ОБРАЗ И ПЕРФОРМАТИВ

Нора Голешевска

Югозападен университет „Неофит Рилски“

Имейл: artes.liberales@gmail.com

ОБРАЗ И ПЕРФОРМАТИВ.

Реторически аспекти в Теория на иконичните действия

Възраждането на общ за хуманитаристиката интерес към визуалното е описан през 90те години на 20 в. с термина визуалният обратi, описващ знакови процеси и явления в съвременната култура и науките за културата. Това, че „картините формират особено търкане и дискомфорт“ в съвременните социални изследвания,1 логично предизвиква осмисляне на ролята, силата и функцията на образността и на терена на съвременната реторическа наука. Така теоретичната рамка на изследванията по визуална реторика обобщава анализи на символните и перформативни измерения на визуалната култура, интегрирайки интерпретацията на разнородни феномени: медийни изображения, визуални изкуства, картография и фотография, архитектура, интериорен дизайн или монументи в градската среда. Анализите на реторическите аспекти на образността показват, че в качеството си на визуално детерминирани, явленията на визуалната култура се основават на употребата на иконични знаци, чиято цел е внушаването на ценности и формиране на нагласи.

Стремежът визуалните изследвания да анализират иманентната истинност, въздействеността и позицията (обещание, съпротива, конформност) на образите в социалното поле2 към днешна дата е ясно проследим на терена на реторическите изследвания, както на Стария континент, така и отвъд океана. В полето на визуална култура, реторическият ракурс обособява различни смислови ядра, сред които се открояват изследванията на визуалния аргумент в англо-саксонски контекст, както и анализите и класификациите и на визуалните тропи, във френскоезична среда,3 Общ за тези подходи е интереса към посочените инсрументи, от гледна точка на визуални стратегии, използвани за управление на вниманието и реакциите на зрителите. В такъв контекст, усилието на настоящия тескт е да изведе основните моменти в теорията на образните актове на Хорст Бредекамп, позиционирайки концепцията за перформативен образ, в контекста на цитираните реторически подходи за анализ на визуалната култура.

ОБРАЗ И ПЕРФОРМАТИВii

Публикуваната през 2010г. „Теория на образните актове“, наред с познатата у нас Антропология на образа (Bild–Anthropologie)iii на Ханс Белтинг бива определяна като кулуминация в развитието на науките за образа – Bildwissenshaft. Монографията разрабова идеята за обрат към визуалното, като поставя фокус върху перформативността на образа, тълкуван като иконичен/образен акт (Bildakt).iv Книгата се приема за summa на концепците на Бредекамп, тъй като в основата й залягат десетилетие на изследване, статии, доклади от конференции и не на последно място – цикъл лекции, посветени на Адорно, организирани през 2007г., от Института за социални изследвания във Франкфурт.4

Приемствеността на текста по отношение на класическите анализи на диалектиката на мита за просвещението, е формулирана от самия Бредекамп в твърдението, че „съвременното просвещение изглежда невъзможно без иконичния елемент“.5 Амбицията на немския културолог е да създаде културна теория на образа (Bild)v и оформянето (Gestaltung), доближаваща се до понятието на Лайбниц за мислене, образование и формиране.6

В контекста на Теория на образните действия немският хуманиарист идентифицира пет причини в подкрепа на съвременните интердисциплинарниvi изследания на визуалността. Първата засяга размера на изображенията в съвременните общества (напр. в развлекателната индустрия, където визуалното доминира във всички области на ежедневието). Втората причина немският културолог отнася до политическата употреба на изображенията – до властта и в частност – до политическото представителство. Третият значим мотив засяга военните употреби на изображенията. Според на Бредекамп, под знака на една асиметрична образна война, днес образите се използват като първични оръжия, от страна на медиите и Интернет. Тези употреби целят предизването на психични процеси. Функцията на този тип образи е да разшири оптически областта на противопоставяне на сила.7 Според немският изследовател, ефектите от подобни образни употреби са сходни с тези от истинските оръжия, като в определени случаи може да ги замества. Четвъртата причина Бредекамп отнася до природните науки, където изображенията вече не се използват като илюстрация, а като „аналитичен инструмент сам по себе си.“ Петата от причините засяга правното регулиране на изображенията, разглеждани не като вторични явления, а като първични елементи на външния живот.

