Мултикултурна Европа и интеркултурният диалог в нея през погледа на експертите

Янка Тоцева

Абстракт: В статията са представени резултати от анализ на две речи, които са произнесени от Тибор Наврачич и Федерика Могерини по време на Европейския културен форум „Talent and creativity for a stronger and more inclusive Europe“ (2016). Използван е моделът за анализ на Иванка Мавродиева. Фокусът в анализа е върху следните теми: ролята на идентичността и видовете идентичности; културните различия; мултикултурността в европейските страни; културната дипломация; културното наследство; влиянието на мобилността на младите хора върху формирането на по-добро разбиране и уважение към различието и разнообразието.

Ключови думи: култура, мултикултурализъм, интеркултурен диалог.

Multicultural Europe and intercultural dialogue presented by the experts

Yanka Tosteva

Abstract: The current paper presents the results of analyses of two speeches delivered by Tibor Navrachich and Federica Mogherini during the European Cultural Forum Talent and creativity for a stronger and more inclusive Europe” (2016). The model of rhegtorical analysis created by Ivanka Mavrodieva is used during the survey of two specches. The focus of the research is on the following topics: the role of identity and types of identities; cultural differences; multiculturalism in European countries; cultural diplomacy; cultural heritage; the impact of mobility of young people on building better understanding and respect for difference and diversity.

Key words: culture, multiculturalism, intercultural dialog.

Въведение

Темата за интеркултурния диалог в мултикултурна Европа е тема се отличава с постоянна актуалност, а през последните няколко години тя се оценява като доста чувствителна и болезнена. Европейският съюз като организация на независими държави прави опити да формулира общи политики в областта на междукултурната и международната комуникация.

В настоящия текст анализът е върху две речи, които са произнесени по време на Европейския културен форум, проведен в Брюксел на 19 и 20 април 2016 г., под мотото: „Talent and creativity for a stronger and more inclusive Europe“ („Талант и творчество за едно по-силна и по-включваща/по-интегрирана Европа“). Първата от тях е въвеждаща реч, произнесена от европейския комисар по образованието, културата, младежта и спорта Тибор Наврачич. Втората реч може да се квалифицира като основно изказване по време на пленарна сесия и тя е представена на втория ден от работата на форума от Федерика Могерини, която е върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и сигурността.

Корпусът на изследването включва писмени текстове и аудиовизуални записи на двете речи, които са достъпни онлайн:

Целта на изследването е да се направи реторически анализ на двете изказвания и да се изведат основните послания в тях, свързани с интеркултурния диалог, като се използва моделът за анализ на речи на Иванка Мавродиева, представен в две нейни книги [1].

Задачите в изследването са:

– да се анализират акцентите, които са свързани с ролята на идентичността и видовете идентичности;

– да са изясни отношението към културните различия;

– да се осмисли позицията на висши представител на Европейския съюз към мултикултурността в европейските страни;

– да се оцени мястото на културната дипломация и културното наследство за интеркултурния диалог;

– да се отчете обективното влияние на мобилността на младите хора върху формирането на по-добро разбиране и уважение към различието и разнообразието.

1. Реторическа/комуникативна ситуация, в която е произнесена речта

И двете речи са произнесени на едно и също място и би могло да се каже, че реторическата/комуникативната ситуация е една и съща. Става въпрос за Европейския културен форум: „Talent and creativity for a stronger and more inclusive Europe“, (Талантът и творчеството за по-силна и по-включваща Европа). [2] Форумът е проведен в Брюксел в рамките на два дни – 19 и 20 април 2016 г. на територията на Европейската комисия във Flagey Cultural Centre.

Европейският културен форум е събитие, което се провежда през една година и е организирано от Европейската комисия. Неговата основна цел е повишаване на популярността на европейското културно сътрудничество, обединяващо основните играчи в сектора. На него се прави преглед на изпълнението на европейската програма за културата и се провокират и подкрепят дебати за политиката и инициативите на Европейския съюз в областта на културата.

Събитието създава възможности да се формират мрежи от съмишленици и така да се подчертае ролята на културата за развитието на талантите и креативността. Форумът цели да демонстрира позицията на Европа на световната културна сцена и да насочи вниманието към приноса на новата Комисия по културата, която се ангажира с определяне на нови приоритети като например: иновации, заетост и растеж; единен пазар; социално сближаване и интеркултурен диалог.

