Иванка Мавродиева

СУ „Св. Климент Охридски“

Имейл: mavrodieva@phls.uni-sofia.bg

Книгата „Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията на гласа“ е издание на Университетското издателство „Епископ Константин Преславски“ през 2016 г.

Проф. д-р Димитър Попов е автор на книгата, той е преподавател по стилистика, приложна лингвистика и анализ на дискурса в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Книгата е логичен резултат от дългогодишния преподавателски опит, но и от задълбочените изследвания на проф. Попов в областта на фонетиката, експерименталната фонетика, фоностилистиката, прагматиката и семиотиката на живата реч. Предходни негови книги са „Фоностилистика на дискурса“ и „Стилистика“.

Монографията е с интересна корица, която символично, алегорично и многопластово насочва към проблематиката в текста.

Книгата е структурирана в увод, три глави, заключение и библиография.

Теоретичната рамка е представена в първа глава „Лингвистичната персонология като наука“, като в нея се изяснява същността на лингвистичната персонология, на езиковата личност, речевата индивидуалност и други.

Втората глава включва знания в по-конкретна област при търсене на пресечни точки между глас и индивидуалност. Тук откроявам точното представяне на особеностите на гласа, като се започва от представяне на гласовия канал, гласилките, ларинкса, преминава се към физиологията на гласа, към речевите ефектори, речевия тракт, т.е. налице е терминологична матрица с точно описани параметри. Авторът прави разграничение между фонация и артикулация; той установява различията във фонационните типове, суперсегментните ларинални признаци, гласовите регистри. Лаконично са изведени фонационните признаци, артикулационните признаци, признаци на напрягането и прозодичните признаци. Коректно са установени особеностите на тона и гласовия тон, изведени са понятия „тонална единица“, „интонационна единица“ и други.

Трета глава е наименувана „Речеви портрети“ и тук се открояват прецизността в проучването на база на речевото профилиране, на установяване на индикатори, маркери и стереотипи на гласа. Резонно в последния, петия раздел се създава галерия от речеви портрети в българското говорене. Авторът представя две основни регионални произносителни практики от източнобългарски и западнобългарски произносителен тип. Доказателствата са прецизно изведени във фигури/скрийншотове. Принос в книгата е извеждането на понятията „интерфейс“, „потребителски интерфейс“ и „индустриален интерфейс“, „гласов интерфейс“, „социален интерфейс“, „речев интерфейс“. Друг интересен фокус в книгата е върху виземите, а на с. 266 авторът казва „Важно е обаче да се спомене, че по разчитането на формата и движението на устните биха могли да се определят елементарните единици на визуалната реч (виземите).“

Монографията „Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията на гласа“ е полезна именно с теоретичната си основа, систематизацията на знанията и визуалното представяне не само за специалисти в областта на лингвистиката. Книгата е солидна теоретична и методическа основа и за тези, които са занимават с актьорско майсторство, публична реч, медийна комуникация, връзки с обществеността, събитиен мениджмънт.