Юлиана Попова, Цветелина Харакчийска – Интегрирани ресурси за иновативно интеркултурно обучение на дигиталното поколение

Юлиана Попова

Русенски университет „Ангел Кънчев“.

Имейл: jppopova@uni–ruse.bg

Цветелина Харакчийска

Русенския университет „Ангел Кънчев“.

Имейл: tharakchiyska@uni–ruse.bg

Абстракт: В настоящата разработка се представят електронните масиви от бази данни CultureGrams и Culture Crossing, които успешно се използват в обучението по интеркултурна комуникация в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Посочените уеббазирани ресурси илюстрират иновативна образователна парадигма с потенциал за провокиране на траен интерес към интеркултурната проблематика сред обучаващите се в системата на висшето образование, които несъмнено могат да бъдат характеризирани като дигитални поколения. На базата на изведените основни познавателни характеристики на т.нар. „дигитални туземци“ (digital natives) се обосновава необходимостта от формирането на една нова култура на учене и преподаване, която следва да съчетава елементи от теорията на конективизма, социалното познание и педагогиката на мрежата. Във връзка с това в разработката се интерпретират теоретичните основания и практическата приложимост на посочените уеббазирани интегрирани ресурси за интеркултурно обучение и се дискутират възможните методически подходи за тяхното директно използване в учебния процес във висшите училища.

Ключови думи: дигитално поколение, интеркултурно обучение, CultureGrams, Culture Crossing.

Integrated resources for innovative intercultural training of the digital generation

Juliana Popova, Tzvetelina Harakchiyska

Abstract: The paper presents the web-based resources for intercultural training CultureGrams and Culture Crossing which are used successfully in the study of intercultural communication at University of Ruse “Angel Kanchev”, Bulgaria. These resources illustrate an innovative educational paradigm with a significant potential for the establishment of long-lasting interest towards the intercultural issues among the trainees in the higher education system – young people who can undoubtedly be characterized as digital generations. On the basis of the identified cognitive characteristics of the so called “digital natives” the necessity for the establishment of a new culture of teaching and learning is outlined – a culture combining some elements of the theory of connectivism, the social learning theory, and networked learning theory. Using the theoretical grounds of these theories, as well as the main approaches towards the understanding of intercultural training, the paper interprets the practical application of the indicated web-based integrated resources in the study of Intercultural Communication as a university module.

Keywords: digital generation, intercultural teaching and learning, CultureGrams, Culture Crossing.

Въведение

Един от първостепенните приоритети в развитието на образователните системи в държавите членки на Европейския съюз (ЕС) е създаването на чувство за европейско гражданство у младите хора чрез формирането на умения и разбирания за общуване с представители на различни култури в съвременното многопластово, хетерогенно и динамично развиващо се общество. Засилването на приноса на образованието и обучението за улесняване на интеркултурната комуникация с цел подпомагане на мобилността, взаимното разбирателство и сътрудничеството между отделните държави е основен акцент и в Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕТ2020“) [1], която определя насоките на политиката в областта на образованието и обучението на Стария континент. С оглед на това и в съответствие с водещите инициативи в стратегията „Европа 2020“ [2], висшите училища имат решаваща роля не само по отношение на активното участие в триъгълника на знанието (образование, изследвания, иновации) с цел предлагането на актуални знания и умения, обвързани с нуждите на пазара на труда, но и по отношение постигането на европейска идентичност, насърчаването на сближаването между отделните групи учащи и възпитаването на емпатия и толерантност към другостта.

