„E-Learning and Social Media Education and Citizenship for the Digital 21st Century“

Тодор Симеонов

Навярно днес има хора, които все още могат да стоят на училищната или университетска скамейка и да си водят записки под диктовка, а след една седмицa да разкажат, какво са научили през прекараното в образователната институция време. Но днешните креативни и интерактивни деца и младежи, които растат и се развиват под силното влияние на информационните и компютърни технологии (ИКТ) и интернет, поставят нови изисквания пред образователната система. Десето издание на серията монографии „Международни постижения в образованието: Глобални инициативи за равенство и социална справедливост“ (International Advances in Education: Global initiatives for Equity and Social Justice), е посветено на темата за „Е-ученето и социалните медии: Образование и гражданство за дигиталния 21. век”.

То представлява колективен труд под редакцията на Елинор Браун (Elinor L. Brown, University of Kentucky), Ана Кръстева (Anna Krasteva, New Bulgarian University) и Мария Раниери (Maria Ranieri, University of Florence). Книгата е издадена през 2016.

Текстът се състои от 16 глави, разделени в три секции. Първа секция събира изследвания върху преподаването и ученето в дигиталния 21. век. Във втората секция се обследва влиянието на социалните мрежи върху „Аз“-а: самоличност – ефикасност – регулация. В третата се акцентира върху проучванията над гражданството и социалната справедливост в различните онлайн социални платформи.

Първа секция обхваща главите от първа до пета. В първа глава се изследва значението и важността на месния език в Занзибар, както и модела наука/корени (science/roots), при който учениците се запознават със заобикалящия ги свят чрез преживяване, докато се повишава тяхната образованост. Авторът Зехлия Бабачи-Уилхайт споделя опита на Африка, където при липсата на книги и допълнителни учебни материали, таблетите могат да бъдат решение за адаптиране на преждеспоменатия модел, за достъпен подход към образоването и правата на децата, тяхното самочувствие в общността и възможността им да разбират и да се адаптират в света самостоятелно.

Втора глава е написана от Крис Фоулер и е посветена на виртуалните светове и виртуалната реалност. Разгледана е концепцията за прилагане на образователни сценарии във виртуална среда, които да се използват за основа на дебати по различни социално значими теми, близки до ежедневието на обучаваните, което да спомогне за по-ефективно учене и изграждане на отговорно гражданско самосъзнание.

В трета глава от автора Маркита Уолкър се представя разработката TELEs (Technologically Enhanced Learning Experiences), чрез която се извеждат онлайн възможност за развитие на „меки“ (soft) умения на хора от рискови групи – безработни, хора на непълно работно време, както и за служители на фирми с цел подобряване на производителността на труда. Разработката се основава на теории за ученето при възрастните и осигурява синхронна, виртуална среда, при която инструктор отговаря на постове и чат-съобщения, както и възможност за саморегулирано, асинхронно обучение, при което обучаемият има достъп до уеббазирани, тематични ресурси.

Авторите Юкинг Гуо, Ян Ли и Мин в четвърта глава изследват личностните особености на учители от предучилищно и училищно образование и как тези особености влияят на подготовката за използването на модела TPACK – технологичен, педагогически и съдържателен подход, при прилагането на информационните и компютърни технологии в обучението на съвременен Китай.

Секцията завършва с пета глава, в която Кшама Пандей и Нийти Синх представят платформата за обучение EDUSAT. Тя представлява сателитно базирана обучителна система, която съчетава обучение във физическа среда с гъвкаво, отворено виртуално обучение. Платформата има такива потенциал и мощ, че да служи за подобряване на образованието от детската градина, до университета, както и професионалното развитие след това в цяла Индия.

Втора секция започва с шеста глава, а авторът Мария Импедово изследва ефикасността и опосредствания от технологиите преходен период от университета към работната среда. Изследователката използва полуструктурирани интервюта, които провежда чрез Скайп и добива мнението на студенти от различни националности, учещи в Италия. Тя заключава, че технологиите и социалните платформи в интернет могат да допринесат положително към прехода от университета.

