Причини и подходи за организиране на специални събития

Тина Сатиева

Югозападен университет „Неофит Рилски“

Имейл: tinasatieva@swu.bg

Абстракт: В статията е направен опит да се изясни същността, мястото, ролята и функциите на специалните събития, в контекста на интегрираните маркетингови комуникации. Направена е класификация на причините, обобщени в пет групи, за организиране на специални събития. Предложена е категоризация на специалните събития, свързана с техните мащаби и влияние. Описани са четири възможни подхода при организиране на специални събития, в зависимост от тяхната специфика и мащаби: функционално-матричен подход, йерархичноадминистративен подход, консултантски подход и венчърен подход. Обърнато е внимание на ролята на събитийния мениджмънт като специфична научна и професионална област с многоаспектен организационен, управленски, творчески, комуникационен, маркетингов и интеграционен характер.

Ключови думи: специално събитие, интегрирани маркетингови комуникации (ИМК), причини за организиране на специални събития, подходи за организиране на специални събития, категории специални събития, събитиен мениджмънт, управление, комуникация.

Reasons and methods for organizing special events

Tina Satieva

Abstract: An attempt to clarify the essence, the place, the role, and the functions of the Special Events in the context of the integrated marketing communications (IMC) is made in the following article. A classification of the reasons, summarized in five groups, for organizing a special event is made. A proposal for the classification of the Special events, corresponding to their dimension and influence is made. Four possible internal-organizational and external-organizational methods of approach are described- the functional-matrix method, the hierarchic-administrative method, the consultant method and the venture method. The Event management is examined as a specific scientific and professional field with a variety of organizational, managing, commucational, marketing and integrity character within its concept.

Keywords: Special event, integrated marketing communications (IMC), reasons for organizing a Special Events, methods of approach of a Special Events, Special Events categories, Special Events Managements, managing, communications.

Актуалност на проблема

Събитийният мениджмънт и специалните събития са актуални теми за проучвания, освен това те се променят динамично, което прави тяхното анализиране и изясняване сложно и многоаспектно. Развитието на информационните и комуникационните технологии променя непрекъснато във времето тяхната специфика и изисква и налага нови акценти както при изграждане на теорията за събитийния мениджмънт и специалните събития, така и в конкретната практическа дейност за тяхното осъществяване.

В тази статия се прави теоретичен обзор на някои понятия, представени са мнения, които са свързани с горепосочената проблематика. Авторът предлага обобщена класификация на причините за организиране на специални събития. Поради тяхната сложна и многообразна специфика, роля, функции, цели и задачи, предложената категоризация няма претенция за пълнота и еднозначност. Освен това от изключителна важност са въпросите, които са свързани с подходите и начините за организиране на специални събития, в зависимост от тяхната специфика, мащаби, влияние и участници. Предложените в статията четири подхода за организиране на специални събития са приложими и ефективни при реализирането на различни видове специални събития, като са проследени и анализирани техните предимствата и недостатъци. Динамично променящата се комуникационна и информационна среда налага бързи и адекватни промени в някои класически представи за събитийния мениджмънт. Дори да не съществува еднозначно мнение по въпроса за функциите на специалните събития в контекста на интегрираните маркетингови комуникации (ИМК), тяхната роля и място в комуникационния маркетинг микс са безспорно ключови и важни.

Ролята и мястото на специалните събития в интегрираните маркетингови комуникации(ИМК)

Дефиниции за специално събитие могат да бъдат намерени в редица литературни източници. ПР събитието/специалното събитие се определят като уникален момент във времето и се осъществяват чрез церемонии и ритуали, за да задоволят специфични нужди на групи от хора [1]. Според Търнър специално събитие е това, което се различава от събитията в един ординарен ден (цитат по Голдблат) [2]. Според други автори „Специално е онова събитие, което е планирано, организирано и проведено с цел да се открои по особено запомнящ се начин…“ [3]. В тази дефиниция и в други подобни дефиниции акцентът се състои върху планирането и организирането на специалното събитие, за което има повод и цел. Други автори акцентират върху термина „уникалност“ като характерен белег, но и тази теза е доста спорна, поради това че на пръв поглед ординерни прояви могат да имат белези на уникалност, и от друга страна, уникални неща могат да бъдат стандартни. В дисертацията си Оля Иванова обръща съществено внимание на психологическите ефекти като резултат от специалните събития; според нея именно те определят дали събитието ще се квалифицира като „специално“ [4]. Избистрянето на концепцията за характеристиките и целите на специалните събития ще помогне за цялостното разбиране на тяхната същност.