В контекста на отварянето на образователните системи на страните, членуващи в ЕС, и на създаването на Европейско пространство за висше образование, уменията за интеркултурно общуване се явяват ключови за успешното вписване на младите хора в многоликото общество на 21. век. Но интензифицирането на международното измерение на висшето образование и неговото модернизиране чрез прилагането на иновациите и потенциала на дигиталните технологии предполага използването на методи за преподаване и обучение, които са съобразени с потребностите на поколението от дигитални учащи, които приемат информационните и комуникационните технологии (ИКТ) като неизменна част от ежедневието и начина си на общуване с околните. В този аспект използването на методи на обучение, които са основани на цифровите технологии, предлагането на възможности за учене по всяко време, от всяко място, и от всяко устройство, се явява съществен елемент от съвременната образователна парадигма. Трябва да отбележим обаче, че интегрирането на цифрово учебно съдържание в образователния процес във висшите училища в ЕС, все още изостава от ритъма на развитие на дигиталното общество. Съгласно данните от направената справка в електронните системи www.bachelorstudies.com [3] и www.masterstudies.com [4] само четири университета в Европа предлагат онлайн програми по междукултурно обучение в образователно-квалификационната степен „магистър“, а само един университет предлага онлайн обучение по кулутурология и европеистика в образователно-квалификационната степен „бакалавър“ (вижте линковете в бележките след текста на статията). Нещо повече: едва една трета от 200 университета, участващи в проведеното през 2013 година проучване на Европейската асоциация на университетите, са предприели стъпки за включване в своите програми на масови отворени онлайн курсове за обучението на студенти [5]. Ето защо стимулирането на иновационни учебни практики чрез интегрирането на висококачествени цифрови образователни ресурси, продължава да бъде основен приоритет в сферата на висшето образование.

С оглед на това, настоящата разработка има за цел да представи добри практики в обучението по интеркултурна комуникация на студенти от Русенския университет „Ангел Кънчев“, които са адаптирани към нуждите на дигиталното поколение, и които предоставят възможност за реформиране на системата на висшето образование в България чрез дигитално учебно съдържание.

Новите роли в образованието и дигиталното поколение

Широкото навлизане на ИКТ във всички аспекти на съвременния живот, както и бързото развитие на дигиталните технологии, поставят нови предизвикателства пред образователните системи на държавите членки на ЕС, определят нови роли на учащите и на преподавателите, като същевременно с това налагат и нови стилове на преподаване и учене

Дигиталните умения на младите хора и опита, който имат в използването на ИКТ в ежедневното си общуване, оказват все по-голямо влияние върху начина по който съвременните учащи възприемат и обработват входящата информация. Бързият и лесен достъп до нови знания посредством използването на уеббазирани източници и технологии като Web 2.0 и 3D интернет, променя изцяло представата на учащите, че знанието е нещо, което може да бъде усвоено само и единствено в клас, т.е. предаващо се от преподавателя към учащия. Това ново виждане води до промяна и в разбирането на ученето като процес, а именно, че то може да бъде контролирано и управлявано от обучаващите се лица и да бъде организирано по такъв начин, че да съответства на индивидуалните цели, потребности и интереси на всеки учащ. В основата на тази концепция за учене стои и активното участие на младите хора в блогове, социални мрежи като Facebook, Twitter и др., средства за установяване на връзка /напр. Skype и пр./, в които всеки участник извлича полза от споделената информация чрез взаимодействие в рамките на дадената система. С оглед на това днешните учащи възприемат процеса на учене като многолинеен, осъществяващ се чрез множество връзки и чрез сътрудничеството между участниците в него.

Сред съществените характеристики на т.нар. дигитално поколение, което социолозите, психолозите и антрополозите определят като „digital natives” (т.е. „дигитални туземци”; терминът е въведен от Майкъл Пренски през 2001 г.) [6], основно значение при обучението имат следните особености:

  • Бързина и многоканалност при възприемането на информация свикнали са да имат достъп до информация от разнообразни информационни източници тук и сега;

  • Многозадачност – могат да изпълняват няколко задачи едновременно /напр. да слушат музика, да изпращат съобщения по скайп, да търсят информация в интернет и т.н./;

  • Скачане от ресурс на ресурс – имат способността да „сканират“ информацията, която получават от различните цифрови източници, без да се съсредоточават върху нейната същност;

  • Липса на концентрация – бързото скачане от ресурс на ресурс не им позволява да се задълбочат в това, което възприемат, като същевременно с това е необходимо да получават нова и нова информация;

  • Нелинейно визуално мислене – имат визуално-кинетичен стил на мислене и усвояват по-лесно и по-добре визуално поднесената информация, отколкото текстовата.

  • Очакват незабавна обратна връзка и поощрение за извършената работа – продължителното общуване във виртуалния свят, в който своевременно получават оценка за това, което са извършили, формира у представителите на дигиталното поколение очакване за подобна реакция и в процеса на обучение.

