Ирина Перянова

Университет за национално и световно стопанство

Имейл: irinaperianova@yahoo.com

„Если тебе пересказывают сюжет в новостях, ты первым делом интересуешься на каком канале он был – русском или украинском. Делаешь выводы сразу, исходя из своего отношения к происходящему. Сама информация тебе не интересна.” (27 признаци, че живееш в Донецк) [1].

Абстракт: Темата на статията е властовият дискурс от тоталитарен тип и създаването на паралелна реалност, характеризираща се с отсъствието на изоморфност с предмета на описанието. Целта е да се покаже как чрез начина и характеристиките на поднасянето на дадено съобщение се създават речникът и концептуалният инструментариум, които влияят върху отношението на обществото към определена ситуация и ipso facto оформят предмета на несъществуващия дебат. По-конкретно, фокусът в статията е върху пропагандния език, който е използван в руските средства за масова информация (СМИ), преди и след присъединяването на Крим и последвалия конфликт с Украйна, както и върху изследване и анализ на влиянието, което пропагандният език оказва върху обществото. Обект на анализ са новинарски предавания от различни руски телевизионни канали, вестници, интернет сайтове, блогове и коментари в интернет форуми, както и публикации в рускоезични украински източници.

Ключови думи: власт, маса, тоталитарен дискурс, пропаганден език, Русия, Украйна, символи, слогани, етикети.

The Ministry of Peace or a Case of Power Discourse – Russia and Ukraine. – Irina Perianova

Abstract: The article addresses the issue of the totalitarian type of power discourse which creates a fictive parallel reality lacking isomorphism with what is being described. I have set out to show the techniques used to put together a vocabulary and generate the conceptual tools for representing communications aimed at shaping a desired social attitude. As a result it also shapes the subject of a non-existing debate. More specifically, the article targets the propaganda language used in Russian mass media in the wake of the Maidan revolution early in the year, the annexation of the Crimea peninsula and the conflict with Ukraine, as well as the impact of these developments on the public at large. The article is based on news reports in different Russian TV channels, Russian newspapers, internet sites, blogs, online forums and posts as well as relevant publications in Russian language Ukrainian sources.

Keywords: power, mass of people, totalitarian discourse, language of propaganda, Russia, Ukraine, symbols, slogans, labels.

В книгата си „,Непредсказуеми механизми на културата”, която се появи след смъртта на Юри Лотман, в резултат от работата на естонските учени над архивното му наследство, гениалният семиотик нееднократно изразява мисълта, че настоящето не само се създава от миналото, но и че самото то активно възсъздава „новото минало” [2]. С други думи, в моменти на исторически взривове миналото се превръща в сфера, в която се пораждат нови митове, което според Лотман, е много опасно. В тази статия задачата е да се покаже как езикът на властта оформя това, което всъщност представлява предметът на дебат, като осигурява речника и концептуалния инструментариум, които влияят върху отношението на обществото към дадена ситуация. По-конкретно, основната тема е пропагандният език, използван в руските средства за масова информация (СМИ), които са свързани с властта, след присъединяването на Крим и последвалия конфликт с Украйна. Анализирани са новинарски предавания от различни руски телевизионни канали, както и повече от 1000 статии и коментари във вестници, блогове и постове в интернет форуми, чатове и други социални мрежи като част от интернет и по-конкретно уеб 2.0. Целта не е да се направи политически анализ, като акцентът е върху разглеждането на пропагандния дискурс от определен тип. Не се опитвам да прогнозирам събитията и да верифицирам изнесената в медиите информация. Трябва да подчертая, обаче, че използваните похвати са характерни не само за руските медии, а в различна степен те се използват от повечето световни средства за масова информация. Не може да се отрече, че те се използват и от Украйна, която е постсъветска държава. Същевременно, масираното, стандартизирано и контролирано използване на този дискурс, представляващо по терминологията на Жан Пиер Фай кризата на речта в тоталитарно общество [3], изпъква с изключителна сила тъкмо в руските медии.

В изследванията си и Жан Пиер Фай, и Виктор Клемперер [4] подчертават всеобхватността, ритуалността и повторяемостта на тоталитарната реч. По примера на нацистка Германия тези особености демонстрират, че основната задача на тоталитарната реч е последователното превръщане на думите в символи. По този начин се създава паралелна реалност, като медийната реч се отделя от действителността. Би могло да се твърди, че като резултат изчезва всякаква изоморфност между описанието и събитието. Същият сценарий се развива и в Русия, където тоталитарният дискурс, за който може да се говори в случая, безусловно доминира в медиите, т.е. превръща се във всеобхватен. Малкото относително независими СМИ, като „Ехо Москвы”, канал „Дождь”, „Новая Газета” и немногобройни опозиционни, представени онлайн медии и интернет издания са под непрекъснатите атаки на властовите структури и все по-често се обявяват за чуждестранни агенти. От друга страна, все по-значими стават послушните журналисти. За значението, което придобива пропагандната война в съвременния конфликт и за превръщането на пропагандистите в отделен вид „въоръжени сили”, говори награждаването от президента Путин в края на април 2014 г. с Указ 269 на повече от 300 редактори, журналисти и кореспонденти от водещи руски медии с бойни ордени и медали – след присъединяването на Крим – „За заслуги пред отечеството“, „За героизъм“ и т.н. Отбелязва се, че награждаването е съпроводено с голяма тайнственост и с отсъствие на прозрачност относно случващото се за отделни групи от руското общество [5].

