Eзикът на омразата – инструмент за промяна на общественото съзнание

Диана Димитрова

СУ „Св. Климент Охридски”. 

Имейл: bondikov_v@abv.bg 

Абстракт: В настоящата статия се изследват някои от методите за манипулация на обществените нагласи чрез използването езика на омразата и чрез изграждане образа на врага. Анализиран е ефектът от влиянието на кодираните послания, популяризирани от средствата за комуникация, с цел въздействие върху аудиторията и провокиране на конкретна обществена реакция. Тези процеси са изследвани от лингвистична, социално-психологическа и комуникационна гледна точка.

Ключови думи: комуникация, манипулация, език на омразата, влияние, враг.

Diana Dimitrova  – The language of hatred -Tool to changing the public awerness

Abstract: This paper investigates some of the methods of manipulation of public opinion, using the language of hatred and building the image of the enemy. It analyzes the effect of the impact of coded messages promoted by mass communication media in order to influence the audience and provoke a specific public reaction. These processes are studied from linguistic, social, psychological and communications perspective.

Keywords: communication, manipulation, language of hatred, influence, enemy.

 

Уводни думи

Водещата теза в статията е, че словото е най-мощното средство за въздействие и манипулация на човешкото съзнание. То е и основното средство за комуникация на хората. Не всяка комуникация е манипулация, но всяка манипулация е комуникация. Най-резултатно е влиянието чрез провокиране на емоции и всяване на страх. Историята на човешката цивилизация е историята на делението „ние“ и „те“ – другите, различните. В книгата си „За началото на човешката история“ руският историк и социолог Борис Поршнев, пише: „Ние виждаме света не какъвто е той, а такъв каквито сме ние, така както сме настроени да го виждаме. Когато другите не са съгласни с нас, ние решаваме, че те грешат, а ние сме прави”[1].

Основният  похват за набеждаване и отстраняване на различния, непознатия е  изграждане образа на враг, с помощта на езика на  омразата. Посредством конкретни, повтарящи се и надграждани послания, кодирани с езика на омразата и разпространявани чрез средствата за масова информация, общественото мнение се променя и направлява. Развитието и тенденциите за употребата на езика на омразата са проследени в тази статия основно, чрез три изследвания. Те са проведени в различни периоди през последните десет години. Водещото е на Росица Стойкова „Слово на омразата: Теория и практика“; Два доклада обобщаващи резултати от изследвания на общественото мнение, проведени от Институт „Отворено общество“ през 2013 и 2014 г. В документите е направен детайлен анализ на проведените социологически проучвания за обществените нагласи спрямо езика на омразата в България. Ръководител на екипа на теренното проучване е Алексей Пампоров от Института по социология при БАН ; Публикуваните през юли 2014 година данни за престъпления от омраза, в годишния доклад на Minority Right Group International “Freedom from Hate: State of the World’s Minorities and Indigenous Peoples”.

На база тези изследвания в настоящата публикация ще бъде отчетена само тенденцията за  употребата на езика на омразата и ефекта от този език спрямо обществените нагласи. В подготвяната докторска дисертация „Фабрикуване на съгласие. Трансформация на комуникацията в манипулация“ ще бъдат изследвани мисловните схеми, които изграждат езика на омразата и образа на врага.

Словото и неговият потенциал

Човекът ли е най-манипулируемият обитател на земята? Ние сме единственият словесно комуникиращ вид. Думите, речта, езика, знаците, символите, жестовете, мимиките, поза на тялото, движенията опосредстват интелектуалната комуникация помежду ни. Благодарение на словото ние общуваме с миналото, настоящето и бъдещето. Семантиката на думите във всеки един език, съдържа начина, по който представяме действителността в главата си. Чрез словото ние интерпретираме света около нас. Това е от съществено значение за оцеляването и развитието на всеки човек. Светът на човечеството е обвързан с неговата словестност. Думите изграждат световете на нашите мисли, мечти, емоции, въображение, представи, социални отношения. От хилядолетия хората са осъзнали силата на думите, тяхната мощ и енергия. Безотказното им въздействие спрямо всеки индивид винаги е служело за направление и канализиране на емоциите и действията провокирани от тях. Да, човекът е най-манипилируемото същество, защото най-мощното оръжие на манипулацията е словото, а словото е неговият свят.

В главата на човека съществува една граматика, обвързана със самата невробиологична структура на мозъка. Това е тезата на родоначалника на генеративната теория за езика Ноам Чомски. Тя е разработена в книгата му „Студия за езика и философията на ума“. Чомски смята, че езикът е високоспециализирана когнитивна способност, която присъства в нас още от момента на раждането [2]. Лингвистът Стивън Пинкър също застава зад тази теза в книгата си „Материалът на мисълта. Езикът като прозорец към човешката природа“.  Анализирайки изследванията на философа и психолога Джери Фодор и на когнитивиста Масимо Пиатели-Палмарини за това, как значенията на думите са представени в нашите умове, Пикър заключава, че значенията на думите са заложени в нашето ДНК [3].

Всички езици по света имат обща семантика, което доказва, че има един общ корен на речта. До този извод са стигнали американски и британски лингвисти, сравнявайки значенията на най-основните и прости думи в 81 езика. Данните от изследването са публикувани в електронното списание  Proceedings of the National Academy of Sciences [4].

В думите има кодирана памет. Чрез тях се ситуират индивидите в обществото, предават се идеи, внушения, които провокират към действия. Чрез словото се отключват мисловни процеси и психологически механизми. Те изграждат определени ситуационни модели в човешката памет, нагласи, стереотипи, които направляват поведението ни. Словото на омразата и образа на врага пряко си взаимодействат с тези нагласи и предразсъдъци, манипулират ги и провокират съответни действия и реакции. Последиците от това поведение в различните общества са различни, но понякога и много сходни.  По време на Нюргберския процес министърът на пропагандата и просвещението на Националсоциалистическа Германия  Йозеф Гьобелс заявява: „Хората винаги могат да бъдат накарани да изпълняват заповедите на лидерите…Единственото, което трябва да направите, е да им кажете, че ги нападат и да заклеймите миротворците, че им липсва патриотизъм и излагат страната на опасност. Това има еднакъв ефект във всяка страна“.

Тази манипулация има четири основни компонента:

Обект – те другите, чуждите, различните, непознатите

Субект – лидерите говорещите посредством средствата за масова комуникация

Средство – езика на омразата

Контекст – застрашават нашия начин на живот, самото ни съществуване, бъдещето ни

Независимо от обществената структура и нивото на образованост в едно общество конструкцията на този вид манипулация остава непроменена и резултатна. Тя задейства една от най-силните емоции в съзнанието ни – страх. Въздействието на тази емоция, често пречи на вземането на смислени решения. Според психолозите емоционалното въздействие на страха е с изключително широк диапазон – от най-слабо безпокойство до най-голям ужас. Познаването на страховете на аудиторията е най-добрият инструмент на манипулацията.  Затова обществените нагласи се направляват, посредством програмирането и координирането на битуващите страхове в общественото съзнание.

В речника по психология, пояснението за съзнание е: “Непосредствено знание на човека за света, за собственото му съществуване и действие. То е висше свойство на човека, свързано с интелектуалните възможности и речевата функция на мозъка му, което се проявява в обобщено целенасочено и оценъчно отражение и конструктивно-творческо преобразуване на действителността, в предварително мислено построяване, действия и предвиждане резултатите от тях…емоционални преживявания и оценки, чувства и отношения на човека към околния свят и към себе си. Видове съзнание: индивидуално, групово, колективно, обществено“ [5].