Тематиката е представена в три пленарни сесии посветени на следните теми:

  • Plenary Session 1: Can culture help to overcome the fragmentation of society? (Може ли културата да помогне за преодоляването на разпокъсаността на обществото?)

  • Plenary Session 2: Can culture help re-launching economic growth? (Може ли културата да помогне за възобновяване на икономическия растеж?)

  • Plenary Session 3: Can culture improve Europe’s standing in the world? (Може ли културата спомогне да се подобри положението на Европа в световен мащаб?)

Анализът следва поетапно стъпките и се реализира спрямо двете речи.

Речта на Тибор Наврачич е въвеждаща и е произнесена през първия ден от събитието в рамките на неговото официално откриване.

Речта на Федерика Могерини е произнесена сутринта на втория ден преди началото на третата сесия.

2. Социална/комуникативна роля на оратора

Тибор Наврачич от ноември 2014 г. е европейски комисар по образованието, културата, младежта и спорта.

Той завършва право и има докторска степен по политически науки. През 90-те години на 20. век преподава в Университета по икономика в Будапеща. От 1997 г. до встъпване в длъжност като член на Европейската комисия, той преподава в Университета по право и политически науки в Будапеща, където е доцент от 2001 г.

Той е унгарски политик. Бил е член на Унгарския парламент от 2006 г. и лидер на Фидес – Унгарски граждански съюз в периода 2006 – 2010 г. Заема министерски постове в няколко правителства – министър на държавната администрация и правосъдието в периода 2010 – 2014 г. министър на външните работи и търговията от юни до септември 2014 г.

В процеса на избирането му за комисар от представители на Европейския парламент и от други страни към него са отправяни много критики във връзка с работата му като министър на правосъдието в дяснопопулисткото правителство на Виктор Орбан.

Като комисар по културата Тибор Наврачич носи отговорността за културните политики и поради тази причина произнася приветствено слово в началото на форума.

Федерика Могерини от октомври 2014 г. е вицепрезидент и върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Тя завършва специалността „Политически науки“ в Римския университет „Ла Сапиенца“. По програмата за университетски обмен „Еразъм“ учи в Института за изследвания и проучвания на мюсюлманския и арабския свят във Франция. Защитава докторска дисертация, която е посветена на исляма и политиката. Могерини участва в национални и европейски кампании срещу расизма и ксенофобията. Става заместник-председател на Европейския младежки форум, обединяващ европейски младежки организации, както и заместник-председател на Организацията на младите европейски социалисти. Тя е италиански политик и дипломат. През 2001 г. Могерини започва да се занимава с външна политика в партията „Леви демократи “, от която се създава впоследствие Демократическата партия. През 2008 г. е избрана за член на италианския парламент. През 2014 г. оглавява италианската делегация в парламентарната асамблея на НАТО. От февруари 2014 г. е министър на външните работи на Италия.

3. Аудитория, пред която говорят ораторите

Аудиторията се състои от високообразовани хора, дейци на културата и изкуството от Европа и други държави от различни краища от света.

Аудиторията е съставена от хора с различни майчини езици, с различни етнически, национални и социо-културни характеристики.

Може да се определи като хетерогенна по повечето признаци за класифициране на аудиторията.

В нея има представители на двата пола, членовете на аудиторията са на различна възраст.

Публиката може да се окачестви като масова предвид броя на участниците.

4. Реторични жанрове и специфики на речите

Речта на Тибор Наврачич е въвеждаща/приветствена реч; тя е произнесена при откриването на форума на 19 април 2016 г. Тя е с продължителност от 11 минути.

Речта на Федерика Могерини е основно изказване направено преди началото на третата пленарна сесия на 20 април 2016г. Тя е с продължителност от близо 26 минути.

5. Увод, основна част, заключение. Обръщения

В увода на речта си Тибор Наврачич включва обръщение към г-жа Силвия Коста, председател на Комисията по култура и образование на Европейския парламент и към други официални гости, които присъстват на форума.

В основната част той прави анализ на актуалната ситуация в Европа и света в контекста на движението на хора – мигранти, бежанци, но говири и за млади хора, пътуващи в рамките на програмата „Еразъм“.

Наврачич насочва вниманието към множествената идентичност – локална, регионална, национална, религиозна, етническа, културна и не на последно място – европейска. Според него точно тя (европейската) позволява да се говори за европейска култура и създава възможности да се осъществява интеркултурен диалог, който ни помага да се учим да живеем заедно.

След това насочва вниманието на аудиторията към анализа на значимостта на европейските ценности.