Всеобхватността на дискурса от един и същ тип се изразява посредством повторението на едни и същи думи, колокации и дори изречения. По данни на „Левада Център”, обаче, най-много хора в Русия, повече от 90 %, се ориентират за събитията в Украйна от различни телевизионни предавания. Ето защо най-големият контраст между дискурса на протеста и дискурса на властта е многословието и повторението. Докато протестите често визират невъзможността на диалог с правителството и властта като цяло – например чрез мълчание (празни постери, залепени устни, постер с надписа, че текстът му е забранен за показване на територията на Рурската федерация – виж по-долу), властовите структури давят хората в потоци от думи. Като тенденция, немногословието или мълчанието на протестиращите е отбелязано например от Иванка Мавродиева [6]; Ирина Перянова [7]. Напротив, честотата на повторение служи като основа за фалшива аргументация [8].

Снимката е публикувана в сайта

http://www.metronews.ru/novosti/v-moskve-zaderzhali-aktivistov-s-nevidimymi-plakatami/Tpondg–jtZ8EgWMM1Yz6/

Този подход се илюстрира от стар виц, популярен по време на социализма. Рабинович раздава листовки до Мавзолея на Ленин на Червения площад. Тъй като върху листовките не пише нищо, учудените офицери от КГБ питат Рабинович, защо той разпостранява празни листовки. Отговорът му е: „Какво има да пиша? Всичко е ясно без думи.”

Информацията, която се публикува и разпространява в медиите, в много случаи е доста съмнителна. Като факти се представят и описват събития, много от които са непроверени и които се отричат като реално протекли от местните жители. Някои от този тип съобщения предизвикват бум от критики и от страна на международни организации. Например, многократно тиражираното съобщение за разпънато тригодишно дете в Славянск, за първи път е излъчено от ОРТ – Канал 1 на Руската телевизия – през юни 2014 г. Според информацията, огласена в медията, отвратителното действие се е случило на площад „Ленин” в присъствието на всички жени от района. Такъв площад в Славянск обаче не съществува, никой от местните не е чул за подобно събитие, в предаването не са съобщени имената на детето, но извинение или поправка от този телевизионен канал не последва.

Галина Тимченко, бивш редактор в „Lenta.ru”, ,известен новинарски портал в Москва, която е уволнена заради политическите й възгледи, определи съобщението като грубо нарушение на професионалната етика от един от ,най-гледаните руски канали: “Not only is there no proof anywhere – this is not even being questioned.”[9].

Още един пример: Порталът „Новини Росії” публикува през юни 2014 г. следната новина: „Турчинов предлага бунтовниците да бъдат убивани срещу 1300 гривни на месец”, като я илюстрира със снимка, уж направена в Киев от агитационен пункт. Във фокуса на снимката е млад мъж с татуирани свастики. До него се намира още един млад мъж с униформа с нашивки на т. нар. „Десен сектор”, който е обявяван за фашистка структура, т.нар. правосек. Тази снимка, която многократното се появява в глобалната мрежа, всъщност направена през 2005 г. в затвор по време на медицински преглед на затворниците, а в оригинала отсъстват каквито и да било нашивки. Онлайн списанието „Сноб” събра повече от двадесет примера на такива лъжливи съобщения – с неверни дати, с различни от оригинала места; има уточнения, че са направени промени и допълнения, чрез използване на фотошоп [10]. Ето и пример за такива лъжливи съобщения снимка, оригиналът на която е направен в Нагорни Карабах, а не в Украйна:

Снимките са от сайта „Сноб” http://www.snob.ru/selected/entry/78015

Снимки са е публикувани и в сайта http://glav.su/forum/4-politics/1500/

Манипулативното тиражиране на измислени събития се отбелязва дори от представителите на Руската православна църква. Така например, А. Кураев, протодиакон и професор по богословие, в интервю пред медията „Ехо Москвы” определя като откровен „фейк” и циничен експеримент съобщението за разпънатото момче и разказва за миньор, който се хвърля с гранати под танк – информация, която също е разпространявана от ОРТ. Според А. Кураев такива измислици са манипулативни и цинични в много голяма степен. От една страна, въпросният миньор е починал преди 4 години, а и никакви гранати не действат на сегашните танкове. От друга страна, паралелите със свещените за руснаците образи от Великата отечествена война, са очевидни и не могат да не предизвикат съответните рефлекси при хората [12].

Основните теми на статията са: първо, анализ на дискурсивните характеристики на пропагандния език, т.е. описанието на предаваната информация чрез призмата на три от основните реторически канони логос, патос, етос и, второ, установяване на някои от последиците от такива съобщения: разрастване на омразата, предизвикана от поднасянето на информация по определен начин.

Анализът започва от логоса. Преди всичко, трябва да се отбележи използването на етикети, притежаващи определена, обвързана с тях символика, за събитията в Украйна: фашисти, бандеровци (разговорно бандери), бандерлоги, киевска хунта, фашистка хунта, правосеки, (от „Правый Сектор”), националисти, революционери, радикали, жовто-блакитная чума (жълто-синьото знаме е националният флаг на Украйна), правителствена клика, путч, радикали и др. Уместна илюстрация за обвързването на настоящето с нацистка символика е често тиражираното „наци-гвардия” вместо „национална гвардия на Украйна”. Представлявайки ключови символи, тези етикети постепенно са се превърнали в единственото възможно описание на събитията и техните герои в различните руски СМИ. Като многократно повторена мантра, те стават нещо очевидно и ясно, нещо което „знаят всички”; нещо, което не може и не бива да се подлага на съмнение от адресатите на подобни съобщения, т.е. от обществото като цяло.