Тази „висша психологическа дейност у човека като отражение на действителността“ [6] се обработва целенасочено от съответните медийни послания и направлява нашите реакции. Социалният психолог Елиът Аренсън посочва: „Експериментите в областта на социалната психология разшириха познанията ни за това, как се използва пропагандата, за да сее омраза срещу малцинствата, как правителствата често се опитват да обединят народа си, като създават външен враг, и на личностно ниво, как хората се опитват да дехуманизират „врага“ си, за да оправдаят болката, която му причиняват“ [7]. В книгата си „Човекът – „социално животно“ Аренсън обстойно изследва методите за промяна на обществените нагласи и поведение. Един от основните изводи, до който достига е, че най-бързо и трайно общественото поведение се променя, когато у хората се насажда чувството на страх. Те се консолидират срещу посочения враг от средствата за масово осведомяване и подкрепят всички решения за неговото неутрализиране.

Моделиране на враг

Основните предпоставки за изграждане образа на враг са психологически, религиозни, политически и икономически. Формирането на образа на врага цели насочване на обществената енергия, подмяна на реален проблем и избягване на отговорност. В книгата си „Да сътвориш врага и други писания по случайни поводи“ Умберто Еко пише: „Още от началото са нарочени за врагове не толкова различните, а онези, които всеки има интерес да се представят като заплашителни,  дори и да не ни заплашват пряко” [8].

В малък етимологичен речник на българския език срещу думата „враг“ пише следното:  „Враг „неприятел, противник“. С това значение думата се среща още в старите български писмени паметници. Известна е и на другите славянски езици. Образувана е от стар славянски корен, с който някога са се образували думите със значение „хвърлям“, „гоня“. Враг първоначално е означавало „изхвърлен изгонен от рода, а по-късното значение е било променено в „омразен“, „ненавистен“ и оттам в „противник“ [9]. Съвременният тълковен речник на българския език, пояснението за враг е: „Този, който се намира в състояние на вражда с мен, противник. Военен противник, неприятел. Принципен противник на нещо. Причинител на вреда“. [10]

Веднъж създаден образът на врага заживява свой собствен живот. Той е нарочен, демонизиран, заклеймен. И тъй като обстоятелствата се менят, променя се и визията за необходимия враг. Единствената константа в тези пропорции е езикът на омразата. Въздействието на насажданата омраза е илюстрирано сполучливо в антиутопията на Джордж Оруел „1984“: „Най-ужасното в Двеминутката на омразата бе не това, че си задължен да играеш роля, а напротив, че е невъзможно да й се съпротивляваш. След първите трийсет секунди не бяха необходими никакви преструвки. Като електрически ток през цялата група преминаваше отвратителен екстаз на страх и мъст, желание да убиваш, измъчваш, да разбиваш лица с ковашки чук, което пряко волята му превръщаше всекиго в гримасничещ, крещящ безумец. Но обхваналата ги омраза беше абстрактно, неконкретно чувство, което можеше да бъде прехвърлено от един обект на друг като пламъка на горелка“ [11]. Всъщност, точно този подход се прилага от всички правителства, които искат да получат подкрепата на народа си, за да бъде въвлечена държавата им във война. Доказателство за това е не само отминалия 20. век, столетието на двете световни войни, а цялата човешка история.

Вече посочих четирите основни предпоставки за фабрикуване образа на врага. Независимо, в кой от тези контексти се сътворява общественият враг механизмът на изграждане, функциониране и ефектът е един и същ. Посочваш врага. Надграждаш и затвърждаваш образа му през медиите, чрез езика на омразата. Посяваш страхът в общественото съзнание и умело управляваш този страх. Проблемът е, че ние познаваме само индикациите на нашите чувства, но те лесно могат да бъдат излъгани. В „На предела“ Цветан Тодоров посочва  „Присъствието на абсолютния враг, като въплъщение на злото в господстващата ценностна система, прави всички агресивни действия, по отношение на възможния враг, да изглеждат похвални“ [12].  Посочването на врага бързо фокусира общественото внимание. Езикът на омразата и фабрикуването на враг влияят на човешкото съзнание и въздействат на нравственото поведение на индивидите, не само при военен конфликт, а и в мирно време. Политиците, чрез средствата за комуникация се надпреварват да посочват  врага – чуждия, различния и определянето му като заплаха за нас, за обществата ни. Така цялото обществено внимание е насочено към врага, а не към същността на проблемите.

В книгата „Врагът“ Здравко Райков обстойно изследва образа на врага като начин на употреба и доказва, че методите на работа в тази насока, чрез средствата за масова информация, имат дълготраен ефект. “Образът на врага за разлика от други образи, които стихийно се появяват в съзнанието на хората, се формира, конструира и внася в съзнанието на хората целенасочено. Същевременно се създават благоприятни условия елементите на образа на врага активно да се усвояват и акумулират от масовото съзнание…Образът на врага е действен, когато провокира у човека способност да развива отношение и да заема позиция, която е необходима според конструкторите на образа…реалността на образа подменя реалността на истината. Веднъж създаден, образът на врага има свои вътрешни закони за самопроизводство, на последващо и агресивно развитие. Много важно изискване е образът на врага да е пределно ясен, опростен, да е понятен за масовото съзнание, за неизкушения в политиката човек. Същевременно той трябва да изключва възможността за тълкувания, които не са в изгода на създателите му, т.е. да възпитава , еднакви и адекватни на първоначалния замисъл стереотипни реакции и отношения“ [13].

В ерата на „инфокодифицираното общество“, според определението на американският футурист Алвин Тофлър [14], насаждането образа на враг в общественото съзнание е бързо и лесно постижима задача. Обществата, ежеминутно са атакувани от поток от данни, чрез медии, социални мрежи, компютри, книги, документи, телефони, филми, реклами. Така неосъзнато и неусетно, всички ние сме засмукани от психологическите мелници, борещи се да достигнат до съзнанието ни с целенасочените си послания.  В състояние ли сме да селектираме и осмисляме текстовете, образите и звуците, които ни заливат от съпътстващите ни навсякъде  мултимедийните устройства? Не. Социалният психолог Робърт Чалдини пояснява: „Всъщност, автоматизираното стереотипно поведение преобладава в повечето човешки действия, защото в много от случаите то е най-ефикасната форма на поведение. Понякога поведението, което се отключва, не е адекватно на дадената ситуация, защото дори най-добрите стереотипи и активиращи черти не всеки път вършат добра работа. Но ние приемаме тяхното несъвършенство, защото наистина нямаме друг избор. В нечии очи обаче, всеки такъв принцип е видимо и готово за употреба оръжие – оръжие за автоматично влияние“ [15].  Медиите моделират неусетно съзнанието ни. А ако посланията, който излъчва са разработени и кодирани от експерти с добри психологически и социални познания, масовата манипулация и промяна на нагласите е безпроблемна.

Инструментът враждебна реч

Ролан Буркард пояснява, че „Осъществяващият комуникация човек е този, който прави нещо с оглед на друг човек, т.е. действа дълбоко социално. Всеки комуникативно действащ индивид извлича от своето действие един определен интерес” [16]. Разбира се този интерес при различните конфигурации има различни нюанси и въздействие. За целите на изследването ще бъдат разгледани последиците от комуникирането чрез езика на омразата. В книгата си „Слово на омразата: Теория и практика“ Росица Стойкова пояснява: „Омразата е средство за изразяване на негативните емоции и обикновено е насочена  към някой, обвинен за проблемите на другите. Тя може да се прояви чрез речта или чрез действия, например под формата на насилие или социални практики. Когато омразата се манифестира чрез речта (макар и в най-широк смисъл), говорим за слово на омразата… За да функционира – да унижава, обижда, да насажда враждебност и страх, да предизвиква насилие и да мултиплицира негативни стереотипи – словото на омразата като особен вид интеракция и действие, насочено от една група към друга, трябва да индентифицира „врага“ и да посочва „непознатия“ и „чуждия“ [17].

