Росица Йорданова

Варненски свободен университет.

Имейл: rossiord@yahoo.com

Марк Фюмароли оценява динамичните процеси в реторическата наука от 60-те години на миналия век като „ренесанс на реториката” [1]. Двигател на този ренесанс е присъщата на науката реторика изначална склонност към интердисциплинарност, адаптивност, взаимодействия както с традиционни, така и с модерни науки, родени в ситуацията на социокултурна, технологична, политическа промяна. Понятийният апарат на съвременните изследвания в реториката отразява релефно лингвистичните промени, свързани с обогатяването на изследователския инструментариум, което е адекватно на иновациите в реторическата практика в световен мащаб.

Съвременният изследовател има привилегията да направи своя реторически избор както от наследството, така и от съвремието на множеството „ренесанси” на реториката. Изборът на Нели Стефанова „да предостави специализирана информация относно терминологичния апарат на реториката и по-конкретно да запознае читателя с реторическото съдържание, реторическите функции и реторическата употреба на представения инструментариум” (с. 11) е навременен и значим със своята познавателна и прагматична насоченост [2]. Особено в ситуация, когато повсеместното приложение на реториката създава неограничена „терминологична пъстрота и прекомерна освободеност в боравенето с нейния инструментариум, като в отделни случаи се стига дори до компрометиране на смисъла на понятията и до дискредитиране на техните реторически функции” (с. 12).

Надеждна теоретична база за подготвяне на съвременен речник по реторика са публикациите на английски, италиански, руски, френски и български автори. Изследователската дейност на проф. дфн Донка Александрова, проф. дфн В.Руменчев, проф. дфн Иванка Мавродиева в областта на класическата и нова реторика изразява теденцията, която проф.дфн Иванка Мавродиева – научен редактор на справочника, определя като „екипна научна работа”, „навлизане в полето на сътрудничеството”, „поставяне на устойчиви основи на школата по реторика в България” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” [3]. При подбора на литературните източници авторката следва динамиката на съвременните тенденции в схващанията за реториката като „метатеория на социалното взаимодействие” в сферите на приложение й в хуманитарните и социалните науки и в университетските школи, където се прилагат нови обучителни програми, включващи нови реторически техники, ролеви игри, реторически анализ.

„Кратък терминологичен справочник по обща и политическа реторика” (2015), издаден от УИ „Св.Климент Охридски”, е първи научен труд, специализиран върху терминологичния апарат на общата и политическата реториката в нашата литература. Заслужават внимание сполучливо намерените подходи, оригиналната авторска работа на Нели Стефанова, на които справочникът дължи своята безспорна академична стойност. Ще посоча най-важните от тях.

С избора на формата справочник, а не речник, авторката прави разумно ограничение, за да включи най-обстойно терминологичното съдържание на 270 базови и най-често употребявани в политическата реторика понятия,термини, изрази, аргументативни техники, ефекти. Всеки термин е представен като „самостоятелна справочна единица, разработена въз основа на различни литературни източници”посочени под линия. Тази идея за конструиране на справочника авторката открива в значимото и преведено на много езици италианско издание “IL Dizionario di Politica” . Още в предисловието е направено уточнението, че няма да бъдат разглеждани фигурите на мисълта и фигурите на словото.

Успешно е избран начинът за разкриване на съдържанието на основните понятия в динамиката на реторическите изследователски процеси и ораторски практики. Триадата аудитория, оратор, реч е теоретично представена в конкретните справочни текстове, съобразно предпочетената логическа схема: каква е реторическата употреба на понятието в античната реторика; какви са логическите изисквания към аргументацията; какви са съвременни реторически функции на понятията. Лаконично и теоретично плътно са въведени понятията: аудитория (видове); аргументи; дебати; дискусия; доказателство; ентимема; логически закони; оратор; ораторско изкуство; ораторски стил; опровержение; подмяна на тезиса; полемика; реторическа аргументация; реторичен въпрос; реторично обръщение; реторични фигури; реторически жанрове- видове речи; симпозиум; сократова беседа; тезис; тропи ; убеждаване; филипики; катилинарии и др.