Специалните събития са функция на твърде много и различни по своята същност променливи и параметри. Те възникват и се осъществяват в реалната действителност, която не може да бъде описана и с най-добрия модел. Моделът по принцип е материален или абстрактен обект, който се намира в определено обективно съответствие с изследваната реалност и носи информация за нея. В зависимост от степента на съответствие между оригинала и модела, моделите биват изоморфни и хомоморфни. Пълното съответствие между оригинала и модела, тоест построяването на изоморфен модел, е осъществимо само за прости системи. Реално съществуващите системи е невъзможно да бъдат описани напълно от модела и отразяват само някои свойства характеристики и функции на реалността. Ето защо изясняването на същността на специалното събитие трябва да се разглежда като един непрекъснат и безкраен процес.

Специалните събития трябва да се разглеждат като част от цялостната и мащабна комуникациoнна политика на субекта. Прилагането на творчество и иновативност за постигане на поставените цели невинаги трябва да се свързва със създаване на нов продукт, услуга или дейност. Ако направим една проекция на чисто икономическите термини иновация и предприемачество върху специално събитие и събитиен мениджмънт в областта на ПР, можем да считаме, че съществува една очевидна и съществена корелация между тях. Така както иновацията е инструмент на предприемача, специалното събитие е част от инструментариума на мениджъра в областта на ПР. Креативност, творчество, уникалност, иновация и специално събитие не означават винаги и задължително оригиналност и създаване на нов ПР продукт. Много често комбинирането на различни, известни вече на пазара дейности, похвати и техники може да доведе до значими и реални дивиденти за организацията.

Интересен е въпросът за мястото и ролята на специалните събития в интегрираните маркетинговите комуникации (ИМК). ИМК по своята същност не са нещо ново, появило се днес или вчера, нито като теория, нито като практика. Ще направим уточнението, че използвайки понятията специално събитие, реклама и маркетинг, ние поддържаме схващането да не се отъждествяват тези понятия с крайния продукт и резултата от тях. Има автори, които застъпват това схващане. Според нас обаче специалното събитие е процес, в който протичат редица комуникационни, информационни, взаимосвързани и взаимно обособени потоци от съобщения между организатора на специалното събитие и целевите групи и публики.

Онова, което индуцира търсенето на нови подходи и инструменти, идва от „изхабяването“ и недостатъчната ефективност на използваните стандартни маркетингови, пазарни и рекламни подходи. Потребителят на продукти и услуги става все по-апатичен, отегчен и развива резистентност както по отношение на стотиците класически рекламни съобщения и кампании, така и по отношение на традиционния маркетинг. Рекламата, без пряка връзка с нейния поръчител, освен че е скъпа, става досадна, безлична и тясно профилирана.

Очевидно в съвременните условия класическата маркетингова схема „продукт, цена, дистрибуция и място“, дори плюс реклама, не работи достатъчно успешно. Ето защо все повече нараства ролята и значението на специалните събития като инструмент в „комуникационния маркетингов микс“. В областта на икономиката се използва терминът „комплексен маркетинг-микс“. Авторите, занимаващи се с ПР, също използват термина ИМК. Без значение от терминологичните различия, съдържателно и цитираните термини отразяват едно и също нещо. Към класическия маркетинг „продукт, цена, дистрибуция и място“ трябва да бъдат интегрирани рекламата, ПР или връзките с обществеността, директните и лични продажби и насърчаване на продажбите. Това интегриране и синхронизиране води до реален синергичен ефект.