Не може да не отбележим, че тези основни характеристики на „дигиталните туземци“ водят до формирането на една нова култура за учене и преподаване, която следва да съчетава елементи от теорията на конективизма, теорията на социалното учене и педагогиката на мрежата. Съгласно теорията на конективизма на Джордж Сименс и Стивън Даунс знанието се разпространява през мрежа от връзки, която позволява своето деконструиране посредством процеса на учене [7], [8], [9]. Основното умение, необходимо на учащите, е да откриват връзката между отделните източници на информация и чрез нейното поддържане и насочване да осъществяват непрекъснатост на ученето. Нещо повече, жизненият цикъл на знанието, генерирано чрез използването на учебно цифрово пространство, включва не само създаването на знание и неговото разпространение и интегриране, но и трансформиране на знанието посредством съвместната работа на учащите в рамките на дадена уеб платформа или общност (фиг.1).

33

Фигура 1. Жизнен цикъл на знанието

Теорията за социалното познание на Алберт Бандура обръща внимание върху факта, че хората моделират своето поведение чрез наблюдение върху поведението и отношенията на други хора. Наблюдавайки един модел на желано поведение, индивидът формира идея за това какви реакции да комбинира, за да произведе нова поведенска конфигурация или да прогнозира бъдещи поведения на другите [10]. Основната идея на тази теоретична платформа е, че формирането и развитието на процесите на познанието са резултат от непрекъснатото взаимодействие на следните фактори: поведението на даден човек, неговите личностни качества и въздействието на заобикалящата среда. Според Бандура средата, в която живеем и функционираме, оказва съществено влияние върху формирането на конкретен поведенски и социален модел, тъй като тя включва всички стимули, които оказват влияние върху индивида. Това схващане е особено валидно по отношение на виртуалната социална среда, в която се осъществява усвояването на нови знания от представителите на дигиталното поколение, и която от своя страна определя развитието на креативността, критическото мислене, уменията за работа чрез сътрудничество, инициативността и самонасочеността, както и мотивацията на обучаваните лица. Педагогиката на мрежата, наречена още педагогика на трите P (Personalization, Participation, Productivity), съчетава елементи на горните две теории, но поставя акцент върху активната роля на учащия като генератор на ресурси, а не просто като консуматор на съдържание. Неговото място в процеса на учене е персонализирано чрез активна намеса в информационния поток, непрекъснат избор на предпочитана информация и саморегулация – Personalization. Той участва в процеса на учене чрез комуникация, сътрудничество и свързаност с други индивиди – Participation. В резултат от това учащият реализира продуктивност в създаването на учебно съдържание, структурирано от самия него, което съдържа мотивационен потенциал за усвояване и закрепване в неговото съзнание – Productivity [11].

За да могат да участват активно в процеса на създаване на нови знания, учащите следва да притежават съответните компетентности:

  • преодоляване“ на структурни бариеривключване в съществуващи мрежи от учащи или изграждането на нови мрежи и използването им активно с цел получаване на нови знания;

  • умения за ефективно общуване – споделяне на знания, генериране на нови идеи с оглед на нуждите на останалите членове на мрежата;

  • решаване на проблеми – умения за разпознаване, квалифициране и оценка на възникнал проблем в неговия контекст, както и избор на правилен начин за неговото решаване;

  • лидерство – управление и координиране на работата на членовете на мрежата.

Тези компетентности са сред интегративните умения и използването на ИКТ като част от уменията за живот и подготовка за трудова кариера, включени в ръководните документи на ЕС и на програмата „Партньорство за развитие на умения за 21-ви век: Partnership for 21st Century Skills) [12].

Както се вижда от изложеното, формирането на нова култура на учене и преподаване е нелека задача, тъй като потребностите на дигиталните поколения изискват промяна в традиционните дидактически подходи, отреждащи предимно пасивна роля на учащите. Необходимостта от нова образователна парадигма, съвместяваща традиционни методи и дигитални технологии не се подлага на съмнение от изследователите и практиците, но привеждането й в действие се усложнява и от факта, че във всяка предметна област са налице разнообразни подходи за концептуализация и интерпретация на съставящите я феномени и обекти на изследване. С подобна трудност се сблъсква многопластовото поле на интеркултурната комуникация, където са известни поне 4 подхода за интеркултурно обучение.

Подходи за интеркултурно обучение

  1. Подход на културния критицизъм, респективно на културния диалог.

