Ирен Пелтекова

СУ „Св. Климент Охридски”

Имейл: iren_peltekova@abv.bg

 

Абстракт: Тази статия представлява опит да се анализира понятието „комуникативна компетентност на спортния педагог”. Търсят се отговори на следните въпроси: Има ли основание да се говори за разлики в поведението на спортния педагог провеждащ заниманията в спортната зала и учителя в класната стая? и Какви са разликите в комуникацията по време на състезание и учебно-тренировъчно занимание? Поставен е акцент и върху спецификата на вербалната и невербалната комуникация в спортната зала.

Ключови думи: физическо възпитание и спорт, комуникативна компетенция, спортен педагог, педагогическа комуникация, вербална и невербална комуникация.

Pedagogical communication in teaching physical education and sport

Iren Peltekova

Abstract: This article aims to analyze the concept of communicative competence of the sports pedagogue. It seeks to answer the following questions: whether there is a reason to talk about differences in the behavior of the sports pedagogue who is carrying out activities in the gym and the teacher who is carrying out activities in the classroom; and what are the differences between the communication during a competition and the communication during an educational-training practice. An emphasis is placed on the specifics of verbal and non-verbal communication in the gym.

Keywords: physical education and sport, communicative competence, sports pedagogue, pedagogical communication, verbal and nonverbal communication.

Въведение

Понятието „физическо възпитание” се определя от някои специалисти като целенасочен процес на развитие на функционалните възможности на човека, а от други – като развиване на двигателните качества и обучение в определени движения, които са специфични за всеки вид спорт.

Физическото възпитание е педагогически процес, при който целта в най-широк смисъл е постигане на физическо съвършенство на човека, а критерии за това съвършенство са здравословното състояние, физическата работоспособност и творческото дълголетие на хората. Физическото съвършенство е исторически изменящо се понятие. През отделните обществено-икономически периоди представата за него се определя от политическия строй, от социалните и икономически условия на живот [1].

Проблемите на физическото възпитание и спорт в съвременното общество се задълбочават с всяка изминала година. Към настоящето се наблюдават три обобщаващи групи с различна нагласи към физическото възпитание и спортa – първата група от хора категорично отказват да го приемат сериозно и гледат на него с досада и пренебрежение, втората разбират ползите от спорта искат да спортуват, но казват, че няма къде или нямат време и последната са вманиачени да спортуват и експлоатират телата си до предела на човешките възможности. Здравните организации признават изключителната роля на двигателната активност за здравето на човека, но на практика местата за свободно и безплатно спортуване намаляват ежедневно. В тази ситуация важна роля имат спортните педагози с техните лични, професионални и комуникативни компетентности, с които могат да повлияят в положителната посока за промяна на отношението на студентите, учениците и техните родители към физическото възпитание и спорт и правилното му практикуване както през учебно, така и в свободното време.

Тандемът спортен педагог и ученик и установяването на комуникация и взаиморазбиране между тях е предпоставка за ефективност в съвместната им дейност. В спортната терминология терминът „тандем” се възприема като синхронизиране на действия между двама състезатели или треньор и състезател, които са обединени в обща дейност и цел. Ако всеки учител по физическо възпитание и преподавател по спорт във висше училище, успее творчески да приложи в часовете си този синхрон, то тогава ще може да се организира резултатно взаимодействие между участниците в педагогическия процес.

Организацията на педагогическия процес като общуване, взаимосвързаност и сътрудничество на основата на приемането, преработването и предаването на информация, личното значение и ценното отношение съставляват същността на педагогическата комуникация. Ефективната й реализация е невъзможна без знания за вербалните и невербалните методи, средства и педагогическите техники на общуване и комуникации сред участниците в педагогическия процес [2].

Цели и задачи

Целта на настоящата статия е да разкрие съвременната спецификация на комуникативни компетентности на спортния педагог. В хода на изложението ще бъдат разгледани в най-общи щрихи интериора и работната среда, при която се провеждат часовете по физическо възпитание и спорт и връзката им с вербалната и невербалната комуникация по време на учебната, учебно-тренировъчната и състезателната дейност.

Специфика на педагогическата дейност на спортния педагог

Въпреки универсалността на педагогическата дейност, съществуват специфични особености за всяка учебна дисциплина. Часовете по физическо възпитание и спорт изискват особена организация за провеждане в сравнение с другите учебни дисциплини.

Системата на занимания по физическо възпитание съответства на дидактическите принципи и норми на организация на педагогическия процес, но наравно с това има и свои специфични особености [3]. Първата особеност са различията между часовете по физическо възпитание и спорт и другите часове в целта на обучението, втората е обстановката и интериора, в която се провеждат заниманията и разположението на учителя и учениците по време на час. В класната стая има определена подреденост при местата за сядане на учениците, място за учителя, специфични за дисциплината предмети, табла, схеми, картини, дори и цветя. В спортния салон интериорът е пълна противоположност – почти празно пространство с една-две пейки, които рядко се използват за сядане и спортните уреди. Учителят трябва непрекъснато да сменя местонахождението си в салона според частите на урока. Говоренето през бюро е буквално неприложимо в часовете по физическо възпитание и спорт. Нерядко явление в училище е в часовете по физическо възпитание да има по два класа по едно и също време. В тези случай се създават големи стойности на шума, което води до бърза умора и отслабване на вниманието на учениците и учителите, а за учителите има опасност в годините този шум да доведе до увреждане на слуховия орган. Струпването на много хора в спортните салони и извършването на физическа дейност води до бързото намаляване на кислорода в салона, въздухът застоява и има голямо замърсяване с прах. През топлите дни заниманията се провеждат на открито – в училищния двор, където просторът е голям и спортното оборудване е минимално.

Въпреки че заниманията се провеждат в почти празно помещение или на открито, пространствената обстановка по време на часовете по физическо възпитание и спорт трябва да осигури на учениците и учителите чувство на спокойствие, защитеност и организираност на учебния час.

Вербална и невербална комуникация в часовете по физическо възпитание и спорт и по време на състезание

Представеното по-горе изложение потвърждава, че учителите по физическо възпитание и преподавателите по спорт имат отличителна работна среда. Това изисква специфична вербална и невербална комуникация. Комуникацията по време на заниманията по физическо възпитание и спорт, е основа за качествено обучение.

Спортните педагози имат за цел да направят от своя труд ефективен учебно-възпитателен процес, при който не на последно място е изграждането на личността на учениците и студентите в една здравословна среда. Педагогическото взаимодействие и общуване са средства за постигане на тази цел.

Представени резултати от изследвания в областта на невербалната комуникация показват, че прехвърлянето на информация се осъществява с вербални средства – 7 %, със звукови средства (включително тон и интонация на гласа) – 38%, с невербални средства – 55% [4].

За да бъде резултатна педагогическата комуникация, спортните педагози използват вербалната комуникация в часовете като прилагат общопедагогическите словесни методи – описание, обяснение, инструктаж, коментари и забележки, указания, разбор и др. Вербалната комуникация е от голямо значение за общуването, стимулира активността и мотивацията на учениците. Тя е от решаващо значение за реализация на съвместната им дейност. Часовете по физическо възпитание и спорт се характеризират с колективизъм, където всички се стремят да са съпричастни един към друг. Тази съпричастност най-често се изразява в окуражителни думи както от учителя към учениците, така и между самите ученици. Силата на гласа, с която се изричат дадени указания или се прави опит да се привлече вниманието на някой ученик, е много по-голяма в сравнение с тази в класната стая. На учителите през повечето време им се налага да говорят гръмко, но това не трябва да се приема като каране, това е продиктувано от големината на спортния салон, акустиката, откритото пространство и в никакъв случай не пречи за решаване на образователните и възпитателните задачи. За да бъде правилно разбран от учениците, учителят по физическо възпитание и спорт, трябва да притежава ясна комуникативна компетентност. С други думи, комуникацията по време на час по физическо възпитание и спорт е съобразена с условията на провеждане на часа и е непосредствено свързана с реализацията на педагогическите задачи.

Учителят по физическо възпитание не може, а и не трябва да бъде оратор по време на час. Излишното „ораторство” може да наруши плътността на урока и това да доведе до понижаване на работоспособността и психологическата нагласа у учениците, което води до отегчаване, а понякога и до контузии. Вербалната комуникация по време на час трябва да бъде кратка, точна и ясна, за да бъде разбрана и възприета от учениците, дори и при физическа умора и в състезателна обстановка.

Успешната реализация на учебния процес по физическо възпитание и спорт са немислими без невербално общуване между учител и ученици и между самите ученици по време на учебно-тренировъчната и особено в състезателната дейност. Учителят по физическо възпитание в голяма степен в своята работа подава съзнателни невербални сигнали към учениците. Несъзнателните сигнали са нежелателни и могат да се възприемат погрешно, затова спортните педагози трябва да се опитат да ги прилагат минимално в своята дейност.

Невербалната комуникация в учебния процес по физическо възпитание и спорт се реализира посредством знаци и сигнали, които имат информативен характер както за учителите и преподавателите, така и за учениците и състезателите. Тя включва съобщения, предадени чрез различни жестове, мимики, пространствено поведение и др. Невербалната комуникация може да разкрие емоциите, мислите и чувствата на спортните педагози и учениците преди, по време и след учебен час или дадено състезание [5].

Изследванията на руски специалисти в областта на спортната педагогика и психология позволяват да се направят изводи за важността на игровата комуникация при организиране на съвместни двигателни дейности по време на игра при колективните спортове. На първо място специалистите определят необходимостта от повишаване на ефективността на комуникацията, чрез своевременно и точно предаване на информация за реализиране на тактическите действия между всеки отделен член на спортния колектив [6]. Към всяко училище и университет има ученически и студентски отбори по различни видове спорт, които участват в състезания, затова в изложението се засягат и състезателната дейност на учениците и студентите.

Основните способи за невербална комуникация между учител-ученик, преподавател-студент и между учениците в клас и състезателите в отбора са следните:

• Контакт с очите

• Израз на лицето

• Движение на главата

• Жестове с ръцете

• Поза

• Пространствено поведение

• Други.

Контактът с очите е важна част от комуникацията както между учителя и учениците, така и между самите ученици или състезатели. Обикновено се осъществява между двама ученика или между учител и ученик. След зрителния контакт, обикновено следва жестикулация с ръцете, която е придружена от указания с думи.

Изразът на лицето и мимиките, които прави учителят показват одобрение или неодобрение за извършено действие от страна на ученика. По време на състезание от училищно или студентско първенство е важно спортните педагози да се самоконтролират в използването на мимики изразяващи неодобрение, за да се избегне психологическо напрежение у състезателите.

Движението на главата, положението на раменете и изправената стойка на учителя е важно послание към учениците, което се възприема като позитивна нагласа към предстоящата работа и показва увереност в силите по време на състезание.

Жестовете с ръце са най-често свързани в пряката учебно-тренировъчна и състезателна работа и допълват устните указания. С тях също може да се покаже похвала или укор. Те са най-видимата част за всички участници и тяхното използване е от голямо значение за осъществяване на невербална комуникация. Жестовете на спортните педагози, направени по време на състезания се виждат и от публиката, затова те могат да се възприемат като желание за подкрепа, но и като вид провокация. Уместното им използването е проява на спортно-педагогическо умение.

