Гергана Райжекова

СУ „Св. Климент Охридски.

Имейл: grayzhekova@yahoo.com

Абстракт: Съвременната алтернативна музикална сцена представлява все още непознат и неизследван терен, особено ако се изхожда от потребността от систематизация, класификации, периодизация, концептуализация и теоретизиране на дейностите, процесите и явленията, свързани с клубовете в България. Темата е актуална в съвременната ситуация, където поради липсата на влиятелни музикални медии, концертни зали и достъпни звукозаписни студиа, клубовете поемат тези функции, развивайки едновременно бизнес и сцена. В тази статия се прави кратък преглед на публикации, в които понятията „клубна култура” и „клубна общност” се изясняват, както и са представени някои клубни явления и традиции в България. Целта е да се разгледат клубовете от гледна точка на науката сугестология, като фокусът е върху това да се анализират и интерпретират клубовете що се отнася до обстановка, престиж и други сугестивни фактори и как те пряко влияят върху посетителите на съответното заведение. Ще се направи сравнение между по-големите софийски и пловдивски клубове и ще се достигне до изводи относно нарастващата им роля на медии на алтернативната сцена в България и как това пряко рефлектира върху нейното развитие понастоящем. Изследването се основава върху богат етнографски материал и се базира на дълбочинни антропологични интервюта, включено наблюдение, изследване на случай и други методи.

Ключови думи: алтернативна cцена, клубове, клубна политика, клубна общност, клубна сугестия, грасрутс инициативи, алтернативни медии.

Gergana Rayzhekova

Clubs as contemporary alternative media in Bulgaria

Abstract: The contemporary alternative music scene in Bulgaria is still an unknown field of research especially when it comes to the need for systematization, classification, periodization, conceptualization and theorization of the processes, activities and phenomena connected to clubs in Bulgaria. The subject is very up-to-date in the current situation where due to the disappearing of influential music media, lack of concert halls and cheap recording studios, clubs have taken up these functions doing both business and developing the music scene. In this article I am going to make a brief review of publications connected to the notions of “club culture” and “club community” as well as present some club traditions and phenomena in Bulgaria. The aim is to view clubs through the science of suggestology, while focusing on the analysis and interpretations about club environment, prestige and other suggestive factors and how they influence visitors of these specific places. I will make a comparison among several larger clubs in Sofia and Plovdiv and reach a conclusion about their growing role as media and how this directly affects the current development of the alternative scene in Bulgaria. The research is based upon rich ethnographic material, which comprises of in-depth interviews, participant observation, case study and other anthropological methods.

Key words: alternative scene, clubs, club policy, club community, club suggestion, grassroots initiatives, alternative media.

Уводни думи или въвеждане в проблематиката

Съвременната алтернативна музикална сцена в България е неизследван терен, що се отнася до научни наблюдения и теоретизиране на протичащите в момента дейности, процеси и явления. Темата е актуална и поради произтичащите взаимовръзки, където ролята на клубовете като медия гарантира съществуването на съответната музикална сцена чрез създадената симбиоза между алтернативни групи и съответните места за консумация на такава музика и култура. В съвременната обстановка на изчезване и липса на престижни медии, които да отразяват и подкрепят български музиканти, съпроводени с други фактори като липса на концертни зали в повечето градове и звукозаписни студиа на достъпни цени, се засилва значението на нощните заведения като вкусоформиращ агент, който насочва вниманието на изследователя към тяхната роля и позиция. В тази статия се прави кратък преглед на публикации, в които се правят опити за изясняване на понятията „клубна култура”, „клубна общност” и видове капитал, както и се представят някои клубни явления и традиции в България. Целта е да се разгледат клубовете от гледна точка на науката сугестология, с фокус върху анализа и интерпретациите на обстановка, престиж и други сугестивни фактори, които влияят върху посетителите на съответните заведения. Ще се направи сравнение между софийските клубове и една от задачите е да се достигне до изводи относно нарастващата им роля на медии на алтернативната сцена в България през последните години и до това как тази роля на софийските клубове пряко рефлектира върху развитието на тази сцена.

Методите на изследване са от комплексен характер, прилага се интердисциплинарен подход. Методите са включено наблюдение, изследване на случай (case study), дълбочинни антропологични интервюта. Статията представя част от резултатите от по-мащабно проучване, като научната работа и изследването относно алтернативната сцена и медии продължават.