В седма глава Моника Ареста, Луиз Педро и Карлос Сантос представят концептуална рамка и модел, който да анализира изграждането на „Аз“-а в онлайн среда. Авторите акцентират в изнесените резултати от проучването, че не трябва да се подценяват както позитивите, така и негативите на онлайн присъствието и репутацията на отделни личности и институции.

В следващата осма глава Катура Лесан и Кенеша Бацели, съчетават информационната грамотност с 2.0 технологиите за развитие на умения на 21. век, като подготовка на студентите за пазара на труда.

В глава девета Джизела Паолети през интервюта и въпросници изследва по какъв начин социалните медии и комуникацията в тях се отразява на ученето на студентите. Авторката предлага подход за справяне с отвличането на вниманието и концентрацията от интеракциите в социалните онлайн платформи, а именно култивирането на стратегии за саморегулация.

Втора секция завършва с десета глава, в която авторите Ний Янг, Янг Янг и Джон Уилиамсън определят 2.0 технологиите като ефективни образователни инструменти за класната стая и препоръчват използването им от учителите при създаването и прилагането на учебни планове.

Третата секция е посветена на използването на социалните медии за засилване на социалната справедливост, обществената ангажираност и глобалното гражданство и съдържа общо 6 глави.

В единайсета глава Бен Бачмейр разглежда социалните платформи и масовите комуникации като необходими културни ресурси за обучението на днешните ученици. Използването им в клас ще допринесе за обучението по демократични ценности и социална справедливост и ще спомогне за намаляването на социалните различия и стратификация на обществото.

Авторите на дванайсета глава (Мария Раниери, Алесия Роса и Стефания Манка) представят разработка за изследване на отношението на подрастващите към участието, избора и приноса за развитието на различни онлайн социални платформи. Поставя се акцент върху гражданското образование и връзката социални медии, гражданска и младежка обществена ангажираност.

Каролин Кънингтън разглежда ролята на технологичната грамотност в тринайсета глава. Според нея ИКТ грамотността позволява на отделни личности да развият своя потенциал за себереализация, себеутвърждаване и себеуправление.

В четиринадесета глава Сю Тимис, Уан Чинг и Ема Бент изследват и заключават, че дигиталните технологии са средство и среда, където университетските студенти да открият алтернативно пространство за социална идентификация и интеракция с връстници.

В следващата петнадесета глава Алесия Роса представя концепция за преподаване на глобално гражданство, медийна грамотност и равенство, чрез иновативен проект, при който чрез мултимедия и интернет се свързват младежи от Кения и Италия.

В последната глава Дейвид Зинглер представя емпирично и качествено изследването на демократичните ценности и нарастващата апатия и гражданска пасивност у подрастващите. Авторът се аргументира, че социалните медии и дигиталната грамотност могат да подобрят учебния процес и да минимизират негативните настроения сред подрастващите, подготвяйки ги като по-активни граждани на света в глобалния 21. век.

Книгата представя практически и теоретични постановки, модели, проекти и програми, които допринасят за развитието на образованието, чрез използването на социалните медии, интернет и засилването на диалога за глобалното гражданство.

В заключение редакторският екип препоръчва книгата на обучители, политици, социални работници, корпорации, администратори и отделни личности с цел професионално и личностно усъвършенстване и информираност.

Книгата излиза в един особено важен момент за България и българското образование – въвеждането и прилагането на новия закон за предучилищното и училищното образование. В този смисъл полезността ѝ за изброените по-горе заинтересовани лица, ангажирани в сферата на българското образование, е несъизмеримо ценна.

За допълнителна информация виж http://www.infoagepub.com/products/E-Learning-and-Social-Media.

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 24, септември 2016 г. http://rhetoric.bg/

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta