Иванка Мавродиева
СУ „Св. Климент Охридски“
Имейл: mavrodieva@phls.uni-sofia.bg
Книгата „Ранна онтогенеза на събитийната модалност“ е издание на Университетското издателство „Епископ Константин Преславски“ през 2017 г.
Автор на монографията е проф. д-р Велка Попова, преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ по психолингвистика, общо езикознание и езикова типология. „Ранна онтогенеза на събитийната модалност“ е доказателство за:
-
трайните изследователски интереси на автора в областите корпусна лингвистика и когнитивна лингвистика, като е реализирано изследване при спазване на високите научни стандарти при корпусното изследване;
-
за задълбочено навлизане на учения в проблематиката, имайки предвид предишни монографични трудове на автора: „Ранната граматика на детския език“ и „ Психолингвистика на развитието“, както и научни статии.
Книгата е структурираната в увод, три глави, заключение, приложение и резюме на английски език. Това е формалната констатация за класическа структура на монография от общото към частното. Погледнато в съдържателен план, прави впечатление прецизността във формулировките, извеждането в отделни глави на двата основни конструкта и изграждането на терминологична рамка и едва след това реализиране на изследването.
Първа глава е наименувана „Езиковата онтогенеза в мултимодална и корпусна перспектива“, втора – „Събитийната модалност в български език. Ранна онтогенеза“, а трета – „Ранна онтогенеза на българските директиви. Корпусно изследване“.
За мене от особен интерес представлява извеждането на български модални средства (с оглед на входните езикови данни), на модалността в българския език в миниатюра, – с. 43-49, след като е представена събитийната модалност в термините по Модела на Палмър – с 49-66.
Авторът достига до синтез, като обобщава в таблици резултатите: таблица 7А „Лексикални средства за изразяване на модалността в българския език“ и в таблица 7Б „Морфологични средства за изразяване на модалността в българския език“, таблица 8 „Функции на императива в българския език“, таблица 9 „Императивните инфлексирани форми в българския език“ и други. Видни са, от една страна, широкообхватността на изследване на лингвистично равнище; от друга страна, навлизането в дълбочина в научната проблематика; от трета страна.
Направен опит да се очертаят изследователски полета при използване на релевантна методика, а именно – спецификата на ранното овладяване на езиковите средства за изразяване на директивите от българските деца.
Принос е електронният корпус, който може да се използва в бъдещи изследвания.
И не на последно място – интересната корица, насочваща към проблематиката на книгата.
Събитийната модалност попада във фокуса на вниманието на проф. Велка Попова и е представено чрез критичен обзор на базови автори, но и през призмата на собствения преподавателски и изследователски опит. Приложението прецизно представя в синтезиран вид резултатите, а приносите на книгата са на теоретично и методологично равнище.