Клубна култура и клубна сугестия

Според изследователя на популярната музика Рой Шукър началото на клубната култура може да се постави някъде към 1900 година, когато първите заведения за музика на живо се появяват и постепенно през годините клубовете придобиват митологична важност, откривайки групи като The Who или въвеждайки пънк движението, например [1]. Според Сара Торнтън клубната култура не е единна култура, а „натрупване от субкултурни образования, които имат едно и също териториално струпване, но запазват техен собствен дрескод, стил на танцуване, музикални жанрове и каталог с оторизирани и забранени ритуали. Тя е култура на вкуса (taste culture)” [2]. Торнтън взима под предвид съществуващите според Бордьо „културен капитал”, който включва компетенции, умения, възпитание и образование и където вкусът на един човек е маркер за неговата класа, и добавя, че при клубната култура на лице имаме „субкултурен капитал”. При него разменна единица е колко модерен е начинът ти на говорене, обличане, танцуване, предпочитана музика и т.н. Увеличаването на субкултурния капитал е главен мотиватор за хората в клубната субкултура. В българския контекст поради липсата на друг вид медии, които да отразяват и да са в крак с българскатата алтернативна сцена и където единственият начин за набавяне на такъв капитал е свързан с редовното посещение на съответните заведения, тези места добиват допълнителна стойност. Веднъж попаднал в клубната среда, човек започва своето „символично съзидание”, като не просто приема пасивно средата, а предприема редица промени [3]. В своята книгата „Клубни култури: граници, идентичности и другост” Силвия Рийф използва термина „идентичностни проекти”, за да рамкира клубното преживяване като форма на саморазвитие и самореализация във връзка с въпроси, свързани с любовта и романса [4]. Друг прочит на клубната култура предлагат Шанкар и Елиът, където музиката и танцът помагат на хората да осмислят заобикалящия ги свят и мястото им в него [5]. Стателова обяснява, че „идентичност” у посетителите се формира постепенно, където „идентичност” се формира при наличието съответно на „различие” и „интеракция” [6]. От тази различност произтича виждането, че „не-участниците“ в това изграждане са класово нискостоящи други и от тази „преувеличена другост” идеята за общност още повече се засилва [7]. Чувството за миниобщество с общи възгледи и ценности се задълбочава при участие или присъствие на специални събития, когато настъпва трайно заразяване с емоции. По този начин, освен че е активиран личният интерес на човека и са взети предвид неговите потребности (в случая музикални такива), се постига и заразяване с идеи. Този процес на емоционална зараза по-нататък спомага за постигането на „психологическо единство” [8]. Тьониес определя понятието за общност като присъствието на близки и стабилни човешки отношения и колективна идентичност [9]. Няколко алтернативни клуба, сред които Строежа, Swinging Hall, Wrong Bar, Четири стаи и Терминал 1 в София и Петното, Stage 51 и Найлона в Пловдив, градят или съответно правят опити за създаването на такава общност. При останалите заведения може да говорим по-скоро за наличието на случайни посетители и движението на неоплемена [10]. Характеристиките на неоплемената включват, на първо място, фактът, че те са многобройни, тоест човек може да е част от много такива, без те да доминират живота му. Второ, неоплемената се основават на базата на игра и поради едновременното участие на човек в много неоплемена, те са лишени от морална отговорност [11]. Тоест днес посещаваш Маймунарника, утре Rock It, вдругиден Adams или Полинеро в Пловдив, без да има някаква отговорност или съпричастност към политиката или мисията на съответните клубове. Трета характеристика на неоплемената е, че те са преходни и се появяват или изчезват в зависимост от хората и ресурсите. Тази непредсказуемост влияе на баланса между консуматор и продуцент и гравитира между манипулация и еманципация (Cova & Pace, 2006; Shankar, Cherier & Canniford, 2006) [12]. Манипулацията на клиента, който е консуматор, е свързана с нестабилни предпочитания относно музика или партита и налагането на дадена култура в определени клубове. Еманципирането при клубовете се изразява в опитите на много от тях да привлекат към себе си преминаващи групи туристи, ежеседмични клубни срещи, бизнес партита и други, освобождавайки се от отговорността към редовния посетител, а просто удобно помещавайки разнообразни събирания и събития. Четвъртата особеност при неоплемената е, че те са предприемачески и постоянно правят продуктите на пазара по свой вкус [13] и освен това те не се задоволяват с него. Като резултат е нарушен властовият баланс между консуматорите и продуцентите [14]; ето защо не е случаен моментът, когато участници от неоплемената взимат нещата в свои ръце, например, клиенти на заведението стават негови управители, диджеи и т.н. Това двустранно „съ-създаване“ [15] между продуцента и консуматора увеличава ролята на втория участник все повече [16]. Изобретателността се дължи на факта, че предприемачите на съответните събития сами по себе си участват в съответната култура и следователно постоянно я променят, подобряват я, преоткриват я и я софистицират. В случая със софийските клубове най-стари и съответно най-успешни клубове, фукциониращи повече от 18 години, са именно клуб Swinging Hall и клуб Строежа, където техните управители/собственици подбират събитията и се грижат за звуковата среда, бидейки консуматори на съответната култура. В така променената клубна атмосфера не е чудно, че част от тези случайни посетители остават в заведенията заради качествения избор на събития и музика и впоследствие изграждат едно общество. Тоест индивидът изоставя ризоматичното движение на неоплемената, за да стане част от дадена клубна култура и да задвижи гореспоменатите процеси на вътрешен субкултурен градеж. Отново връщайки се към Бордьо, налице имаме три вида капитал – „културен”, или „субкултурен” по Торнтън, още „социален капитал”, тоест значението на не какво знаеш, а кого познаваш, и „символичен капитал”, като всичко това е в добавка към „икономическия капитал”, който пряко се преобразува в пари [17]. При клубовете в България особено интересна е произтичащата ситуация на имащите „символичен капитал” заведения. Този вид капитал, съдържащ в себе си престиж, чест, внимание, е решаващ източник на власт [18] заради „социално насадените системи на класификация”, и се възприема като своеобразен вид социален ред. Съответно най-престижните заведения имат най-висок „символичен капитал” и имат възможност да упражняват „символично насилие”. Това представлява упражняването на натиск на единица с по-висок символичен капитал върху единица с по-нисък капитал с цел промяна на техните действия/поведение. Например, когато дъщерята доведе вкъщи неподходящ партньор и бащата демонстрира дори само чрез езика на тялото си, че не одобрява тази връзка, той упражнява „символично насилие” [19] и съответно дъщерята избира да послуша баща си, въпреки добрите качества на кандидата. При клубовете „символично насилие” се случва между заведения и групите, които свирят там. Тоест колкото по-непозната е една група, толкова по-естествено се възприема тя да следва съветите, препоръките и изискванията на мениджъра на заведението. „Символичният капитал” съдържа в себе си редица сугестивни фактори, които следва да бъдат разгледани по-подробно. В „Сугестопедия – десугестивно обучение. Комуникативен метод на скритите в нас резерви” [20] след множество експерименти и изследвания Георги Лозанов представя факторите, влияещи върху възприемането на информацията от мозъка. Той е първият учен, който изследва въздействието на музиката върху мозъка и разкрива как внушението работи на парасъзнателно ниво и влияе върху поведението и дори възгледите на човек за заобикалящата го среда. Тук е важно да уточним, че сугестологията е наука на скритите резерви и как ненасилствено и без манипулация, хипноза или нервнолингвистично програмиране (НЛП) да се фиксират в нашето парасъзнание големи гнезда информация, които лесно да могат да бъдат извикани и използвани при нужда след това. Сугестологични похвати се използват в нашето ежедневие постоянно, въпреки че те остават скрити за повечето хора и на тях разчита съвременната реклама, например. В този ред на мисли собственици и управители на клубове, които подценяват сугестивните фактори, главни съставки при изграждане на „символичния капитал”, не се радват на широка популярност и тяхната клубна дейност бива лишена от стабилност и доверие в бранша. При сугестивните фактори на първо място винаги идва безрезервната любов, която в случая се изразява с любовта към музиката и меломанските сборища при специализираните събития или клубове. Няма ли фенство и меломанщина, няма как да има ефект който и да е от следващите фактори. По същата логика, ако дъщерята не изразява безрезервна любов към баща си, неговото мнение няма да има никакво значение и влияние в избора й. Ако приемем изказването на Джоуърс [21], че музиката „улеснява нови идентичности през преживяването, което предлага на тялото, времето и социалността” то тогава ние наистина имаме една сугестопедична игра, където подобно на сугестопедичния процес в класната стая, всички участници приемат нови самоличности, за да може преподавателят да стигне до най-възприемчивата „множествена личност” [22], която да се отвори към поднесената информация и така да я възприема на 100%. В случая с клубовете важна е ролята на диджея или на селектиращия музика и на майсторството му/й в оркестрация на процеса на възприемане на музиката и разгръщането на музикалната вечер и най-вече разтварянето на съответната музика в чисто човешки преживявания, съпътстващи подобни заведения. Така чрез правилен подбор диджеят сугестира, задоволява и доизгражда фантазията, че се намираш в клуб в Лондон през 80-те или в Америка през 60-те, така се спомага за съпреживяване на песента и за извикването и задействането на тази твоя неосъзната личност. Тя може да е тази идентичност, която най-много се забавлява и е социална, или точно обратното, но доказан факт е, че всеки има заложена в себе си „дисоциация на личността”, макар и понякога в много лека степен. Тя се изразява в „динамично и необяснимо сменяне на логиката или емоцията или постъпките при запазен континуитет на паметта” [23]. Други похвати са свързани с престижа на даденото място или на определен човек, да речем неговия мениджър. Такъв е случаят с клуб Строежа и неговия управител Мартин Михайлов, чиято аудитория във фейсбук следи препоръките, както на клуба, така и на самия Мартин с голяма доза преданост към съответните предложения. Подобен е случаят на Тони Арнаудов – Сатаната, ивент мениджър на Stage 51 в Пловдив, чиято роля в менажирането и напътстването на млади групи и съответния им успех по рок състезания, го превръщат в жива легенда, с когото млади музиканти мечтаят да се запознаят и да работят заедно. Тук е моментът да поясним, че думата to suggest, откъдето идва терминът „сугестия”, означава да предложа. Тоест сугестията е вид предложение, което бидейки подадено от източник с неоспоримо висок престиж, води до неусетно запаметяване на повече информация от обикновено [24]. Следващият сугестивен фактор, който е налице в клубовете, е наличието на периферни перцепции, които се усвояват от дълговременната памет. Тоест докато стоим на бара, без да обръщаме внимание на множеството плакати и надписи, ние всъщност ги четем несъзнателно и това води до „инцидентно учене”. Така самата публика се възпитава и нейното знание се надгражда постоянно. Клубове също закичват стените си с музикални инструменти. Такъв е например Swinging Hall, а много по-късно и Rock It следва тази мода, имитирайки според някои респонденти Hard Rock Café, при който пък имаме цели музеи прикрепени към легендарното заведение с подписани инструменти от най-големите имена в рока и не само. С този си избор на интериорен дизайн клубовете сугестират почит към музикалното изкуство, нареждайки го по стените като безценни вещи или картини, които да останат за поколения напред, маркират музикално благосъстояние на клуба и добавят една звукозрима картина, която да навява редица конотации. Друг сугестивен момент, който психолозите наблюдават, е така нареченият „Хоторн ефект”, който е свързан с прословут експеримент във фабрика, където всеки ден се променя по нещо и се оказва, че хората по презумпция свързват промяната с движение в положителна посока. В същата нотка на възходящо развитие са различните събития всеки ден и предприеманите редовни ремонтни дейности у редица заведения, чиито посетители свърват това с вървеж нагоре и прогрес на съответното място. Следващ психологически фактор, който изваждаме директно от класната стая, се нарича „Пигмалион” или иначе казано това е моментът, в който преподавателят вярва безрезервно в способностите на учениците си и благодарение на това внушение те развиват и започват да демонстрират точно такова поведение и умения. По подобен начин във фейсбук страниците си много клубове ухажват своите фенове, че са „несравними”, „лоялни”, „модерни”, „културни”, „емоционални”, „най-яки” и т.н. Същото важи и за групи, които изкачвайки се на сцената, уверяват своята публика в същото. Важно е да отбележим, че такъв тип сугестия работи само, когато е базирана на автентична убеденост. Тоест публиката винаги усеща, когато става въпрос за следване на сценарии или фалш и резултатът тогава е отрицателен. Всички тези сугестивни фактори, взети поотделно, имат нестабилно и краткосрочно въздействие; но взети в своята цялост те имат ефект върху поведението на посетителите на дадено място. Към тях може да добавим още няколко закона в сугестологията, които са на лице при клубните вечери. На второ място по важност след любовта е свободата, която тук посетителите получават под формата на свобода на самоизразяване било чрез собствен стил или поведение, било далеч от зоркото око на по-широката общественост. Третият закон на сугестологията – „убеждението (на преподавателя), че нещо невероятно се случва” – намираме в събитията от специален характер като концертите на живо, чиято неповторимост добавят още един сугестивен фактор към клубната сцена. Тази убеденост в уникалността на събитието носи всеки посетител на концерт и нейният източник не е само организатора, а всички меломани, въвлечени в мероприятието. Четвъртият закон е свързан с многократно увеличения материал, което в клубния контекст се изразява в разнообразието от стилове, песни и групи, които за една вечер биват представени на слушателското ухо. По същия начин се вписва на клубната сцена петият закон на сугестопедията „Цяло-Част, Част-Цяло, Частта през Цялото”, което накратко може да се обясни чрез случайното чуване на определена песен тоест „частта” и последвалото посещение на тематични партита, когато посетителят има шанс да се наслади на един или няколко близки жанра и да усети цялостната картина на съответното движение или стил – „цялото”, към които е бил привлечен от тази една песен. Друг пример е как една тематична вечер (част) може да присъедини меломана към съответното заведение (цялото) и други подобни аналогии. Шестият и седмият закон на сугестопедията са съответно златното сечение, което е неразривна част от музиката, и естетиката и класическото изкуство. Това, което липсва, е класическото изкуство при клубовете, тъй като акцентът е върху модерната и постмодерна музика, върху които все още не са направени експерименти относно тяхното влияние и сугестивни особености.

В така сформираната сугестивна атмосфера много лесно човек открива своята най-симпатична и възприемчива същност, намира спокойствие и приемане, което да спомогне за засилване сплотеността в съответната фен общност и избира лоялността към мястото или марката. В процеса на приписване на положителните преживявания на дейността на съответния клуб и управител, клубът сам по себе си се превръща в задължителен елемент от субкултурния капитал и неделима част от личностния съзидателен проект. Как клубовете си взаимодействат един с друг предстои да обсъдим в следващата част на статията.

Клубна мозайка и клубовете като медия

В тази част на статията се прави опит да се изведат основни клубове, да се установят техните специфики и да се класифицират в категории. Методите, които са използвани, за да се направи анализът, са: включено наблюдение, дълбочинни интервюта и критичен прочит на теоретични публикации, свързани с клубовете. Обхванат е период от 25 години, като е поставен акцент върху ролята на клубовете в съвременната ситуация, където ролята им се засилва заради изчезналите музикални медии. Целта е да се установи как тази важна роля на медиатор бива изпълнявана от клубовете и дали и как това се отразява върху съвременната музикална сцена. Статията няма претенции за пълно и цялостно изследване поради обхвата на статията, а с нея се апробира методика, която ще се използва в дисертационния труд с работно заглавие „Проблеми на съвременната алтернативна сцена (клубове и медии).”

Започвам тази част с кратка историческа справка относно появяването на първите клубове в страната и особено моментът след 1989 г., когато в рамките на 10 години изчезват медиите, играещи роля на медиатори. Щафетата постепенно се подава на клубовете до сегашния момент, в който почти не се намира медия, която да отразява алтернативни изпълнители и техния продукт. Изключение правят предаването „Shuffle“ по „Дарик“ радио, онлайн радиата „Реакция“ и „Тангра“ и няколко предававания по БНР, включително „Аларма Пънк Джаз”. Сред множеството музикални радиа и телевизии няма независими такива, които да дават сцена за изява на независими артисти и групи от алтернативната сцена. Интересен щрих в ситуацията внася един от респондентите, според когото слагайки акцент върху определени групи например БТР, Остава, P.I.F. и други, BG Радио довежда до ситуация, в която гореспоменатите групи започват да изискват „безбожни хонорари“ и така клубната сцена „умира“ в по-малките градове поради невъзможността да посрещне желанията на публиката и да кани точно тези популярни имена [25]. Няколкото изброени по-горе алтернативни канали за такава музика са прекалено нови, за да имат изградена аудитория (Предаването „Shuffle“ е на една година, а радио „Реакция“ на три. Радио „Тангра“ по-скоро залага на по-твърда музика. Що се отнася до БНР там политиката на обществено радио се основава върху внимание и отразяване на различни жанрове музика и отново няма налице положителен ефект върху алтернативната сцена. Предаването „Аларма Пънк Джаз е на 7 години, но отново се залага най-вече на чуждестранни гости и групи). Парадоксално голяма част от алтернативните артисти не са чували за част от тях, а самите предавания включват в плейлистата си по-голям процент чуждестранни изпълнители. Точно по тази причина клубът като сцена се превръща в своеобразен медиен апарат, през който един продукт бива представен на по-широка аудитория. Чисто хронологично първите клубове, които се появяват в центъра на София, са: Калното (още познат като Пънка или клуб Chaos), Funky’s pub, Swinging Hall, Три уши, Строежа и Маската в Студентския град и на по-късен етап легендарният клуб за българска авторска музика и млади групи клуб О’Шипка. В момента действащи клубове в центъра на София са Mixtape 5, Терминал 1, Swinging Hall, Fans, Adams, MAZE, Rock It, Три Уши, Строежа, Sofia Live Club, Четири стаи, Wrong Bar, Steppenwolf, Маймунарника, Neu!Berlin, Хамбара, Тънка Червена Линия, Bar Zar, Non Sleep Hostel и още няколко други. Що се отнася до Пловдив действащи по-важни клубове и сцени там са Stage 51, Петното, Конюшните на Царя и Найлона като клуб Найлона е с най-дълга история, създаден през 1998 г. В списъка не присъстват клубове без музика на живо като Билкова, такива отворени отскоро, също денс, джаз и хип-хоп заведенията, както и специализираните за по-тежка музика клубове и арт пространства и галерии, в които от време на време се помещават концерти или определени пърформанси (Communication ROOM, fridge, MOZEI и т.н.). Към гореизброените клубове със сцена добавяме клубовете Четири стаи, Wrong Bar, Neu!Berlin и Найлона в Пловдив, основанията са активното им отношение към сцената през годините, а така също и фактът, че те развиват сцена, редувайки диджей вечери със събития, концерти и прочие. Правя това уточнение тук, защото въпреки липсата на сцена, в четирите заведения се организират спорадични концерти, например група Voyvoda в Neu!Berlin, Ogi23 в Четири стаи, а Wrong Bar организират вече за втора година собствен фестивал на име Voinegovtsi Wrong Fest. Клубовете такива, каквито ги познаваме днес отварят 90-те години на 20 век и са обвити в мистериозност, която се преплита с носталгия по загубената автентичност на тези места и съответната инициация [26]. В близкото минало клуб Хамбара е изисквал сдобиването с определен ключ, без наличието на който не е можело да се влезне в клуба. Друго подобно място, на което някой е трябвало да те заведе, е клуб Chaos, още познат като Пънка, Тръбите, Калното, който намирайки се „в нищото”, от ляво зад статуята на Св. София до ЦУМ, когато по това време там няма улица и се строи метро, е първият клуб и едновременно с това първият ъндърграунд клуб, който е асоцииран с пълна свобода. Този клуб маркира един от малкото моменти в клубната история на България, когато откъм музикален подбор стъпваме без забавяне и в крак с модата и стиловете по света. Клуб Chaos е бил на две нива, като на долния етаж са се случвали импровизирани концерти, например на групата Виолетов Генерал. В разказите на респонденти историята на клубния живот започва през 1993 г. категорично именно с отварянето на този клуб с капацитет 120 души и интензивна 3-годишна история. Интересна в случая е грасрутс инициативата, където повечето собственици споделят като мотив за отваряне на своето заведение думите: „Нямаше къде да ходя/ходим.” Наследник на Калното е клуб Три уши, когато мениджмънта на двете заведения в първите години след затваряне на клуб Chaos и отварянето на Три уши частично се припокрива. Понастоящем такива ъндърграунд места из София и България продължават да съществуват, но остават скрити за масовата аудитория. Такъв например бар се намира в близост до Хамбара, където няма табели, че има бар, а само врата, която бидейки затворена! чака информираният посетител с постоянство в удрянето по нея да предизвика съответно отваряне на този клубен Сезам. Този вид търсена маргиналност и ескейпизъм се наблюдава при избора на имена на клубовете. Нарочно преведени на български, това са: Хаос, Бар Дак, Три уши, Хамбара, Сцена 51, Петното, Строежа, Мазе, Без смисъл, Нов Берлин, Адамс, Грешния бар, Терминал 1, Маймунарника, Степния вълк, Мухата, Лебовски и т.н. Грубо клубовете могат да се разделят в 3 категории: клубове за алтернативна рок музика (Тънка Червена Линия, Wrong Bar, Bar Zar, Терминал 1, Строежа, Петното и Конюшните на Царя в Пловдив), клубове за специализирана сцена, където селекцията клони към: рок и метъл (RockIt, Adams, Fans); goth, wave, electro (Neu!Berlin); фънк, ска, пънк (Четири стаи, Non-Sleep Hostel и NoSense в Пловдив); джаз, соул, r’n’b (Sofia Live Club, Swinging Hall, Студио 5, Bee Bop Cafe в Пловдив). Третата група е представена от клубовете Mixtape 5, Маймунарника и Stage 51 (Пловдив), чиято концепция е да отдава под наем сцената си за събития. При Mixtape 5 става въпрос за две помещения с капацитет 250 и 750 души, за Маймунарника тази цифра е приблизително 3000 души, а Stage 51 разполага с капацитет от 350 човека. Двата клуба Mixtape 5 и Маймунарника организират собствени събития сравнително рядко (20% от събитията в Маймунарника са собствена продукция [27]). Тоест те представлява подобно на SOHO или зала 1 на НДК едно „работно пространство за споделено ползване“. Често в тази ситуация, когато има събития едновременно в двете стаи на Mixtape 5 и поради несъгласуването им се случват интересни комбинации в общия коридор. В една и съща вечер Mixtape 5 обитават готици и суингари, почитатели на уърлд музиката и метъли и други не толкова крайни комбинации. Във времето на новата модерност не може да се говори за наличието на субкултурна общност, субкултура или специфична музика на общността и по-скоро имаме глобална сцена, където се забелязват придвижвания, кръстоски и съсъществуване на различия [28]. Това, съчетано със свободата да сглобиш себе си, измествайки се в пространството и бягайки във времето [29] благодарение на избора от идентичности и липсата на приемственост между поколенията, предопределя и музикалната идентичност като фрагментарна, нестабилна и въобразена. Неслучайно се говори за наличието на сцена тоест днес си на бритпоп, утре на група Q-check или на суинг или Odd Crew, или на трибют на Depeche Mode. Самите клубове също не гонят субкултурна чистота, а максимум посещения и задоволителен оборот. Поради стеснения пазар в България такова понасяне между стиловете е задължително и търпимостта е налице, но и при двете заведения Маймунарника и Mixtape 5 се губи клубният елемент и веднага след приключване на събитията хората напускат мястото, за да търсят афтър парти [30]. При Stage 51 в Пловдив се наблюдава друг специфичен момент, своеобразен прецедент сред клубната дейност в България, а именно, че става въпрос за showcase room или иначе казано „това е пространство, което може да се наеме за някакви културни неща и което е оборудвано най-добре от всички сцени в Пловдив“. Според неговия управител, „за да си клуб освен общност е необходимо хората да идват в клуба заради това, което се случва на сцената, а не че ти е евтина бирата и там можеш най-качествено да се напиеш“ [31]. Оттам идва и специфичната сцена в Stage 51, при която се наблюдава определена дисциплина и посока в управлението на този център за сценични изкуства. Саморазграничавайки се от другите заведения, изпълняващи функциите на „кръчми“ или иначе казано самонарекли се клубове, Stage 51 се стреми към автентичност и развиване на ъндърграунд сцена, откъдето произтича стриктното спазване на единственото и най-важно условие една група да направи концерт там, а именно тя да свири 99% авторска музика. Отдавайки през деня центъра за репетиции на млади пловдивски групи при съблюдаване на същото условие, не е изненада, че в момента пловдивската сцена разполага с млади банди, които въпреки възрастта си вече имат сериозен собствен репертоар, изградено идиосинкретично поведение на сцената и неслучайно печелят състезания за млади рок групи из България и подгряват фестивали. Под напътствията на ивент мениджъра на Stage 51 Тони Арнаудов – Сатаната групите се учат на дисциплина, колегиалност и им се дават съвети и помощ в изграждането на авторски репертоар [32]. Ако отново погледнем клубовете от гледна точка на неоплемената и съпътстващите ги ритуали, можем да причислим ходенето на клуб като един такъв ритуал, който включва елемента на бягство и фантазия [33]. Тази фантазменост и въобразеност на друга реалност е особено силна при трибют вечерите, когато български музиканти се събират, за да свирят кавъри на любими групи, които рядко идват в България и имат около себе си статус на легенда или култ (групи като Nirvana, Alice in Chains, Morphine, Depeche Mode и други). Така в реалната обстановка на клуба на сцената музикантите въобразяват себе на съответните изпълнители-звезди. Тази игра на отдаване на почит към съответната широкопопулярна група или изпълнител съдържа в себе си, както твърди Рой Шукър, известен цинизъм, що се отнася до икономическите мотиви зад един трибют албум [34] или в случая зад такъв трибют концерт, но факт е, че те пълнят клубовете и че „това е съвременният начин да събираш хора“ [25]. Тази преобличанка, което при някои групи стига до изключителни детайли като освен подражание в стила се имитират жестовете на изпълнителите, начина им на пеене и говорене, разполагане на сцената и се стигне до крайни случаи, например запалването на китарата на един от членовете на групата Casual Threesome по време на техен концерт в клуб Тънка Червена Линия, докато изпълняват песен на Jimi Hendrix. Тук идва мястото да споменем ежегодния фестивал Seattle Night, който като трибют вечер на групите от алтърнатив вълната от началото на 90-те години на 20. век – Nirvana, Alice in Chains, Soundgarden, Pearl Jam и други, дава възможност почитатели на тази музика да бетонират тази мини общност с редовни събирания. Със затварянето на клуб О’Шипка, чиято концепция е да дава сцена на български групи с авторска продукция, и най-вече свързано с предполагаемия финансов банкрут на този клуб, става ясно, че подобна концепция не е печеливша за собствениците на клубове. Това, придружено с успеха на трибют и кавър вечерите, води до преобладаваща кавър култура и определен натиск или „символично насилие” от страна на клубовете да се свирят по-познати парчета, за да се задържи вниманието на аудиторията. По този начин авторският момент критично се забавя и както Д. С. споделя „кофти кавърите, в които от първия до последния тон си личи единствено плоска имитация, говореща само за сервилност, раболепие и соц кариеризъм” са създали ситуация „точно толкова зле, колкото чалгата” тоест не може да се говори за каквото и да е ниво, нито творчество, а се избира лесния път. Факт е, че с кавърите се „показва кого уважаваш най-много и каква ти е инфлуенцията”, но що се отнася до България, където те преобладават през последните години, в момента „отношението към кавъра е негативно”. Друга особеност при българските клубове е, че 98% от тях нямат мениджър, който да изгради концепция на заведението и във възходяща спирала да съблюдава неговото развитие и развитието на пазара през месеците и годините. Заведенията имат само управител, който „докато приема каси с швепс и каси с водка прави списъка с групите или диджейства.” (Пак там) Спецификата на функциите управител и мениджър се сливат в едно и отново стигаме до чисто българския момент „специалист по всичко”, където крайно се подценява нуждата от експертното око на мениджъра. В тази неблагоприятна ситуация на музикалната сцена, където групите се сблъскват с несериозно отношение от страна на управителите и усещат натиск откъм изпълняването на кавъри без да защитават някаква своя позиция, отговорът или протестът срещу ситуацията идва под формата на изход и глас [35]. Според Хиршман, когато човек не харесва дадена ситуация, да речем променили са любимата му вафла, той може или да се обади по телефона и да протестира, тоест да активира своя глас, или да избере изхода и да започне да си купува друга вафла, например. Гласът или така нареченият протест срещу статуквото на алтернативната сцена идва от Do-It-Yourself или Направи-си-сам групи, които в духа на движението организират сами фестивал на име Psyence Rocket Festival в София, проведен на 14.05.2015 г. в малката зала на Микстейп 5. Тази грасрутс алтернатива с участието на 4 DIY български групи, изпълняващи почти само авторска музика, се организира за първи път с надеждата да пусне корени, да даде пример и да стабилизира алтернативната сцена, предотвратявайки нейния упадък. Изборът „изход” предприемат група Voyvoda, които приемайки факта, че няма сцена в България за техния стил, избират турнетата в чужбина, където да представят своята продукция. Трета инициатива под формата на комбинация от глас и изход е свързана със създаване на влиятелна демократична медия на име „КлинКлин”, където самите читатели да избират темите, за които желаят да четат и по този начин да се даде платформа на независими артисти и тяхната продукция. При всички случаи тези алтернативи са нови и бъдещето им влияние върху музикалната сцена в България остава под въпрос, докато в същото време клубовете не спират да строят своята програма, използвайки натрупания си капитал в своя полза.

Изводи, обобщения и дискусионни въпроси или за входа и изхода

Клубовете, макар и метафорично казано, са „вкусоформиращ” агент на музикалната сцена и участват пряко или индиректно в увеличаването на субкултурния капитал в българския контекст на музикални заведения. Поради липсата на друг вид медии, които да са в крак с българскатата алтернативна сцена, след 1989 г. постепенно, но сигурно клубовете се превръщат в единственият инструмент за лесно набавяне на информация и трупане на различни видове капитал. Това заедно със сугестивните фактори в клуба, както и потребностите на музикалния фен да пребивава в общество, където да обменя информация с други „музикохолици“ и така също да съизгражда себе си, отреждат на клубовете важно място на българската музикална сцена. От една страна, клубовете се стремят към максимални посещения [34] и възходящо развитие, от друга страна, горчивият опит показва, че заведенията с авторска музика у нас съществуват недълго време поради липсата на достатъчно добри български групи със собствен репертоар. Групите също биват изправени пред ситуация, в която пълната зала на кавър вечерите не им гарантира пълна зала, ако същите тези групи добият смелост, за да започнат да представят авторски песни поради вече изградените навици на публиката. Грасрутс инициативи заявяват желанието и наличието на алтернатива, чието време е назряло, за да начертае нова стратегия и план за развитие. Засега оставаме с надежда между възхода и падението на алтернативната сцена в България, че врагът не е бъдещето.

Заключение

В статията са изведени основните теоретични постановки относно това какво е съдържанието и обемът на понятията „клубна култура“, „клубна общност“, „неоплемена“ и „клубна сугестия“; накратко е документирана историята на зараждането на първите клубове в България. Разгледана е клубната култура като главен източник на субкултурен капитал, откъдето произтича важната роля на тези места за алтернативната музикална сцена. Обърнато е особено внимание на съществуването на символичен капитал при клубовете и как той се изразява в наличието и взимането под внимание на редица сугестивни фактори, които са налице в клубната среда. Изведена е тристепенна класификация на заведенията в София и Пловдив и са проследени произтичащите взаимодействия между клубове и групи, както и грасрутс инициативи, които подават нови модели на поведение и задават друг път на саморазвитие и отговор на създалото се статукво. Статията има принос чрез въвеждане понятието „клубна сугестия”, чрез разглеждането на клубовете от гледна точка на науката сугестология, както и чрез предложената периодизация и класификация на алтернативните заведения и с посочването на съществуващите алтернативи срещу наложените клубни практики.

Цитирана литература:

[1]. Shuker, R. (2006). Popular music: the key concepts. New York: Routledge. p. 8.

[2] Thornton, S. (1997). The Social Logic of Subcultural Capital, Gelder, K., & Thornton, S.(Eds), The Subcultures Reader,. London & New York: Routledge, pp. 200–209.

[3] Willis, P. et al. (1990). Common Culture: Symbolic Work at Play in the Everyday Cultures of the Young. Milton Keynes: Open University Press. p. 60.

[4] Rief, S. (2009). Club Cultures: Boundaries, Identities and Otherness. New York and Abingdon, Routledge, p. 132.