В интеркултурното обучение застъпниците на подхода на културния критицизъм се фокусират върху културните различия като потенциална бариера в интеркултурната комуникация. Според тях чрез интеркултурното обучение трябва да се постигне разбиране и респект към различията, както и преодоляване на възможните комуникационни проблеми, породени от културни различия. Основните методи за интеркултурно обучение при този подход са обяснение и илюстриране на различията, идентифициране на конфликтните точки и тяхното изолиране в интеркултурното взаимодействие. Подходът се основава на открояване на културните специфики на отделни културни групи, а краен резултат от обучението е придобиването на чувствителност към различията [13], [15].

Други автори в рамките на същия подход поставят акцент върху важността на културните подобия. Напр. Брислин твърди, че фокусирането върху подобията е база за взаимодействие, докато фокусирането върху различията – основание за отхвърляне на Другите, различните [14]. Същият възглед се застъпва и от Самовар, Портър и Джейн, които твърдят, че „подобието е това, което ни позволява да намерим „общ език“ [16].

Бенет отхвърля този подход на базата на своето наблюдение, че трудностите при усвояването на понятията на интеркултурната комуникация и при изграждането на интеркултурни умения произтичат от отхвърлянето на културните различия, а не от изтъкването на подобията [15].

Отиването в едната или другата крайност води до половинчатост в разбирането на интеркултурната комуникация. От една страна е необходимо да се познават различията като възможна причина за възникване на интеркултурни комуникационни проблеми. От друга страна обаче, е важно да се познават и подобията, като база за успешно интеркултурно взаимодействие и преодоляване на културни граници. Когато хората знаят, например, че техният трансграничен съсед има близки до техните ценности и вярвания, те ще са мотивирани по-често да встъпват в комуникация с него.

Застъпниците на подхода на културния диалог не се фокусират поотделно нито върху различията, нито върху подобията, а изследват интеркултурната комуникация като процес. В обучението те целят развитие на интеркултурни умения, следвайки модела: културно познание (cultural awareness), културно себепознание (cultural self-awareness), кроскултурно познание (cross-cultural awareness), т.е. те се фокусират върху развитието на персонални умения за интеркултурна комуникация.

  1. Еmic – “Еtic подход за интеркултурно обучение.

Emic”-подходът се фокусира върху изучаването на културата отвътре, от гледна точка на нейните носители. При “еtic”- подхода погледът към културата е отвън, като се сравняват отделните култури по установени предварително характеристики. Различието в тези два подхода е представено в таблица 1 по-долу:

Таблица 1

Emic подход

Etic подход

Изследване на поведението отвътре,

в рамките на системата.

Изследване на поведението отвън,

извън рамките на системата.

Изследване само на една култура.

Изследват се и се сравняват много

култури.

Структурата на изследването се задава от

самия изследовател.

Структурата на изследването се задава от

самия изследовател.

Критериите за изследване

са съотносими с вътрешните

характеристики на културата.

Прилагат се универсални критерии за изследване.

Източник: [17].

В обобщение може да се каже, че “еtic”- подходът е културно-универсален. Той допуска, че кроскултурните сравнения могат да генерират категории за наблюдение, приложими към всички култури. “Emic”-подходът осигурява разбиране за това как действителността е организирана и се възприема от конкретна културна перспектива. Макар че двата подхода се третират като противоположни, те могат да бъдат интегрирани, тъй като са доказали своята пригодност за изучаване на културата и нейното влияние върху интеркултурната комуникация.

  1. Процесен подход

При този подход културата и комуникацията се изучават като динамични и многопластови феномени. Застъпниците на този подход смятат, че на обучаваните трябва да бъде предоставен широк набор от културни практики, които да бъдат оценени и анализирани. Това може да бъде направено чрез предоставяне на информация за обществото, неговата история и съвременен живот [13]. При този подход културата не се разглежда като монолитно цяло, детерминиращо поведението на индивидите и групите, а като микс от социалния, образователния, етническия, националния и международния опит, който индивидът привнася в комуникационния акт. Подходът поставя акцент върху културния контекст и непрекъснатата промяна, която се извършва в културата, и избягва едностранчивите обяснения на културните факти, напр. само от етническа гледна точка.