Различните автори и ПР специалисти, теоретици и практици определят ИМК по различен начин. Според едни е „концепция“, според други – научна област, според трети – „голямо име на една много елементарна концепция със сериозни последствия“ [5]. В академичните среди под ИМК се разбира „процес на управление на всички източници на информация за продукт/услуга, на които потребителят, или потенциалният купувач, е изложен, и които влияят върху желанието за покупка или върху поддържането на лоялността на клиентите [6]. Очевидно въпрос на гледна точка е как ще бъдат дефинирани ИМК, тъй като те са многоаспектни процеси и описателните дефиниции дават идея за тяхната същност, но не са еднозначни, а понякога в известен смисъл, дори противоречиви.

Базирайки се на някои от цитираните и други дефиниции Оля Иванова в текста на дисертацията „Творчески аспекти на специалните събития и тяхната интеграция в останалите маркетингови комуникации“ определя ИМК като „мащабен комуникационен процес, включващ сложен микс от всички дейности в сферата на рекламата, PR-а, директния маркетинг, методите по насърчаване на продажбите и търговските комуникации, чрез които организацията комуникира и поддържа отношения със своите публики. Тези дейности са в непрекъснат синхрон и се интегрират помежду си, за да образуват единна система от последователни и стратегически маркетингови комуникации за постигане на целите на организацията“ [7].

Много автори посочват пет елемента, които имат основна роля и функции в ИМК. Според тях това са: рекламата, ПР, промоциите (sales promotions), директният маркетинг и търговските комуникации. Все още е дискусионен въпросът дали специалните събития са шестата маркетингово-комуникационна функция, която изгражда ИМК. Такава теза според нас, както и според част от авторите, е спорна, макар да има аргументи в нейна защита, която я прави сравнително достоверна. Онова, което би могло да се твърди, е че определен вид специални събития, които имат особено важно и значимо място, роля и функции, могат да се считат като шеста функция, изграждаща ИМК. В общия случай обаче това твърдение аргументирано и успешно може да бъде оспорено. Все по-често се употребява терминът „ивент маркетинг“ (event marketing) като синоним на събитийната програма на организацията, която е свързана освен с продажби и с маркетингов и продуктов ПР. С други думи, специалните събития са част от усилията в ПР, които са насочени в посока решаване на маркетинговите цели на организацията.

Класификация на причините за организиране на специални събития

Причините за организиране на едно специално събитие трудно могат да бъдат описани поради тяхното многообразие и многопластовост. Обикновено причината не е една, а комплекс от причини предизвикват и налагат организирането на всяко специално събитие. Ние предлагаме следната обобщена класификация на причините:

Естествена необходимост от събитието. Околната среда може да не налага конкретна и пряка нужда от организиране на специалното събитие. Изисква се осъществяването на определена дейност и решаването на конкретна задача, която не се отнася към настоящата ситуация и средата, няма императивен характер и усъвършенства процесите, като добавя нови елементи и препроектира процеси. Такива специални събития са например регулярните месечни или годишни семинари, срещи, които се осъществяват по предварителен план график. Такива са специални събития, които са предварително планирани във времето и непредизвикани от изменения в околната среда. Най-общо казано, това са периодични събития и прояви, които са част от основните политики на фирмата. Тук попадат, например, личните събития, както и останалите събития, които са свързани с чествания.

Промени в околната среда. Появата на промени във вътрешната и външната среда, както и заплахи, които са забележими или в известна степен предвидими, могат да заварят институцията неподготвена. Тези промени могат да бъдат както добри възможности за оползотворяване, така и негативни тенденции и заплахи, на които фирмата трябва адекватно да отговори чрез специално събитие като част от нейните ИМК. Много често тези промени се свързват с термините „провал“ или „успех“, които са долната и горна граница на множеството на възможните промени. В много случаи регистрираните успехи на фирмата, нейната добра позиция на пазара, подвежда към поведение, близко до апатичното или неотчитащо възможностите за мултиплициране и „синергиране“ на постигнатите успехи, чрез организиране на специални събития. Системният ПР и стратегията трябва да реагират еднакво интензивно както в случаите на неуспех, така и в случаите на успех, за да се управлява успешно риска и да се оползотворят максимално появилите се добри възможности.