Важно е когато анализираме въздействието на словото на омразата да отбележим, че контекстът, в който се използва е от особено значение. Една реч може да бъде тълкувана като враждебна в един контекст и като нещо обикновено –  в друг. Следователно от социална гледна точка, езикът на омразата не може винаги да бъде приеман еднозначно. От морална гледна точка всеки човек трябва да осъзнава, че е отговорен за думите, който изрича, за посланията, които формулира, особено когато те се мултиплицират  чрез средствата за масова комуникация.

Показателен е фактът, че няма общоприета дефиниция за словото на омразата. Според мен две са основните причини за това – неясната разделителна линия между омраза и нетолерантност и постоянната мимикрия на словото на омразата. В книга си Росица Стойкова заключава, че „потенциалът на словото на омразата да бъде деструктивно го извежда от същността му на израз на мнение и го превръща в действие, което поражда конфликти на редица нива (междуличностно, междугрупова, между институции, между лидерите на мнение и политическите сили и т.н.) [18]. Отсъствието на регулация, пречи проблемът с разпространението му да бъде решен. И ако в средствата за масова информация е ясно кой е „вестителят“, то в социалните мрежи анонимността открива възможност за употребата на езика на омразата в най-драстичните му форми. А в съвременните общества медиите и интернет пространството определят дневния ред на дебатите и формират позициите.

Росица Стойкова изследва как медиите възпроизвеждат враждебната реч – какъв е езикът и механизмите, чрез които се репродуцира, какви са мотивите за присъствието й в медиите, кои  са събитията, които я провокират. Методът на изследването е контент-анализ. Стойкова достига до следния извод: Текстовете , представляващи слово на омразата, имат няколко общи характеристики:

  • склонност към боравене с предварителни негативни нагласи, стереотипи и предразсъдъци, без желание да се нарушава общата негативна нагласа
  • липса на цялостно отразяване на социалния контекст, подмяната на картината на реалността с предразсъдъци и предубеждения
  • противопоставяне мнозинство – малцинство, с тенденция за омаловажаване и унижаване на малцинството за сметка на мнозинството
  • езикът на текстовете, представляващи слово на омразата е обиден и вулгарен, буди омраза, отхвърляне и провокира насилие

Медиите са моноетични. Те са трибуна на мнозинството и възпроизвеждат неговия език, гледни точки и нагласи, заключава Стойкова [19].

Институт „Отворено общество“  провежда последователно през 2013 г. и през 2014 г., две представителни проучвания на обществените нагласи спрямо езика на омразата в България. Данните от изследването сочат, че политиците и журналистите са разпознати като основни носители на езика на омразата в България. През 2013 г. година 68 % от хората, които са чували език на омразата, са го чували най-често от политици, а съответно 32 % – от журналисти [20]. Екипът провел изследването отчита, че „високата степен на асоцииране на употребата на езика на омразата с политиците като група показва, че няма очертано политическо или институционално лидерство в политиката за борба с езика на омразата. Освен това механизмите за вътрешен контрол в отделните медии, както и мерките за етична саморегулация в професията на този етап явно не постигат ефект на ограничаване на използването на езика на омразата. Езикът на омразата е широко разпространено явление в българския обществен живот. Другият значим резултат от изследването е, че телевизията е основната медия за разпространение на езика на омразата в България. Интернет е втората по значение медия за разпространение на езика на омразата сред младите и сред образованите. Тук само ще вметна, че тази тенденция вече е променена. Анализ на данните предоставени от отдел мониторинг на Би Би Си за 2015 г. посочва, че през тази година омразата в интернет пространството чувствително ескалира. Основния комуникационен канал за разпространение на враждебната реч вече е интернет [21].