[5] Shankar, A. & Elliott, R. (1999). Popular Music and Identity Construction: a Narratological Perspective (work in progress).

[6] Стателова, Розмари. 2011. През годините. Фолклоризация и идентичност. Музикални практики у сербите: вчера и днес. София: Институт за изследване на изкуствата.

[7] Thornton, S. (1997). The Social Logic of Subcultural Capital, Gelder, K., & Thornton, S.(Eds), The Subcultures Reader,. London & New York: Routledge, p. 200.

[8] Иванова-Мокуние, О. (2011). Преносът на емоции при специалните събития, Психологически изследвания, №2. 289–298.

[9] Tonnies, F. (1963). Community and Society. London: Harper&Row.

[10] Maffesoli, M. (1996). The Time of the Tribes: The Decline of Individualism in Mass Society. London: Sage.

[11] Muñiz, A. M., Jr. and T. C.O’Guinn. (2001). Brand Community, Journal of Consumer Research, 27:4 (March), pp. 412–431.

Muniz A. M. Jr. and H. J. Schau. (2005). Religiosity in the Abandoned Apple Newton Brand Community, Journal of Consumer Research, 31 (March), pp. 737–747.

[12] Cova, B. and S. Pace. (2006). Brand community of convenience products: new forms of customer empowerment – the case “my Nutella The Community”, European Journal of Marketing, Vol. 40 Issue 9/10, pp. 1087–1105.

Shankar, A. and H. Cherrier and R. Canniford. (2006). Consumer empowerment: a Foucauldian interpretation, European Journal of Marketing, Vol. 40, Issue 9/10, pp. 1013–1030.

[13] Kozinets, R. (2007). Inno-tribes: Star trek as wikimedia, Consumer Tribes: Theory, Practice, and Prospects, London: Routledge.

[14] Shankar, A. and H. Cherrier and R. Canniford. (2006). Consumer empowerment: a Foucauldian interpretation, European Journal of Marketing, Vol. 40, Issue 9/10, pp. 1013–1030.

[15] Vargo, S. And Lusch, R. (2004). Evolving to a new dominant logic for marketing, Journal of Markting, 66, pp. 1–17.

[16] Goulding, C. and A. Shankar. (2011). Club Culture, neotribalism and ritualised bahaviour, Annals of Tourism Research, A Social Sciences Journal, Volume 38, Issue 4, p. 1437.

[17] Bourdieu, P. (1986). The forms of capital. In: Richardson, J. (eds.) The handbook of theory: Research for the sociology of education. New York: Greenwood Press, pp. 241–258.

[18] Cattani, Gino, Ferriani, Simone, and Allison, Paul. (2014). Insiders, Outsiders and the Struggle for Consecration in Cultural Fields: A Core-Periphery Perspective. American Sociological Review, vol. 78(3): p. 417–447.

[19] Bourdieu, P. (1986) ‘The forms of capital’. In: Richardson, J. (eds.) The handbook of theory: Research for the sociology of education. New York: Greenwood Press, pp. 241–258.

[20] Лозанов, Г. (2005). Сугестопедия-десугестивно обучение. Комуникативен метод на скритите в нас резерви. София: Университетско издание „Св. Климент Охридски“.

[21] Jowers, P. (1999). Timeshards: Repetition, timbre, and identity in dance music, Time and Society, 8(2), pp. 381–396.

[22] Лозанов, Г. (2005). Сугестопедия-десугестивно обучение. Комуникативен метод на скритите в нас резерви. София: Университетско издание „Св. Климент Охридски”, 72.

[23] Лозанов, Г. (2005). Сугестопедия-десугестивно обучение. Комуникативен метод на скритите в нас резерви. София: Университетско издание „Св. Климент Охридски”, 81.

[24] Лозанов, Г. (2005). Сугестопедия-десугестивно обучение. Комуникативен метод на скритите в нас резерви. София: Университетско издание „Св. Климент Охридски”, 69.

[25] Интервю с П.П., Пловдив, 27.06.2015 г.

[26] Goulding, C. and A. Shankar. (2011). Club Culture, neotribalism and ritualised bahaviour, Annals of Tourism Research, A Social Sciences Journal, Volume 38, Issue 4, p. 1442.

[27] Интервю с П. М., София, 12.05.2015 г.

[28] Hesmondhalgh, D. (2005). Subcultures, Scenes or Tribes? None of the Above, Journal of Youth Studies, Vol. 8, No. 1, March, pp. 21–40.

[29] Дичев, И. (2009). Виртуални граждани? На купон с MP3 плеър, Новите млади и новите медии. София: Институт Отворено общество, 11–41.

[30] Интервю с Д. С., София, 28.05.2015 г.

[31] Интервю с Валентин Добрев – управител на Stage 51, Пловдив, 28.06.2015 г.

[32] Интервю с Тони Арнаудов – Сатаната, Ивент мениджър на клуб Stage 51, Пловдив, 30.06.2015 г.

[33] Rook, D. (1984). Ritual behavior and consumer symbolism, Advances in Consumer Research, 11, pp. 279–284.

[34] Shuker, R. (2006). Popular music: the key concepts. New York: Routledge. p. 8.

[35] Хиршман, А. (1996). Гражданинът на германската демократична република – изход, глас и съдба, Демократичен преглед, бр. 6–7, 285–311.

* В италик – курсив оставям имената на клубовете с оглед четивността на текста.