Позата е показател за настроението на участниците в учебно-тренировъчната и състезателната дейност. От позата на учителя или треньора може да се съди за неговото възприемане на моментната спортна ситуация. Чрез нея той може да предаде на учениците чувство на оптимизъм, безпокойство, напрежение или безразличие. Със същата сила позата на учениците и състезателите, показват на учителите отношението си към случващото се. Когато участниците в педагогическия процес се познават добре, този начин на комуникация може да бъде от решаващо значение за успешно взаиморазбиране, защото в повечето случаи позите са вид контролирани емоции.

Пространственото поведение на спортните педагози по време на състезание в повечето случаи е съобразено с ограничения в спортния правилник на съответния вид спорт, от големината и шумът в спортната зала или стадион. В повечето случаи учителят или треньорът при даване на указания са на близко разстояние със състезателите. Това се възприема положително и е продиктувано от обстановката. Периметърът на личното пространство между участниците в спортни дейности не се покрива с общоприетата норма за тълкуване на разстоянието между две личности.

Невербалната комуникация се използва винаги в комбинация с вербалната, но в различно съотношение. Направени са много изследвания установяващи процентното съотношение между тях. Доказано е, че при предаване на информация по време на интервю съотношението между вербалното и невербалното общуване е 35% към 65% в полза на невербалното общуване [7].

Съчетанието между думи и жестове е много важно за комуникацията по време на час по физическо възпитание или състезание. Има осезаема разлика в комуникацията по време на редовен учебен час и спортно състезание. Тази разлика е продиктувана от състезателния характер и важността на резултата – победа или загуба, класиране и достойно представяне. Колкото по-дълго време учителите и учениците са заедно, толкова и по-добра е комуникацията между тях. Колкото комуникацията е по-добра, толкова по-успешно ще бъде представянето в състезанието.

Съвременна спецификация на комуникативни компетентности на спортните педагози

Учителят по физическо възпитание и преподавателят по спорт във висшите училища като спортни педагози в професионалната си дейност, трябва чрез средствата на физическото възпитание, а именно физическите упражнения и игри, да решават образователни, възпитателни и оздравителни задачи в практическите занимания. Това изисква от тях освен да имат знания за методиката на преподаване на определена спортна дисциплина, така и да притежават комуникативна култура. Спортните педагози, трябва да притежават комуникативни умения и стил на поведение, чрез които да решат педагогическите задачи. Всеки учител по физическо възпитание и спорт, преподавател по спорт във Висше училище и треньор трябва да имат умения да:

• Комуникират с ученици, студенти и спортисти от отбори (училищни и студентски).

• Комуникират с колеги от своето училище и спортен клуб.

• Комуникират с колеги от други училища, спортни клубове и спортисти от противникови отбори.

• Комуникират с родители, близки и приятели.

• Комуникират с хора с увреждания.

• Комуникират писмено (включително и спортна документация).

• Комуникират по телефона.

• Комуникират с хора, които не говорят български език.

• Комуникират с медиите.

Не на последно място спортните педагози и по-специално треньорите трябва отлично да умеят да поднасят неприятни за спортистите решения. Като например, кой отпада от тимовия лист за определено състезание, кой ще бъде в стартовия състав, кой ще е резервен състезател и т.н.

Способността на спортния педагог да установи и подържа разбираема и приемана от всеки комуникация както в училищната среда, така и извън нея, използвайки разнообразни начини на общуване, може да се определи като комуникативна компетентност.

Заключение

В заключение, може да се направи обобщението, че въпросите, свързани с комуникативните компетентности на спортните педагози, имат свой специфичен характер. Вербалното и невербалното общуване участва в дейността на спортния педагог и е съобразено както с работната среда и интериора, при който се провежда часа по физическо възпитание и спорт, така и с вида на дейността – учебна, учебно-тренировъчна или състезателна. Невербалната комуникация се използва повече от вербалната по време на час по физическо възпитание и спорт. Важно условие за постигане на общата цел на обучението по физическо възпитание и спорт, е да се осъществява разбираема комуникация между учители, треньори, ученици, спортисти и родители. С натупването на педагогически стаж, спортните педагози подобряват комуникативните си умения, общуват по лесно и са по-толерантни.