Паралелната номинация, определяща отношението на различни власти или групи към дадено събитие, лесно се проследява в следните опозиции между руските СМИ и проруските СМИ в сравнение с украинските и европейските СМИ. (Руските СМИ са номерирани с цифра 1):

Таблица № 1

Руски СМИ	Проруски СМИ
ополченцы, повстанцы, бойцы самооброны, защитники города	мятежники, сепаратисты, сепары, боевики
карательная операция, война с народом,	антитерорристические операции
оборона	террористические операция
провозглашенная республика	самопровозглашенная республика
гражданская война	агрессия России, русско-украинская война

В примерите, дадени по-долу, ключовите думи са отделени с черен шрифт. Веднага става ясно в какви СМИ – руските и проруските или украинските – се появяват следните съобщения:

1.

„В Украине идет гражданская война. Реакционное правительство подавляет демократию, расправляется с мирными жителями.

„Ополченцы наказывают мародеров, Ополченцы ЛНР подбили самолет и три танка украинской армии.

„По результатам референдумов 11 мая на территорий Донецкой и Луганской областей было объявлено о создании „народных республик”, провозгласивших свою независимость от Украины. В настоящее время власти Киева проводят там карательные операции.”

Провозглашенная Луганская республика выдвинула Киеву условия проведения переговоров

Националисты и радикалы стремятся к власти на Украине

Революционеры начали грабить Украину.” [13].

2.

„Поддержка самопровозглашенной „Донецкой народной республики” населением Донецкой области ослабла:

Мародеры-сепаратисты грабят трупы малазийского „Боинга” Донецкие мародеры продолжают грабить заброшенный персоналом оптовый магазин Сепаратисты разгромили магазин METRO.” [14 ].

Репрезентацията чрез етикетирана номинация демонстрира колко непротиворечиво и хомогенно се описват определени групи хора и събития в СМИ. За сравнение положителните обозначения от руските и проруските медии за действията на донецките и луханските противници на украинската власт – защитник, опълченец, бойци на самоотбрана, провъзгласена независима Донецка народна република. От друга страна, украинската армия се обозначава отрицателно – боевики, силовики, бойцы наци. Гвардии, националисти. Естествено, че така се изгражда и съответстващо отношение на руската читателска и зрителска аудитория към тези групи хора и към техните действия, които придобиват или губят легитимност посредством определени етикети, например провъзгласявам, провъзгласена република, зачистка, отбрана. От украинските СМИ същите хора се представят като бунтовници, сепаратисти, боевики, (презрителното „сепары”), а техните действия се назовават „самопровъзгласяване”, „самопровъзгласена република”, като правило се поставят в кавички.

Думите и словосъчетанията Бойцы нац. или наци гвардии са използвани наред със силовик и боевик за украинските войници от националната гвардия, което привидно звучи неутрално. Съкращението обаче има и друга функция: то съдържа позоваване на нацисти и притежава негативни конотации поради така създадената връзка с миналото.

Интересна е и употребата на термините „тероризъм” и „антитероризъм”. Значенията им се променят в зависимост от позицията на този, който ги използва, т.е. те като че ли имат огледален характер. Ето защо от украинското правителство по време на „митинг на поддръжници на опълченците”, т.е. „сепаратисти”, по терминология на украинските СМИ, който се състоя на 22 юни 2014 г., е изисква прекратяване на антитерористичните операции, т.е. словосъчетанието има явно отрицателно значение:

„Собравшиеся требовали от украинских властей прекратить антитеррористическую операцию, высказывали слова поддержки Луганской и Донецкой „народным республикам”.

В друг контекст словосъчетанието „антитерористични операции” неминуемо щеше да има позитивно значение. Тук е уместно да цитирам Кенет Бърк, който изтъква влиянието на езика върху мислите и мотивациите на хората: „Language does not consist of neutral labels that attach unproblematically to different objects in the world. Also, any language implicitly or explicitly evaluates them and motivates people to think about and act towards them in certain ways rather than others.” [15]. (Виж превода в цитата след текста на статията [15]).

Използването на ключови думи-етикети с негативна символика, базираща се върху колективна памет или на традиционен исторически дискурс, дава основания за морална оценка, а оттук и за мотивация или оправдание да бъдат извършвани съответни, свързани с нея действия, както и с отправяни най-различни видове заплахи.

Вж., например, следните постове в disqus.kz/.

„Весь мир убедился в том, что укры – это не нация! Это диагноз! Медицинский, из раздела „Психические аномалии”! Они воюют против Путина. В своей же стране! Друг с другом! При том, что Путин до сих пор на войну и не явился! Но это не мешает украм убивать мирных людей в Донбасе, на Ю-В (Юго-восток – ИП).

Если Путин захотел, то стер бы давно всю не только Украину но и Европу.Но он не такая мразь,как ваши продажные правители.И кому они продались? – педерастической Европе! Вот над чем вам всем надо подумать !!!” [16].

Елиас Канети в своята блестяща характеристика на масите твърди, че за тях е характерен страхът пред преследване и че масата се сплотява поради боязън от външна заплаха [17]. Такова усещане за тъмни и страшни външни сили се създава тъкмо през езика, когато украинците (презрително, „укры”) биват наричани фашисти, националисти, бандеровци, не националност, а диагноза; тяхното правителство – хунта, реакционно, антинародно и клика; смяната на властта, довела на власт това правителство – путч.

Освен етикетите, които носят исторически обусловено негативно смислово натоварване с позоваване на друга епоха или историческа локализация, фашист бандеровец, хунта и т.н. Съществува и втора група нови етикети с негативна символика, свързана с настоящето. Думата „майдан” се превръща в нарицателна за промените в украинското общество и образува цяло семейство деривати и словосъчетания, свързани с киевската революция – майданная революция, майданщик, майдануться, майдаун. Всички тези неологизми имат изключително негативни конотации, изразени посредством аналогови словообразувателни модели или неполитически коректни блендове, например – майдан и даун, майдануться – „свихнуться, тронуться”, тоест да „откачиш на тема „майдан”:

„Майданутым бесполезно что-либо доказывать – это нация с гнилыми мозгами, насквозь пропитанными фашистской идеологией. Друг друга убивают, а виноваты опять русские! Мозги проветрите – зачем тогда сотнями , тысячами в Россию бежите, если русские такие плохие?” [18].

В този пост всички украинци се описват като „майданутые”, тоест те се включват en bloc в една враждебна група, заслужаваща само презрение и омраза. Всичко, свързано с украинската „майданна” революция и със съответния езиков символ, се превръща в олицетворение на злото. Така в края на август 2014 г. в руските региони започна формирането на т.нар. „антимайданные дружины”. Тяхната задача е заедно с органите на реда, да предотвратяват антидържавни провокационни действия от страна на недостатъчно организираната и структурирана опозиция, насочени към свалянето на конституционния строй [19].

Друг негативен термин е „европейскост”. Например „Яценюк всячески демонстрировал свою европейскость.” [20].

Другата важна група етикети са пейоративните неологизми. Много често такива се оформят с продуктивния суфикс – „оид” – например соросоид, либероид, или се създават като блендове – думи, образувани чрез смесване на разпознаваеми форми на други думи в резултат на разпад на тяхната морфологична структура, например либераст, толераст, еврогей, гейропа. „Подобни етикети, също с негативно значение, съществуват и в българския език. Самият механизъм на образуването на такива думи илюстрира програмирано, т.е. недебатирано и категорично негативно отношение към, например, сексуалните малцинства и провъзгласяването на мачизъм като имплицитна обществена ценност. Подобно отношение е характерно за тоталитарните общества и е част от тяхната ценностна система. Процесът на семантична дерогация, с резултат пейоративност, се проследява и в думата америкос –„американец”, образувана по неполитически коректния словообразувателен модел „негр : негритос”. Според някои изследвания, обаче, най-често срещания в момента етнофаулизъм е друга дума с –ос – пиндос, също презрителното обозначение за американци. Америка се превръща в „Пиндостан”:

СТЫДНО СМОТРЕТЬ НА ГЕЙВРОПУ И ПИНДОСТАН:

Эти Эштоны, Псаки и Бараки окончательно потеряли человеческий облик

и даже не понимают что ведут себя как ВЫРОДКИ [21].

Интересен е контрастът между използването в един и същ контекст на такива думи като фашисти, националисти, бандеровци, от една страна, и толерасти, либерасти, от друга страна, визиращи презрение към демократичните ценности. Тези групи думи би трябвало да се намират на различни полюси като притежаващи съвсем различна прагматика, но това не се случва и либералната „гейропа” изведнъж се озовава в една и съща компания с „националисти, фашисти и бандеровци”.

Например „Российские либерасты поддержали государственный переворот в Украине став бандеровцами” [22].

Либералофашист е нова комбинация, обединяваща тези две групи понятия. За „либерало-фашист”, например, се обявява един от лидерите на протеста Борис Акунин, алиас Чхартошвили, известен руски писател от грузински произход, факт който винаги подчертават неговите противници [23]. Според определението в блога на Д. Караичев, либерало-фашистите са хора, които се позиционират като либерали и които се третират така от обществото, но които същевременно откровено споделят фашистки убеждения и възгледи – доста противоречиво и мъгляво определение! Доста често срещаното сега жидофашист, използвано за поддръжници на украинците най-вече (но не само) от еврейски произход, пък изпъква със своята парадоксалност.

Национал-предател е друга подобна дума, която често се използва за оценка на мненията, изразени от опозиционните СМИ. Виж като пример „Блог очередного национал-предателя” [24]. За национал-предатели, тоест вътрешен враг, изразяващ различно мнение, са обявени, например, известния музикант Андрей Макаревич и рапъра Вася Обломов. Според В. Клемперер, за тоталитарната реч е характерно, че субектът и предикатът си сменят места. По този начин жертвата става палач, нацистите се защитават от агресия и се борят за мир. Използват се „нови” мъгляви термини, които придобиват смисъл, противоположен на изходния. Може да се твърди, че историческото съдържание на подобни термини е изцяло загубено – остават само етикети, външно обозначение без съответната семантика, но със целия характерен за тях патос.

Същата функция като ключови символи изпълняват и езиковите формули, които се повтарят в готов вид и по един и същ начин. Подобни формули често се превръщат в лозунги, които заемат междинно положение между отделна дума, която е възклицание и изречение, което има философски или политически смисъл.

Например: „Педерастическая Европа, Крым наш, Крым всегда был русским, Своих не сдаем!”

Особено интересен е слоганът „Крым наш!”, който стана нарицателен за политическата и емоционалната подкрепа относно анексирането на Крим и вече често се пише заедно, тоест образуван е нов неологизъм – „Крымнаш”:

Например: „Если эти артисты за „Крымнаш”, это их право, даже если их мотивы ясны и прозрачны, как платья Веры Брежневой  [25].

Привържениците на тази политика се наричат „крымнашевцы”, като правописът безусловно показва критична оценка към тази общност:

„Все чувства заменены на „Крымнаш”. Кстати сами кремлежулики будут продолжать успешно пользоваться достижениями западной цивилизации” [26].

Или

„От уркаганской, воровской российской, крымнашевской геополитики – мутит-таки” [27].

Лозунгите, подобни на „Крым наш”, са аналогични, те съдържат възклицания и апели, които са необходими за сплотяване на масите. В книгата си за масата и властта Елиас Канети отделя голямо значение на различни видове възклицания, които често имат ритуален характер. Той отбелязва, че определени възклицания се използват в специални танци, например при маорите, тъй като характерната за тях ритмичност има завладяващ и дори омагьосващ характер. Лозунгите винаги се използват по време на вдъхновените от руските власти митинги. Те са по-откровени и по-емоционални от реториката на СМИ и като правило, се позовават на героичното минало от времето на Втората световна война, скъпо на повечето руснаци:

„Участники акции скандировали лозунги „Фашизм не пройдёт” и „Харьков, вставай, фашистов прогоняй”, пели песню „Вставай, страна огромная”. На митинг люди принесли с собой плакаты „Матери Украины — за мир!”, „Нет фашизму и национализму!” Также некоторые активисты несли флаги России и движения „Юго-Восток” [28 ].

С лозунгите, подобни на цитираните по-горе, лесно се марширува. Те служат за доказателство, че така-изразяваните чувства се споделят от цялата тълпа.

Също така виж: „За Донецкую Русь!”, „ Русские за русских!”, „Время быть русским!”.

Призивите, насочени към общоруската солидарност, намират отклик във всички националистични формации, представляващи дяснорадикални организации: национал-патриоти, дясна платформа, дясноконсервативен алианс и др. Виж като пример следната покана за митинг на 2 август 2014 г. в Москва, която е адресирана до всички организации, които „излизат в защита на руснаците, за свободата на Донбас, Новоросия и Малоросия от предатели и русофоби”:

Снимката е от сайта http://instagram.com/galina.zarr

От опозиционните руски медии и от украинските СМИ този митинг се определя като организиран в подкрепа на тероризма [30]. Вече отбелязах парадокса, че думата „антитероризъм” често се използва отрицателно от проруските СМИ, които призовават украинските власти „да прекратят антитерористическите операции”.

За слоганите по принцип са характерни реторичните и словесните фигури и похвати алитерация и рима, които създават висока степен на емоционалност и които служат да се формира и изгради у получателя на съобщението лична ангажираност. По този начин се изгражда и ритмичността, която Eлиас Канети описва като важна характеристика на масите :

„Запад,

Не суй нос в крымский вопрос.

Порвем бандеровскую мразь” [31].

Ритъмът и тактът са изразени чрез такива слогани, които „владеят” масите, като упражняват притегателна сила и допринасят за това отделните хора да се чувстват равностойни.

Етикетите, които са ключови символи, създават матрица за голяма част от руското общество и програмират отношението й към Европа и европейските ценности. Те осигуряват лесен и точен начин за концептуално организиране и категоризиране на света, конструирайки нова реалност. Чрез логос и патос се проявява и етосът – проповядване на т. нар. руски православни ценности, изтъкване на месианската роля на Русия и нейната уникалност, постоянни уверения в дълбок патриотизъм, изразени със сериозност и възвишеност, характерни за тоталитарния дискурс. Всичко, свързано с Русия, се описва като позитивно – света Рус, уникална мисия на Русия, центърът на православието, сияен идеал, героични предци, православен руски свят, защита и обединяване на руския свят и т.н. Политическата реч като правило включва ценностни критерии, които се налагат, например, чрез употребата на такива думи като честно, достойно, логично. Същевременно, Западът и украинците, представени като подлизурковци на САЩ и Европа, и следователно, предатели, се описват негативно – като фашисти и бандеровци. Така се подменят старите архетипи, свързани с историческото минало и битките с фашисти по времето на Втората световна война, а украинците заемат мястото на нови фашистки врагове. Според Юнг архетипите имат не съдържателна, а изключително формална характеристика и представляват априорни схеми. Те обаче оказват много силно влияние върху поведението, независимо от факта, че съдържателната характеристика на такива първични образи се появява само когато те проникват в съзнанието и се трансформират чрез съзнателния опит.

„Резултатите са налице: в безкраен брой заплашителни коментари, проличава създадения нов двуполюсен модел: Русия, олицетворяваща доброто, се противопоставя на Америка, „педерастичната Европа”и най-вече “украинските фашисти”:

• СЛАВА РОССИИ!!!! Смерть укрофашистам и бандеровцам!!!”

Дори имайки предвид, че голям брой коментари са „произведени” от т. нар. тролове [32], не може да се отрече, че дълбоките последици на подобно етикетиране са нарастващи като снежна лавина обиди и упреци, насочени към „външните врагове”. В интернет форуми и блогове се открояват постове, които носят всички белези на езика на омразата. Украинците са се превърнали в „укры, укропы, укропници” – от укроп (копър), „салоеды” – от сало (сланина), в „каратели, фашисты, бандерлоги, гниды западные”. Най-невинният „аргумент”, с който поддръжниците на руската власт затварят устата на опозицията, представлява класическото „всички са маскари”, известен от времето на социализма като „А вие защо биете негрите?”, тоест никой няма морално право да съди Русия – нито Америка, нито Европа, нито цялата вселена!

Като естествен процес демонизирането на врага има бумерангов ефект и води и до разширяване на негативния образ на т.нар. „москаль“ в украинската култура. Коментарите от рода на „Не вярвам на руснаците и никога няма да повярвам!” наброяват десетки хиляди. Като противоположното на „соросоид-либераст” възниква „путиноид-патриот” или „путлераст”, както презрително наричат приближените към Путин. Путин става Путлер – бленда между Путин и Хитлер, Донбас – Даунбас (донбас + даун ). Властта в Кремъл се определя като „кремлядь” (кремль + блядь). „Рашизм”, „рашист” и „рашка” се превръщат в символ на новата Русия с всички негативи на това обозначение.

„Сравни укр. Брехня і рашизм – синоніми

Лживые ублюдки-путлерасты – основная угроза жизни человечества.

Кремлядь, управляя страной через пресловутую вертикаль власти и используя зомбоящик, довела народ до состояния быдла”. [ 33].

Симпатизантите на Путин стават „фашистко-путлеровская нечисть”, руснаците – „кацапская сволота”. Всички „кацапы,” презрителното за руснаци, в стотици кръвожадни коментари, заслужават смърт: „Вас, кацапов, всех убивать надо”. Проруски настроените хора се превръщат в колоради [34] (вероятно от „колорадски бръмбар”), а снимките на проруските символи, например оранжево-черната георгиевска лентичка, се публикуват в социалните мрежи с много зловещи коментари. Самата георгиевска лента се определя в проукраинските медии като символ на руската имперска експанзия, аналогична на свастиката на германските нацисти. Най-често за руските ура-патриоти се използва словосъчетание „ватники”, или „ватники квадратные” [35].

Пасионарността на протеста допринася за популярността на познатия на всички българи със своята абсурдност лозунг: Кой не скача, е “москал“ (Като сравнение, ето лозунг в началото на промените в България след 1990 г. по време на демонстрациите и протестите „Кой не скача, е червен”).

Диалозите, представени по-долу като примери в статията, не са рядкост в постове в онлайн издания:

„Грабить и убивать – вот та идея которая всегда двигала москалями.

Да-да-да, а у хохлов всегда была идея прислуживать режимам, фашистским в первую очередь!

Ты уже попрыгал сегодня? ”

Според Жан Пиер Фай основната задача на тоталитарната реч е нейното отделяне от действителността. Тази задача се изпълнява с пълна сила и от руските СМИ. След многократно използване на безсмислени клишета-формули, позоваващи се на страшния външен враг, който е сложил познатата от миналото отвратителна маска, речта губи своята значимост. Образите или етикетите могат да бъдат употребени безразборно в отношение на всеки – тук няма консултация с речници!

Ето защо има основания да се изкаже твърдението, че така се създава паралелна реалност, както по времето на Хитлер, на Сталин или на т. нар. „развит социализъм”. Както и през тези исторически периоди, така създадената паралелна реалност не е изоморфна на това, което се намира зад прозореца. Едно от доказателствата е, че един и същ етикет се използва и от двете страни, например думите терористически, антитерористически, фашист, боевик, имат условна семантика, характеризираща се с траекторията на махалото. Това са думи с противоположни и противоречиви значения в зависимост от интенцията на този, който ги използва. Следователно, не е изненадващо, че хората първо изясняват кой говори, а после – какво казва той.

Освен лексиката съществуват и други похвати, които по-скоро се отнасят към граматиката. Ето някои от тях.

1. Чрез употреба на определени местоимения, безлични конструкции, думи с широка семантика, мнението на адресата на съобщенията се програмира в момента на прочитането на това съобщение, тъй като той или тя априори се включват в същата група с пишещия.

Примери: всички знаят, няма да ни учуди, никой няма да се изненада,както ние знаем, повечето хора вече разбират, надделява мнението, твърди се, това може да предизвика само…… .

Такива конструкции карат адресата на съобщението да се чувства неудобно и самотно, ако той споделя различно мнение и сякаш подронва доверието към автора на изказването.

Сходна функция имат и следните похвати.

2. Реторичните въпроси с ясен за пишещия отговор, както и общоотрицателните или общоутвърдителните съждения, които програмират определена реакция. За сравнение виж следните коментари след избора на Порошенко за президент на Украйна:

„Как будто наша страна ( т.е. Русия-ИП ) провела там (т.е. в Украйна) государственный переворот, привела к власти фашистскую  хунту и развязала войну украинской армии против собственного народа [36].

или

„Это утверждение может только вызвать гомерический хохот.

Как будто это Россия напала на Украину! ” [37].

Изразяването на съмнение в законността на действията на противника, на подкрепата им от „народа”, на логиката им е изключително важен и редовно използван похват в пропагандния език на СМИ. По този начин мнението на властта се изразява индиректно, с претенция на обективност, тоест адресатите на съобщения привидно трябва да направят сами определени, изгодни за властта изводи.

Първо: това става чрез квалификации от рода на так называемые, как будто, якобы, что-то вроде:

„Те, кто называют себя властью в Киеве; Так-называемое народное движение образовали что-то вроде комитета, так называемая национальная гвардия; анти-террористические действия якобы осуществляющиеся на территории Украины; так называемая армия Украины.”

Второ: използват се отрицателни афикси – например, неразбираемо, неясно:

„Непопулярные шаги, Чем будут заниматься – до конца непонятно.”

Трето: в много случаи се визира намерение, което не може да се провери или да се докаже:

„Циркулируют слухи, что

Люстрации хотят подвергнуть всех несогласных.” [38].

Естествено, че доста от примерите, посочени по-горе, са силно емоционални. Те изразяват най-вече негативно, презрително или съчувствено отношение, тоест се характеризират с патоса – един от основните реторически принципи. Негативните емоции се изразяват и чрез подсилване на ефекта посредством думи или колокации- интенсификатори:

„Яценюк ни на шаг не отходил от Меркель, говорил по английски и всячески демонстрировал свою европейскость.”

„Ополченцы Донбаса изо всей сил пытаются отбить атаки украинской армии.”

„Это утверждение может только вызвать гомерический хохот.”

Със същата цел се използват и неочаквани във вестникарски статии думи.