Важен извод от изследването на Институт „Отворено общество“ през 2013 г. е, че доминиращото съзнание у хората е за неодобрение спрямо публичното използване на езика на омразата. Повече от половината респонденти (51 %) напълно не одобряват използването на езика на омразата в публичното пространство, а близо 36 % по-скоро не одобряват. Така огромната част от населението (87 %) изразява неодобрение към публичното използване на езика на омразата. Значителен е делът на хората (58 %), които смятат, че държавата трябва да защитава малцинствата срещу реч на омразата, а почти толкова смятат, че прокуратурата и полицията трябва да осъществяват наказателно преследване на речта на омразата [22]. През 2014 г. видимо нараства осъзнаването на факта, че речта на омразата и престъпленията от омраза са обществено опасно и противоправно поведение. Делът на хората, които знаят, че проповядването или подбуждането към национална вражда или омраза е престъпление, се увеличава от 70 на 77 %. Същевременно обаче през 2014 г. нараства разпространението на речта на омразата срещу чужденците – делът на тези, които са чували реч на омразата срещу чужденци, нараства за една година от 5 на 20 %. Проблемът несъмнено е свързан с притока на бежанци и имигранти в страната като резултат от продължаващия военен конфликт в Сирия и засяга по-остро областите около София и от Южен централен район за планиране [23].

„Свобода от омраза“ е мотото на публикувания на 03.07.2014 г. годишен доклад за състоянието на малцинствата и коренното население на Minority Rights Group International (MRG).  Данните, изводите и препоръките от това обстойно изследване, в обем  240 страници, обхващат страните от всички континенти.  В документа са изложени аргументирани доказателства за обезпокояващата тенденция за разпространение на езика на омразата и престъпленията от омраза във всички региони на света. Изпълнителният директор на MRG Марк Латимър акцентира на факта, че „Разпространението на престъпленията от омраза срещу малцинствата мащабно се подценява.  В съвременния свят омразата се задвижва през границите от онлайн пропаганда, провеждана предимно от сектантски джихадисти или десни расисти.“  Един от основните изводи в доклада е: „мразя престъпността“ е широко игнорирана, недостатъчно отчитана и често остава без контрол от страна на правителствата, което води до ескалация на насилието срещу малцинствата“. Този извод е подкрепен с редица примери от всички изследвани страни. Сред най-тревожните съобщени на доклада е, че престъпленията от омраза са резултат от целенасочени изказвания не само за физическите лица, но и към техните общности. Разпространението на унизително отношение или подстрекателски език в политическия дискурс, чрез  проповеди, медиите и онлайн, има много реални последици за маргинализираните общности. В доклада се подчертава факта, че има много страни, в които през 2013 г. слухове и подбуждане са довели до насилие и загуба на човешки живот.

В документа е представена и ролята на интернет и социалните мрежи. Пояснява се, че „тези отворени платформи“ позволяват на хората да се обединят по каквито и да е причини и идеологии.  Това дава много добра възможност за организиране на различни видове групи на омразата. Много притеснителен е и фактът, че продължава използване на ксенофобски и подстрекателски език по време на изборни кампании. В доклада на Minority Rights Group International е отчетен и фактът, че в Европа като цяло се засилва  антиимигрантското говорене [24].

Тенденциите, който се открояват на база данните от цитираните изследвания са: основния канал за разпространение на езика на омразата са медиите. Водещият посредник телевизията, вече е изместен от интернет пространството, до което има неограничен достъп. То е и основно средство за комуникация.  Враждебната реч е фокусирана предимно към представителите на различните видове малцинства и в значителна степен и към коренното население, особено там където е малцинство. От 2014 г. се отчита голямо нарастване на антимигрантското говорене, особено в европейските страни. Тук обръщам внимание, че този извод е направен много преди значителното засилване на имигрантските потоци през 2015 г. не само от страните, където има военни конфликти, но и от старите с голям демографски прираст и ниски икономически показатели. Основните субекти използващи езика на омразата са политици и в по-малка степен и представителите на медиите. Те чуждите, различните, са сочени като носители на криминални прояви и причини за проблемите в обществото – социални, икономически, финансови. Ние мнозинството сме жертвите, те са враговете на нашето общество – това е централната разделителна линия. Тук трябва да припомним обаче, че данните от проучването на институт „Отворено общество“сочат, че огромната част от населението в България (87 %) изразява неодобрение към публичното използване на езика на омразата. Тези данни са в осезаем контраст с всички останали данни от трите представени изследвания. Не трябва да пропускаме факта, че те са отчетени преди около три години, през 2013 г. До написването на този  текст, поне аз, не намерих данни за нагласите към края на януари 2016 г., в този аспект, след атентатите в Париж през ноември 2015 г. и събитията в новогодишната нощ в Кьолн, където много жени бяха нападнати от имигранти.