  1. Подход на учене чрез опит

За обучението по интеркултурна комуникация не е достатъчно да се четат книги, да се слушат лекции или да се анализират случаи от практиката само на когнитивно ниво. Необходимо е да се симулират интеркултурни ситуации, в които индивидът да участва, да изпита страх, несигурност, отхвърляне или сигурност, доверие и емпатия. Подходът се базира на Обучителния цикъл чрез опит на Колб [18], който включва следните стъпки: конкретен опит, наблюдение и рефлексия на този опит, формиране на възгледи и обобщения /теоретична концептуализация/, тестване на теорията в нови практически ситуации. Колб твърди, че ако този цикъл е ефективен, обучителните дейности трябва да ангажират когнитивните, афективните и поведенските измерения на процеса на обучение. Когнитивното учене позволява разбиране на опита чрез рефлексия. Рефлексията е свързана с афективните измерения на учебния процес: възприятие, оценка, преоценка и може да повлияе при приложение на наученото в бъдещи действия, т.е. в поведението.

В разработката не се защитава приложимостта на един или друг от тези подходи, тъй като поотделно или в интегриран вид те имат своето място в интеркултурното обучение. До голяма степен изборът на конкретен подход се предопределя от съдържанието на интеркултурната тематика, която е обект на преподаване и усвояване.

По-важен е въпросът как тези подходи могат да бъдат адаптирани към описания по-горе профил на обучаемите от дигиталното поколение, чийто интерес към интеркултурната проблематика трудно може да бъде привлечен и задържан чрез използването на традиционни методи. На когнитивно ниво представителите на това поколение осъзнават важността на интеркултурни умения, които са им необходими толкова, колкото и чуждоезиковите компетенции по съвсем прагматични причини: мобилност с цел обучение, работа и т.н. В обичайния случай обаче когнитивното намерение се изчерпва само с успешното полагане на изпит по дисциплината, занимаваща се с проблемите на интеркултурната комуникация, а интериоризирането на наученото и превръщането му в поведенски арсенал остава на заден план.

Интеркултурно обучение чрез използване на уеб-базирани ресурси

Положителна практика, която може да компенсира недостатъците на традиционните методи на преподаване и усвояване, е въведеното в Русенския университет обучение по интеркултурна комуникация чрез използването на уеб-базирани ресурси. Тук трябва да се направи уточнението, че в университета съществува обучение по дисциплината „Междукултурна комуникация“ от 1998 г. насам чрез включването й в учебните планове на редица бакалавърски специалности: Европеистика, Международни икономически отношения, Икономика, Социални дейности и на множество магистърски програми. Налице са издадени учебни помагала за това обучение, както и курс за дистанционно обучение по дисциплината. Със средства по проект е оборудвана Лаборатория по интеркултурна комуникация и интеркултурен тренинг, която активно се използва в обучението. В учебния процес доста отдавна не се разчита на пасивните методи на преподаване, а се прилагат методи като studentcentered learning, learning by doing и др.

Възползвайки се от обстоятелството, че в три специалности на Русенския университет обучението се води изцяло на английски език (бакалавърската Европеистика и глобалистика и магистърските Европеистика и регионално сътрудничество и Европеистика и публична администрация, позиционирани в Българо-румънския интеруниверситетски Европа центърБРИЕ), в последните години в обучението по интеркултурна комуникация е въведено използване на уеб-базираните ресурси CultureGrams и Culture Crossing.

CultureGrams е база данни, в която е налична синтезирана информация за културата на над 200 страни по света, организирана в 25 категории, като: географско положение и климат, история, население, език, религия, общ профил на представителите на съответната култура, облекло и външен вид, поздрави, жестове, посрещане на гости, хранене, семейство, жилище, сватби, жизнен цикъл, традиционна кухня, отдих, изкуства, празници, правителство, икономика, транспорт и комуникации, образование, здравеопазване [19]. Както се вижда от изброеното, освен общата информация за съответна страна, тук може да бъде намерена и културно-специфична информация, която може да се използва при задачи от различен тип в обучението по интеркултурна комуникация. Предимство на този уеббазиран ресурс е, че статиите от енциклопедичен тип са резултат от официална информация, предоставяна по дипломатически път на солидно издателство като ProQuest. Освен това те се актуализират всяка година и представят съвсем достоверна картина на съответната култура. Недостатък е ограниченият достъп до базата данни, тъй като услугата за ползване на най-актуалните издания е платена, макар и символично – около 6 щ.д. за отделна страна, като е възможен и абонамент. За целите на обучението, обаче, могат да се използват и по-старите безплатни издания на CultureGrams, тъй като частта за културните специфики на съответната страна не търпи забележими промени.