Заетото от лингвистичната философия понятие за перформативностvii (ефектът на едно изказване в момента на неговото произнасяне) е разширено до сферата на визуалното, чрез категорията образно действие. Ако скритата презумция е, че с образите можем да правим неща, изобразяването на нещо е равнозначно на неговото сътворяване. Така образните действия описват образи (‚изказвания‘), които имат перформативна функция – такива, които са в състояние, да сътворят действителност или да променят нейните параметри. Бредекамп подчертава, че актът на изображението /иконичното действие/ не се ограничава до наблюдението. Като перформативен, образният акт се мисли като успешен или неуспешен, (не истинен или неистинен). Образният акт се отнася до сила, даваща възможност на дадено изображение, в контекста на своето виждане или употреба, да премине от латентност, към външен ефект върху усещането, мисленето и действията. Той е именно действие, тъй като неговите ефекти произвеждат промени в чувствителността и поведението.

Ако модерната епоха привилегирова субекта като създател на света, то съвремието все по-често ни изправя пред парадокса, че Азът се формира под въздействието на образи – в съотнасянето си с различни образни актове. Преместването на акцента от дескриптивната към перформативната функция на образите открива възможност да бъде разбрана тяхната въздействаща сила. Цел на понятието за образно действие е да изведе на преден план ролята на изображенията, мислени като „живи“ исторически агенти, в повратните моменти на човешките дела и на човешкото разбиране.8

Подстъп към образната перформативност Бредекамп открива в парадокса на битието на изображенията, които в качеството си на артефакти не притежават собствен живот, но въпреки това демонстрират присъствие, отличаващо ги от неживата материя. Силата на образите идва не от смисъла, импониран в тях (той зависи от очевидците), а от самият акт на виждане. Веднъж видян, образът улавя зрителя. Изображенията добиват своята власт чрез възприемане и взаимодействие. Подобен подход третира образите като квази-субекти, с които човек влиза в интерсубективно отношене.9 Целта на образите е следователно, не просто да изобразяват действителността, а да насочват човешкото внимание в перформативния акт на своето показване/виждане. Така, ако просвещенския мит отстранява въпроса за субектността на изображението (Bild), определящо за подхода на Бредекамп е настояването за признаване на автономен живот на образите, мислени като надарени със сила, интенционалност и мотивация. Алюзията с теорията на речевите актове, предполага, че авто-активността (Eigenaktivität) на образите, им дава възможност да формулират изказвания в преносен смисъл – презумция, която налага, разбирането, че образните действия конструират факти и реалност, в която човек действа като символно животно.

За Бредекамп, основното предизвикателство, отправено от образния свят, в който е потопен съвременния човек, се крие именно в твърдението, че оразите с които живеем са в състояние по решителен начин да повлияят на възприятието ни на света. С това съображение, просвещенското настояване за разбирането на нзависимия живот на образите се трансформира в изискване да бъдат разбрани начините, по които изображенията въздействат на хората.

ВИДОВЕ ОБРАЗНИ ДЕйСТВИЯ

Примерите за това, че „образите не търпят, а създават перцептивен опит и поведения“ поставят проблема за перформативността на образия/иконичен акт (Bildakt). Терминът заменя нагласата, че образите са еманация на реалността (че я предхождат или отразяват),viii с допускането, че те способстват нейното конструиране, т.е. че са необходимо нейно условие. За развиването на тази идея биват приведени образи, отнесени към науката, изуството, всекидневието и природата, на чиято основа Бредекамп предлага своята класификация на образните перформативи. Тя различава три категории иконични действия: схематични, заместващи (субститутивни) и присъщи. Според начина им на въздействие, трите класа образи са съотнесени респективно към живота (схеатичните), обмена (заместващите) и формата (присъщите).

Към първия вид образен перформатив – схематичните образни действия, немският изследоваел причислява картините, стенописите, скулптурите и редица други „способни на жизненост“ образи. В този случай, с определението „схема“ Бредекамп има предвид формален критерий, който предава точно съдържание, заместващо „примерен ефект в очите на наблюдателя„10 Като детерминативен за този тип образни действия Бредекамп ще отбележи осъществяването на обмен между живот и артефакт. Спецификата на тази форма на образна перформативност е, че въздейства като премахва границата между артефакт и тяло, с което освобождава силата на образите и я приближава към човешкото измерение.

Като парадигматичен случай на схематичен образен акт немският културолог посочва живите карини (tableaux vivants). Този тип образи експонират перформативността на основата на самия образен акт, като “превръщат хората в иконичен съд“.11 Към тази категория са причислени също и игровите, литургичните или театралните действия. За примеряването на този модел в настоящия текст са приложени два родни прмера за живи картини от ъвременната родна визуална култура.

Destructive Creation „В крак с времето“ 14.09.2011

Жива картина по творбата на Йожен Дьолакроа „Свободата води народа„

13.07.2013

Втората, иденифицирана от Бредекамп форма на иконично действие е тази на заместването. За немският изследовател специфичното при него е, че образ и тяло са фундаментално заменяеми, без асимилирaт както в случая на схематичните образни действия.12 Водеща при заместването е именно възможността образът да замести тялото. Немският културолог ще припомни, че истинната иконата, произхожда от автентичната реликва на мъртвия Христос и тази закономерсност вдъхновява дори технологични икони, репродукции на ‚истинските икони‘. Подобна концепция за истинност се основава на реципрочната взаимозаменяемост между тяло и образ. Широк спектър от религиозни, юридически и политически процеси следват този вид образни действия.

Бредекамп уточнява, че тази перформаивна стратегия не се отнася единствено до религиозната образност. Точно обратно – той разпознава същия механизъм в основата на колективни символи като монетите, както и в образи конструирани чрез заместване на истинното и изобразено тяло. Важен пример за този вид образен перформатив Бредекамп открива в гравюрата на Авраам Боссе, отпечатана на титулната страница на Левиатан от Томас Хобс, през 1651г. Това изображение е важно за настоящата реконструкция, защото Бредекамп го интерпретира като перформативен акт-деятел в осъществяването на модерната идея за суверенна власт на закона. Според него, коментирания образ на Левиатан поставя въпроса за видимостта на властта в теорията на държавата,13 в хода на модерността.ix

Бредекамп отбелязва, че Оксфордският речник отчита факта, че Левиатан на Хобс променя смисъла на думата. От Хобс насетне към названието Левиатан (обичайно асоциирано с библейското морско чудовище) се добавя конотацията на всемогъщата държава. Според немския културолог, при обясненението на интерсубективната природа на политиката, Хобс прибягва до разгръщането на визуална реторика, която поставя фигурата на библейското чудовищеx, в основата на модерната политическа иконография. Тази промяна в коноацията, превръща образа на Левиатан в архетип на модерната държава. Така именно титулната страница, създадената от Босе/Хобс дава основание на да приеме, в политическата философия на Хобс, ролята на образността надскача логиката на демонстративния дискурс.

Ако Хобс налага концепция за държавата като изкуствена конфигурация, създадена от страха, Бредекамп настоява, че именно образът на страха е това, което предизвиква човешкото послушание.xi Аргумент за това той открива в изискването на самия Хобс, че за да насажда страх, властта трябва да бъде „видима“.14 Така, идеята на Хобс да основе държавата срещу разрушителната природа на хората налага създаването на образа на Левиатан, като въплъщение и средство на властта, реда и контра-насилието. Задачата на заглавната сраница е именно да порази и събуди страхопочитание, като надскочи индивидуалната представа, (промени речниковите значения) и създаде колективната памет за модерната държава. Тя е част от иконографска стратегияxii, целяща, с поразително изображение да предупреди читателя15, че когато няма видима власт да ги държи в страхопочитание, хората са в постоянна опасност от връщане към естественото състояние.16

Към същата група Бредекамп отнася иконичните наказания – примерите за оклеветяващия портрет (pittura infamante) разпространен през 13-15в. в Централна и Северна Италия. Подобна функция Бредекамп ще открие и в снимката на умиращия руския дисидент Литвиненко, публикувана като символ на съпротивата от всички медии.

Към групата на заместващите иконични действия са причислени както класическите, така и съвременните иконоборчески действия, разбрани като агресия и унищожаване на врага чрез изображението му. За най-актуалната версия на този вид образни перформативи е определена терористичната. Нейните проявления Бредекамп открива в деструктивните актове на Ислямска държава срещу произведения на изкуството и културното наследство, както и в образното производство на човешки жертвопринушения (видео свидетелства за убийствата на журналисти и войници). Подобна образна война, по определението на Бредекамп, следва прецизни иконични стратегии, чийто ефект заличава разликата между действие, лице и образ. За ралика от визуалната реторическа стратегия на Хобс целта на подобни образни перформативи е постигането на страхопочитание, чрез унищожаване.17

Третият вид перформативни образи Бредекамп ще отнесе до присъщия иконичен акт, който е определен като същинското образно действие. То е характерно с това, че се моделира по отношение на погледа на зрителя. Този образен перформатив намира своите основания в областта на теорията на Варбург за „формула на патоса“ (Pathosformeln)xiii – образи, кондензиращи първоначалното творение (pathos) в повторяемостта на канона (Formeln/формули), към който неволно препращат.

При присъщия иконичен акт, формата функционира като неразделна част от съдържанието. Перформаивният ефект в случая се крие не толкова в сложността на изпозлваната ‚формула‘, а в страха от визуалната мощ на изображението – жестока и завладяваща, като погледа на Медуза. Бредекамп говори за „намигващи произведения“ за да обозначи окото като вход към формалната възможност на образите.

Теория на образните актове е иновативна съвременна изследователска програма, насочена към Просвещение, реалиизрано чрез грижа за живата образна автономия като определящо условие на образа. Разгърната в логиката на идеята за визуален обрат в хуменитаристиката, тя бива определяна от изследователите като последното достижение в рамките на немскоезичните науки на образа. Отвъд контекста на Bildwissenshaft, монографияа има своя принос към по-широкия контекст на реторически анализ на визуалната комуникация и култура. В следствие на реторически ориентирания анализ на видовете образни перформативи, теорията на Бредекамп дава възможност към тълкуването на образа да бъдат добавени характеристики, обичайно отнасяни към гледащия субект. Изходен аргумент на този анализ е общия за реторически ориентираните изследвания на визуалната култура отказ от миметичната теория за визуалната репрезентация.

Алюзията с теорията на речевите актове, допуска възможността, образните действия да формулират изказвания в преносен смисъл, като по този начина конструират реалност, в която човек действа като символно животно. Последиците от подобна трактовка налагат за аксиоматично схващането, че в контекста на съвременните науки за културата и обществото, образът следва да се концептуализира като перформатив – т.е. не като следствие от реалността, а акивен участник в нейното (политическо, социално, икономическо, морално и т.н.) конституиране.

1 Мичъл, Т. ‚Картинният обрат, (превод Дарин Тенев), В: сп. Пирон, „Визуална култура/Визуални изследвания“, бр. 6/2013

2 Ангелов, А. В. (2009) “Историчност на визуалния образ“ (Автореферат),, В: Ел. Сп. LiterNet, 12.04.2008, № 4 (101)

3 По темата жив: Blair, J Anthony. (2008) “The Rhetoric of Visual Arguments” In: Defining Visual Rhetorics. Eds Charles A. Hill and Marguerite Helmers, Lawrence Erlbaum Associates, Inc, New Jersey/London., 41-63; Foss, S. K. (2005) Theory of Visual Rhetoric; In Handbook of Visual Communication: Theory, Methods, and Media.  Eds. Smith, K., Moriarty, S., Barbatsis, Gr. & Kenney, K. Mahwah, New Jersey:  Lawrence Erlbaum; Gruppo µ (2007) Trattato del segno visivo. Per una retorica dell’immagine”, Mondadori Bruno, Roma, както и Durand, J. (1983) “Rhetoric and the Advertising Image“, tr. by Theo van Leeuwen; In Australian Journal of Cultural Studies, Centre for Research in Culture & Communication, Murdoch University, Perth (Western Australia), Vol. 1, N° 2, December 1983, pp. 29-61; На български: Голешевска, Н (2010) „Visual studies. Визуална реторика. Визуална аргументация. Прагматизъм и реторическа критика в изследванията на визуалната култура“, В: Годишник Докторантски изследвания по социални и хуманитарни науки, УИ Св. Климент Охридски, с.198-241 и Голешевска, Н. (2010) „Модели на визуалната реторика в Европа и Северна Америка. Естетика, семиотика или реторика на визуалната култура?“, В: Михайлова, К. (съст.) сб. Млада наука за изкуствата. Научна сесия за докторанти, М-8-М, София, 2010, с. 199-212

4 Libera Pisano (2015) “Horst Bredekamp, Immagini che ci guardano. Teoria dell’atto iconico”, Lo Sguardo – rivista di filosofia N. 18, 2015 (II) – Confini animali dell’anima umana. Prospettive e problematiche

5 Horst Bredekamp, (2015) “Immagini che ci guardаno. Teoria dell’atto iconico”, Raffaello Cortina, p.7

6 Horst Bredekamp in Conversation with Ladislav Kesner (2014) “Art History Is the Best Discipline“, UMĚNÍ ART 1 LXII 2014

7 Bredekamp, Horst (2007) “Thomas Hobbes’s Visual Strategies”, In: “The Cambridge Companion to Hobbes’s Leviathan”, Springborg P. (Ed), Cambridge University Press

8 Asbjørn Grønstad § Øyvind Vågnes (2006) „What do pictures want?“ Interview with W. J. T. Mitchell, online magazine Image & Narrative, November 2006

9 Pinotti, А. Estetica, visual culture studies, Bildwissenschaft, Studi di estetica, anno XLII, IV serie 1/2015

10 Bredekamp, Horst (2015) “Immagini che ci guardono. Teoria dell’atto iconico”, pp. 77-78

11 Ibbid, p 92

12 Bredekamp, Horst (2015) “Immagini che ci guardono. Teoria dell’atto iconico”, p. 137

13 Подобна идея следва да се разглежда в един по-широк контекст на препрочитане на фундурането на модерната държава – от Хобс до Русо. Виж: Popp-Madsen, B. A. (2014). „The Nature of the State of Nature: Hobbes, Sovereignty and Biopolitics„, Tidsskriftet Politik, 17(1), а също и Prozorov S. (2015) „Towards a Post-Hobbesian Political Community? Nature, Artifice and the Form-of-Life“, Hobbes Studies 28, pp. 50-63

14 Хобс, Т. (1971) Левиатан, „Наука и изкуство“, София, 

15 Бредекамп напомня, че като контрареакция на политическите напреженията на епохата, задачата титулното изображение е да ориентира (или стратегически да деориентира) читателя.

16 Bredekamp Horst (2007) „Thomas Hobbes’s Visual Strategies, ”, In: “The Cambridge Companion to Hobbes’s Leviathan”, Springborg P. (Ed), Cambridge University Press, p. 55

17 Bredekamp Horst (2007) „Thomas Hobbes’s Visual Strategies, p. 29

iБЕЛЕЖКИ Терминът визуален обрат е въведен по едно и също време от двама мислители, които осмислят проблематиката, независимо един от друг. Американската трактовкапринадлежи на Томас Мичъл, който посвещава на проблема глава от монографията си Picture Theory: Essays on Verbal and Visual Representation, публикувана през 1994г. През същата година немският историк на изкуството Готфрид Бьом излага концепцията си за иконичен обрат (Ikonische Wende). Двата термина задават различни перспективи в сферата на визуалните изследвания: англо-саксонски базирани visual studies и разгръщащите се в немски контекст науки за образа (Bildwissenschaft, Bildmedienwissenschaft, Bildforschung, Bildanthropologie). По темата виж: Mitchell, W.J.T. (1994) ‘The Pictorial Turn’, in Picture Theory: Essays on Verbal and Visual Representation, pp. 11–34. University of Chicago Press; Boehm G. (1994) Die Wiederkehr der Bilder, In: Was ist ein Bild. Hrsg: G. Boehm. München,. 11-38, и Moxey, K, (2008) “Visual Studies and the Iconic Turn, In: Journal of Вisual Цulture, Vol 7 (2), pp. 131-146; На български: Мичъл, Т. ‚Картинният обрат, (превод Дарин Тенев) и Мокси, К. „Визуалните изследвания и иконичният обрат“ В: сп. Пирон, „Визуална култура/Визуални изследвания“, бр. 6/2013, ред. Голешевска, Н.

ii В български контекст тази идея е разработена в детайли от проф. Ангел Ангелов, който защитава идеята,„че визуалният образ е и едновременно създава действителност, а не се предхожда от външна действителност, която той да изобразява. Образът е активност, участник, заемащ позиция, манипулатор на желания и т.н., но всичко това не е съществувало вън и преди самия образ, той е неговият създател. (…) Образът пред-ставя (ре-презентира) себе си, същевременно представя, замества нещо друго, но другото не е съществувало в този му вид преди образа. Така може да се обясни засегнатостта ни от образите, те ни приковават към себе си не защото разпознаваме в тях външна действителност, която ни служи като опора при възприемането, а тъкмо защото ни предлагат и въвличат в действителност, която не познаваме“. Повече по темата – Ангелов, А. В. (2008)„Историчност на визуалния образ“, Зевгма, с. 393

iii По темата виж: Белтинг, Ханс (2013) “Образ, посредник, тяло: нов подход към иконологията“, В: сп. Пирон, „Визуална култура/Визуални изследвания“, бр. 6/2013 и „Антропология на образите или иконология”, лекция на проф. Белтинг в рамките на международната конференция „Образ и съвремие”, 7-8 ноември 2013г., София, организирана от ИСИ, Културния център на СУ и Гьоте Институт 

iv Генеалогията на идеята за перформативното измерение на образността може деа бъде проследена до края на 70-те години, в изследванията на датксия философ Сьорен Кюроп – Søren Kjørup, (1978) “Pictorial Speech acts“

v Важно е да бъде изтъкната обвързаността на термините “Bild” и “bilden” (да онагледя [to visualize], да създам [to create], да образовам, да възпитам [to educate], и “Bildung” една от значимите за немската хуманитаристика категории, идейно свързана с проекта на Просвещението, Тя се отнася до реалности като образованието, но и формирането/изграждането на характера на една личност или социалната цялост.

vi Интердисциплинарния интерес на Бредекамп обхваща явления от медиите до природните науки, от Античността до съвременното изкуство. Негови изследвания са посветени на иконоборческияте събори, романските скулптори, изкуството на Ренесанса и Маниеризма, политическата иконография, образите в работата на Томас Хобс, Галилео Галилей и Чарлс Дарвин, технологиите и новите медии. От 2008 е ръководител на създадената изследователска група „Picture Act and embodiment“ в Хумболд университет в Берлин.

vii Перформативът е изказване (речеви акт) равнопоставен на действие или постъпка. Перформативът създава социални, комуникативни и междуличностни ситуации, които водят след себе си последици (обявяване на война, декларации, завещания, клетви, извинения, административни и военни заповеди, и така нататък Към перформативните речеви актове спадат обетите, обещанията, предупрежденията.

viii Схващането за образа като заместител на реалността, (обективна репрезентация на субект/обект) продължава противопоставянето между идеята, че „знанието е отвъд полето на сетивното и зримото“ и убеждението че „изображенията не само „придават форма на мисълта„, но и „създават чувствителност в поведенията“.

ix За Бредекамп перформативния прочит на фронтисписа открива нови интерпретации на политическата философия на Хобс ( в частност на: проблема за секуларизацията на божествената власт в рамките на теорията на суверенитета; за изясняването на природата на властта, пордила първоначалния консенсус на субектите по отношение на суверена, както и към рецепцията на религиозните иконографски модели, в полза на държавата и светската власт. Bredekamp H. (2008) „Thomas Hobbes’s Visual Strategies””

x Книгата на Хобс излиза в контекста на току що приключилите религиозни войни, в който визуалната метафора на Левиатан пренася символиката на библейския мит (за „най-голямото от всички земни същества”, пазител на реда и спокойствието сред хората), върху държавата – пазител, пред който страстите на отделните хора смирено отстъпват в името на всеобщото добруване.

xi Като фигура на обществения договор, образът на суверена поставя въпроса за видимоста на политико-антропологическата теория на Хобс. Левиатан дава отговор на два съществени за политическата философия на Хобс проблема: този за връзката между политическото представителство и представляваните и този за устанояването на стабилност срещу естествения хаос.

xii За да защити тезата си Бредекамп ще се позове на множество сходни изображения, създадени от Хобс, сред които са изображенията към „За гражданина“, както и карти и изображения, създадени от Хобс „доколкото е по силите“ му за неговия превода на “История на Пелопонеската война“ наТукидид

xiii Формула на патоса е иманентна на образа иконографска схема, която се съхранява в колективната памет и към която всеки художник прибягва, в желанието си да изрази афект. Тя е едновременно патос и форма. Терминът се отнася доролята на образите при функционирането на индивидуалната и колективната памет и живота на образите в западноевропейската култура. По темата виж: Аби Варбург (2015) „Мнемозина. Въведение“, прев. Богдана Паскалева, В: сп. Пирон, Визуалната антропология, бр.9/2015

Литература:

  1. Ангелов, А. В. (2009) Историчност на визуалния образ (Автореферат),, Електронно списание LiterNet, 12.04.2008, № 4 (101)

  2. Голешевска, Н. (2010) „Visual studies. Визуална реторика. Визуална аргументация. Прагматизъм и реторическа критика в изследванията на визуалната култура“, В: Годишник Докторантски изследвания по социални и хуманитарни науки, УИ Св. Климент Охридски, с.198-241

  3. Голешевска, Н. (2010) „Модели на визуалната реторика в Европа и Северна Америка. Естетика, семиотика или реторика на визуалната култура?“, В: Михайлова, К. (съст.) сб. Млада наука за изкуствата. Научна сесия за докторанти, М-8-М, София, с. 199-212

  4. Мичъл, Т. (2013) ‚Картинният обрат, (пр. Дарин Тенев), В: сп. Пирон, „Визуална култура/Визуални изследвания“, ред. Голешевска, Н, бр. 6/2013

  5. Мокси, К. (2013) „Визуалните изследвания и иконичният обрат“ В: сп. Пирон, „Визуална култура/Визуални изследвания“, ред. Голешевска, Н., бр. 6/2013,

  6. Хобс, Т. (1970) Левиатан. София,

  7. Blair, J Anthony. (2008) “The Rhetoric of Visual Arguments” In: Defining Visual Rhetorics. Eds Charles A. Hill and Marguerite Helmers, Lawrence Erlbaum Associates, Inc, New Jersey/London., 41-63;

  8. Bredekamp, H. (2015) “Immagini che ci guardаno. Teoria dell’atto iconico”, Raffaello Cortina

  9. Bredekamp, H.(2007) “Thomas Hobbes’s Visual Strategies”, In: “The Cambridge Companion to Hobbes’s Leviathan”, Patricia Springborg (Ed), Cambridge University Press

  10. Bredekamp, H. Thorson Hause. M. & Bond J. (1999) „From Walter Benjamin to Carl Schmitt, via Thomas Hobbes”, In: Critical Inquiry, Vol. 25, No. 2, „Angelus Novus“: Perspectives on Walter Benjamin(Winter, 1999), pp. 247-266, University of Chicago Press

  11. Сarchi Аl. (2015) „Immagini che ci guardano. Una recensione“, La rivista, Loescher Editore Ottobre

  12. Cristóbal, J. (2008) „La imagen del Еstado moderno: Del gran hombre a lo sublime y lo monstruoso”, Signos Filosóficos, vol. X, núm. 20, julio-diciembre, 2008, pp. 9-24

  13. Foss, S. K. (2005) Theory of Visual Rhetoric; In Handbook of Visual Communication: Theory, Methods, and Media.  Eds. Smith, K., Moriarty, S., Barbatsis, Gr. & Kenney, K. Mahwah, New Jersey:  Lawrence Erlbaum;

  14. Durand, J. (1983) “Rhetoric and the Advertising Image“, tr. by Theo van Leeuwen; In Australian Journal of Cultural Studies, Centre for Research in Culture & Communication, Murdoch University, Perth (Western Australia), Vol. 1, N° 2, December 1983, pp. 29-61

  15. Gruppo µ (2007) Trattato del segno visivo. Per una retorica dell’immagine”, Mondadori Bruno, Roma;

  16. Morabito, P. M. (2010) „La strategia visuale di Hobbes. A margine di un libro di Horst Bredekamp“, Scienza e politica. N. 43, 2010

  17. Popp-Madsen, B. A. (2014). „The Nature of the State of Nature: Hobbes, Sovereignty and Biopolitics„, Tidsskriftet Politik, 17(1),

  18. Libera Pisano (2015) “Horst Bredekamp, Immagini che ci guardano. Teoria dell’atto iconico”, Lo Sguardo – rivista di filosofia N. 18, 2015 (II) – Confini animali dell’anima umana. Prospettive e problematiche

  19. Prozorov, S. „Towards a Post-Hobbesian Political Community? Nature, Artifice and the Form-of-Life“, Hobbes Studies 28 (2015), pp. 50-63

  20. Rampley, M. (2012) “Bildwissenschaft: Theories of the Image in German-Language Scholarship”, In: “Art History and Visual Studies in Europe. Transnational Discourses and National Frameworks” Leiden/Boston, Bril, 119-135