Социалните мрежи и интернет пространството, особено коментарите към  онлайн публикациите, осигуряват анонимност, която освобождава от каквито и да било задръжки. Тези предпоставки са стимул за проява на езика на омразата в най-уродливите му форми. Това много умело се използва от политиците, а също така и за отстояване на различни икономически и финансови интереси. Много бързо и лесно, използвайки всички предимства на онлайн комуникацията – мигновено разпространение, голям обхват, анонимност, всеки може да изгради образа на обществен враг на своя конкурент. Доказано действащия похват е езикът на омразата и насаждането на страх. Политиците най-често използват този подход, за да отклоняват общественото внимание от същинските проблеми в обществото и за да канализират и направляват обществените нагласи, настроения, енергия. В ерата на комуникациите, в инфокодифицираното общество, тези процеси са с по-голям интензитет от когато и да било и са лесно управляеми.

Заключение

Човешката цивилизация е претърпяла много промени в хода на своята еволюция. На емоционално ниво обаче, ние не сме много по-различни от предците си. Психолозите твърдят, че двете ключови емоции за човека са любов и страх. Страхът разрушава вътрешния ни комфорт и ни превръща в „лесна плячка“ за онези, които искат да обсебят съзнанието ни. Руският учен Иван Павлов твърди, че „силата е на страната на тези, които внушават на хората страх“. Днес нашите страхове са умело манипулирани, чрез средствата за масова информация. А когато и посланията им са и професионално координирани, крайният ефект е, успешно програмиране на обществено мнение. Един от най-интересните за мен парадокси в съвременното общество е фактът, че в информационната ера, когато имаме най-улеснен достъп до огромни масиви от информация, ние се оказваме най-наплашеното и масово манипулируемо общество. Според мен една от основните причини за това е, че между нас и реалният свят стоят медиите. Ние сме поставени в света създаден от средствата за комуникация, а той не се припокрива с реалния свят. За мнозинството от хората образите и ситуациите поднесени им чрез медиите, са правдивоподобни. А това всъщност е най-въздействащата манипулация, защото основното средство за комуникация на медиите е словото.

Отчитайки тенденциите от представените в публикацията изследвания за употребата и разпространението на словото на омразата чрез различните медиатори и въздействието му спрямо мнозинството от реципиентите, можем да направим извода, че чрез фабрикуването на враг, насаждайки омраза и страх бързо и лесно се въздейства на общественото съзнание. Образът на врага консолидира масите и променя обществените нагласи. Този похват се използва предимно от политиците. Интернет пространството с безспорните си предимства, бързо, лесно достъпно и анонимно средство за комуникация се превръща в основно средство за разпространение на словото на омразата с цел въздействие и промяна на обществените нагласи.  Тази манипулация запазва структурата използвана от традиционните медии за направляване на обществените настроения. Основният обект са другите, различните, непознатите. Субектът, тук в повечето случаи е неопределен, анонимен. Средството е езикът на омразата. Контекстът е, те са заплаха за нас, те са причина за негативната промяна на статуквото. Понеже на емоционално ниво се работи със страховете на хората, създадените очаквания, образи, възможни ситуации имат дълготраен ефект и чрез тях се канализира и насочва обществената енергия. Словото заредено със заряда на омразата е сигурно и предпочитано средство за промяна на общественото поведение с цел решаването на политически, икономически и религиозни проблеми. Въз основа на представените данни и анализи се стига до заключението, че езикът на омразата замъглява съзнанието и насочва негативната енергия към врага изграден от средствата за комуникация. Този прийом действа безотказно от най-древни времена до днес, във всяка точка на планетата. Колкото обществата са по-напреднали в развитието си, толкова повече се увеличават и усъвършенстват похватите за манипулирането и моделирането им.