Разминавания (различия) в представите, възприятията и нагласите. На практика съществуват и се появяват перманентно несъответствия между обективно съществуващата реалност, субективните възприятия и представи за нея, тоест реалността каквато е, каквато се приема и каквато трябва да бъде. Несъответствията, за които говорим, могат да бъдат свързани с ритъма или логиката на даден процес от вътрешната или външната среда, разминавания между усилията и вложените от фирмата ресурси и очакванията и нагласите на публиките. Регистрирането на реални или прогнозни промени във възприятията трябва да се подложи на сериозен анализ. На практика тези изменения могат да не настъпят или ако настъпят, да бъдат краткосрочни и с не особено съществени параметри и влияние. Това налага разумно изчакване и търпение, отлагане във времето или прецизен избор на момента за осъществяване на специалното събитие. Може да се окаже, че за периода на подготовка на събитието се появяват нови промени във възприятията, които да направят безпредметно и обезсмислят осъществяването на планираното специално събитие. Динамичността на пазара и промените във възприятията и нагласите не трябва да водят до прибързани и неразумни решения с високо ниво на риск.

Появата на нова технология, знание, продукт или услуга. Най-често това са събития, свързани с бизнеса и търговията, с обучението и науката, и не на последно място с културата и изкуството: промоции и продажби, представяне на нови линии продукти и услуги, търговски изложения и панаири, търгове за произведения на изкуството, научни конгреси, конференции, симпозиуми, кинофестивали, музикални фестивали, модни ревюта и др.

Демографски, енергийни, екологични, етнически, социални, културни, здравни и други глобални проблеми. В тази група попадат събития от типа на „Да изчистим България за един ден“, „Денят на Земята“, „Антиспин кампании“, „Ден без цигарен дим“, „Един ден без автомобил“ и много други .

Дадената от нас класификация на причините за организиране на специални събития е условна и няма претенцията за пълнота и изчерпателност поради сложната специфика, хибридност и комплексност на целите и задачите на специалното събитие.

Категоризация на специалните събития, според техните мащаби и влияние

Въпросът за това какъв управленско-организационен подход или начин да бъде избран при организиране и реализиране на едно специално събитие е важен и тясно свързан с неговата специфика, мащаби и влияние. Ние предлагаме следната категоризация на специалните събития в зависимост от горепосочените признаци:

Вътрешноинституционални събития. Те засягат организацията, нейни звена и подразделения и нейните „вътрешни публики“. Такива са работните семинари, тиймбилдингите, свързани с политиките на институцията, с преквалификацията на персонала за придобиване на нови компетенции и др. Тези събития и резултатите от тях са свързани косвено и се отнасят до външни публики и целеви аудитории, потребители на продукти и услуги.

Местни-браншови събития. Те са свързани със съответните местни субекти и обекти от сегмента/сектора и често имат оперативен, работен и кампаниен характер. Например синхронизирането усилията на хотелиери, ресторантьори, туроператори, търговци, на спортни фирми и културно-исторически институции преди летния или зимен туристически сезон. В тази категория попадат специални събития, чрез които се презентират продукцията или услугите на местни фирми от един или повече бранша (лека промишленост, безалкохолни напитки, хранителни продукти и др.).

Регионални събития. Това са събития, които независимо от спецификата им, засягат като цяло съответния регион от страната и повече публики и аудитории. Участниците от тези събития преобладаващо са представители на фирми от региона. Тези събития оказват съществено влияние върху икономическото и културно-историческото развитие на региона и се отразяват от медиите. Те могат да са еднократни прояви по някакъв повод, но по-често съществува причина за тяхното периодично провеждане и утвърждаване като традиция.

Национални събития. При тези специални събития участниците, целите и функциите на събитието са свързани с повече от един регион или сектор на страната. Тук например попадат всички национални и републикански конгреси, конференции, спортни прояви, фестивали, панаири и много други.

Международни събития. Тези специални събития „надхвърлят“ границите на държавата, региона и сектора. При тях е преобладаващ броят на чуждестранните участници, целите, функциите и резултатите имат наднационален характер.

Забележителни (уникални) събития. Това са специални събития, които обикновено са традиционни, утвърдили са името си, идентифицират се с духа на даден регион, град, държава. Те са мащабни, популярни, общоприети и предизвикват широк интерес и внимание, престижни са, отразяват се широко в медиите и са свързани с високи нива на туризъм и икономическо въздействие и влияние (Октобърфест, кинофестивала в Кан, наградите Оскар и други).