Например, през употребата на „помчалась” (хукна) в „Новая власть помчалась в Европу” се прокарва идеята за неприлично бързане.

От друга страна, за описанието на подкрепяните от Русия сили се използват позитивни думи (с черен шрифт ) като по този начин се формира положително обществено мнение:

„Успешные действия солдат повстанческой армии Донбасса позволили им окружить украинских военнослужащих и начать подготовку к наступательным действиям. „Такую информацию 26 июля обнародовал главнокомандующий силами ДНР Игорь Стрелков [39].

„Ополченцам провозглашенной Луганской народной республики (ЛНР) удалось подбить самолет киевских силовиков и три танка. Об этом сообщили представители ополчения ЛНР. Луганск 21 июля.” [40].

Да отбележим още веднъж, че „Републиките” ДНР и ЛНР се описват като „Самопровозглашенные или self–proclaimed в украинските и проевропейските СМИ, което веднага поставя под съмнение тяхната легитимност.

Публичната реч на Владимир Путин заслужава отделен анализ и по тази причина ще си позволя само няколко забележки. На 24 юли 2014 г. във Виена руският президент, в частност, каза, че цялата морална и политическа отговорност за трагедията с малайзийския Боинг носи Украйна, но за разлика от руските СМИ той не казва директно, че тъкмо украинските войски са свалили малайзийския самолет. Някои анализатори отбелязват, че Путин постоянно използва предлог на: „на Украине”, но не „в Украине”, с обяснението, че Украйна за него е територия, а не държава. Освен това, в отношение на едни и същи области на сегашната Украйна той объркващо използва думите „Юго-Восток” и „Новороссия” [41].

Руският президент много умело използва индиректен и двусмислен език и включва думи, минимизиращи значението на определени действия, които се посрещат с възмущение от международната общественост. Виж например,

„Да, я не буду скрывать, я уже об этом говорил, мы использовали наши вооруженные формирования для того, чтобы обеспечить свободу волеизъявления крымчан, использовали блокирование некоторых вооруженных формирований украинской армии…” [42].

Подобни действия, както завоалирано и да са изразени те, според повечето анализатори, попадат под определението на агресия. Същевременно, думата „использовать” има изключително широка семантика и позволява многозначни интерпретации, а „некоторые” (някои) минимизира обхвата на действията. По принцип, употребата на думи с широка семантика е много характерна за руския президент, както впрочем и за повечето политици.

Във връзка с изострянето на обществено-политическата ситуация в Русия и манипулативното настройване на хората екстремистките възгледи намират все по-голямо отражение в коментарите на интернет страниците на опозиционните СМИ. Доста от тях, както руската версия на списанието „Форбс”, например, се принуждават понякога да закриват достъпа до публиката към коментарите, поради честото използване на езика на омразата [43].

Като цяло общественото мнение по редица сложни въпроси в Русия безусловно се отличава с монолитност. Така социолозите отбелязват, че обяснението на причините за трагедията с малайзийския Боинг за руските граждани зависи от тяхната представа за характера на конфликта. Според проучването на „Левада-Център” в Русия е най-популярна версията, че самолетът е свален от украинските военни – 82% от респондентите смятат така. Само 3% споделят мнението, че това е направено от опълченците (по-подробно [44]). Причината за такова хомогенно обществено мнение несъмнено е манипулативното отразяване на събитията в руските СМИ. Според Юри Лотман, в тоталитарните режими вестниците губят своя информативен характер и се превръщат в ритуализирани съобщения за нещастни, неправилни, аномални събития в обърнатия свят на врагове и правилния своя свят, в който няма аномални събития и неочаквани неща [45]. С това изказване, с поправката че то се отнася и за други СМИ, трудно може да се спори.

Благодарение на масираната медийна атака се сублимира „видимост”. Тази социологическа и антропологическа категория се използва за някои малцинствени групи на население, изпъкващи на „невидимия” фон на основната група на населението на една страна. Така, например, българите са „невидими” в България, за разлика от турци или цигани; бели американци от англо-саксонски произход и с протестантска религия (т.нар. WASPs) са „невидими” в САЩ. . От „невидимите”, сходни и трудно разграничавани свои, украинците изведнъж се превръщат в „другия”, в различен, във фашист и бандерлог. Следователно плътността на внушението, проявяващата се чрез логос, етос и патос създава фиктивна видима общност. От друга страна, както пише Ст. Хол, идентичността зависи от начина, по който сме репрезентирани, и как тази репрезентация влияе и върху нашето собствено представяне за нас [46]. А това означава формирането на нова украинска идентичност, която разкъсва връзките с общото историческо минало.

В книгата си, публикувана за първи път през 1957 г., Клемперер твърди, че езикът на Третия райх е помогнал да създаде културата му. Според него не само действията на нацистите трябва да изчезнат, но и цялостната мисловна нагласа на нацизма и развъдника му – езика на нацизма. „It isn’t only Nazi actions that have to vanish, but also the Nazi cast of mind, the typical Nazi way of thinking, and its breeding ground: the language of Nazism”.

За съжаление, постигането на тази цел явно не е по силите на човечеството. Особено в епохата на интернет.

Цитати и бележки

[1] http://dn.vgorode.ua/news/228289/.

[2] Лотман, Ю. (2010). Непредсказуемые механизмы культуры. TLU Press: Таллинн, с. 37.

[3] Faye, J. P. (1092). Langages totalitaires. Herman: Paris.

[14] Klemperer, V. (1957).The Language of the Third Reich: Lti: Lingua Tertii Imprerii,

translated by Martin Brady, New York: Continuum, 2002.

[5] lenta.ru/news/2014/05/05/

[6] Mavrodieva, I. (2014). Argumentation in the Bulgarian Political Virtual Forums and Social Networks, abstract, 8^th ISSA Conference, Amsterdam, 2-5 July 2014.

Mavrodieva, I. (2013). The Function of Rhetoric in the Bulgarian Public sphere, International Journal of Cross-cultural Studies and Environmental Communication, Volume 2, Issue 1, 2013, Dialogue-Driven Changes in the Public Sphere, 3-50 October, 2013, University of Bari, Editura Universitara, pp.86-98. https://crossculturenvironment.files.wordpress.com/2014/07/ijccsec-volume-2-issue-2-2013-ivanka-mavrodieva-the-functions-of-rhetoric-in-the-bulgarian-public-sphere.pdf, http://crossculturenvironment.wordpress.com/ivanka-mavrodieva-the-functions-of-rhetoric-in-the-bulgarian-public-sphere/, последно посещение на 10.09.2014.

[7] Perianova, I. (2014). Rhetoric of Protest, 59^th ILAL Conference ” Linguistics of Rhetoric and Debate” http://www.u–Paris2.fr/servlet/com.univ.collaboratif.utils.LectureFichiergw?ID_FICHE=88682&OBJET=0008&ID_FICHIER=910892 Universite Pantheon Assas: Paris, May 2014.

[8] Апостолова, Г. (2014). Е-пространствата на българската идентичност. Обобщен аналитичен модел и типология на самоидентификацията, сп. Реторика и комуникация, бр. 11, януари 2014.

[9] www.dailymail.co.uk/…/Russian–state–TV–sparks–outrage–claiming–Ukraine

[10] http://www.snob.ru/selected/entry/78321

[11] www.stopfake.org/en/russia–s–top–lies–about–ukraine

[12] diak–kuraev.livejournal.com/674572.htm

[13] НТВ, ИТАР-ТАСС; интерфакс; www.gazeta.ru/

[14] News.ru.ua / www.segodnya.ua lgbt.org.ua/ru/news/show_1520/)

[15] Burke, K. (1973). The Philosophy of Literary Forms, Berkeley: University of California Press.

Превод: „Езикът не се състои от неутрални етикети, които без проблеми могат да се присъединяват към различни обекти. Във всеки език съществува имплицитна или експлицитна оценка на използваните думи, която мотивира хората да мислят и да действат по отношение на описаните от тях обекти по определен начин” (преводът е мой –ИП).

[16] Тук и по-долу правописът в постовете и блоговете остана непроменен.

[17] Canetti, E. (1984, 1960). Masse und Macht. Frankfurt/Main: Classen.

[18] disqus.kz/.

[19]  http://russian.rt.com/

[20] ОРТ, март 2014 г.

[21] Еxo Mocквы, коментар през август 2014.

[22] Andreiko 72 (коментар в сайта на Ехо Москвы ).

[23] http://www.karaichev.com/

[24] (отговор на коментар в Эхо Москвы).

[25] blog на Ксения Собчак -28.07.14  snob.ru

[26] коментар в сайта на Эхо Москвы.

[27] коментар във фейсбук – Михаил Йосел).

[28] zavtra.ru/content/view/harkov – 22.06.2014

[29]http://www.unian.net/world/944961-natsionalistyi-provedut-v-moskve-miting-za-donetskuyu-rus.html

[30] irk-evrazia.ru

[31] 4.03.2014 , Донбас.

[32] Няма никакво съмнение, че информационната война и от двете страни често се води от и чрез тролове. След като статията вече бе написана, почетох статията на Константин Павлов-Комитата: http://offnews.bg/…/Анализ…/Войни-на-тролове_378316.html. В статията се цитира руската журналистка Ю. Латинина от Ехо Москвы, която е убедена, че окончателната концепция за войната от нов тип е продукт на няколко щаба около руския президент Владимир Путин и че точно такава война със средствата на модерните комуникационни и изчислителни технологии наблюдаваме в руско–украинския конфликт. Според автора на статията тези, „сенчести виртуални армии” са съставени „от интернет тролове, в разнообразни форми – като ботове (тоест като виртуални роботи, бълващи предварително създадени и „заредени” с конотативни значения реплики), като виртуални личности (профили на несъществуващи хора) или като реални личности със собствените си профили (най–редки).

[33] www.echo.msk.ru/blog/dorman/1371124-echo; vesti.ua/

[34] Вж. следното определение в украински източник: ”Колорад (colorad) есть неформальное название террористов (рашистов), осуществляющих российское вторжение в Украину, 2014 год” (mizugadro.mydns.jp/t/index.php).

[35] Ватник в укр.източници се определя като „ шапкозакидательный патриот”, презрителното за руските агресивните “ура-патриоти”.

[36] http://newsland.com/

[37] http://newsland.com/

[38] Тук и по-долу неотбелязаните специално примери са от новинарските предавания на руските телевизионни канали ОРТ и НТВ между март и юли 2014 г. .

[39]Interfax

[40] http://itar–tass.com/mezhdunarodnaya–panorama/1331874)

[41] http://rufabula.com/articles/2014/05/06/russian–crimea

[42] http://www.kremlin.ru/transcripts/46060

[43] http://www.forbes.ru/

[44] http://www.bbc.co.uk/russian/russia/2014/07/140730_boeing_russia_survey.shtml)

[45] Лотман, Ю. (2010). Непредсказуемые механизмы культуры. Таллинн: TLU Press, с. 150.

[46] Hall, S. (2003). [1996] “Who Needs Identity?” In Questions of Cultural Identity ed. вy St. Hall and P. du Gay, London: Sage Publications, p. 4.