Кулминацията в неговата реч е предложението за определяне на 2018 година за Европейска година на културното наследство.

След това той представя трите основни тематични сесии и акцентите в тях. Ораторът определя и главната тема на форума – връзката между европейската идентичност и интеркултурния диалог.


В края на основната част насочва вниманието към предстоящата на следващия ден реч на Федерика Могерини.

В заключението прави изводи за силата на европейската култура, която може да помогне за преодоляване на различията и да направи Европа по-силна, разнообразна и приемаща.

На сайта на форума речта на Федерика Могерини е озаглавена: „Поставянето на културата в центъра на външната дейност на Европа“.

В увода вниманието директно се фокусира върху ролята на културата в международните отношения. Според оратора Федерика Могерини „Културата може да бъде бойно поле. Тя е била на бойното поле в Европа в продължение на векове. Днес, някои глобални и регионални играчи смятат, че културата може да бъде „оръжие“, но културата също така може да бъде и мястото, където хората се срещат и където се възползваме от тяхното разнообразие“ [3]. Това ѝ дава основания да направи връзка на културата с идеите на „мултикултурализма“ и възможностите да използваме културните различия като ключов елемент в международните отношения.

Основната част е посветена на интеркултурния диалог – ключовата теза, е че обменът между културите ни прави по-богати. Федерика Могерини дава пример със Заха Хадид, която е родена в Багдад, която завършва образованието си в Бейрут и която работи като архитект в Лондон.

Следващият пример е от пътуването ѝ в Индонезия, страна с огромно богатство от езици, история и култура.

Като дава примери от личния си опит, Федерика Могерини стига до идеята за осмислянето на ползите от мобилността на младите хора по програмите на ЕС. Това е подтема, на която тя отрежда голямо значение.

Следващите акценти в речта са свързани с културата като инструмента за развитие и повишаване на сигурността, ораторката привежда аргументи за ролята на културните индустрии в различни страни на света – членки и не-членки на Европейския съюз. Федерика Могерини говори за приноса на тези държави за формирането на националното богатство и за осигуряването на социален мир и стабилност.

В продължение на темата за културните индустрии Федерика Могерини анализира и ролята на културното наследство в национален и международен план.

В края на основната част ораторът се спира на културната дипломация и нейната основна роля затова да се научим да работим заедно.

Заключението затвърждава тезата, че Европа е културна сила и ние трябва да сме горди с наследството си и да сме отворени към света. Федерика Могерини акцентира отново върху ролята на културната дипломация, която ще ни позволи да защитаваме нашите интереси и ценности в глобализирания мултикултурен свят.

6. Реторически фигури и похвати (ситуативна употреба, уместност и ефективност)

Анализът на двете речи дава основания да се приеме, че те използват най-често следните реторични фигури и техники:

  • Обръщения; (в уводната част на речта на Тибор Наврачич)

  • Примери от личния опит, които са съчетани с апели;

  • Сравнения най-вече в диахронен план – (например преди 20 години и сега, преди 70 години);

И двамата оратори умело включват примери, в които споделят свой личен опит и преживявания.

Наврачич споделя преживявания от скорошно пътуване в Ирак, където е бил заедно с Федерика Могерини и други представители на Европейския съюз.

В речта на Могерини това са спомени от обучението ѝ по програма „Еразъм“ във Франция, пътуването до Индонезия и в страни от Арабския свят, които се отличават със значими културни наследства и богата история.

7. Аргументация

И двамата оратори са експерти и използват етотически аргументи, т.е. извличани от личността/характера на говорещия, сред които е и този на аргументът на авторитета, аргументацията към човека (още Ad Hominem, аргументация от етоса или етотическа аргументация).

В двете речи са използвани и аргументи ад рем, тоест такива, които се основават на факти, на които самите оратори са били свидетели или има достатъчно основания за приемането им като достоверни на база на авторитетни източници и методи на изследване.

Наврачич използва статистически данни, когато казва, че 1,6 милиона евро са предвидени за проекти в областта на културата, които са свързани с включването на бежанци и мигранти в живота на приемащите страни в рамките на Европейския съюз.

В речта си Федерика Могерини казва, че: „ЕС ще финансира 11000 изследователи, които всяка година могат да работят извън Европа; както и 15000 изследователи от страни извън Европа, ще се присъединят към нас от 2020. ЕС ще финансира над 25 000 стипендии годишно и около 170 съвместни проекти между ЕС и университети извън ЕС, като се прави, за да се насърчи обменът на студентите, изследователи и учени.“

Като цяло аргументацията може да се определи като уместна и ефективна.

8. Невербални средства.

Двата видеозаписа позволяват да се оцени невербалното поведение на ораторите.

Тибор Наврачич е облечен в тъмносив костюм, бяла риза и синя вратовръзка с бели точки. Носи очила и в по-голяма част от времето чете текста на речта си, но вдига поглед и към аудиторията. С двете си ръце се подпира на катедрата и е леко приведен напред.

Федерика Могерини е облечена с рокля от два цвята – пастелно маслено зелено и бежово. Обута е с ботуши. Стои зад катедрата в свободна поза, ръцете са открити, лицето е спокойно. Рядко поглежда към текста си и в повечето време гледа към аудиторията. Жестовете са с отворени към аудиторията длани.

И двама оратори говорят много добре на равнище интонация при използване на стационарен микрофон.

9. Интеркултурни особености

И за двамата оратори езикът на комуникация не е майчин. Тибор Наврачич е унгарец, а Федерика Могерини е италианка. При първия се усещат леки затруднения и акцент при използването на английския език, докато Могерини не се забелязват такива акценти при произнасяне на речта й.

И двамата имат богат опит в интеркултурни отношения и комуникации, тъй като са били министри на външните работи на своите страни.

Що се отнася до образователните им равнища – Тибор Наврачич е доктор по политически науки, има академична кариера като доцент в Унгария. Той говори английски, сръбски и хърватски езици.

Федерика Могерини също има докторска дисертация по тема, посветена на исляма; тя е подготвена и защитена във Франция, ораторът не прави академична, а политическа кариера. Тя говори английски, френски и испански езици.

Заключение

От анализа на двете речи може да се направи изводът, че основните послания в тях, свързани с интеркултурния диалог, са ясни.

И двамата предпоставят осмислянето на идентичността и видовете идентичности, като необходимо условия за ефективен интеркултурен диалог. Имат разбирането и позитивно отношение към културните различия, които правят света по-богат.

И двамата висши представители на Европейския съюз оценяват мултикултурността в европейските страни като база за културно разнообразен и толерантен диалог.

Ораторите дават висока оценка на ролята на културната дипломация и културното наследство за реализиране на интеркултурния диалог.

Тибор Наврачич и Федерика Могерини отчитат положителното влияние на мобилността на младите хора върху формирането на по-добро разбиране и уважение към различието и разнообразието.

В заключението на своята реч Тибор Наврачич казва: „Да живеем заедно, винаги ще бъде трудна задача. Това ни принуждава да се съобразяваме с обичаите и вярванията на другите. И това ни принуждава да правим преоценка на собствената си идентичност, отново и отново. Глобализацията и нейните ефекти върху живота ни са направили този процес по-сложен. Като европейци ние имаме силна, обща култура, която може да ни помогне да преодолеем разделението и да изградим по-силна, разнообразна и включваща Европа. Една Европа, която се изправя за своите основни ценности и продължава диалога, който ни помага да разбираме другите и самите себе си – както тук, в нашите общности, и в света. Знам, че мога да разчитам на вас, че културният сектор ще бъде много важна част от това начинание.“ [4]

Ораторът Федерика Могерини заключава: „Ние знаем от къде идваме. Ние знаем кои сме, и в какво вярваме. А диалогът с различни култури не може и не трябва, ни плаши.“ [5]

Цитати и бележки:

[1] Виж указанията в: Образци на съвременното красноречие. Мавродиева. И. (2010). Христоматия. Образци на съвременното красноречие. (съставител И. Мавродиева). София: СемаРШ, 165 – 167; разширен и допълнен вариант – Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 166 – 179.

[2] Повече информация за форума може да се види на: http://ec.europa.eu/culture/forum/

[3] http://eeas.europa.eu/statements-eeas/2016/160420_03_en.htm

[4] http://ec.europa.eu/commission/2014-2019/navracsics/announcements/keeping-dialogue-going-role-culture-overcoming-europes-challenges_en

[5] http://eeas.europa.eu/statements-eeas/2016/160420_03_en.htm

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 26, януари 2017 г. http://rhetoric.bg/, http://journal.rhetoric.bg/

  • Научното електронното списание „Реторика и комуникации” започва да се издава като част от дейностите по проект № 167 от 2011 г., НИС, СУ „Св. Климент Охридски” „Особености на академичната комуникация в интернет (Уеб 2.0): писане и публикуване в научни електронни списания”.
  • Meta