Междуконтинентални събития. Това са мегамащабни специални събития, които засягат цялата икономика или големи сектори от нея, тези събития се отразяват в глобалните медии, радват се на огромен престиж, популярност и многомилионна публика и аудитории. Примери за такива събития са световните търговски изложения, Олимпийските игри, световните първенства и др.

Условният характер на тази категоризация се обуславя или се предопределя от използването на повече от един критерий или признак, но е достатъчно ясна по отношение диференцирането и степенуването на специалните събития в зависимост от мащаба, влиянието и участниците. Естествено и при нея едно събитие може да попада едновременно в две или повече категории. Например редица специални събития, организирани от търговско-промишлените палати и сдружения в България, Гърция, Македония и Турция по линия на INTERREG (Eвропейска програма за трансгранично сътрудничество) са както регионални, така и международни (ако излезем вън от понятието регионалност в републикански аспект).

Трябва да отбележим, че организацията на специалното събитие може да се осъществи по няколко различни начина, като това се определя от поставените цели. Освен това от изключителна важност са типът или профилът на събитието, неговите мащаби, бюджет, както и това, дали специалното събитие е част от специфичната за организацията дейност. Кои са целите е важно, защото в много случаи не е задължително събитието да води пряко до финансови дивиденти, а да е свързано с изграждането на имидж, репутация, утвърждаване името на марката и др. Има, разбира се, и събития каквито са търговските изложения и панаири, при които целите са свързани и с реализиране на приходи. Броят на участниците в събитието, публиките, бюджета и мащабите предопределят до голяма степен какъв подход да бъде избран за осъществяване на проявата. Ясно е, че организирането на конференция от един университет или фирма от даден бранш, както и организирането на световни първенства и Олимпийски игри, са специални събития, но едва ли е възможен един и същ подход за тяхната реализация.

Подходи при организиране на специални събития

Според нас е очевидна съществената корелация между понятията „иновация“ и „предприемачество“, от една страна, и специално събитие и събитиен мениджмънт, от друга страна. Специалното събитие е вид иновация, а събитийният мениджмънт е особен вид предприемачество в областта на ПР или връзки с обществеността. Ето защо е възможно да бъдат заимствани и утвърдените в икономиката подходи при осъществяване на иновационната и предприемаческа дейност при осъществяване на специални събития и събитиен мениджмънт.

Цитираните от Пр. Димитров в три подхода при осъществяване на иновационна дейност в областта на икономиката и туризма, могат да бъдат допълнени, адаптирани и успешно използвани в областта на ПР [8].

Предлагаме следните два вътрешноинституцонални и два външноинституционални подхода при организиране на специални събития:

Функционално-матричен подход. При този подход служители от различни звена и отдели на организацията вземат участие, като продължават да изпълняват текущите си задължения във фирмата, но приоритетно за определен период от време осъществяват дейности, които са свързани със специалното събитие.

Предимство на този подход е неговата гъвкавост и това, че събитието ще се организира от вътрешни за организацията звена и екипи, които добре познават традициите и политиките на фирмата, нейната мисия, цели и задачи. Те са мотивирани да работят по осъществяване на специалното събитие, защото в обичайния случай интересите и успеха на фирмата са правопропорционални на техните интереси и успех. Неудобство на този подход е фактът, че може да се появи вътрешна негативна нагласа към специалното събитие от ръководителите на отдели или служители, тъй като на част от тях се възлагат допълнителни дейности и ангажименти, несвързани с всекидневните им текущи задължения. Това може да бъде преодоляно, ако в бюджета на специалното събитие са предвидени средства за стимулиране на тази дейност.

Този подход масово се използва и е традиционен за редица организации от стопанския и нестопанския сектор и най-често е свързан с организирането на специални събития от типа на конференции, симпозиуми, конгреси, промоции, търговски изложения и др. Разбира се, това не изключва, в зависимост от мащаба и бюджета на събитието, да бъдат използвани и други подходи.

Йерархично-административен подход. Този подход се прилага в организации със строго дефинирана йерархична и субординационна структура, с ясно изразени и дефинирани оторизации и комуникации между отделните звена, и в този случай за осъществяване на специално събитие включените звена или служители продължават да изпълняват специфичните си трудови задължения.

Разликата с първия подход е тази, че с приоритетно значение са текущите задължения към организацията, а дейностите по събитието имат второстепенен характер за служителите. Инициативата и първоначалната информация (дефиниране на проблема и резултати от ситуационен анализ) може да дойде от директора или отдел/отдели „Пъблик рилейшънс/връзки с обществеността“, „Маркетинг и реклама“ и нейното осъществяване се възлага административно на останалите звена и отдели в организацията.

Предимство на този подход е, че не са необходими финансови средства и управленски решения за изграждане на нова организационна структура. Недостатъкът на този подход е очевиден – както и при първия подход ангажираният персонал се налага да раздвоява своето внимание. Персоналът е натоварен с допълнителни дейности, както и самият факт, че работата по специалното събитие има второстепенно значение, предопределя недобра мотивация и евентуално некачествено изпълнение на задачите.

Споменатите по-горе два подхода условно можем да наречем вътрешни подходи и техните предимства са :

– познаване на организацията (традиции, политики, специфика на дейностите);

– икономии от разходи за реализиране на събитието;

– всички екипи и участници в организацията са дислоцирани на едно място, а личните им контакти улесняват работата в екип.

Възможни са и следните два външноинституционални подхода.

Консултантски подход. Той се използва поради липсата на опит и възможност организацията да се справи сама. Дори да разполага със собствен отдели(и) „ПР“, „Реклама и маркетинг“, спецификата на специалното събитие може да е такава, че организацията да не разполага със служители, притежаващи необходимите компетенции. Други причини за наемане на външна консултантска фирма са: необходимостта от независима външна оценка и наблюдение; широкоспектърните контакти и опит на наетата фирма; липсата на добри комуникации между различните офиси на организацията и др. Репутацията на консултанта, богатият му опит, гъвкавостта на фирмата, както и обективността, са другите силни страни на външното консултиране. Недостатък при използването на този подход е появата на евентуална вътрешна съпротива и напрежение поради неприемане или отхвърляне на предложените идеи.

Появява се често напрежение по оста традиции и отстояване на стария ред и прокарването на нови идеи и подходи (съпротива към света отвън). Освен това възниква проблемът с цената на услугата на консултантската фирма, което влияе върху бюджета на събитието. Определянето на цените на услугите обикновено са в резултат от конкурс, чието осъществяване изисква прецизиране начините за заплащане (месечни такси, минимална такса, плащания за ползвани часове на услугата и др.). Реално съществува винаги рискът консултантската фирма да има неясна идея за визията и целите на специалното събитие и организационния проблем. Този подход на реинженерингово преструктуриране гарантира постигането на своеобразно нарастване ефективността на бизнес процесите чрез външно консултиране. При него се обединяват отделни звена и се премахват излишни етапи от процесите.

Венчърен подход. Този подход се използва сравнително рядко в случаите, когато става въпрос за изключително мащабни във всяко отношение специални събития от типа на световни и европейски спортни прояви, първенства и олимпиади. Поради високото ниво на риск (финансов и организационен) за конкретното специално събитие субектът (корпорация, държавни институции и др.) може да създаде или придобие допълнителна фирма, наречена „венчър фирма“. Инвенцията и идеята се дава от организацията майка, която създава отделен субект „венчър фирма“, която разполага с отделно финансиране, собствен или заемен капитал, отделна организационна структура и персонал. Фирмата съществува до реализиране на специалното събитие. След приключване венчърното предприятие може да спре да функционира, персоналът да бъде освободен или пък да бъде инкорпориран във фирмата майка .

Възможно е използването на комбинация от цитираните по-горе четири подхода или на елементи от тях.

Същност и роля на събитийния мениджмънт

В научните области, занимаваща се със събитиен мениджмънт и специални събития, все по-голямо значение придобиват маркетингът и комуникационните науки, както и мениджмънтът на събития. Те са същностни аспекти и направления на тази наука. Разбира се, събитийният мениджмънт е една практическа област от тази наука, свързана с професионалната практика на мениджъра, но въпреки приложния си характер е базирана на знания и теории от науката за събитията. В общия случай събитийният мениджмънт се базира на уникални знания, притежава стандарти и сертификация, както и кодекс за поведение и етика. Той представлява непрекъснат затворен цикъл от процеси, който се обновява постоянно и обхваща множество мениджърски функции. Всяко специално събитие трябва да се разглежда като свързано с предходното и последващото специално събитие.

Събитийният мениджмънт е многоаспектен и практиката изисква от мениджъра на събитие добро познаване на тези аспекти: организационен, управленски, творчески, комуникационен, маркетингов, интеграционен и др. Факторите, оказващи влияние върху събитийният мениджмънт, могат да са професионални, психологически, функционални, образователни иновационни и др. Всичко това прави изключително високи и сложни изискванията към професията събитиен мениджър. Като добавим към гореказаното глобализацията на пазарите, динамично променящите се технологии, рисковите ситуации, изискванията за комплексност на услугата, спазването на стандарти и написани и неписани етични, екологични и др. правила и норми се налага безспорно изводът: добрият събитиен мениджър трябва непрекъснато да усъвършенства своите знания, умения и компетенции и да изгради свой профил, който да му гарантира както реален професионализъм, така и опции за промяна и вариативност при структурни и други качествени промени в бранша.

Заключение

Може да бъде направено обобщението, че са необходими много проучвания и изследвания в областта на маркетинга, комуникациите, ПР, психологията и други области, чрез които да се изяснят същността на специалните събития, причините за организирането им, видовете, различните характеристики, приложимите подходи при организирането им и много други аспекти на специалните събития. Специалните събития са функция на много и различни по своята същност променливи и параметри, поради което не е невъзможно на този етап от проучването да се постигне краен и окончателен резултат.

Цитати:

[1] Голдблат, Д. (2004). Специални събития. София: Рой Комюникейшънс, 7.

[2] Голдблат, Д. (2004). Специални събития. София: Рой Комюникейшънс, 7.

[3] Стойков, Л., В. Пачева (2005). Връзки с обществеността и бизнес комуникация. София: От игла до конец, 129.

[4] Иванова, О. (2013). Творчески аспекти на специалните събития и тяхната интеграция в останалите маркетингови комуникации. Дисертационен труд. Софийски университет. Факултет по журналистика и масова комуникация. София. стр. 25

[5] Дейвис, А. (2007). Всичко, което трябва да знаете за Пъблик Рилейшънс. София: Рой Комюникейшън. стр. 113

[6] Haris. (1996). Integrated Marketing Communications Graduate Study Brochure. Madil School of Journalism. Northwestern University, p. 6.

[7] Иванова, О. (2013). Творчески аспекти на специалните събития и тяхната интеграция в останалите маркетингови комуникации. Дисертационен труд. Софийски университет. Факултет по журналистика и масова комуникация. София, 133.

[8] Димитров, П. (2012). Иновации и иновационно мислене в туризма. София: Авангард Прима, 92–95.

Използвана литература:

1. Голдблат, Д. (2004). Специални събития. София: Рой Комюникейшънс.

2. Димитров, П. (2012). Иновации и иновационно мислене в туризма. София: Авангард Прима.

3. Дейвис, А. (2007). Всичко, което трябва да знаете за Пъблик Рилейшънс. София: Рой Комюникейшън.

4. Иванова, О. (2011). Събитиен мениджмънт и комуникационна среда,

Реторика и комуникации, бр. 1, <rhetoric.bg>, последно посещение на 10.05.2015.

5. Стойков,Л., Пачева, В. (2005). Връзки с обществеността и бизнес комуникация. София: От игла до конец.

6. Темелкова, С. (2013). Ролята на специалните събития, като част от интегрираните маркетингови комуникации в туризма, Реторика и комуникации, бр. 13, <rhetoric.bg>, последно посещение на 10.05.2015.

Списания:

5. Харис. (1996). От Integrated Marketing Communications Graduate Study Brochure. Madil School of Journalism. Northwestern University.

Дисертационни трудове:

6. Иванова, О. (2013). Творчески аспекти на специалните събития и тяхната интеграция в останалите маркетингови комуникации. Дисертационен труд. Софийски университет. Факултет по журналистика и масова комуникация. София.