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 23, юли 2016 г. https://rhetoric.bg/

Цитирани и използвани източници

[1] Поршнев, Б. (1981). За началото на човешката история. София: Издателство Наука и изкуство, 327.

[2] Чомски, Н. (2012). Студия за езика и философията на ума.  София: Издателство ЛИК, 79.

[3] Пинкър, С. (2013).  Материалът на мисълта. Езикът като прозорец към човешката природа.  София: Издателство „Изток-Запад“, 372.

[4] German, J. (2015).  Tracing languages back to their earliest common ancestor through sound shifts < http://phys.org/news/2015-02-languages-earliest-common-ancestor-shifts.html>  последно посещение 24.02.2016 г.

[5]  Десев, Л. (2008). Речник по психология. Велико Търново: Издателство Булгарика, 511–512.

[6] Свъвременен тълковен речник на българския език. (1999-2000). Велико Търново: Издателство „Абагар“ ООД, 883.

[7] Елиът, Е. (2009). Човекът – „социално животно“. София: Издателство Дамян Янков, 13.

[8] Еко, У. (2013). Да сътворим врага. И други писания по случайни поводи. София: Издателство БАРТ, 9–10.

[9] Харалампиев, И. (1998). Малък етимологичен речник на българския език. Велико Търново: Издателство „Слово“, 56.

[10] Свъвременен тълковен речник на българския език. (1999-2000). Велико Търново: Издателство „Абагар“ ООД, 93.

[11] Оруел, Д. (1989). 1984 Библиотека ВЕК < https://chitanka.info/text/291-1984>  последно посещение на 11.11.2015.

[12] Тодоров, Ц. (1994). На предела. София: Издателство „Народна култура“, 133.

[13] Райков, З. (1988). Врагът. София: Издателство Петър Берон, 16–19.

[14] Тофлър, А. (1996). Трусове във властта.  София: Издателство Народна култура, 297

[15] Чалдини, Р. (2005). Влиянието Психология на убеждаването. София: Изадетство Изток-Запад, 24–26.

[16] Буркард, Р. (2000).  Наука за комуникацията.  Велико Търново: Издателство ПИК, 89.

[17] Стойкова,Р. (2008). Слово на омразата: Теория и практика.  София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 24.

[18] Стойкова,Р. (2008). Слово на омразата: Теория и практика.  София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 35.

[19] Стойкова,Р. (2008). Слово на омразата: Теория и практика.  София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“,  106.

[20] Институт „Отворено общество“ (2013). Доклад „Обществени нагласи спрямо езика на омразата в България“ <http://osi.bg/downloads/File/2013/Hate_speech_report_interactive_BG.pdf>, последно влизане на 11.12.2015.

[21] Wendling, M. (2015). 2015: The year that angry won the internet.  BBC Trending <http://www.bbc.com/news/blogs-trending-35111707> , последно влизане 07.01.2016 г.

[22] Институт „Отворено общество“ (2014). Доклад „Обществени нагласи спрямо езика на омразата в България“    <http://osi.bg/downloads/File/2014/Hate_speech_BG_2014.pdf>   , последно посещение на 11.12.2015 г.

[23] Институт „Отворено общество“ (2014). Доклад „Обществени нагласи спрямо езика на омразата в България“    <http://osi.bg/downloads/File/2014/Hate_speech_BG_2014.pdf> , последно посещение на 11.12.2015 г.

[24] Minority Rights Group International (2014).  Freedom from hate’ State of the World’s Minorities and Indigenous Peoples 2014  <http://minorityrights.org/wp-content/uploads/old-site-downloads/mrg-state-of-the-worlds-minorities-2014.pdf>, последно посещение на 23.07.2014.