Друга база данни, която осигурява свободен достъп до информация за културата на всички страни по света е Culture Crossin. [20]. Този своеобразен гид в културата е организиран в следните категории: базова информация /поздрави, стил на комуникация, лично пространство, визуален контакт, представи за времето, жестове, джендър, закон и ред, табута/; правене на бизнес (облекло, използване на титли, работни срещи, преговори, размяна на подаръци); образование (роли в обучението, социализация). Основен недостатък на базата данни е, че кроскултурната информация не е събрана по официален път, а чрез интервюта с представители на съответна култура – туристи, бизнесмени, студенти и др. Това не прави информацията недостоверна, но на места тя е доста оскъдна и по-фрагментирана. Освен това, както във всеки културен гид, предоставяните „рецепти за етикет и поведение“ маркират повърхностния слой на културата, без да навлизат в дълбочината на ценностите.

Независимо от изброените недостатъци на посочените бази данни с кроскултурна информация, те са интересни и предизвикателни за изкушените от сърфиране в Интернет пространството. В обучението по интеркултурна комуникация в Русенския университет те се използват в поставяните индивидуални задания, оценката от които се отчита във финалната оценка по дисциплината. Едно такова задание към всеки студент е да си избере регион от картата на света, напр. Южна Европа, Далечен Изток, да проучи информацията в Culture Crossing за поне 3 страни от този регион и да направи презентация, в която тези страни се сравняват по определени предварително категории, напр. времеви отношения, пространствени отношения, стил на комуникация. Работата на студента не се изчерпва само с това, а е необходимо да направи изводи за културните подобия и различия, както и да потърси ценностно обяснение на тези културно-специфични характеристики. Друга задача е да допълнят информацията за България в CultureGrams в частта й за културно-специфичните практики. Трета задача, която се поставя за екипно изпълнение, е по CultureGrams или Culture Crossing да съставят Културен гид за страна, от която в Русенския университет се обучават студенти, и да се консултират с тях за достоверността и пълнотата на представената информация, като се съобразят с направените препоръки и допълнения. Списъкът със задачи за индивидуално или екипно изпълнение се обогатява всяка година, като някои от тях са по идея на самите студенти.

Работата с посочените уеб-базирани ресурси допълва набора от използваните методи за обучение и повишава неговата ефективност в следните посоки:

  1. Повишаване на интереса на студентите към интеркултурната проблематика;

  2. Повишаване на мотивацията за учене чрез пряка въвлеченост в процеса на обучение – learning by doing.

  3. Формиране на т.нар. преносими умения – за анализ и синтез на информация, за работа в екип, презентационни умения и др.

Заключение

Темата за идентифициране на адекватни подходи и методи за обучение на представителите на дигиталните поколения е широка и отворена за дискусия. Тя е актуална не само в България, но и в Европейското пространство за образование и изследвания, тъй като поставя на дневен ред въпросите за формиране на пригодността на младите хора за заетост на европейския пазар на труда.

Представената разработка обосновава специфичните образователни потребности на представителите на дигиталните поколения, като същевременно поставя акцент върху интеркултурното обучение като област, в която се пресичат най-типичните характеристики на съвременните глобализирани общества – стремежът за общуване без ограничения, необходимостта от познаване и разбиране на другите, нуждата от чувствителност и толерантност към различията.

Именно заради безалтернативността на мултикултурализма и произтичащата от това жизнена важност на обучението по интеркултурна комуникация, създаването на мотивация и провокирането на интерес към интеркултурната проблематика у представителите на дигиталните поколения е от огромно значение.

Цитати и бележки

[1] Заключение на Съвета на Европа от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕТ2020“) (2009/С119/02) <http://eurlex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri =OJ:C:2009: 119:0002:0010:EN:PDF>, последно посещение на 02.06.2014.

[2] Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, Брюксел, 3.3.2010 г., COM(2010) 2020 окончателен

<http://www.parliament.bg/bg/eudocs/ID/10482>, последно посещение на 02.06.2014.

[3] <http://www.masterstudies.com/Masters-Degree/Education/Master-in-International-Education/Europe/Online/>, последно посещение на 02.06.2014

[4] <http://www.bachelorstudies.com/Bachelor/Cultural-Studies/Online/>, последно посещение на 02.06.2014

[5] Massive Open Online Courses (MOOCs): EUA to look at development of MOOCs and trends in innovative learning (25 Feb 2013) <http://www.eua.be/news/13-02-25/Massive_Open_Online_Courses_MOOCs_EUA_to_look_at_development_of_MOOCs_and_trends_in_innovative_learning.aspx>

[6] Prensky, M. (2001). Digital Natives, Digital Immigrants <http://www.marcprensky.com/writing/Prensky%20-%20Digital%20Natives, %20Digital% 20Immigrants%20-%20Part1.pdf>, последно посещение на 06.06.2014.

[7] Downes, S. (2007). What connectivism is. <http://halfanhour.blogspot.com/2007/02/what-connectivism-is.html>, последно посещение на 02.06.2014

[8] Siemens, G. (2004). A learning theory for the digital age. <http://www.elearnspace.org/articles/connectivism.htm>, последно посещение на 02.06.2014

[9] Duke, B., G. Harper, M. Johnston. (2013). Connectivism as a Learning Theory for the Digital Age. In: Exploring Spaces for Learning. The International HETL Review. Special Issue ISSN: 2164-3091, 2013 HETL Conference, Orlando, Florida, USA. pp. 4 – 13. <https://www.hetl.org/wpcontent/uploads/2013/09/ HETLReview2013SpecialIssue.pdf>, последно посещение на 02.06.2014.

[10] Bandura, A. (1998) Social Learning Theory. In: Roeckelein, J. Dictionary of Theories, Laws, and Concepts in Psychology. Greenwood Publ. House. pp. 65-66. <https://books.google.bg/books?id=6mu3DLkyGfUC&pg=PA66&lpg=PA66&dq=social+learning+theory+bandura+1977&source>,. последно посещение на 02.06.2014

[11] McLoughlin, C., M. J. W. Lee. (2008) The Three P’s of Pedagogy for the Networked Society: Personalization, Participation, and Productivity. In: International Journal of Teaching and Learning in Higher Education. Volume 20, Number 1, 10-27 <http://www.isetl.org/ijtlhe/pdf/IJTLHE395.pdf>, последно посещение на 02.06.2014

[12] <http://www.p21.org/our-work/resources/for-educators#SkillsMaps>, последно посещение на 02.06.2014

[13] Humphrey, D. (2002). Intercultural communication: a teaching and learning framework. <https://www.llas.ac.uk/resources/paper/1303>, последно посещение на 02.06.2014

[14] Brislin, R. W., T. Yoshida. (1994) Intercultural Communication Training: An Introduction. California: Sage Publications.

[15] Bennett, M. J. (1993). ‘Towards ethnorelativism: a developmental model of intercultural sensitivity’. In: Paige, R. M. (ed) Education for the Intercultural Experience. Yarmouth, Maine: Intercultural Press.

[16] Fowler, S. M., M. G. Mumford. (eds) (1995) Intercultural Sourcebook: Cross-Cultural Training Methods. Vol.1, Yarmouth: Intercultural Press, Inc.

[17] Berry, J. (1980). Introduction to methodology. In: H. C. Triandis & J. Berry (eds.). Handbook of cross-cultural psychology (Vol. 2: 1-28). Boston: Allyn & Bacon.

[18] Kolb, D. A. (1984) Experiential Learning: Experience as the Source of Learning and Development. Englewood Cliffs, NJ: Prentice-Hall.

[19] <http://www.proquestk12.com/productinfo/culturegrams.shtml>, последно посещение на 02.06.2014.

[20] <http://www.culturecrossing.net/>, последно посещение на 02.06.2014.

Бележки:

Само четири университета в Европа предлагат онлайн програми по междукултурно обучение в образователно-квалификационната степен „магистър“

http://www.masterstudies.com/Masters-Degree/Education/Master-in-International-Education/Europe/Online/.

Само един университет предлага онлайн обучение по кулутурология и европеистика в образователно-квалификационната степен „бакалавър”.

http://www.bachelorstudies.com/Bachelor/Cultural-Studies/Online/.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *