Светлана Станкова

СУ „Св. Кл.Охридски“, ФЖМК, гл.ас. д-р

Имейл: svetlanais@uni-sofia.bg

Абстракт: Статията се фокусира върху промените, които настъпват в политическата комуникация в резултат на влиянието на социалните мрежи. Използването на социалните мрежи за политически цели не e най-популярната онлайн активност, но теориите, в които се предполага, че само политически заинтересуваните интернет потребители попадат на политическо съдържание, са остарели. Основната хипотеза е, че неформалните политически дискусии в социалните мрежи, провокирани от политическите актьори, са печеливш инструмент, чрез който могат да се осигурят заинтересуваност, ангажираност и подкрепа. Чрез метода на дискурс анализ, както и чрез интерпретативен анализ, се анализира мотивацията на виртуалните последователи и причините за въздействието на техните публикации/постове. Разглеждат се контекстовите аспекти, в които протича онлайн обменът, като се идентифицират и различните интерпретации на политическо съдържание в социалните мрежи.

Ключови думи: дигитална политическа комуникация, социални мрежи, гражданска онлайн активност, манипулация, комерсиализация.

Social Networks in Political Communication

Svetlana Stankova,

Sofia University „St. Kliment Ohridski“, Faculty of Journalism and Mass Communication

E-mail: svetlanais@uni-sofia.bg

Abstract: The article focuses on the changes in the political communication as a result of the social networks impact. Using social networks for political purposes is not a popular online activity but theories suggesting that only politically interested Internet users fall into political content are obsolete. The hypothesis is that informal political discussions in social networks conducted by political actors are a win-win tool that provides interest, engagement and support. The motivation of virtual followers and the reasons for the impact of their online publications/posts are analyzed using discourse and interpretive analysis. The contextual aspects of online exchange on social networks and different interpretations of political content are also considered.

Keywords: digital political communication, social networks, civic online activity, manipulation, commercialization.

Уводни думи

Дигитализацията и социалните мрежи създават нови форми на политическа комуникация, които придобиват все по-значим дял в онлайн обмена. А схващането, че политиката се счита за неособено привлекателна извън избирателните кампании сред интернет потребителите, се счита за остаряло. Социалните мрежи дават възможност на всеки да разпространява своите позиции онлайн, да подкрепя определени каузи и да участва в дигиталния граждански активизъм, да гененерира политическо съдържание, да бъде част от дискусии във връзка с политически въпроси и да привлича и други граждани към тях.

Факт е, че достъпът до новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ) остава съсредоточен все още в определена част от света и е достъпен само за определени групи от обществото. Същевременно обаче се увеличават призивите за изследвания на политическото участие онлайн.

Въпреки доказателствата, че хората приемат социалните мрежи (СМ) преди всичко като възможност за гражданска активност, изследванията на социалния капитал в техния контекст остават ограничени [1].

Актуалност и значимост на проблематиката

Целта на настоящето проучване е да отговори на въпроса: какво насърчава политическата онлайн активност? И което е по-важно – до какво ще доведе тази промяна в политическата матрица?

Според Къркпатрик (Kirkpatrick) поради ерозиращото доверие в традиционните медии и институциите, социалните мрежи играят значителна роля при мобилизирането за граждански действия. Аудиторията може да принуди политиците да чуят онова, от което се интересува, онова, което иска, да променя перспективи, дори политики [2]. В България недоволството на майките на деца с увреждания през 2018 г. например, започна в социалните мрежи и прерасна в обществен натиск за реформа в социалната система; то доведе до приемане на нови промени в Закона за хората с увреждания през декември 2018 г. А поради бурята от недоволство в социалните мрежи през март 2019 г., промените в Закона за вероизповеданията, уреждащи амнистията на публични задължения на регистрираните вероизповедания, бяха трансформирани във възможност за разсрочване на задълженията.

Възможно е обаче аудиторията да се окаже в капан – да чува и вижда в социалните мрежи само посланията, микротаргетирани спрямо собствените й очаквания и убеждения. Капан, в който различните политически организации, включително лобистки групи или дори политически тролове, могат да се включат и да увеличат „политическия шум”. Според годишния доклад за 2018 г. на неправителствената организация Freedom House, правителствата на поне 32 държави използват услугите на платени коментатори, тролове, както и ботове, за да манипулират обществения дебат, тъй като социалните мрежи стават все по-важни за формиране на обществените нагласи. Особено фрапиращ е примерът с руската „Ферма за тролове“, с над 1 000 души персонал, чиято задача е да моделира общественото мнение по определени политически въпроси чрез таргетирани публикации в социалните мрежи [3].

Резултати от изследването

Ето защо изследователските задачи на настоящата статия се свеждат до проучване на взаимната динамика между активностите на гражданите (индивидуални или групови) и мобилизацията и комуникационните стратегии на политическите институции в зависимост от социалния контекст. Емпиричното проучване е направено чрез метода на дискурс анализ, реторичен анализ и контент анализ и включва 374 поста във Facebook, свързани с политическо съдържание у нас в периода 1 декември 2018 – 31 март 2019 г.

През януари 2018 г., по данни на в. „Капитал“, Facebook има над 2.1 млрд. активни потребители месечно, което я прави най-голямата мрежа в историята на света, следвана от YouTube и WhatsApp [4].

Според Вакари и Валериани (Vaccari and Valeriani) неформалната политическа дискусия в социалните мрежи задълбочава ангажираността, предлага нови пътища, чрез които членовете на партията могат да осигурят подкрепа, обратна връзка и ресурси, като подпомагат тези, които не са членове на партията, да се включат [5]. Други изследователи спорят, че на този вид съдържание е по-вероятно да бъдат изложени потребителите със силно политизирана мрежа. А според Месинг (Messing) новините, които четем във Facebook, показват само 25% от дейностите на нашите приятели, защото Facebook алгоритмите класифицират публикациите според предишни харесвания, кликвания, коментари и т.н. По този начин потребителите могат да бъдат насочени, в зависимост от техния интерес, към определена политическа тема [6].

Всъщност, основната роля на алгоритмите в организацията на личното предпочитание на новини, е често изтъквана. Интернет алгоритмите изучават поведението на потребителите, дори емоционалното им състояние. Ние постоянно показваме кои сме и какво искаме. Тези платформи „знаят“ какви въпроси задаваме, какво ни дразни, от какво се въодушевяваме, къде ходим, с кого сме там. Така системата може да прави прогнози, които са до голяма степен точни. Над два милиарда хора месечно постоянно допълват информация в интернет по свой избор и образуват модели на поведение. По такъв начин могат да се създадат и разпространят хиляди реклами, които се различават според хората, към които са насочени. Хронологията или т.нар. timeline е специфичен при всеки потребител, но софтуеърът може да тества доколко рекламите са ефективни, според харесването и споделянето им, и да направи изводи как да ги адаптира и подобри в реално време. Така данните могат да насочат политическите актьори към нови избиратели с послание, алгоритмично създадено за тях.

В такъв смисъл настоящата статия изследва три работни хипотези относно политическата комуникация в контекста на социалните мрежи:

1. Социалните мрежи могат да бъдат инструмент на демокрацията, чрез който авторитетите неизбежно получават силен отпор;

2. Социалните мрежи могат да бъдат инструмент за дезинформация и политическа манипулация, която ерозира начинът, по който функционира демокрацията;

3. Социалните мрежи могат да бъдат едно от възможните ефективни полета за изява, една от пресечните точки в дигиталния политически диалог между гражданските активности и институционалните стратегии и действия.

Според изследователския Pew Research център, една трета от 18 до 29-годишните американци считат социалните мрежи като най-полезен информационен източник по време на президентските избори през 2016 г. Както видяхме, има различни начини, по които потребителите могат да влязат в контакт със съдържание, предоставено в СМ от политическите актьори [7]. Различният контекст обаче, в който потребителите взаимодействат с този тип съдържание, също трябва да се има предвид при изучаването на онлайн обмена. Докато посоките на онлайн дискусията са широко проучени, контекстът, в който тя се развива, рядко се разглежда в неговата цялост. Всъщност ангажирането на потребителите с политическо съдържание се различава когато: 1. потребителите следват партията или страницата; 2. когато реагират на приятелски пост, в който се споделя политическо съдържание на определена политическа партия; или 3. когато потребителите се включват в обмен, който е свързан с промотиран пост, привидно избран от тях.

Ще идентифицираме разнообразието от интерпретации относно политическото участие онлайн и влиянието на тези контекстови аспекти.

„I Like/Dislike”

Потребителите следват политическия актьор или страницата му.

Когато посещаваме Facebook страницата на която и да е партия, лесно може да се види кой и колко от приятелите на някого харесват страницата. Показва се в горния ляв ъгъл заедно с общия брой харесвания.

Много изследователи, интересуващи се от дискусиите и неформалния обмен на мнения, показани на такива страници, изучават тази конкретна група потребители, изследвайки техните комуникативни техники и аргументи, социално-демографския им профил или политически предпочитания. Тези анализи понякога са в синхрон с проучванията, които се съсредоточават върху дискусионните форуми, намиращи се на самите уебсайтове на партията. Експертите ги анализират заедно с опитите за регенериране на политическите партии като част от дебата за представителната демокрация [8]. Изследванията показват обаче, че участниците в тези форуми са най-вече партийни поддръжници или напротив, привърженици на опозицията, които се опитват да навредят на консенсусните комуникационни процеси [9]. Учените се съгласяват, че обикновено взаимодействието между партиите и гражданите е слабо и се влияе от дизайна и стратегията на конфигуриране на платформите [10].

„They Like/Dislike”

Потребителите реагират на приятелски пост, в който се споделя политическо съдържание на определена политическа партия. Проучванията се фокусират по-често върху профила на потребителите, които харесват/не харесват определени страници, но все още са малко изследванията, в които се разглеждат неформалните взаимодействия когато например потребител А споделя политическо съдържание, отбелязва/тагва приятел и по този начин дава възможност на потребител Б и останалата част от неговите контакти да реагират на това съдържание.

Проучвания, фокусирани върху връзката между поддръжници и политически партии, оставят настрана ситуационните и интерсубективните аспекти на обмена между гражданите. Ако погледнем примера обаче, тези аспекти са водещи. Войрол (Voirol) свързва безизходицата в последните интерпретации с разделянето на две области на научните изследвания [11]. Първата област е заинтересована от социалната структура и властовите отношения между представители и представлявани. Втората анализира конкретната дейност и индивидуалното определяне на процесите на ИКТ. Същеврeменно Маждули и Зетлауи (Majdouli and Zetlaoui) обясняват, че потребителите се опитват да контролират съдържанието в своите профили, когато не искат да бъде свързвани с определено политическо съдържание [12]. Те се връщат назад във времето, за да преоценят избора си и да изтрият предишни публикации или да блокират потребители, които публикуват твърде много за конкретна политическа тема. Нааб (Naab) от своя страна изтъква, че потребителите биха могли и да се страхуват заради опасения за личната им безопасност, както и да не бъдат подложени на някакъв натиск, в това число и поради липса на познания относно правната им защита [13]. Американските скандали, свързани с правителството на Тръмп например, повишиха осведомеността за последиците от излагането на лична информация онлайн [14]. Следователно, реакцията на потребител Б може да бъде свързана също със страх от политическо профилиране.

„Facebook Likes/Dislikes”

Потребителите са включени в обмен, който те избират привидно „сами“. Първите две групи пренебрегват икономическите аспекти на онлайн участието в социалните мрежи. Достатъчно е да се каже, че най-популярните платформи, използвани в политическата сфера, Facebook и Twitter, принадлежат на частни корпорации. Докато разделянето на социално-политическа и социално-икономическа територия може да бъде полезно при мисленето за специфичните особености на всяка една от тях, това не ни позволява да разберем начина, по който те са преплетени когато изследваме емпиричната реалност [15]. Още по-изненадващо е, че повечето изследвания в политическата комуникация пренебрегват ролята на частните корпорации, монополизирали т.нар. know-how за използване на лични данни, въпреки последиците.

През 2016 г. например Aggregate IQ (която заедно с Cambridge Analytica участва в кампанията на Великобритания за напускане на Европейския съюз – ЕС), пуска във Facebook игра с награда от 50 млн. лири ако се познаят резултатите от всички мачове на Европейското първенство по футбол. Онлайн активността, която провокира по този начин, е изключителна.

По такъв начин Aggregate IQ се сдобива със стотици хиляди контакти, които после използва целенасочено в кампанията, злоупотребявайки с механизмите, на които са базирани социалните мрежи.

Специалистът по анализи на бази данни и един от мозъците, стоящи зад Cambridge Analytica пък, Кристофър Уайли, твърди: „На практика ние счупихме Facebook“ [16]. Създаденият от компанията софтуерен алгоритъм се използва за политическа манипулация, като генерира психологически профили. В личния профил на всеки средностатистически потребител на Facebook за малко повече от 10 години се натрупват 2 036 076 544 байта информация – статуси, влизания в мрежата, снимки, съобщения, получени и изпратени файлове, които могат да бъдат използвани. Чрез тях екипът за таргетиране може да създаде всякакво онлайн съдържание, към което потребителите са особено чувствителни, и което да намират в мрежата „сами“ [17]. По време на президентските избори в САЩ през 2016 г., над 126 млн. американци са били обект на пропагандни послания, според Рене Ди Реста, ръководител на изследователската програма на New Knowledge [18].

Това обаче не означава, че потребителите са в позицията само на потърпевши на големите политически и икономически участници в дигиталния политически диалог. Първо, потребителите могат да предизвикат някои от ефектите на комерсиализацията чрез конфигуриране на своя newsfeed по определен начин (разбирано като електронно предаване на новини, чрез телевизия или чрез представяне в дискусионна група във виртуална среда/в интернет). Второ, те могат да преценят предимствата и недостатъците от публичното излагане на частна информация. На практика интернет потребителите на социални мрежи се отказват от някои аспекти на личния си живот, защото считат, че това им носи определени преимущества. Трето, излагането на политическо съдържание не винаги гарантира ангажираността на потребителя с него.

В България, проведеното емпирично проучване на постовете с политическо съдържание във Facebook, освен категоризацията в зависимост от контекстовите аспекти, дава основание да се направят и обобщения в няколко посоки: първо, гражданите, партийните активисти и политическият мениджмънт участват по различен начин в социалните мрежи, осъзнавайки важността им в политическата комуникация; второ, все още не са налице условия да се каже, че социалните мрежи допринасят за постигане на консенсус в обществото чрез комуникация онлайн; трето, трудно се постига взаимодействие между граждани и политици чрез социалните мрежи и поне до този момент за ефективна дигитална политическа комуникация може да се говори с известни условности.

Въз основа на това е сложно да се дефинира точно и политическото онлайн участие. Както поради разнообразието на теоретични подходи, така и поради липсващото ясно разбиране на понятието, което се разглежда в различни контексти. И докато високият процент на проведените case study не позволява на изследователите да направят общи заключения, макросоциологическите аспекти на политическото използване на СМ до голяма степен пренебрегват емпиричните изводи [19]. Вероятно трябва да се съчетаят и двата подхода, за да се опознаят възможностите и ограниченията на политическата комуникация чрез социалните мрежи, като се вземе предвид разнообразието от участници, включени в онлайн обмена. Войрол (Voirol) например апелира към ново изследване на тази активност, в нейния по-широк социален контекст [20]. С други думи, авторът настоява върху важността на това да се направи баланс между анализа на ситуационната дейност и нейната връзка с икономически и политически институции. По този начин може да се анализира диалога между гражданските активности и институционалните стратегии и действия.

Изводи и обобщения

В заключение, в резултат на изследването се потвърждават първата и втората работни хипотези, като се отхвърля третата. Вероятно изследователите се нуждаем от нова аналитична рамка, която да позволява по-нюансирано тълкуване и да взема предвид разнообразието от активности, включени в онлайн обмена на политическите институции и гражданите в социалните мрежи – активности, наблюдавани в техния социален, интелектуален и идеологически контекст. И ако се приеме концепцията, че всяка страна оформя другата по един сложен начин, може да се преодолее интерпретацията, която търси отговор на въпросите за доминацията само на ниво политически актьори (партия, политици, лидери).

Онлайн комуникацията в социалните мрежи играе важна роля при формирането на общественото мнение и поставянето на определени политически теми. Но илюзиите, че Facebook може да помага за обединяване на движения като Арабската пролет например, вече са заменени от осъзнаването, че може да води и до крайности и разделения, до радикализиране, пропаганда и дезинформация, които са отблъскващо токсични.

От друга страна призивите за регулация и контрол на интернет пространството също крият сериозни рискове и могат да имат бумерангов ефект за свободата на словото. По тази причина са толкова трудни опитите на ЕС да наложи законови регулации на интернет.

Разбира се, в борбата с дезинформацията, особено по време на избори, са създадени множество инициативи. Например в контекста на изборите за Европейски парламент през май 2019 г. бюрото на Европейския парламент в България представи проекта за борба с дезинформацията на групата East StratCom, както и платформата Who targets me, която прави мониторинг на използването на политически реклами в социалните мрежи.