Цитати:

[1] Рачев, К. и авторски колектив на катедра ТМФВ (1998). Теория и методика на физическото възпитание, част I, Общи основи на теорията на физическото възпитание. Учебник за студенти от НСА под редакцията на Крум Рачев. София: НСА ПРЕС, 9.

[2] Троянская, С. (2011). Педагогическая коммуникация: Методология, теория и практика. Учебное пособие. Ижевск: УдГУ, 7.

[3] Гогунов, Е., Мартьянов Б. (2004). Психология физического воспитания и спорта: Учеб. пособие для студ. высш. пед. учеб, заведений. 2-ро доработено издание. Москва: Изд. център „Академия”, 3.

[4] Пийз, А. (2003). Язык телодвижений. Как читать мысли окружающих по их жестом. Москва: Изд. Ексмо-Пресс.

[5] Пелтекова, И. (2013). Предназначението на невербалното общуване в учебно-тренировъчния и състезателен процес по баскетбол. Сборник научни статии – Tом 2, втора книга, Габрово: Изд. ЕКС-ПРЕС, 354–358.

[6] Гогунов, Е., Мартьянов Б. (2004). Психология физического воспитания и спорта: Учеб. пособие для студ. высш. пед. учеб, заведений. 2-ро доработено издание. Москва: Изд. център „Академия”, 3.

[7] Шипунов, С. (2003). На одной волне с собеседником. Секреты беседы. Москва: 35–39.

Библиография:

Балабанова, С. (2011). Роля на пространството в невербалната комуникация в началното училище. Електронно научно списание Реторика и комуникация, бр.2, <https://rhetoric.bg/>, последно посещение на 22.02.2015.

Гогунов, Е., Мартьянов Б. (2004). Психология физического воспитания и спорта: Учеб. пособие для студ. высш. пед. учеб, заведений. 2-ро доработено издание. Москва: Изд. център „Академия”, 3.

Журавлев, Д. (2009). Психологическая регуляция и оптимизация функциональных состояний спортсмена. Методическо пособие. Москва: По заказу Департамента физической культуры и спорта города Москва, <http://dush.icvl.ru/sites/default/files/docs/Psihologicheskaya_regulyaciya_sostoyaniy_sportsmena.pdf>, 13–15, последно посещение на 22.02.2015.

Пелтекова, И. (2013). Предназначението на невербалното общуване в учебно-тренировъчния и състезателен процес по баскетбол. Сборник научни статии – Tом 2, втора книга, Габрово: Изд. ЕКС-ПРЕС, 354–358.

Пийз, А. (2003). Язык телодвижений. Как читать мысли окружающих по их жестом. Москва: Изд. Ексмо-Пресс.

Рачев, К. и авторски колектив на катедра ТМФВ (1998). Теория и методика на физическото възпитание, част I, Общи основи на теорията на физическото възпитание. Учебник за студенти от НСА под редакцията на Крум Рачев. София: НСА ПРЕС, 9.

Русинова, Е. (2011). Комуникативни компетенции на преподаватели от висшето училище. (Сравнителен анализ между хуманитарни и инженерни дисциплини). Русе: Автореферат. <kr.uni-ruse.bg/index.php?r=file/download&id=463>, последно посещение на 22.02.2015.

Тоцева, Я. (2011). Педагогическа реторика и педагогическа комуникация. Електронно научно списание Реторика и комуникация, бр.1, <https://rhetoric.bg/>, последно посещение на 22.02.2015.

Троянская, С. (2011). Педагогическая коммуникация: Методология, теория и практика. Учебное пособие. Ижевск: УдГУ, 7.

Шипунов, С. (2003). На одной волне с собеседником. Секреты беседы. Москва: 35–39.