Подборът на терминологията на политическата реторика, на която е отредено централно място е ориентиран към актуален и значим репертоар. Политическата реторика се е доказала като специфичен творчески процес, съхранила е през хилядолетията създаваните и прилагани от ораторите оригинални аргументи, реторически тактики, фигури на мисълта и словото. Диференцирането на термините на политическата реторика в справочника е съобразно възприетата в науката предметна област на политическата реторика като „клон на реторическата наука, която изучава теорията и практиката на политическото красноречие”. В справочната единица „политическа реторика” Нели Стефанова разглежда поитическата реторика „в системата на философското познание”, където тя „се явява функционално родово понятие, което маркира политическата реч и дискусиите върху нея”. „Политическата реторика”, пише авторката, може да бъде определена като научно направление, изследващо ораторството в онова практико-приложно поле, което обединява политиката – умението за управление на обществото, и реториката – науката изучаваща теорията и практиката на ораторското изкуство”. Изчерпателни статии са посветени на термините „политическа комуникация”, „политически комуникативен акт”, „политически консенсус”, „политическа аудитория”, които са ключови. Представянето на политическите реторически видове и жанрове следва възприетата в реториката класификация: реч), информационна реч (повествователна реч, описателна реч, обяснителна реч), агитационна реч (въодушевяваща реч, убеждаваща реч, призоваваща към действие реч), развлекателна реч, съвещателна реч, съдебна реч, епидейктическа реч, характерна реч, дидактическа политическа реч, президентска реч. Обогатяването с нови термини – презентация, политическа презентация, виртуална политическа презентация отразява предимствата на иновативната среда на новите комуникационни технологии, на новата виртуална политическа реторика, която стимулира днешната виталност на реторическите жанрове. Диалоговите политически формати са анализирани като сложни и многоизмерни феномени на комуникацията. Според тематичния критерий в рода политическо красноречие са разгледани парламентарната, дипломатическата, военната реторика и техните подвидове – президентската и министерската, съобразно изследванията и назоваването им от български автори (Александрова, Методиева, Мавродиева, Руменчев и др.)

В днешния си ден политическата реторика е най-динамична в процесите на взаимодействие с наследените термини от класическата политическа реторика, в активирането на нови термини, в резултат на взаимодействието с базовите понятия на реториката, а така също и в създаването на нови авторски понятия. Тази специфика на процесите обяснява ориентирането на авторката към литературни източници, които анализират съвременните реторически практики. Без да прави ревизия на установени термини тя разкрива съвременните тенденции и промените в техните основни реторически функции и принципи на практическо приложение. Например обогатяването с термините медиезиране на политиката, персонализиране на политиката, юридизация на политиката изразява новите възможности за реторическа политическа аргументация. Термините от областта на дипломатическата реторика насочват към перспективната проблематика на дипломатическа реторика.

Анализът на източниците, от които е съставен терминологичния справочник, потвърждава качествата на направения избор. Респектира академичната коректност и прецизност при цитирането на авторите и източниците след всяка от статиите. Намирам, че откривайки нови публикации, читателят е провокиран не само да продължи самостоятелно да проучва терминологията, но и да допълва справочника, следвайки неговата тематична и логическа матрица. И това е така, защото Нели Стефанова предлага модел не само за ориентиране, но и за организация на понятийния хаос, за разбиране на ключовите акценти в реторическата аргументация.

Постижение на авторката е, че всяка статия е изпълнена в строго логически конструирана схема, която определя последователността при представянето на съдържанието на всяка справочна единица: етимология на думата; определение на понятието в контекста на науката, в която е обосновано; анализ на неговата употреба в реторическия контекст; реторическите функции; конотации; практически приложения, които са илюстрирани с примери от практиката и използваната литература.

С въвеждането на нови термини, стилистични фрази, ролеви игри, реторически техники, символи от различни източници – български, италиански, английски, френски, авторката целенасочено се среми да стимулира реторическата компетентност – познавателна и прагматична, чрез разширяване на реторическото познание, обогатяване на научния и обучителен инструментариум на реториката. Например върху италиански източници е представена стиловата категория на политическата реторика „бонизъм”.

В подбора на стилистични фрази, стилови категории, думи, словосъчетания, политически жаргон Нели Стефанова проявява усет за словесния колорит на реторическото творчество в различни политически системи. Например „Хейт спийч” (Hate speech), термин с който се обозначава езика на омразата, а в реторически аспект – реторика на омразата; вулгаризъм, вербални стереотипи, бутон ефект, „четириминутни хора”. „Джингоизъм” e определен като „термин от политическия жаргон, който се е наложил като метафора за проява на враждебност по отношение на други държави и тяхното население” (с. 84). Други въведени термини са „програмна лексика” и „семплификация (на политическото говорене). Според авторката „Политическите евфемизми устойчиво присъстват в идеологиите на различни епохи. „Логиката на употребата им е свързана с умишлено отклоняване от фактическата лексика и установяване на своеобразен конвенционален език с цел да се постигане оптимално словесно изразяване съобразно конкретния политически контекст” (с. 221 – 222).

Като нова техника е посочена „атанциален embrаyage”, „техника за субективизиране на речта”. Благодарение на тази техника се постига „скъсяване на дистанцията между източника на съобщението (оратора) и предмета на речта (темата)”. Целта е „установяване на директа връзка между оратора и аудиторията”. „Атанциален debrayage” е термин, който се прилага в аргументативните анализи на политическите речи. „Атанциалният debrayage” e друга реторическа техника за обективизиране на речта.

Ролевата игра „Адвокат на дявола” се прилага с обучителна реторическа цел „да се проверят тежестта и въздействието на тезиса, аргументите и самата аргументация; да изпъкнат слабостите на поддържаната позиция; да се оцени достоверността на прогнозата, като се предвидят най-значителните възражения срещу правилността на решението” (с. 24).

Езикът на тялото (визуално, вокално и двигателно изразен) се свързва с термините: „Фактор привлекателност”), „Телегеничност на оратора”, което означава „съвкупност от качества, природно дадени или придобити, които допринасят за получаване на най-добро впечатление от човек, представен на телевизионния екран: външност, тембър, дикция, ритъм на говора, маниери, мимика, жестикулация, излъчване на погледа, дружелюбност, контактност”, „Радиофоничност на оратора”, „Синдром на Пинокио”.

Представлява интерес селекцията на термините, обозначаващи ефектите като „реторически механизъм за въздействие”. Например „Ефект на баба Яга”, „Ефект на бумеранга”, „Ефект на Гъливер”, „Ефект на Пепеляшка” (ефект на облеклото) и други. В „предизборните надпревари”по-често ораторите се съобразяват с фактора време. „Ефект на първенството и ефект на свежестта” са присъщи на реторическа практика в условия на конкуренция между политическите оратори.

В уводните бележки относно концепцията на справочника Нели Стефанова мотивира включването на някои термини от дипломатическото красноречие, които обогатяват политическата реторика както в аргументацията, така и в стила на убеждаването. Според нея „дипломатическото красноречие е онази разновидност на политическата реторика, която е свързана с най-високия плац за изява на политическата взаимодействие” (с. 11). Към термините „дипломация”, „дипломатичен език”, „политика на високо равнище”, които изразяват спецификата на дипломатическото красноречие, са добавени термини от „стилизирания език на дипломацията”: „прокус вербал”, „прима фаци”, „про боно публико”, „добри услуги”, „екс официо”, „мутус дисендус” и др.

Детайлното запознаване със справочника ме убеждава, че Нели Стефанова успява да реализира първоначалната си идея „това издание да послужи като базов терминологичен наръчник и полезен дидактически инструмент в услуга на студентите и на всички, които проявяват интерес към реториката”.

Цитати:

[1] Фюмароли, М. (2010). История на реториката в съвременна Европа. Нови изследвания по история на реториката. (съст. Л. Перно, Л. Методиева). София: УИ „Св. Климент Охридски”, 15.

[2] Стефанова, Н. (2015). Кратък терминологичен справочник по обща и политическа реторика. (научен редактор И. Мавродиева). София: УИ „Св.Климент Охридски”.

[3] Мавродиева, И. (2015). Предговор към „Кратък терминологичен справочник по обща и политическа реторика. (2015). София: УИ „Св. Климент Охридски”, 9.

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 26, януари 2017 г. https://rhetoric.bg/, http://journal.rhetoric.bg/