Дискусионни въпроси

Предстои да се търсят и други решения относно преплитащите се роли на социалните мрежи в политическата комуникация – на рефер или на рупор в политическата интерпретация на действителността. И да се даде отговор на въпроса доколко тези роли променят начина, по който демокрацията функционира. Защото всеки, получил 1 000 харесвания, вече се смята или се самооценява като авторитет, но е спорно доколко това е предимство за демокрацията.

Същевременно традиционното рекламиране в политическата комуникация се приема, с доза условност, за отживелица. През 2008 г. Барак Обама е първият демократ с кампания в социалните мрежи. През 2016 г. Доналд Тръмп е първият републиканец, възползвал се в максимална степен от тях за спечелване на президентския си пост. А резултатите, постигнати от Доминик Къмингс в Брекзит, който „хакна“ политическата система чрез социалните мрежи, са впечатляващи. И докато гражданската онлайн активност в социалните мрежи все още трудно се дефинира като инструмент на пряката демокрация, то възможностите им като средство за влияние се използват ефективно от политическите актьори, които успяват чрез тях да постигнат своите цели в изборните процеси. Защото вече не става дума за леви или десни, за Русия, за САЩ или за Европа, а за старо и ново, за традиционно и дигитално в политическата комуникация, която цели преди всичко едно – да убеди.

Цитирани източници

[1] Gil de Zúñiga, H., Jung, N., & Valenzuela, S. (2012). Social media use for ne

ws and individuals’ social capital, civic engagement and political participation. Journal of Computer-Mediated Communication, 17(3), 319–336. http://dx.doi.org/10.1111/j.1083-6101.2012.01574.x.

[2] Kirkpatrick, David. (2011). Technology social power and the coming corporate revolution why employees and customers will be calling the shots. Forbes, 188(5) (72-+).

[3] Милев, Момчил. Дигиталните варвари. Капитал, 8 ноември 2018. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2018/11/08/3341996_digitalnite_varvari/, последно посещение на 20.03.2019.

[4] Манолова, Мария. Съпротивата срещу Facebook. Капитал, 30 март 2018. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/03/30/3154679_suprotivata_sreshtu_facebook/, последно посещение на 20.03.2019.

[5] Vaccari, C. & Valeriani, A. (2016). Party Campaigners or Citizen Campaigners? How Social Media Deepen and Broaden Party-Related Engagement. The International Journal of Press/Politics. 2(3), 294-312.

[6] Messing, S. (2013). Friends that matter: how social transmission of elite discourse shapes political knowledge, attitudes and behavior (Doctoral dissertation). Stanford: Stanford University.

[7] Mabi, C., et Théviot, A. (2014). Présentation du dossier. S’engager sur Internet. Mobilisation et pratiques politiques. Politiques de communication. 2(3), 5-24.

[8] Gibson, R. K., & Ward, S. L. (2011). Renouveler le parti? Les stratégies de campagnes et d’organisation en ligne des partis britanniques. F. Greffet (Ed.). Continuerlalutte.com: Les partis politiques sur le web (pp. 109-123). Paris: Presses de Sciences.

[9] Blanchard, G. (2011). Le forum, espace ambigu de la communication du parti. F. Greffet (Eds.). Continuerlalutte.com : Les partis politiques sur le web (pp. 267-280). Paris: Presses universitaires de Science Po.

[10] Vaccari, C. (2010). Technology is a commodity. The Internet in the 2008 United States Presidential Election. Journal of Information Technology & Politics. 7: 310- 329.

[11] Voirol, O. (2014). D’un paradigme à l’autre. Sur quelques glissements théoriques dans l’étude de la communication sociale. Réseaux. 2(184-185): 247-278.

[12] Madjouli, Z. & Zetlaoui, T. (2016). Vers une proxémie numérique. Distance interpersonnelle et réseaux sociaux. In F. Liénard & S. Zlitni (Eds.). Média numériques & Communication électroniques. Actes du 4e colloque international du Havre (pp. 927-936). Le Havre: IUT

[13] Naab, T.K (2012). The Relevance of Peopl’s Attitudes Towards Freedom of Expression in a Changing Media Environment. Journal for Communication Studies. 5(1/9): 45-67.

[14] Stoycheff, E. (2016). Under Surveillance: Examining Facebook’s Spiral of Silence Effects in the Wake of NSA Internet Monitoring. Journalism & Mass Communication Quarterly. 1-16.

[15] Dacheux, É. & Goujon, D. (2015). La délibération une clef pour penser autrement l’économie: l’exemple de l’économie solidaire. Essachess-Journal for Communication Studies. 8(2/16): 227-248.

[16] Милев, М. (2018). Грозното лице на Facebook. Капитал, 23 март 2018. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2018/03/23/3150870_groznoto_lice_na_facebook/, последно посещение на 20.03.2019.

[17] Манолова, М. (2018). Съпротивата срещу Facebook. Капитал, 30 март 2018. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/03/30/3154679_suprotivata_sreshtu_facebook/, последно посещение на 20.03.2019.

[18] Милев, М. (2018). Дигиталните варвари. Капитал, 8 ноември 2018. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2018/11/08/3341996_digitalnite_varvari/, последно посещение на 20.03.2019.

[19] Granjon, F. (2014). Problematizing Social Uses of Information and Communication Technology: A Critical French Approach. Canadian Journal of Communication. 39: 111-125.

[20] Voirol, O. (2014). D’un paradigme à l’autre. Sur quelques glissements théoriques dans l’étude de la communication sociale. Réseaux. 2(184-185): 247-278.

Библиография

Ali, A. H. (2011). The power of social media in developing nations: New tools for closing the global digital divide and beyond. Harvard Human Rights Journal, 24(1):185–219.

Baumgartner, J. C., & Morris, J. S. (2010). MyFaceTube politics: Social networking web sites and political engagement of young adults. Social Science Computer Review, 28(1): 24–44.

Bertot, J. C., Jaeger, P. T., & Hansen, Derek. (2012). The impact of polices on government social media usage: Issues, challenges, and recommendations. Government Information Quarterly, 29(1): 30–40.

Christensen, H. S. (2011). Political activities on the Internet: Slacktivism or political participation by other means. First Monday, 16(2): 5.

Correa, T., Hinsley, A. W. & de Zúñiga, H. G. (2010). Who interacts on the Web?: The intersection of users’ personality and social media use. Computers in Human Behavior, 26(2): 247–253. http://dx.doi.org/10.1016/j.chb.2009.09.003.

Gil de Zúñiga, H., Jung, N., & Valenzuela, S. (2012). Social media use for news and individuals’ social capital, civic engagement and political participation. Journal of Computer-Mediated Communication, 17(3): 319–336. http://dx.doi.org/10.1111/j.1083-6101.2012.01574.x.

Handbook of Digital Politics. (2015). Edited by Coleman, St. and D. Freelon. Massachusetts: Edward Elgar Publishing.

Mandarano, L., Meenar, M. & Steins, C. (2010). Building social capital in the digital age of civic engagement. Journal of Planning Literature, 25(2): 123–135.

Минева, С. (2017). Технологичен прогрес, икономика на знанието и етика в глобализирания свят на дигиталната цивилизация. Философски алтернативи, №5, 5-20.

Nicolaou, A. I., Ibrahim, M. & van Heck, E. (2013). Information quality, trust, and risk perceptions in electronic data exchanges. Decision Support Systems, 54(2): 986–996. http://dx.doi.org/10.1016/j.dss.2012.10.024, последно посещение на 20.03.2019.

Rainie, L., Smith, A., & Purcell, K. (2011). Social side of the Internet. Pew Research Center: Pew Internet & American Life Project.

Reich, R. 2015. The Revolt of the Anxious Class. Huffington Post. December 12, 2016. https://www.realclearpolitics.com/2015/12/15/the_revolt_of_the_anxious_class_372029.html, последно посещение на 20.03.2019.

Rousseau, B. 2012. Twitter statistics 2012. Retrieved 18 June 2018, from http://gizmaestro.com/25/02/2012/social-media/twitter-statistics-2012-infographic/, последно посещение на 20.03.2019.

Станкова, С. (2017). Фалшивите новини – манипулации и мистификации в контекста на президентските избори в САЩ (ноември 2016). Философски алтернативи, №5, 61-69.

Проданов, Х. (2010). Дигиталната политика. Велико Търново: Фабер.

Чомски, Н. (2018). Глобални недоволства. София: Бард.

Сп. „Реторика и комуникации“, брой 39, април 2019 г.

Rhetoric and Communications Journal, Issue 39, April 2019