 mila firme, Corriere della Sera (Bologna), p. 12-13, <http://archiviostorico.corriere.it/2007/settembre/09/day_piazza_con_Grillo_contro_co_9_070909070.shtml>, последно посещение на 26.11.2015.

[25] La Cassazione: insufficienti le firme di Beppe Grillo per i referendum. (11.11.2008). Corriere della Sera (Roma), [<http://www.corriere.it/>].

[26] Beppe Grillo Meetups, <http://beppegrillo.meetup.com/>.

Carmine Saviano. (18.03.2010). E i fan di Grillo corrono a „Cinque stelle“ Dal web la sfida in cinque regionila Repubblica.it, <http://www.repubblica.it>.

Incontriamoci: MeetUp. (16.07.2005), <http://www.beppegrillo.it/2005/07/incontriamoci_m_1.html>, последно посещение на 26.11.2015.

[27] Movimento 5 Stelle Sofia Bulgaria, http://www.meetup.com/movimento-5-stelle-sofia-bulgaria, последно посещение на 26.11.2015.

[28] Rosaspina, E. (2.03.2000). Grillo, sul palco strage di computer, Corriere della Sera, p. 36, <http://www.corriere.it/index.shtml>, последно посещение на 26.11.2015.

[29] Rizzini, P. (4.10.2007). Grillo, una case history esemplare, Affaritaliani.it, <http://archive.is/A5WaS>, последно посещение на 26.11.2015.

[30] Grillo: “I rom sono bomba a tempo”. (5.10.2007). Corriere della Sera (Roma), <http://www.corriere.it/politica/07_ottobre_05/grillo_rom_blog.shtml>, последно посещение на 26.11.2015.

[31] M5S, Grillo parafrasa Primo Levi. Comunità ebraica: “infame provocazione”. (14.04.2014). Il Fatto Quotidiano.it, <http://www.ilfattoquotidiano.it/2014/04/14/m5s-grillo-parafrasa-primo-levi-contro-renzi-e-colle-se-questo-e-un-paese/950916/>, последно посещение на 26.11.2015.

[32] Beppe Grillo: “Renzi come pilota Germanwings”. E’ bufera. (27.03.2015). ANSA.it, <http://www.ansa.it/sito/>.

[33] La stabilità del rigor mortis (11.08.2015), beppegrillo.it, <http://www.beppegrillo.it>.

[34] Gilioli, A. (9.01.2008). Piovono Rane. L’intervista mai fatta a Beppe GrilloL’Espresso, <http://gilioli.blogautore.espresso.repubblica.it/2008/01/09/lintervista-mai-fatta-a-beppe-grillo/>, последно посещение на 26.11.2015.

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta